HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan

Благоевградчанинът В. Дивилски, специалист по инвестиционно банкиране с диплом от Хага: Ако искаш да работиш като директор, в България можеш да го постигнеш за 10-15 г., в чужбина – никога

Виктор Дивилски е роден на 11 юли 1990 г. в Благоевград. Завършва Националната хуманитарна гимназия в родния си град и е приет да учи в De Haagse Hogeschool, Холандия, където преди една седмица се дипломира по специалността бизнес мениджмънт. Още преди да завърши, Виктор решава, че иска да живее и работи в България, и на 19 юли т. г. бе първият му работен ден в голяма американска компания в София, където ще се занимава с инвестиционно банкиране. Междувременно между средното и висшето образование и по време на летните ваканции е работил 4 години като крупие в Слънчев бряг, на круизен кораб в Америка, в Полша, Кипър и къде ли не.

Защо един млад благоевградчанин, получил престижно образование в чужбина и обиколил доста страни, идва да работи в България, е темата на това интервю.

-Виктор, защо и как реши да учиш точно в Холандия?

– Ами аз всъщност в началото изобщо не исках да уча и когато завърших НХГ, отидох и 4 години работих в Слънчев бряг като крупие. Там обаче интелектуалната среда в казиното се оказа не точно това, което на мен ми допада, и постепенно разбрах, че ако човек иска да работи това, което ще му доставя удоволствие, то единственият начин е да учи. А защо в Холандия? Ами един приятел ми я препоръча, каза, че много ще ми хареса, даже ме ориентира към специалността бизнес администрация. Аз в училище математиката хич не я харесвах, все тройки получавах, но като попрочетох и видях, че математиката през бизнеса всъщност е правене на пари, много взе да ми харесва и реших: Холандия ще е. После стана лесно – чрез агенция за кандидатстване, а и холандците търсеха само 6 по английски език. На практика там всички, които искат, влизат в университет. После обаче е много трудно и далеч не всички завършват. Първата година от 30 души курс отпаднаха 22-ма, защото не успяха да съберат минимума от 50 кредита. Бяхме много българи, поне 20 човека от Благоевград, но накрая останахме съвсем малко. В Холандия всъщност завършват само 20% от всички, които започват, защото става въпрос за много учене. Като казвам много, значи 8 часа всеки ден.

Кога беше най-трудно?

– Първата година заради културния шок и тоталната противоположност между България и Холандия във всяка една област. Проявиш ли обаче здрави нерви и устоиш, няма начин да не се справиш.

– Колко време продължи обучението ти?

– Курсът е 4 години, но аз учих 5, защото имах проекти, които не успях да завърша навреме. Първата година получаваш обща подготовка, после си избираш специалността – както е в Американския университет в Благоевград. След първите 4 години караш един семестър стаж и аз моя го карах в банка в София. Втория семестър трябваше да защитя дипломна работа, спонсорирана от някоя компания, е аз отново се насочих към българска. Разработих тема за оптимизиране капиталовата структура на една фирма. Получи се.

-Преписват ли студентите в Холандия на изпитите?

– Абсурд. На изпит влизахме по20 души и над главите ни висяха по 4-има квестори. Името си не можеш да кажеш, камо ли пищови да извадиш. И не съм чул някой да го е правил. Не съм чул и да се купуват изпити.

На квартира ли живя?

– Не, защото са много скъпи – една стая под наем започва от 500 евро нагоре, но за да имаш квартира, ти трябва банкова сметка, а за да имаш банкова сметка, ти трябва инвестиционен номер, и се получава една въртележка, от която няма излизане. Затова аз избрах варианта с общежитието, още повече че то дори бе малко по-евтино.

– Как се справяше финансово?

– Помагаше ми една субсидия за студентите, които са по-големи от 23 г. – за това държавата ми даваше по 130 евро всеки месец. Другият вариант за допълване на доходи бе почасовата работа. Ако работиш почасово, държавата ти плаща по още 500 евро месечно. И аз работех -първо в склад, където сгъвах кашони, после на две места миех чинии. С чиниите можеш много добре да си припечелваш, защото плащат по 10 евро на час. Разбира се, помагаха ми и родителите, и горе-долу ми се събираха по 1000 евро месечно за нормален живот.

  • Висшето и там ли е толкова модерно, колкото в България?

– Да, макар и само до ниво бакалавър, защото много малко продължават с магистратура. Държавата субсидира университетите им, а ако си чужденец от държава член на ЕС, както е България, ти плащаш 2000 евро такса, а ЕС доплаща за теб още 6000 евро.

Стандартът в страната вероятно е доста висок?

– Не доста, много е висок. В Амстердам средната заплата е 2300 евро, но наемът на една гарсониера ти излиза 1200, което е повече от половината. И всичко е много скъпо – една бира в заведение ти е 6-7 евро, транспортът е 4 евро. Разбира се, има и магазини с много достъпни цени на хранителните продукти – продават се в големи пакети, има здравословни варианти, и те ти позволяват изхранването със значително по-малък бюджет. Има и една верига „Екшън“, която изкупуват стоките на фалирали магазини и я продават буквално на безценица, в резултат на което можеш да си купиш зимно одеяло за 5 евро. Но по другите магазини е яка скъпотия. И ако едно семейство изкарва 3-4000 евро, но трябва да плаща наем на гарсониерата, а детската градина в Хага за единственото му дете е 1200 евро на месец, то ще му е много трудно. И тук идва първата съпоставка между Хага и София – хората с моята специалност, които са завършили в чужбина, започват в нашата столица със заплата около 1500 лв., от които 500 лв. ти е квартирата, тоест 1/3. Е, няма как останалите 1000 лв. да не ти стигнат, за да изкараш месеца. Защо тогава трябва да рискуваш да останеш без пари в Холандия, след като в София вероятността за това е много по-ниска?

– Как живеят холандците?

– Много по-различно от българите, там културата е по-различна, ценностите са по-различни, забавленията, храната, отношението към живота – абе всичко е различно. Кратко лято, целогодишни температури между 10 и 25 градуса, хората са студени и депресирани, поради което това е страната с най-голям брой самоубийства. Същевременно холандците са хората, за които е изчислен най-висок фактор на щастлив живот, което за мен е непонятно. Вечерят задължително в 18.00 часа и до 22.00 часа всички са по леглата, за да могат на следващата сутрин да станат в 6.00 и да започнат работа. Не се събират по съседски, нямат приятели, не излизат, не ходят в ресторанти, защото там цените са 5 пъти по-високи, отколкото в магазините. Това е – работа, спане и пак работа. Но и работят здраво. В тази страна само 2% от хората се занимават със земеделие, но пък тя е в Топ 3 в Европа по производство на мляко, яйца и зеленчуци. С каквото се захванат, правят го добре.

И е страната на свободно пушещите марихуана?

– Да, но не си мисли, че всички го правят. Даже смятам, че след като са легализирали марихуаната, са я пушели само няколко години, после, понеже вече е била позволена, постепенно е излизала от мода и сега почти не се пуши. Всъщност тя е разрешена само в някои заведения, където дори са забранени цигарите заради никотина, който се наслагва по стените. Можеш да я пушиш и у дома, но ако те хванат на улицата с цигара марихуана, глобата е 100 евро. Толкова е глобата и ако караш велосипед и пиеш бира, защото алкохолът е забранен на обществени места. А няма как да не те хванат, защото територията на страната е 3 пъти по-малка, отколкото на България, а там живеят 18 милиона души – всяка педя е застроена, постоянно около теб щъкат хора, нещо се случва…

Здравеопазването как е организирано?

– Добре е уредено, макар че лекарите не могат да се похвалят с висок професионализъм. Просто не им достигат медици и затова назначават млади лекарчета на високи ръководни позиции, което е доста стряскащо за един европеец. На мен ми се наложи една лека манипулация в болница и докторът ми се оказа мой набор, което силно ме смути. Освен това горещо препоръчвам на всички, които са се запътили към Холандия, да си направят там здравна застраховка. Ако нямаш такава, 500 евро плащаш само за да викнеш линейка и 1000 евро – за 1 ден престой в болницата, без в тази сума да е включена храната. За да постъпя в болницата, аз трябваше спешно да намеря за няколко дни и да платя 6300 евро, които нашата здравна каса после ми върна, но чак след 1,5 г.

Как се забавляват младите холандци?

– В баровете, защото в ресторантите е много скъпо. Пият бира и си замезват с битерболен, което представлява едни малки топченца от кайма, пържени и с твърда обвивка, а вътре са меки. Нямат никаква кухня, ако търсиш холандски ресторант, няма да намериш такъв, защото иначе вътре ще трябва да се предлагат само картофи и наденици с отвратителния вкус на кренвирши. Би трябвало да ядат риба, но няма такава по заведенията, а ако я ядат, то е само маринована.

Какво е отношението им към българите?

– Те не са расисти, отнасят се добре към почти всички, без поляците и румънците, които мразят, но цяла Източна Европа я таксуват под един знаменател. За България знаят само, че е бедна страна, и нищо друго. Тези, които са идвали тук на почивка, мислят, че България е Слънчев бряг, другите нищо не знаят. Иначе предпочитат западноевропейците, но при тях и предпочитанията не са това, което са при нас, защото са студени хора, рядко си казват, че се обичат.

Как бяха гаджетата в Холандия?

– Аз с тях проблеми нямах, но те не бяха холандки. Имах една тъмнокожа приятелка от Доминиканската република, една финландка и май само една холандка. После в Полша съответно беше полякиня. Иначе холандките не са хубавици, българките са много по-хубави от тях. Там на 200 момичета я видиш едно с къса пола и токчета, я не видиш. Не се гримират, ходят с дънки и дори за дискотеката си обуват маратонки. Абе въобще не могат да си придадат търговски вид, преди да излязат на улицата.

– А от каква народност е тази, чийто телефонен номер си донесе в България?

– Няма такава, с всички се разделих. Сега в София ме чака нов живот, нови любови!

– Как си намери работата в България?

– Кандидатствах със СV и копие от диплоата и въпреки че дипломата ми е за бакалавър, ми казаха, че най-хубавото СV било моето.

С какво точно ще се занимаваш, което е разновидност на въпроса що е то инвестиционно банкиране?

– В компанията аз съм назначен на постоянен договор като дясната ръка на инвестиционните банкери. Ще анализирам финансовите пазари, когато, най-просто казано, една компания реши да купи друга. В чужбина хората с моята професия се смятат за банкерите със синя кръв.

Доволен ли си от това, че започваш работа в България?

– Много, защото кариерата е много по-важна от парите. Парите ще дойдат после.

Не ти ли мина през ума, че можеш да направиш кариера и в чужбина?

– Там е много по-трудно, защото на хубавите позиции кандидатите са страшно много, а местните имат едно предимство, което аз нямам – холандския език. Там всеки говори по 3-4 езика, докато аз знам само английски. Е, сега уча руски, защото един семестър бях в Санкт Петербург и езикът много ми хареса, но засега съм само с английски. Въобще в чужбина дори и да намериш добра работа, ще си една миниатюрна частичка от общ колектив, докато ако си българин и дойдеш тук с диплома от чужд университет, на теб ще гледат много по-сериозно, ще разчитат на теб. Животът в България, макар и да го кажем честно под това разбирам София, ти предлага много неща, които на запад не можеш да имаш – нощен живот, който е много по-достъпен като финанси от този в Амстердам, подходяща социална среда, сносни приходи. В Холандия трябва да избираш – или дискотека, или да спестяваш, докато тук можеш да правиш едновременно и двете. В Холандия млад и неженен работещ започва с 30% данъци, едно средно семейство плаща по 40% данъци от доходите си, а по-богатите плащат 50 %. Това си има обяснение, защото страната е силно социална, раздават се много помощи, но все пак 50%… Там е трудно да си богат, трудно е да си беден, но е трудно и на останалите 80%, които се водят средна класа. Докато при нас средна класа почти няма, но пък ако си вкараш цялата енергия в постигане на това, което желаеш, много по-лесно ще можеш да станеш директор, отколкото на запад. Тук за 10-15 г. можеш да се издигнеш до върха, там най-вероятно никога няма да ти се случи. Ама те, хората, са го казали – по-добре пръв на село, отколкото втори в Рим. Или с други думи – по-добре пръв в България, отколкото последен в Холандия.

Разговаря ВАНЯ СИМЕОНОВА

Коментар с Facebook

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *