Home-p1-728×90
Home-p1-728×90

Баби от България, Сърбия и Македония месиха зелници, баници, сладкиши на етнофестивал в Шишковци

За седма поредна година в Шишковци „застлаха“ с балкански черги селския мегдан. Дни преди старта на етнофестивала „Балканска черга“ кметът на кюстендилското село Климент Терзийски обиколи всяка домакиня, която да извади от раклите на прабабите си тъкани черги, бохчи и покривки за маси. С тях декорираха сградата на Дом-паметника „Владимир Димитров-Майстора“, кметството и къщите наоколо. Чергите – истински творения на изкуството, впечатлиха с цветовете и багрите си. „Ето тази черга е от моята свекърва, не можах да откажа на кмета, извадих я. Пазя я като очите си, но трудно се опазва от молците“, казва кюстендилка, която е снаха в Шишковци.
На сцената в центъра на селото се редуваха изпълнители от България, Сърбия и Македония. Народни песни на читалищни дейци огласяха къщите, а селото оживя от гости, жени в автентични носии се стрелкаха напред-назад, докато чакат реда на сцената си.
Зад нея пък се виждаха щандове на занаятчии. Сред атракциите бе и грънчарското колело. „Това, което правим днес, може да ни послужи във всеки един момент в бита. Тук съм, за да покажа, че занаятите не са само за музеите, а за тук, сред хората. Определено те могат да бъдат възродени“, категорична е Десислава Камберова, която е реставратор на керамика към РИМ – Кюстендил.
На автентичен стан гостите на фестивала „Балканска черга“ имаха възможност да научат за забравения вече занаят тъкачество, датиращ от незапомнени времена. Демонстрираше го 73-годишната Лиляна Коларова. „Това е почти 100-годишен стан. Най-трудно се започва на кросното, на него се навива една дълга прежда и то трябва да е твърдо, иначе няма да е като хората. След това се навръзва в началото и започваш да тъчеш. Една черга може да стане готова за няколко дни, стига да има някой да ти помага – да ти намотае преждата, да ти сготви вкъщи. Сам ако всичко вършиш, ще стане за по-дълго време. Най-голямо удоволствие ми доставя като се редят шарките, да вървят цветовете един след друг. Тъкачеството е труден занаят и особено докато нишките дойдат до разбоя. Вече като го вденеш, става по-лесно.
Имам деца, но те не тъкат, защото няма къде да се пласира продукцията. Правила съм бохчи, скути, но те вече не се ползват. Тъкала съм и чаршафи на по-широко и по-тясно на този стан, просто за мостра. Тъчеше се четворно, което е най-трудното, с четири нишки“, споделя Лиляна Коларова. Жената е родом от село Шишковци. „Балканска черга“ стана традиция и набира голяма популярност, гледам колко външни, непознати хора има от България. Срещу мен са хората от Сурдулица, Босилеград. Тук е и кметът на Пробищип. Така все повече се сплотяваме, виждаме се, търсим се, поздравяваме се“, доволна е жената.
Кошничарят Димчо Занев
/84 г./ от невестинското село Ваксево също е сред постоянния състав на занаятчиите на „Балканска черга“. „Предлагам кошници, ама те все по-слабо се търсят. Плета, плета, пък накрая ги подарявам. Обикалям по реката, бера клонки от червена върба, че тя е най-подходяща. Хубаво е клонките да са леко изсъхнали и обелени, след което се намокрят във водата. Така изплитането става по-лесно“, добавя кошничарят
Наред със занаятите предизвикателството на феста бе и кулинарната изложба. С 86 пити, баници, зелници, сладкиши и ястия участваха майсторки от Югозапада, а най-многобройна бе групата, естествено, на домакините от село Шишковци.
Заформи се и щанд с баници и зелници. С печива гостува известна група майсторки баничари “Веселите баби” от Пробищип /Македония/. Пред гостите на феста зелник месеше 70-годишната Добрица Ивановска. „Вече съм пенсионерка, иначе работех в завода за акумулатори в Пробищип. Научила съм се да правя зелник от майка, свекърва, от баби. Правя го вече 30 години. В Пробищип си имаме традиция – всяка година на 21 март си правим Ден на зелника на баба. Сукаме всичките. Научих и дъщерите си, имам 3. Насила ги карах, за една жена е хубаво да умее да прави зелник. Дори и внуците си научих, правят си баници за Божич, ние така го викаме, при вас е Коледа. Тънките кори ги правят по-старите. Правя много зелници, но не ям, най-обичам хляб от фурната. Не знам защо е така“, казва Добрица. Нейното семейство обича всякакви зелници – с коприва, спанак, праз лук. „Не съм пробвала кюстендилския зелник, но не мисля, че ще се различава. Тестото си е тесто – брашно, вода и сол. Разликата е само в сукането – тенко /тънко/ и по-дебело“, споделя Добрица.
Интересна бе питката на една от местните жители – баба Лиляна. „Участвам с козуначена питка, която поръсих със семена от мак и сусам. Тестото разделям на парченца, след това разтеглям кората и я обръщам. Питката мажа с белтък, тъй като, ако е жълтък, ще прегори. И сега, нали съм модерна баба, при съвременните електрически печки ползвам вентилатор. Като го пуснеш, питката бухва едновременно от всички страни, отгоре и отдолу. В началото се слага на вентилатор, който разпределя температурата.
Рецептата взех от жени, разменяме си. Първата година на „Балканска черга“ направих печено пиле, забучено на лимонадено шише, направих му и наметало от тесто, интересно се получи. Отдолу сложих зеленинка – магданоз, пресен лук. Миналата година пък направих торта с образа на Владимир Димитров-Майстора. Участвам с различни деликатеси“, казва баба Лиляна.
76-годишната Лоза Димитрова, една от местните жителки, също омеси питка. „Връзвах я, за да излезе по-красива. Учих се сама, първо я правих на кори. Участвам всяка година. Пека я един час, за да стане хубава. Започнах да меся от 18-годишна и лека-полека – я баници, я погачи. Учеше ме майка ми, тя беше около мен като малка. Младите не месят, те са повече по сладките работи. Нямат време, не че липсва желание. Аз имам снаха и син, занимават се със земеделие, работят от тъмно до тъмно“, казва Лоза Димитрова, която цял живот е работила в селското стопанство.
Председател на журито бе Виолет Вьорлер, която привлече за членове свои дългогодишни приятели от Швейцария и Франция – Астрид, Паскал, Ваи, Даниел. „Кулинарното изкуство е част от моя живот. Съпругът ми Даниел също е кулинар. Само че аз отговарям за т.нар. вегетарианска, веганска кухня, а той за традиционната швейцарско-немска кухня. И двамата готвим за своите приятели. Човек може да е кулинар, ако е, тук ще си позволя да употребя френската дума bonvivant – да обича живота и красивото в живота. Защото красотата е и в това, което е на трапезата. Да имаме чувството, че ще се получи, и да зарадваме другите.
Аз като готвя, говоря с всичките си продукти – говоря с морковите, говоря с краставиците, говоря с брашното и яйцата. Това е и моята тайна – че се чувствам разбрана от моите продукти и давам всичко от себе си, за да стане най-доброто“, добавя Виолет.
„Обичам да казвам, че зелникът трябва да изглежда като балерина. Хората, които са част от журито, са вече 10 години до мен. Ходили сме във Велико Търново, Трявна. Те обичат България. Познават българската трапеза и за първи път присъстват на „Балканска черга“. Много се впечатлиха от хлябовете. Казаха ми, че са изгрели като слънца. Това беше и първото, което чух. За зелника вече трябваше да ги подготвя, защото не знаеха подробностите. Сега ги преоткриха не само като вкус, но и как би следвало да бъде. Впечатлени са също от душата, с която са приготвени, това е най-важното, това прави кулинарят“, казва председателката на журито.
Виолет имала две лели от Кюстендилския край. Те я научили как да прави зелник, иначе не би си позволила да журира. Леля й Вера починала преди 10 години, но още си спомня как, като била дете, преди Коледа винаги месела баници, зелници. От нея научила за запръжката. Зелникът е типичен за България, за Кюстендилско.
„Баницата може да има гръцки привкус, при ориенталците можем да го намерим, но зелникът – не. Във Франция правя зелник само при специални поводи, защото, грубо казано, ми трябва един ден“, добавя Виолет.
След повече от два часа журито присъди и наградата „Зелникът на Майстора“ на самодейката от село Владимир, Радомирско, Олга Шаранкова /81 г./. „Много се радвам, участвах с традиционен, или както го казват – старовремски зелник. Използвах брашно, сол, вода и праз лук за плънката, а накрая го украсих с червена чушка. Друго нищо не слагах – нито яйца, нито лапад.
От 1969 година съм самодейка. Идвам за четвърти път тук, на „Балканска черга“ и винаги получавам награди. Дълги години съм била магазинерка в селото, след това станах самодейка. Имам правнук на 28 години, а прабаба станах на 53 години. Имам четири правнучета. Научиха ме по-възрастните баби от читалището, те месеха зелник и покрай тях се научих. В началото дърпах, дърпах, не се получаваше. Гледала съм майка как меси. Бях млада, около 20 години. Научих се да меся зелник“, казва Олга Шаранкова.
Нейна съселянка пък грабна две награди за сладкиши и баници. „Докато беше жива майка, не месех, но сега се старая да поддържам това темпо. Да месиш баница не е трудно, но е трудоемко. С много любов и желание се прави баницата. Като разточиш корите, най-важното е печеното. Най-хубаво се изпича в подница и връшник, но вече такива уреди няма и ние се справяме с електрически фурни. Стараем се на ниво да участваме в този фестивал. Приятно ни е и сме доволни, че ни оценяват. Ние сме от едно малко село, временно пребиваващи.
Това трето място, което получих за сладкиш, е по рецепта на моята внучка. И младите, когато имат желание, могат да правят всичко кулинарно, което донася удоволствие. Баница трудно се прави в града, защото изисква място, където да се разточи“, казва Лида Таратупска от село Владимир.
В конкурса „Зелникът на Майстора“ бяха присъдени награди от първо до трето място. Победителките получиха парични награди, както и най-необходимите хранителни продукти – стекове брашно и олио. Ето и класирането:

3-то място – Сирма Танчева
2-ро място – Габриела Младенова
1-во място – Лета Славова
Баници
3-то място – Мария Бухлева
2-ро място – Лида Таратупска
1-во място – Гюлка Стойчевска

3-то място – Лидка Гъркова
2-ро място – Гюлка Стойчовска
1-во място – Олга Шаранкова

3-то място – Лида Таратупска
2-ро място – Венета Иванова
1-во място – Стойна Иванова

ГЕРГАНА ИВАНОВА

 

 

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *