Home-p1-728×90
Home-p1-728×90

Глутен – ненужното му избягване увеличава риска от диабет

Около 2% от населението страда от остра непоносимост към глутен, позната като целиакия. Глутенът е сложен протеин, съдържащ се в пшенично брашно, житни растения, ръж, ечемик и овесени ядки. При непоносимостта, която често е наследствена, се наблюдава неспособност на организма да преработва правилно глутен, характеризираща се със свръхимунен отговор, който уврежда абсорбиращата повърхност на тънкото черво. Това понижава ефективността му, което е предпоставка за недохранване и анемия, дори при  нормално или наднормено тегло.

Въпреки че малко над 2% от населението страда от това заболяване, а между 4% и 6% имат завишена чувствителност към житния протеин, диетите, пропагандиращи тоталното избягване на храни, съдържащи глутен, набират популярност по целия свят.

Според британско изследване между 10% и 12% от избягващите глутен го правят като част от „по-здравословен“ хранителен режим. Не са налични никакви научни данни, дори и противоречиви, които да сочат към някакви ползи от избягването на глутен при отсъствието на завишена чувствителност или целиакия.

Щатско проучване върху хранителните навици на над 200 000 души било представено пред Американската сърдечна асоциация. То включвало обширни данни, сочещи към интересна зависимост: избягването на глутен без необходимост води до завишен риск от развитието на диабет тип 2.

Учените разкрили, че безглутеновите диети били по-скъпи и не доставяли на организма достатъчно фибри и микронутриенти, като витамин В12, фолиева киселина, цинк, магнезий, селен и калций. Оризови, картофени и други скорбелни източници, заместващи глутена в диетите, били по-слабо питателни.

Често определянето на диагноза без специалист крие неподозиран риск – нетретиране на истински симптоми. Фруктаните например са късоверижни въглехидрати, намиращи се в повечето житни продукти. При дисбаланс на чревната флора те могат да доведат до подуване на корема, газове, задържане на вода и крампи. Погрешно приемайки се глутенова непоносимост тези симптоми обикновено остават нетретирани.

Това прави самодиагностицирането с глутенова непоносимост особено опасно за населението. Подобна диагноза се поставя от лекар след проведени изследвания – кръвен тест, ендоскопия и други. В противен случай се рискува увреждане на чревната микрофлора, нарушено храносмилане, метаболизъм и развитието на остеопороза.

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *