Home-p1-728×90

Бивш борец, прикован от 36 г. на легло след травма, удиви с позитивизъм: Чувствам се щастлив, даваха ми 24 ч., а още съм жив!

Прикованият на легло след тежка травма преди 36 г. Исталян Соколов, на 57 г., от с. Ресилово, община Сапарева баня, взриви нета, като написа: “Добро утро, България! Чувствам се щастлив! На тази дата през 1981 г. в Бобошево по време на спартакиада получих контузия – квадрипареза. Тогава лекарят и неврохирург каза, че може да изкарам 24 часа, а минаха 36 години и още съм жив!!!”.
Репортер на “Струма” се свърза по телефона с Исталян, по-известен като Танчо Соколов, с въпрос откъде черпи тази позитивна енергия в себе си и не пада духом, въпреки че е парализиран от години и движи само три пръста на лявата си ръка. В отговор получихме изповедта на човек, преминал през всички кръгове на ада, но не се предал.
“Силата на волята и на духа ме държи “изправен”. Имам воля за живот и не се отказвам лесно. Аз съм медицинско чудо. През 1981 г. получих тежка контузия по време на състезание по борба в Бобошево. Тогава бях само на 20 г. и 8 месеца. Треньорът и още двама състезатели от отбора на Бобов дол ме избутаха на тепиха да се бия с 20 кг по-тежък борец. По онова време бях в категория 80 кг, а срещу мен се изправи Пламен от Бобошево с тегло 105 кг. Още при първата схватка се контузих жестоко – счупих три прешлена на врата и останах неподвижен. Неврохирург в „Пирогов“, където ме закараха, каза в очите на родителите ми, че ще живея само 24 ч. Но ето и до днес съм жив, макар и неподвижен. От началото всяка година правех курбан на тази дата, идваха колеги борци и треньори. Като спрях да правя сбирки, ме забравиха. Живях 34 г. с платинени телове във врата, които са ми поставени по време на първата операция. След поредна операция имаше период, когато бях добре и се движех нормално. Но тогава имах средства и ходех на раздвижване в Павел баня. Там за една седмица с тежки тренировки и много силна вяра станах от количката. От 2006 г. не съм ходил на почивка за раздвижване и състоянието ми се влоши. Тогава Пламен Галев ми даде 500 лв. и ходих на Павел баня. И оттогава не съм ходил никъде. По едно време идваше рехабилитаторка вкъщи, взимаше по-евтино и раздвижих леко дясната ръка. Преди години исках помощ от общината в Сапарева баня и ми отпуснаха 40,00 лв. Инвалидната ми пенсия е 350 лв. и не стига. Наскоро бях приятно изненадан от дечица от Ресилово, които изработили играчки и ги продали. Събрали 150 лв., донесоха ми ги вкъщи и ми казаха: “Ето тези пари, чичо Танчо. Да оздравееш по-бързо“. Сърцето ми се разтопи от жеста на децата. Държавата не се грижи за такива като мен, но тази постъпка ме зареди с енергия за дълго време. Не се оплаквам. Някой да не си помисли, че разказвам историята си, за да ме съжалят хората. Не! Искам да кажа на младите хора, че не луксозният мобилен телефон, високата заплата и скъпите коли са най-важното в живота. Житейската ми съдба ми даде урок. На човек, за да живее, му е необходим въздух, слънце и храна и нищо повече. Но това може да го осъзнае човек, когато мине през чистилището.
Преди една година се наложи да се  оперирам в „Пирогов“. Плащах по 10 лв. на сестра или санитарка, за да ми подаде чаша вода или друга елементарна услуга. Докато имах пари и плащах, ми обръщаха внимание, след това ме оставиха. Алчността заслепява хората”, разказа житейската си история Исталян Соколов.
На въпрос как е гледал на живота преди травмата той отговори: “Тогава времената бяха други. Не търсехме лукса и парите. Мен ме бяха предложили от полицията в Бобов дол да уча в школата за офицери, където е завършил и Бойко Борисов. Бяха ми дали една седмица срок да помисля, но през тази седмица се случи инцидентът, който беляза живота ми. Тогава имах и приятелка, с която щяхме да се женим след седмица. Като разбрала, че съм пострадал, дошла в болницата и искала да ме види. Санитарката ме попита да я пусне ли. Аз я помолих да й каже повече да не ме търси. Няма смисъл да съсипвам живота й. Моят живот от този миг се преобърна на 180 градуса. Сега е щастливо омъжена. Има две деца. Нека е жива и здрава. Аз нямаше да мога да я направя щастлива”, приключи разказа си Исталян Соколов от дупнишкото с. Ресилово.
Сега единствената му връзка със света е интернет. Верните му приятели, които се броят на пръстите на едната му ръка, не го изоставят. Неотлъчно до него са майка му и брат му Васил.
Записа ЙОРДАНКА ПОПОВА

Коментар с Facebook

Свързани новини

1 Comment

  1. таня

    няма ли кой да издири тези,които за взимали по 10 лв.,за да подадат чаша вода

    Отговор

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *