HP-p1-728×90 Refan

В женския манастир „Свети Лука“ в кюстендилското село Граница замесиха богородичния хляб

Женският манастир „Свети Лука“ край кюстендилското село Граница отвори вратите си за възрастни жени и млади девойки, които замесиха предпразнично пити за Богородица. Ритуалът се прави от почти десет години и се организира от отдел „Култура и духовно развитие“ при община Кюстендил. Стремежът е всяка година подготовката по замесването на хляба да се прави в двора на различни църкви и така да се насочи вниманието към тях.

49-годишната Цветелина Фъркова, която по професия е фризьор, показа наученото от своята баба. „Искам да предам традициите на по-младото поколение и дано се научат и те като нас. Мен са ме учили моята баба и моята свекърва. Трябва богородичната питка да е направена с любов. Казваха ми, че трябва да имаш желание да го правиш, а брашното трябва да е пресято хубаво“, споделя Цветелина. В брашното задължително се слага сол, а маята се разтваря с топла вода и започва месеното, докато се получи меко тесто. Жената, облечена в кюстендилска носия, наследство от баба й, запретна ръкави и предаде умението си на 17-годишната Теодора Атанасова.
„Да участвам в този ритуал ме провокира българското, родното и че нашите традиции са най-важни за нас като народ, който е един от най-старите. Аз знам да меся хляб, но ми беше интересно да видя и начина, по който тя го прави. Важно е да се приготви закваската. А тя, от моята баба знам, трябва да престои няколко дни. Брашното се пресява и се замесва с вода“, споделя Теодора.
От баба си момичето научило, че когато меси каквото и да било, трябвало да нарича хубави неща и да си мисли за хубави неща. „Сега ще го направя, ще помоля за здраве на всички, за късмет“, това й казвала баба й, която е на 80 години. „Мисля, че така хлябът става по-хубав“, убедено е момичето.

Седемнайсетгодишната Ивана Иванова от ЕГ също се включи в замесването на хляба. „Това е една много стара българска традиция и да покажем как са се хранели нашите предци. Навремето не е имало магазини, хората сами са приготвяли всичко. Сами са месили хляба. Беше ми интересно, не съм месила хляб, мисля, че ми беше от полза. Моята баба ми е показвала. Знам, че първо трябва да имаш желание да правиш хляб, да ти дойде отвътре, после всичко си е практика. Тестото е най-важно, както и съотношението на продуктите. Да е меко тестото, за да може да се изпече“, казва Ивана Иванова, която помагаше на Лалка Цветанова, местен жител, но родена в граничното село Преколница.

„За да стане хубав хлябът, трябва да имаш здрави ръце. В Преколница съм се учила да правя хляб, да пека. Баба ми казваше, като меся хляб, да гледам тестото да е по-меко, да не е сбито, за да може бързо да бухне. Маята също е много важна, когато едно време сме пекли хляб в подница, не сме слагали и олио, а само сол. Навремето се месеше с квасец. Сега в хляба слагат примеси, оня ден си купихме и имаше кафяви бучки. Значи е премесван или е слагано картофено брашно. Баба едно време слагаше, но не по този начин. Сега меся, но по конкретни случаи, за служби. Баща ми е Цветан, за неговите именни дни по три хляба съм месила. Брашното никога не трябва да се държи на топло, а на хладно и проветриво място“, казва Лалка. В момента жената е пенсионерка, иначе 25 години е била хигиенист в системата на БДЖ.

Анка Димитрова пък е снаха в Граница. „Построихме си тука къща, имаме животни, гледаме зеленчукова градина, меся си много често хляб и децата са доволни. На два дни меся по три-четири хляба и си го изяждаме, така им е сладко. Дори не можех да смогна за всички. Научи ме на татко майка му, моята баба. Показа ми как се точи. Казваше ми: „Твоите родители са на нивата, вече са уморени, дай да им направим зелник. Сега ще разточим корите, но дори и да са по-дебели, всичко ще се изяде“, споделя Анка и допълва, че всичко трябва да идва от сърце и да има желание. Анка се прекръства, преди да замеси хляб, а като е готов, преди да го опече, слага отгоре кръст, за да са доволни всички, които го ядат. „Обичам песните, но не пея“, с усмивка казва жената.

На нейната маса бе и третата участничка в ритуала Ралица Велинова, която тази година бе „Девойка Кюстендилска пролет“. За участието си в ритуала Ралица била провокирана от традициите. „Искам да помогна, така че да се съхрани българското. Сега хората са някак отчуждени. Интересно ми е, месила съм хляб с баба. Първото, което ме научи, е как се прави кладенчето и после вече се слагат другите съставки. Влече ме миналото, искам да се върна и да видя какво е било. Тогава е имало повече човечност, докато сега хората са отдалечени един от друг. А така тези традиции просто ни карат да се замислим“, казва Ралица.
Пътят на хляба започна с молитва в църквата на манастирския комплекс. След това трите жени заедно с трите девойки наляха в стомните вода и започнаха замесването. Празничен водосвет отслужи и свещеник Светослав. „Традицията по замесването на хляба е започнала още от апостолските времена, когато Христос се възнесъл на небето. Светите апостоли от любов към него въздигали хляба и първото парче, отчупено от този благословен хляб, оставяли на мястото, където е седял Христос. Казвали простичката молива „Господи, помилуй“, разказа отец Светослав и изпя „Многая лета“. Той припомни, че Кюстендил е мястото, където единствено в България правят празника Панагия – Въздигане на хляба

Ритуала по замесването на хляба наблюдаваха десетки граждани. Сред група туристи се оказа кюстендилец, който преди 25 години емигрирал в Канада. Александър Христов живее в провинция Онтарио. „Роден съм в Кюстендил, баща ми е тука, дядо ми, Бог да го прости, почина тук. Той беше свещеник – отец Цветан Христов, чичо ми също беше свещеник, казваше се Милан, почина през 1976 година по време на служба. Сега съм в Кюстендилския край, в България съм на почивка, идвам всяка година да видя близки и приятели, там където ме води духът. Сега съм тук с една група, с фондация, която организира пътувания по стъпките на богомилите. Водачът ни Асен Асенов ни доведе тук, да видим нещо, което досега не сме виждали“, разказва Александър Христов. Той обича да си идва всяка година. „Почти съм се върнал в България. Най-красивото в тази страна е природата и специфичните енергии, каквито ги няма по света. Пътувал съм почти до всички континенти и знам, че е така“, сигурен е Александър Христов
ГЕРГАНА ИВАНОВА

Коментар с Facebook

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *