Home-p1-970×90
Home-p1-970×90

Благоевградчанката Соня Безансон: Шофьорът на „паяка“ Борислав Алексиев паркира безплатно личния си автомобил в „синя зона“, снимам го почти всеки ден, а шефовете му си затварят очите с оправдание, че няма как безспорно да се установи кога са правени фотосите

„Служителят на благоевградската общинска фирма „Паркинги и гаражи“ Борислав Алексиев, шофьор на „паяка“, паркира личния си автомобил „Опел Зафира”, без да плаща „синя зона”, като злоупотребява със служебното си положение”, твърди пред вестник „Струма“ благоевградчанката Соня Безансон. Тя сигнализирала за нарушението в началото на май общината, но отговорът, че нямало как безспорно да се установи кога са правени снимките, които приложила като доказателство, я шокирал.

Поредица от неприятни случки през последните 6 месеца, свързани с Б. Алексиев, който живее в един блок с родителите на Соня в жк „Ален мак“, довели до изостряне на отношенията и куп жалби до полиция, прокуратура и до общината, всички без последствия. Ето какво разказа Соня Безансон:

„На 4 май подадох сигнал във фирма „Паркинги и гаражи“ в общината, че Борислав Алексиев редовно паркира безплатно автомобила си в „синя зона“ и така лишава общината от приходи, които биха могли да отидат за социални инициативи. Показах снимките, направени с моя телефон, на служителя Билевски, а той не реагира, ако не се брои, че смени няколко пъти цвета на лицето си. Посъветва ме да извадя снимките и да ги приложа към жалба, както и направих. Фотосите, които представих като доказателство, са правени на 18.02.2017 г. в 10.46 ч. при моста на пазара и автомобилът му е върху тротоара; на 19.04.2017 ч. в 11,28 ч. на ул. „Скаптопара“, при „Кончето”; 03.05. в 11,57 ч. и в 14,17 ч. на ул. „Ив. Михайлов“, първия път при кръговото, а при втория колата беше преместена – видя ме, като я снимах; и на 04.05. в 11,33 ч., отново на ул. „Скаптопара“, около „Кончето“.

Подчертавам, че винаги съм снимала и предното стъкло на автомобила, за да се види, че няма касов бон за платена такса за „синя зона“. Теоретично е възможно Алексиев да плаща и с СМС, но силно се съмнявам, че дава по 160 лв. на месец за лукса да държи колата си до работното си място. В сигнала си дори поисках справка за това, но ми бе отказана.

Какво беше изумлението ми от получения завчера отговор от екипа на кмета на Благоевград Ат. Камбитов, в който се казва, че на Алексиев са изискани писмени обяснения, в които той категорично отрича обвиненията ни. От приложените снимки се виждало, че автомобилът му е паркиран съгласно разпоредбите на Закона за движение по пътищата. От снимките ни не можело да се определи посоченият автомобил дали ползва безплатно „синя зона”, или не. Нямало как проверяващите от общината да установят безспорно кога са направени приложените от нас снимки. Съветват ни накрая при констатиране на конкретно нарушение да звъним на тел. 0893 997 993, 073 59 09 10 или на 112 в почивни дни.

Ядосах се, няма как по друг начин да се почувствам, когато си безсилен пред очевадно нарушение. Малко по-късно през деня видяхме колата на Алексиев отново паркирана в „синя зона“ близо до „Кончето“, този път на бул. „Св.св. Кирил и Методий“. За пореден път я снимах и се качих при същия служител на „Паркинги и гаражи“ Билевски да покажа, че билетче на предното стъкло не се вижда, защото такова няма. И това ако не е доказателство, какво тогава е?! Позвъних и на 112, както е указано в писмото на кмета Камбитов, но имало ли е реакция и каква е, не бях уведомена. Чудим се с мъжа ми общината толкова ли е богата, че разрешава на служителите си да се облагодетелстват, като не плащат „синя зона“, а Франсоа, който е швейцарец, ме пита в България дали данъчните служители по същата логика са освободени да не плащат данъците си.

Сигналът от 4 май не е първият по адрес на Борислав Алексиев, който подаваме в общината. На 20 февруари сигнализирах директора на „Паркинги и гаражи“, че шофьорът на „паяка“ ми се заканва и ми показва среден пръст всеки път, когато ме засече някъде по града, и това ме разтреперва. Вече не мога спокойно да вървя по улиците, непрекъснато очаквам, че този човек ще се появи отнякъде, може да ме нападне или най-малкото словесно да се нахвърли върху мен с обиди и жаргонни намеци.

Такова нещо вече се е случвало на 2 декември м.г. в блока на майка ми. Санираха входа и слязох в мазето следобед да заключа вратата на зимника ни след работата на майсторите. Алексиев ме последва с обидни думи и ми държеше сметка какво търся там. За да се предпазя, а и с надеждата да избегна по-сериозен конфликт, включих видеото на телефона да го запиша, а той смени тона в укорен, като ме обвини, че стиропорът в коридора бил оставен без надзор. Ужасно се уплаших и се разтреперих цялата. Алексиев се приближи до мен, докато заключвах вратата на мазето, замахна и ме удари по рамото, одра ми ръката, за да не снимам. Апаратът ми падна и той опита да изтрие видеото. Баща му мълчаливо наблюдаваше как треперя от ужас, без да се намеси. На излизане от мазето чух зад гърба си Алексиев, че продължава да ме нагрубява, но кръвта ми кипна при покана за „свирки“. Причерня ми и се върнах обратно, за да го запиша. Изненада се, като ме видя, грабна телефона ми и го захвърли на земята. За моя радост работеше, въпреки че защитното му стъкло беше леко счупено, а калъфът беше изхвърчал някъде.

Позвъних на тел. 112 за агресията, дойдоха полицаи и дадох обяснения за нападението. Месец по-късно Районна прокуратура отказа да образува производство срещу Алексиев с мотив, че липсват данни за престъпление от общ характер, тъй като нямало закани за живота ми, а за обидите и нецензурните думи съм могла да заведа дело от частен характер. Обжалвах пред Окръжна прокуратура и в началото на февруари получих постановление от прокурор Милена Милева, потвърждаващо това на районните магистрати. Оттогава Алексиев се гаври с мен и упражнява непрекъснат психически тормоз с нецензурни реплики и закани, но се оказва, че никой нищо не може да му направи, а той може до безкрай да се гаври с психиката ми. Силен е на сама жена, а когато съм със съпруга ми, е страхливец.

По-страшното е, че при очевадно нарушение от негова страна институциите ме убеждават, че черното е бяло. Във всяка цивилизована държава със закони за всички подобно нещо няма как да се случи. Ще си позволя в наръчник да дам ценни съвети на жертвите на агресия, ако не искат да се чувстват като мен безсилни:

  1. Изберете добре вашия агресор, проучете къде работи и кой е баща му (много е важно!).
  2. Изберете много добър адвокат.
  3. Изберете предварително мястото на нападението да е широко, светло и пълно с хора.
  4. Добре е да се огледате агресорът ви дали е пред вас, или зад вас.
  5. Не снимайте с телефон, няма да ви е от полза.
  6. По време на агресията запазете самообладание, не заеквайте и подредете добре мислите си, преди да кажете нещо. Мога да ви предложа и речник с думи, които не се смятат за обидни.
  7. Когато се обадите на тел. 112 и ви изпратят екип, не подписвайте нищо, преди да сте го прочели.
  8. Отидете на съдебен лекар дори и за разкървавени пръсти.
  9. Подайте жалба. После… времето ще покаже.

С уважение: СОНЯ БЕЗАНСОН

 

Коментар с Facebook

Свързани новини

1 Comment

  1. Катя

    Мисля си, че за да го следите толкова дълго си имате личен мотив.Той е служител в този отдели може в трудовия му договор това да е бонус за служителите, нали?А, както и сама споменавате -може да си плаща и с SMS? Проучете, пък после пишете, а личните си проблеми си ги разрешавайте помежду си.

    Отговор

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *