Home-p1-728×90
Home-p1-728×90

Бившият горски шеф в Пиринско инж. Светозар Михайлов: Лесовъдите допуснахме тежки грешки, 25 г. безропотно изпълнявахме политически решения, което позволи да се узаконят заменките с гори и фалшивата реституция

Д-р инж. Светозар Димитров Михайлов е роден в Благоевград през 1950 г. Завършва средното си образование в класическата гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Благоевград. Магистър е по горско стопанство от Лесотехнически университет – София. Специализирал е в Института по гората – София. Притежава научно-образователна степен „доктор по лесовъдство“. Дългогодишен служител в горското ведомство. Бил е ръководител на Регионално управление на горите и директор на ЮЗДП – Благоевград. Автор е на редица публикации за стопанисването на естествените кестенови гори.
– Г-н Михайлов, като дългогодишен ръководител в горското ведомство и човек с голям лесовъдски опит кажете какво става в горите?
– Последните 25 години бяха години на реформи на системата. Законът за горите се изменяше от всяко Народно събрание. Това доведе до организиран хаос в горите. Какво имам предвид? По силата на чл. 18 от Конституцията горите са изключително държавна собственост с национално значение… Хората останаха с впечатление, че само парковете са с национално значение, а не горите. Лесовъдите сме длъжници, защото не дадохме ясна дефиниция на термина „обществена значимост на горите“, както е записано в Конституцията. Но в нея има нещо по-важно – че държавните имоти /в случая горите/ се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото. Ето за какво трябва да мислят българските лесовъди. Политиците приемаха закони, касаещи горите, които бяха в противоречие на обществената значимост на гората. В резултат на това през годините се узакониха заменките, фалшивата реституция и не на последно място държавата чрез своите контролни органи абдикира от реституираната част на горите, като повери стопанисването на лицензирани лесовъди.
– Какви са последствията от това?
– До 1992 г. България се нареждаше на челните места в Европа по състояние на горите, съпоставимо с тези от нашата климатична зона. На българските лесовъди се възхищаваха румънци, сърби, да не говорим за гърците, македонците и турските колеги. Водил съм много разговори с френски колеги, които в началото на деветдесетте години споделяха: „Вие имате прекрасно горско стопанство, не го реформирайте“. Обективно погледнато, трябва да признаем, че последните двадесет години българските лесовъди не управляваме горските територии и горите в интерес на гората и обществото. Българските лесовъди допуснахме някои тежки грешки, които неминуемо се отразиха на състоянието на горите. Лесовъдите не поискаха, когато се взимат политически решения за съдбата на българската гора, да бъдат участници, а само наблюдатели и безропотни изпълнители. Най-бърз и общ експертен анализ на състоянието на българската гора през последните 20 години показва, че българската гора от година на година става все по-млада /младата гора все още не може пълноценно да изпълнява своите екологични функции/, по-изредена и по-рискова по отношение на неблагоприятните фактори, запазвайки и леко увеличавайки своята площ. Тази тенденция се получи заради това, че приоритетно се изсичат зрелите запаси от пазарно търсени дървесни видове.
– Какво стана, разделихте ли брадвата от марката?
– Преди да извършим това разделяне, трябваше да се поучим от историята на горското стопанство. Какво е станало през 1951 г., когато също е било време за реформи, както и сега? Създава се Управление на горското стопанство /УГС/ към Министерския съвет, което се занимава с горскостопанска дейност, залесяване, стопанисване и опазване на горите. Дърводобивът, транспортът и реализацията на дървесината преминават към Министерството на тежката индустрия, а пласментът на дървесината – към Министерството на търговията. Тогава на практика има две горски структури – Горско стопанство и Горско промишлено стопанство. Поделенията на Управление на горското стопанство са горски стопанства, а дърводобивът се извършва от горскопромишлените предприятия. Горското стопанство маркира лесосечния фонд и го предава на промишленото предприятие, което го проверява и след като го приеме, заплаща дървесината на корен по тарифни такси. Строителството на горски пътища е поверено на горскопромишлените предприятия. По време на съвместната им работа възникват много противоречия и конфликти. Този начин на управление се проваля и много бързо е заменен със системата на единното горско стопанство.
Сега трябва ясно да си признаем, че идеята „да разделим марката от брадвата“ не сработи, а резултатите са доста критични. Брадвата и марката се управляват от хора извън горската система, случайно попаднали или недоучени в някой ПУЦ. Постигна се разделяне на лесовъдската колегия и разделение между различните горски структури на МЗХ. Стигна се дотам, че се създадоха някои звена в МЗХ, отговарящи за горския отрасъл, които се дублират в своята дейност. Създаде се безпрецедентна за горската система административна подчиненост. Регионалните управления на горите са подчинени на ИАГ, а държавните предприятия и респективно горските стопанства – на неясна структура на МЗХ. В резултат на това всеки работен ден над 300 служители на горските стопанства в страната изготвят ежедневни отчети, които над 200 други служители ги архивират. Трябва да върнем горските в гората, а не да стоят в канцелариите и да пишат ненужни отчети.
След като не можахме да отделим „брадвата от марката“, за да намалим нарушенията, трябва да разделим процесите в гората. Ще трябва да отделим процеса на добив на дървесина, или лесовъдски казано – стопанисването на горите от процеса на търговия с продукти от гората, като изнесем продажбата извън гората на централни складове.
– В горите има различни видове собственост. Какво става в недържавните гори?
– В горите вече има установена няколко вида собственост и лесовъдите се съобразяват с този факт. Независимо от вида собственост, гората изпълнява своята екологична функция и има своето национално значение, или по-точно има своята обществена значимост. Ето защо държавата трябва да управлява процесите във всички гори. Независимо от формата на собственост. Недържавните гори се управляват от лицензирани лесовъди, които са подчинени на собственика, а не на обществото и, разбира се, на обществения интерес. Това доведе до даване на „експертна“ власт на фирмите, работещи в горите, което по същество легитимира основната им цел – да добият повече дървесина с по-малко разходи и ако може, да не се заплаща. Допуснахме някои професионални учебни центрове да произвеждат „лицензирани лесовъди“ без никакви /нулеви/ лесовъдски познания. Аз съм привърженик на схващането, че лицензионните режими в горите трябва да отпаднат. Нека да върнем държавата в горите. Държавните лесовъди трябва да обслужват административно и лесовъдски собствениците на недържавни гори срещу минимално заплащане, отчитайки обществената значимост на тези гори.
– Има ли лесовъдска приемственост, защото поколенията лесовъди идват и си отиват, а гората остава?
– Това е така, ние получаваме гората от предходното поколение лесовъди и логично е да си зададем въпроса как и в какъв вид ще я предадем на следващите. Работата на лесовъда е да приеме гората от своя предшественик, да я стопанисва, управлява и охранява така, че да я предаде в по-добър вид на следващото поколение лесовъди. През последните години под формата на политическа смяна на системата не отдадохме заслуженото признание на труда и професионализма на лесовъдите ветерани. Нарекохме с обидни думи заслужили лесовъди, работили по времето на социалистическа България. Лесовъди е имало и в царска, и в социалистическа България, има и в Република България, ще има, докато България я има на картата на света. Отрекохме ги, не запазихме предимствата на единното горско стопанство, не се поучихме от грешките, а новият модел, който приложихме, тотално се провали. Забравихме, че „лесовъдският опит е несравнимо предимство“. Затова се нуждаем от безпристрастен анализ на миналото и за да начертаем бъдещето управление на българската гора.
– Като човек, занимаващ се с горска наука, какво е мнението Ви, накъде трябва да се развива тя?
– Много станаха реформаторите в България. Всеки се напъва да реформира под формата, че прилагаме нови „научни подходи“ и съвременни форми на стопанисване на горите. През последните две години се отрекоха основни постулати в лесовъдството, като например класическите видове сечи. Това доведе до „научно“ оправдание за злоупотребите в горите. Здравата нормативна основа е гръбнакът на българското и световното лесовъдство, а лесовъдското творчество и разбиране е да се доразвият към местните условия. Разбира се, лесовъдската наука ще се развива в посока интегрирано стопанисване на горите, в която се отчитат възможно по-голям процент от претенции на обществото и бизнеса към горите. Тук ще отворя една скоба за българските еколози. С цялото ни уважение към добрата кауза, за която са създадени, те необосновано въведоха забрани в редица горски територии. Нашето разбиране е, че когато има някакъв проблем или предизвикателство в горите, не трябва да се въвеждат забрани, както предлагат еколозите, а с професионални умения и нормативни изменения да решим проблема. За еколозите важи принципът „Щом не знаем какво да правим в горите, ще въведем забрана“. Консервирайки територията, ние само временно консервираме и проблема, отлагайки неговото решаване. Ето защо интегрираният подход на стопанисване на горите тропа на вратата на българските и европейските лесовъди.
– Какви са основните предизвикателства в настоящия момент пред българската гора и българските лесовъди?
– Ще маркирам само няколко:
* Прекомерно ползване на достъпните го рски територии. Усвояват се само басейни с изградена инфраструктура. С много бързи темпове се подмладява дървостоят, вследствие неправилно водене на отгледните сечи, особено във фаза пробирки. Достъпната българска гора става все по-рядка, а оттам и неустойчива на климатични фактори;
* Прекомерно ползване на ценни /пазарно търсени/ дървесни видове, независимо че запасите им са критични или са на прага на изчезване. Това се отнася особено за зрелите запаси на дървесина. В плановете за ползване се включват насаждения, за да се задоволят нечии външни интереси;
* Законен и незаконен добив /регламентирана и нерегламентирана сеч/ и транспорт на дървесина – допуснахме ползвателите на дървесина да разполагат с всички законни инструменти и атрибути на лесовъдската власт. Оставихме фирмите сами да контролират процеса на добив и превоз на дървесина. Всички наши усилия да регулираме този процес засега са обречени на провал. Прилагането на електронни превозни билети, GPS системи за проследяване, пластмасови марки и т.н. първоначално дават някакъв резултат, но много скоро се оказват пробити с помощта на вътрешни и външни фактори. Остава неприятното усещане за облагодетелстване на някои фирми доставчици на пластмасови пластини за маркиране и GPS системи за проследяване. Поставям на първо място „регламентирания дърводобив“, защото той нанася повече щети от незаконната сеч. По тази и ред други причина лицензионният режим за фирми и физически лица трябва да отпадне, а досегашната дейност на лицензираните лесовъди да се ревизира и ако се налага, да се потърси наказателна отговорност. Така държавата ще си върне контрола върху горите.
– Какво ще кажете на своите колеги?
– Лесовъдът има непосилната задача да стои между исканията на обществото и грижата за гората. В горите работят много добри професионалисти, квалифицирани и мотивирани служители. Нека не забравят, че тяхната работа е общественозначима, както гората, и обществото все по-настойчиво ще следи за тяхната работа. Ще завърша с една китайска мъдрост: „Ако искаш година благоденствие, засей ориз, ако искаш десет, посади плодно дърво, ако искаш сто, възпитавай хора, а ако искаш да ги възпитаваш правилно – насади гора”.
Интервюто взе ИВАН ПЕТРОВ

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *