Home-p1-728×90
Home-p1-728×90

Благоевградчанинът Генчо Атанасов – студент, риболовец, иконописец и препаратор: Мечтая да се скрия от безчувствената динамика на Студентски град и буквално „да хвана гората“

В навечерието на студентския  празник разговаряме със студента по горско стопанство и изявен риболовец Генчо Атанасов от Благоевград, който разказва за интересния си младежки живот, изпълнен с разностранни интереси и хобита. Обяснява защо не обича да „бръмчи“ по софийските дискотеки и да се прави на „много вървежен“, а вместо това предпочита да избяга далече в балкана, където да изучава растителния и животински свят.

– Генчо решил си да ставаш горски. Какво те мотивира да се насочиш към тази професия още отсега?

– В момента съм на 19 години и съм студент в първи курс. Изучавам специалността „Горско стопанство“ в Лесотехническия университет в София, който е единственият в България, обучаващ специалисти в областта на горското стопанство. Да, наистина искам да стана горски и да работя в Национален парк „Рила“. Това е голямата ми детска мечта, защото съм силно привлечен от природата. Познавам всички видове растителност, дървета и животни. Дядо ми ме научи да ги разпознавам и любимото ни хоби беше да обхождаме горите и да се любуваме на спокойствието. Аз съм фен на тази максима, че ако искаш да се чувстваш щастлив и пълноценен, трябва да направиш така, че да превърнеш хобито си в професия, и точно това смятам да направя за себе си. Макар че майка ми и баща ми от дълги години работят в Американския университет в Благоевград и ме вербуваха да уча там, аз избрах да следвам свой собствен път, който да осмисля живота ми, независимо от факта, че малко хора биха ме разбрали.

– Как ти се струва животът в София?

– Животът в София определено е доста по-различен от този в Благоевград, всичко се развива много по-динамично, по-скъпо е… Аз още се чувствам в неестествена среда, защото живея там от четири месеца, не съм свикнал с манталитета на хората, които са една идея по-студени и отчуждени, а на мен повече ми допада нашият, македонски темперамент. То не важи само за софиянци, но ми се струва, че хората станаха прекалено комерсиални и затворени в себе си, гледат основно материалните неща, а не се интересуват толкова от чисто човешките отношения. 70% от моите колеги студенти още отсега измислят варианти и начини как да си купят суперлуксозна кола, да имат готини гаджета и да парадират с някакво превъзходство над останалите. От една страна, това не е чак толкова лошо, но от друга пречи на развитието им сега, когато трябва да са максимално концентрирани в обучението си, за да си създадат предпоставките за хубаво бъдеще.  Аз не съм такъв човек, който се увлича по материалните придобивки, стремежът ми е повече да обогатявам себе си на този етап и да се образовам добре, затова и съм се обградил от приятели, които мислят като мен. Много е важно да си подбираш обкръжението. Не съм типичният бележкар, гледам да запомням материала и да остане в главата ми, но не ми е приоритет да изкарвам шестици на всяка цена. Гледам си и студентския живот, чат-пат ходя по дискотеки, излизам с приятели по заведенията, играем билярд… Колкото и години да прекарам в София, аз не мога да стана типичният софиянец, защото съм балкански човек, закърмен съм с други ценности, друга кръв кипи във вените ми.

– Генчо, ти имаш много и разнообразни хобита и интереси. Разкажи малко повече за това как прекарваш свободното си време?

– Задължително сред природата. Или организирам преходи с приятели високо в балкана, или си правим пикник в гората, хапваме и ловим риба в някое езеро или река. Често си правим скара, като задължително аз съм скараджията, знам как да овкуся месото добре и да остане сочно. Не че искам да се хваля, но аз съм много оправно момче, нека момичетата да го имат предвид /смее се/. Това е така, защото в нашето семейство винаги сме си разпределяли задълженията, у нас всички можем да готвим, чистим и мием чинии, включително аз и баща ми, модерно семейство сме. Възпитан съм да мисля така, че няма мъжка и женска работа, всеки трябва да се включва с каквото може в домакинските задължения. Естествено, моето любимо хоби е да ловя риба и мога да се похваля с много добри попадения. Освен двете трофейни пъстърви от 1.200 и 1.800 кг, които улових миналата събота на река Рилска, на гьоловете в благоевградската рибарска местност Магията за един ден извадих 34 щуки. Освен това препарирам риби. Друго мое хоби, с което много се гордея, е изографисването на икони, досега съм направил две с много сакрална символика, едната изобразява Света Богородица с Младенеца, а другата – Свети Никола, който е повелител на рибите и закрилник на рибарите. Иконата на Свети Никола я правих с много голямо желание и респект към сакралното значение на този светец, отне ми четири седмици.

– Много опитни рибари не могат да се похвалят с твоя късмет, как си обясняваш това, че си толкова добър рибар?

– Обяснявам си го с факта, че от най-ранна детска възраст покойният ми дядо ме запали по риболова и ми обясняваше старателно различни стратегии за надхитряне на рибите, защото някои са много хитри и не се хващат лесно на въдицата, особено пъстървата. А пък щуките са много хищни и лакоми риби, но са по-глуповати, тях ги ловя на изкуствена рибка – спин, защото тя провокира хищническите им инстинкти и ги активизира, кара ги да нападат.   Но има и нещо друго, самата практика и желанието да ставаш все по-добър в един момент те правят наистина много успешен риболовец. Аз вярвам в мистиката и смятам, че има тясна връзка между усещането на рибаря и самите риби. От личен опит знам, че когато съм спокоен и нямам един куп негативни мисли на главата, много повече риби се хващат на въдицата, отколкото в моментите, когато съм изнервен и потиснат. Предпочитам да практикувам това хоби сам, защото като заложа въдицата, мога да се отпусна напълно и да не мисля за нищо, на това му викам пълноценен отдих сред природата. А ако ще отидеш с някой друг да ти надува главата, файда няма /шегувам се, но по принцип има нещо вярно в това/.

– Как се запали по това интересно хоби да препарираш риби?

– Ами аз обичам, след като уловя рибите, да ги изследвам. Слагам ги на една маса вкъщи, разрязвам им корема и им правя дисекция, за да разбера дали даденият екземпляр е женски или мъжки, с какво се храни и кой воден ареал обитава. Наистина препарирането на риби е много рядко хоби, знам, че в Благоевград има само четирима препаратори. Аз го правя по стар класически начин с морска сол. Засега препарирам само глави. Почиствам месото от главата на рибата и я поставям в кофа с морска сол, която извлича кръвта и течностите от нея и я изсушава, престоява в солта в продължение на 30 дни. После главата се слага в оцет да стои един ден, който пък изтегля солта. Външната обвивка на главата, т.нар. рибешка кожа, остава непокътната и си запазва цвета. Очите се изваждат и на тяхното място се поставят копчета или малки топчета. Изготвя се скеле от тел или дървесина и се „облича“ със самата глава, която вече е мека, като естествена кожа е на допир. Накрая препарираната глава се слага на постамент по избор, а може да се закачи директно на стената.

– Предстои студентският празник, как ще празнуваш?

– Ще празнувам с една приятелка на хижа „Отовица“, която се намира в Рила. Запазили сме си три нощувки и още утре отиваме да разпускаме. Това ще бъде първият студентски празник за мен, но не мисля да го прекарам по дискотеките и в големи компании. Този вариант ме устройва повече, както казах, аз обичам да почивам сред спокойствието на природата, навалицата ме напряга и натоварва. Достатъчно динамичен живот живеем, трябва да си намираме подходящи начини за разпускане.

ВЕРОНИКА ТЕМЕЛКОВА

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *