Home-p1-970×90

Вицешампионът от Дупница Д. Радев: За мен кикбоксът е самият живот, не съм мутра, нито бияч, спортът ме научи на мъжкарство и труд

Доброслав Радев е европейски първенец и световен вицешампион по кикбокс. Роден е в Дупница и от 8-годишна възраст тренира в СК „Патриот“ с треньор Кирил Чакъров. Ученик е в 10-и клас в ПГ „Акад. Сергей П. Корольов“, специалност „Митническа и данъчна администрация“. На републиканското първенство по кикбокс в Шумен той победи на финала Теодор Христов в категория до 67 кг и стана шампион.

С Доброслав Радев разговаряме за победите му на ринга и извън него.

– Доброславе, ти си една от големите надежди на СК „Патриот“ – Дупница в кикбокса. Кой те насочи към този спорт?

– Тренирам кикбокс от 8-годишна възраст. Човекът, който ме насочи към този спорт, е баща ми Любослав Радев. Родителите ми работят в заложна къща. Постепенно започнах да ходя сериозно на състезания и успехите започнаха да идват.

– На републиканското първенство в Шумен победи на финала Теодор Христов. Какво е усещането да победиш?

– С Теодор Христов сме приятели от много малки. Но това е първата ми победа срещу него, защото се оказахме в една категория. Не е нещо особено тази победа за мен, това е една квалификация за европейското първенство по кикбокс в Македония през септември.

– Зад всеки успял спортист стои един треньор. На какво те възпитава на ринга и извън него Кирил Чакъров?

– Треньорът ми Кирил Чакъров за мен е като втори баща. Помага ми винаги когато имам нужда. Той ме научи на мъжкарство, да бъда сериозен. Да си държа на думата и да го правя както в залата за тренировки, така и извън нея.

– Ти си световен вицешампион по кикбокс, с кои големи имена си се срещал на ринга?

– Миналата година станах вицешампион по кикбокс. Там големи имена няма, защото се води като аматьорско състезание. Участвал съм през 2015 г. в европейско първенство в Сан Себастиан, Испания. Там станах първи. В Унгария станах също първи. Бил съм в Босна и Херцеговина в Балканското първенство, в Италия, в Сан Марино, и др.

– Помага ли ти спортът извън залата, за да се справиш с евентуална агресия в училище или на улицата. Попадал ли си в такава ситуация?

– Не съм попадал в ситуация на агресия. Не искам и да ми се налага. Не използвам кикбокса извън залата, защото не е правилно.

– Като тийнейджър предлагали ли са ти наркотици и как ще реагираш, ако се случи?

– В живота на всеки тийнейджър предлагат такива неща -наркотици, цигари, алкохол. Аз винаги съм отказвал. Това не е хубаво да се прави, особено за спортист като мен.

– Кои са твоите идоли в кикбокса?

– Идолите ми в кикбокса са няколко големи личности като Бадр Хари и Рамон Декерс.

– Имаш ли желание да станеш ММА боец?

– Засега нямам желание да стана ММА боец, но не се знае занапред как ще се случат нещата.

– В общественото пространство има едно становище, че кикбоксьорите и ММА бойците са едва ли не „тренирани биячи“. Какво мислиш по този въпрос?

– Не е вярно. Зависи човек как приема този спорт, дали ще го уважи, да не се прави на някаква си мутра. Това си зависи от човека. Хората сме различни. Щом тренираш този спорт, трябва да имаш уважение към него, към хората и към себе си, така и те ще имат уважение към теб.

– Ще се занимаваш ли професионално с кикбокс?

– Да, ще се занимавам професионално. След като завърша средното си образование, ще кандидатствам в НСА за треньор.

– Имаш ли вече последователи, които заради теб са дошли в залата?

– Благодарение на мен, не. Но всеки, който има желание, може да дойде в залата и да тренира. Всичко е въпрос на желание и лична мотивация.

– Какво ще пожелаеш на приятелите си?

– Да продължават да тренират упорито. Да наблягат само на тренировки, защото не става с друго.

– Как би продължил изречението: За мен кикбоксът е…

– …самият живот.

НИКОЛАЯ ИВАНОВА

 

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *