Home-p1-728×90
Home-p1-728×90

Борислав Грънчаров 10 години се бори с рака

Отиде си последният от славната тройка “Бо Бо Бо”. Преди него се сбогувахме с Боян Иванов и Борис Гуджунов

Почина певецът Борислав Грънчаров, съобщи рано сутринта в неделя дъщеря му – певицата Мария Грънчарова. На 21 май той щеше да навърши 74 години.

“Изключително ми е трудно да споделя с всички вас тъжната новина, че моят любим и непрежалим баща Борислав Грънчаров напусна този свят след тежко боледуване. Винаги ще те нося в сърцето си и лек да ти е пътят, татенце! Обичам те!”. Това гласи публикацията във фейсбук на Мария Грънчарова.

“Татко никога не е бил по-зле! Трудно му е, но се бори, не сме се отказали, имаме надежда. Вярно е, че този път е различно, защото състоянието му е много тежко, но ние от семейството сме до него и ще му даваме сили”, сподели дъщерята на естрадната легенда пред български ежедневник преди 20-ина дни. Певецът от 10 години се бори с рак, имаше разсейки и проблеми и със сърцето. Пенсията му стигаше колкото само за едно от необходимите му лекарства… Съпругата му Светла също се бореше с коварната болест.

Ще запомним Грънчаров с богатата му концертна дейност, както и с популярното певческо трио “Бо Бо Бо”, което през 90-те години създава с приятелите си Борис Гуджунов и Боян Иванов. Те си отидоха преди него, той ги изпрати и остана последният от тримата “пеещи мускетари”.

“Майка ми имаше хубав глас и пееше много тракийски песни. Почина на 52 от рак. Тя е тракийска бежанка, от Гюмюрджина в Гръцка Тракия. Баща ми е панагюрец, беше бакърджия. Израснах в “Коньовица” с Иван Славков и Йорданка Христова. Там от филма “Бродяга” с Радж Капур започна моето пеене. И както си пеех “Бродяга”, така ми казаха да се явя за радиохора. Но се отказах и влязох в казармата. Бях хашлак коньовичар. След школата за запасни офицери в Плевен станах взводен командир в Хасково. А във взвода ми – Боян Иванов.

“В поделението имаше басейн, който никога не напълниха с вода.

С Боян пеехме в празния басейн, защото имаше добра акустика и ехо за китарите. Покрай него в басейна научих много италиански песни”, разказва Грънчаров.

Той завършва студията за естрадни певци през 1964 заедно с Йорданка Христова, Борис Гуджунов, Стефка Берова.

Тъкмо напуска казармата и обявяват прослушване за Школата за естрадни певци. Явяват се 350 души, а на финала приемат двама – Паша Христова и Грънчаров. Година преди тях вече са влезли Йорданка Христова и Борис Гуджунов. Първият концерт на Грънчаров е с Оркестъра на Българското радио и телевизия под диригентството на Милчо Левиев. След 2 години започва соловата му кариера. Създава бендове, пее с оркестър “София”, а през 1970-1974 г. е по сцените на бившата ГДР. За него пишат Тончо Русев, Ангел Заберски, Атанас Косев, Морис Аладжем, Найден Андреев, Митко Щерев, Стефан Димитров, Борис Карадимчев. Грънчаров е един от най-производителните певци по онова време. На година изнася стотици концерти в страната, гастролира по сцените в СССР, Полша, Чехословакия, Унгария.

До 1989 г. пее във Финландия, Швеция, Норвегия, Белгия, Холандия, ФРГ, Австрия, Швейцария, Куба, Канада, Испания и къде ли не. Първата награда от фестивала в Дрезден преобръща кариерата му.

Немски специалисти в забавната музика искат да го направят германска звезда и му предлагат примамливи договори. Следват турнета из ГДР. Вземат го да пее във “Фридрихщат палас” – втората по големина зала в Европа след парижката “Олимпия”. В нея Грънчаров участва в постановки с Карел Гот, Мирей Матийо, Елена Вондрачкова и др.

Подготвят с него и дългосвиреща плоча по музика на най-известните тогава немски композитори. Остава да запише още една песен и да направи голямо интервю, казва мениджърът му, който вижда в него бъдеща голяма източноевропейска звезда. И тогава с писмо от Концертна дирекция го отзовават и на негово място изпращат Христо Кидиков. Немската плоча на Грънчаров остава неиздадена и така пропада големият му шанс. След време прави собствен оркестър – “Гонг”, с който подгрява общо около 300 концерта на Лили Иванова и Емил Димитров.

През 1989 г. Грънчаров прави успешно шоу с дъщеря си Мария и с 5 световни шампионки в ансамблово съчетание. С него обикалят 3 години в Холандия, Швейцария, Германия, Швеция, Норвегия и пр.

Като се завръща през 1992 г., с Боян Иванов и Борис Гуджунов създават триото “Бо БоБо”. “Но поостаряхме, нямахме мениджър, а и тръгна чалгата”, обяснява певецът.

По време на 8 турнета в Съветския съюз е пял пред 15 хил. зрители на концерт. Какво име е бил Грънчаров, щом подгрявала публиката знаменитата украинска певица София Ротару!

Грънчаров го болеше от отношението на държавата към хора като него. “Станахме жертви на прехода. Никой от нас не си е представял, че един ден държавата няма да установи какви са били договорите ни с нея и ще ни лиши от пенсия. Останаха живи около 20 от някогашните певци. Те имат не само творчески, но и финансови заслуги, тъй като от всички концерти приходите отиваха в републиканския бюджет. Да оставим, че и песните ни бяха стойностни. Такава ли участ заслужаваме”, питаше певецът.

Борислав Грънчаров от години се бори с рак на простатата. Състоянието му беше на приливи и отливи, но той не се отказа от борбата за живот. Големият изпълнител, когото хората помнят с неговия брилянтен глас и неповторимо присъствие на сцената,

получи истински шамар от съдбата. След годините на слава, в които публиката буквално го боготвореше, той е принуден до оцелява на ръба на бедността. Пенсията му няма и 200 лева. Не че няма как да оцелее. Все ще се намери кой да му помогне, той има близки и приятели, дъщеря му е заможна. Но обидата му е огромна. След всичко, което е дал на родната сцена, не е редно да разчита на подаяния, коментират хора от естрадните среди.

През последните си години редува болница след болница. На косъм бе спасен от масивен инфаркт – три часа след полунощ доц. Иво Петров му отстранява 80-процентно запушване на артерията. Два дни по-късно заради разсейки започва поредната химиотерапия. Грънчаров, който навремето влуди народа с песните “Елеонора”, “Ти, аз и песента” и “Аз се върнах”, се бори повече от 2 години с коварната болест. През 2014 претърпя 11-часова операция в “Пирогов”, но после се появяват разсейки в тялото му.

“Отговорност на държавата е да обезпечи хората, засегнати от уникалнэи недоразумения при прехода от една политическа система в друга. Никой от нас не си е представял, че един ден, когато не ще можем вече да се трудим, държавата няма да е способна да установи какви са били договорите ни с нея и така да ни лиши от пенсия. Министър Вежди Рашидов се сети за нас, по-възрастните изпълнители, и ни даде допълнителна награда, за да можем да живеем.

Дано сегашните управници разберат истинските причини и ни зарадват с достойна пенсия, когато вече сме на преклонна възраст.

Както ние ги радвахме с нашата музика, вдъхваща любов и надежда, когато бяхме млади и можещи”, надяваше се до последния си дъх Борислав Грънчаров.

Той посрещаше смело съдбата си, не обичаше да я превръща в цифри, сметки, пенсии. Цитираше един стих на гениалния поет Дамян Дамянов: “Лято, лято, сезон на бедните и влюбените, сезон, през който мога да живея с едничка бяла прана риза”. “Дано ме разберете!”, казваше той. Дали сме го разбрали? Дано… Сбогом. /24chasa.bg

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *