Home-p1-728×90
Home-p1-728×90

Бившият военен, доайен на ловна дружинка Г. Пармаков: Най-важното в лова е приятелството, всеки има право да седне на общата маса, да пийне от ракията и да се включи в песните

Георги Пармаков е един от доайените на 16-та ловна дружинка в кюстендилското село Горна Гращица. Заедно с него повече от 25 години сред авджиите в дружинката са и двамата му братя Йордан и Ангел. Доскоро с тях на лов е ходела и дъщеря му, която, след като завършила висшето си образование, останала да работи в София,  но от ученичка излизала заедно с него на лов.

Пармаков е бивш военен, вече пенсионер. Сега работи като охрана на столична банка, но през почивните дни винаги е в родното село Горна Гращица.

  • Г-н Пармаков, Вие сте част от 16-та ловна дружинка, която държи селата Горна и Долна Гращица, Катрище и Таваличево, защо сте само част от групата?
  • Нашата група се оформи, защото между нас няма пререкания и разправии. Просто колективът ни е много задружен и сплотен. Ловуваме, докато ловуваме, има-нема слука, няма значение, после задължително се събираме. Като се съберем, приятно ни е да седнем заедно, да пийнем по ракийка, да хапнем, да изкараме по някоя песен и със здраве да се приберем. Най-важното в лова е приятелството, да излезем и да се разходим сред природата за удоволствие, да се видим, защото сме от София, Перник и Кюстендил. Събираме се, защото ловът е обединяващото нещо. Той е, за да ти се отпусне душата.
  • От колко време сте ловец?
  • Ловувам от 21 ноември 1978 година. Тогава ме приеха официално в дружинката, където преди мен беше баща ми ловец, а по-късно  се присъединиха и братята ми. Такава е практика в нашата дружинка – всички са наследствени ловци, или са бащи и синове, или братя, или пък са наследници на ловци още от времето преди демократичните промени. Мен ме запали баща ми, лека му пръст. И сега всяка събота и неделя по време на ловния сезон съм с двамата ми братя Йордан и Ангел.
  • Когато Ви приеха, баща Ви какви съвети Ви даде?
  • Ами думите, които ни останаха от баща ни, са да сме винаги заедно, един колектив, като седнем на тази маса, всеки да има еднакво право да пие от ракията и да хапне от месото и да се включи в песните. Тук, в ловджилъка, всички сме равни, ако уважаваш, и теб ще те уважават.
  • С кое отстреляно животно най-много се гордеете?
  • Животни съм трепал много, имам и глигани, и зайци, и гълъби, и пъдпъдъци. Има много хубави моменти. За последния сезон обаче не мога да се похваля с нещо голямо, слука, дето се вика, при едрия дивеч като за трофей. Но пъдпъдъци имам доста в актива си. Тъй да се каже – изпълнил съм си нормата. Миналата година имахме хубава слука. Бяхме осем човека на ловната хижа, утрепахме един хубав глиган.
  • А какъв сте по професия?
  • В момента пенсионер. Бях военен, а сега работя като охрана в една банка в София. И тримата братя сме пенсионери.
  • Кой лов е по-труден дори за майсторите – на птици или на прасета?
  • За мен е интересен и птичият лов, и ловът на диви прасета. Всеки лов си има своите особености, своите тънкости и майстория. В едрия лов колективът е най-важен. За такъв лов отделния авджия трябва да уважава колегите си, за да има добри резултати. В дребния лов е малко по-индивидуално – по двама-трима се събират и това е достатъчно. Но винаги е важно да има разбиране между отделните ловци.
  • Кой е основният организатор на вашите ловни излети и мъжки сбирки?
  • Основният ни организатор е Иво Борисов, той е душата не само на ловната дружинка, но и на компанията след това. Той ни организира и на лов, и на софрата.

Ловът е обединяващ, той е спойката на нашето приятелство. Ние ловуваме от много години заедно.

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *