Home-p1-728×90
Home-p1-728×90

Графа: На 15 г. издадох първия си албум, никой не вярваше, че аз съм писал песните

На 6 април Влади Ампов-Графа прави концерт в зала “Арена Армеец”. Той е първият изпълнител от по-младото поколение, който решава да покани феновете си в най-голямата зала в България. Досега там самостоятелни участия са имали само звездите от по-старата генерация. За спектакъла Графа и неговият екип се подготвят почти година. Концертът ще продължи малко повече от два часа и публиката ще чуе всички свои любими хитове, които певецът създава през дългогодишната си кариера. Първите му участия са още като дете, с родителите му Тони и Кирил Ампови, пише „24 часа“.

– Вие сте първият изпълнител от по-новото поколение, който прави концерт в зала “Арена Армеец”. Как върви подготовката?

– За разлика от друг път доста по-рано си написах домашната работа и подготовката започна месеци преди датата. Това е една от причините да съм малко по-спокоен през последните седмици, защото обикновено по това време вече съм много изнервен. Но всичко върви по план, екипите работят, те са отделни за всяка част от концерта. Следя ги, от време на време минавам да видя какво става с осветлението, с мултимедията, с хода на музикалните репетиции, в офиса обсъждаме кампанията. Винаги през годините съм имал поглед както върху музиката, така и върху стратегията как дадено събитие или песен трябва да се промотира. И затова с Маги, моята съдружничка, сме много добър екип, допълваме се и вървим в една посока. Всеки път измисляме нови и нови неща. За първи път като компания правим толкова голямо събитие в най-голямата зала в България. За да не допускаме някакви истерични грешки накрая, всички започнахме да работим доста по-рано.

– Това е много голямо събитие, имахте ли страхове, когато стартирахте?

– Честно казано, за да се реша въобще да го направя, явно съм вярвал още в самото начало, че това е възможно. Разбира се, като всеки творец, който се съмнява във всяко едно нещо, винаги има нотка на неувереност дали ще успееш. Но пък и това е тръпка – дали ще се справиш.

– И се справихте, разпродадохте залата.

– Да, почти напълно е разпродадена, вероятно няколко дни преди датата няма да има билети, това е супер. Радвам се, защото концертната дейност започва отново да се възражда. Хората купуват предварително билети за клубни участия, за събития на различни сцени, вече започнаха да се пълнят и големи зали. Точно преди 10 години направих първия си концерт в зала 1 на НДК. Тогава беше немислимо млад попизпълнител да я напълни. Имаше изказвания, че е абсурдно на тази възраст – на 28 г., да правя такъв концерт. Винаги се намират злобни хора, които да правят скептични коментари, да обясняват, че няма начин да дойдат много зрители, и едва ли не това е избиване на комплекси.

– Колко музиканти ще има на сцената?

– Основната група е от 6-има музиканти. ЛаТиДа са беквокали, ще участват “Софийски солисти” и брас секцията на “Акага”, която ще се включи на някои песни. На сцената максимално ще има 25 човека. Като добавим и специалните гости, стават над 30 артисти, които ще участват в концерта. Екипът, който работи по цялата продукция, също е голям.

Концертът ще продължи повече от два часа. Искаше ми се да включа всички важни песни, не успях, но комбинирах някои, като събрах две в една. Общо изпълненията ще бъдат 25. Пазим в тайна гост изпълнителите. Мога да издам само, че ще има изненади – някои от гостите няма да излизат на песните, на които ще очаква публиката, ще се включват в други.

Хубаво е, че последният албум “Моменти” напълно се разпродаде и за 6 април пуснахме нов тираж. Освен на диск го издаваме и на плоча.

– Въпреки подготовката успяхте да се включите и в “Гласът на България”, където сте ментор?

– Неведнъж съм го казвал, че освен талант и труд много е важен късметът. Някои хора се раждат с него, други, като полагат усилия, в един момент той неминуемо идва. А що се отнася до мен, огромен късмет е, че “Гласът на България” започна месец преди концерта. Хората се чудят как е планирано, мисля че това беше най-добрата кампания, която сме правили и черешката на тортата беше стартът на музикалния формат. Много е свеж тази година, досега не е имало такъв висок рейтинг.

– От участниците, които се явиха до момента, можете ли да откроите някого като изключителен талант?

– Има много талантливи деца, не само в моя отбор, но и в другите. Вижда се, че се бия много люто за някои участници, за да ги взема в моя отбор. Това е и игра помежду ни като треньори. В някакъв момент те увлича спортната злоба, състезанието.

– Набелязахте ли вече хора, които бихте взели в музикалната си компания?

– Има някои, но все още се въздържам да кажа към кого се насочвам, защото искам да изчакам да видя публиката как ще реагира, как ще ги възприеме. Определено е един различен сезон, с много забава, големи таланти. Има емоция.

– Има ли участник, за когото съжалявате, че не сте се обърнали?

– Много е странно, когато си там и си обърнат с гръб, слушаш музиката по съвсем друг начин. Зрителите гледат различно, виждат човека, емоциите му, как изглежда, чуват историите и това малко или много им влияе. Ние нищо не знаем, чуваме само един глас. Впоследствие разбирам, че някои от тези хора, на които не съм се обърнал, ги познавам. Например това момче – Никола, оперният певец. Познавам го от много години, а не го разпознах като глас. Това пък доказва, че няма шуробаджанащина

Той пее страхотно, но търся друг тип глас. Ние сме четирима ментори, фактът, че никой не се обръща, не означава, че участникът не може да пее. Всички имат талант. Въпросът е какво търси всеки един от нас. Доволни сме, защото се появиха изпълнители, които никога не са ходили по кастинги. И направиха впечатление, има различни типове, доста алтернативни хора се явиха. Това е ново поколение, което има друго излъчване.

– Музикалният пазар не се ли пренасити от нови имена?

– От такива формати не всички стават популярни и продължават напред. Нужни са лична мотивация, късмет, талант и много труд. Ако върнем 10 години назад, виждаме сега кои останахме от моето поколение – около 10 имена, а бяхме много. Същото ще се случи и с тези, които сега са във вихъра си. Ще останат тези, които заслужават, които работят и имат хъс. Пазарът се е наводнил с много хора, които искат да бъдат звезди, но винаги има място за нови.

– Колко често имате концерти?

– Два-три пъти седмично, но някои вече ги отказвам, защото искам да съм близо до семейството си. Децата ми не са толкова големи. Синът ми Крис става през април на 8 години, дъщеря ми Никол през лятото ще навърши 6 г.

– Ходите ли на родителски срещи?

– Не, Мария ходи. Не мога да понасям родителски срещи, изнервям се. Още от малък, когато бях ученик, ми беше неприятно, че нашите ходеха.

– Къде учи синът ви?

– В частно училище, но не защото държавните не са добри, а за да му спестя, доколкото мога, неприятни емоции, свързани с популярността на баща му. Защото аз съм го изпитал, когато бях ученик, сестра ми също. Сестра ми винаги я свързваха с мен – сестрата на Графа. Тя е художник, със собствена кариера, но до ден днешен я наричат сестрата на Графа. Това дори е обидно, защото тя е Нора Ампова и е артист, художник, не е просто сестрата на Графа. В началото и мен ме свързваха непрекъснато с моите родители. Няма нищо лошо, но е трудно да излезеш от тази сянка.

– Истината е, че за децата на популярните личности е много по-трудно да пробият, защото трябва да се доказват повече, за да излязат от сянката на родителите си.

– И аз така мисля, но малко хора разсъждават като теб и е най-лесно да кажеш, че този е връзкар например.

Години наред се доказвах

Първо беше с това, че аз си пиша музиката. Всички мислеха, че баща ми я създава. Бях на 15 години, когато издадох първия си албум, беше авторски като музика и аранжименти и никой не вярваше, дори най-близките ми приятели смятаха, че нещо ги лъжем. Винаги ни гледат с едно полузатворено око, казват: “Той успява, защото има база, родители”. Ти си права, защото изискванията и очакванията към нас са много по-големи. Догодина ставам на 40 г., все още има коментари в мрежите, в които обясняват, че ако не е бил баща ми, нямаше да стигна до тук. Това вече седи малко нелепо и глупаво. Страшно много се радвам на всичко, което са ми дали моите родители. Но ако нямаш талант, патерицата ще те спаси до един момент. Но отдавна не ми пука. В началото определено ми беше криво, най-вече заради това, че не можех открито да кажа на родителите си: “Благодаря ви, вие сте суперяки!”. Все се притеснявах. Да, моите родители са страхотни, дали са ми занаят, научили са ме на всичко в началото, какво по-хубаво от това.

– Всеки родител се опитва да направи най-доброто за детето си, да му даде основата, независимо в коя сфера. А как ще се развие нататък, зависи вече от самия човек.

– Абсолютно. Баща ми е супергорд с мен, защото съм надминал много от нещата, за които той си е мечтаел да направя. Казва, че разбирам много повече от него, но винаги си казва мнението, получавам и критики.

– Вслушвате ли се в съветите му?

– Понякога. Спорим за музика, за бизнес. Винаги има нещо, с което ме изненадва. Той е много мислещ човек и се интересува много от това, което се случва около нас. Има моменти, в които се учудвам колко е прав, въпреки че тенденциите са сменени, модата е друга, има нови фактори, които влияят на нашия музикален бизнес. Но някои основни неща не се променят. Когато една песен е хубава, тя е хубава. Нищо не може да я бутне. Ето, това парче “Гълъбо”, изпълнявано от Миро, е класическа красива балада. И е типичен пример за това как песен, която е извън модерните стандарти, може да се хареса от толкова много хора. Направи огромен брой гледания, които са реални. Музиката стига до хората, без значение дали е модерна или я пускат достатъчно по медиите. Тя просто се слуша и гледа. Това е магията на музиката и на изкуството, в един момент е извън стереотипите, прескача граници и стига до хората. Винаги съм го казвал, включително и за мои изпълнения, че някои парчета имат енергия в себе си. Все едно преминават през стени. Такава е “Заедно”, нашата песен с Любо Киров и Орлин Павлов. Не знам как създадох музиката, с Любо направихме текста, но има нещо закодирано в нея. Вече 5-6 години продължава да взривява всички зали, дори когато я изпълняваме поотделно.

– Като казахте реални гледания, това означава ли, че има изпълнители, които трупат нереални посещения на песните си в интернет?

– Нямам доказателства, но се говори. Има хора, които имат милиони гледания и не могат да напълнят един клуб. Едно е да пееш пред хора, които са излезли в петък вечер и са отишли да се забавляват. Друго е да дойдат заради теб. Най-хубавото е, когато гледанията и билетите показват едно и също нещо.

И в случая, мога смело да кажа, имам песни с милиони гледания и виждам, че няма разминавания с интереса към концертите ми – този в “Арена Армеец” е продаден.

Моят съвет към всички, които сега започват, е да се стремят да правят концерти в зали. Това е смисълът.

– Имате ли усещане кога една песен ще стане хит?

– Имам такава интуиция, интересното е, че при някои песни усещането е много силно, докато ги създавам. Понякога чувствам, че има някаква енергия.

– А случвало ли се е да има разочарование?

– Да, има такива, за които си казваш, че парчето е супер, но не става. Или пък има песни, създадени набързо, а стават много любими на хората. “Ванилия” например хората много я харесват, но не можа да се превърне в голям хит. Не се наложи като “Давам всичко за теб”, “Искам те”, “Ако има рай”. За “Дим да ме няма” всички знаехме, че ще е хит, но не очаквахме да стане толкова масово явление.

“Невидим” също се усети, че ще стане популярна. Не сме очаквали обаче, че “Заедно” ще продължава толкова години да се слуша. Медиите не я завъртяха кой знае колко, но тя си проби път и стигна до хората. Човек трябва да вярва в музиката. А в момента се прави сезонна музика. Стремят се да натрупат няколко милиона гледания, започват да ги канят по участия и какво от това? В крайна сметка музиката трябва да те дърпа напред, тя е много висше изкуство.

– В училище как ви се отразяваше популярността на родителите ви?

– Избягвах да говоря за родителите си и да афиширам, че са известни. Моят син е по същия начин, без да съм му казвал нещо. В училище няколко месеца не знаеха, че аз съм му баща. И учителите бяха много впечатлени, че той изобщо не коментира, не се хвали кой е баща му. Сега вече знаят, виждат ме, защото го вземам от училище. Дъщеря ми е малко по-артистична. Като отидем някъде заедно и хората ме спират за снимки, тя казва: “Тати, ти имаш много фенове”.

– А ревнуват ли от интереса на почитателите към вас?

– Не, свикнали са. Радвам се, че го приемат съвсем нормално. Разбира се, че им харесва това, с което се занимавам. Преди няколко дни Никол не искаше да си ляга. Вкъщи си имам студио и репетирах една от песните за концерта, тя ми почука на вратата, влезе и каза, че иска да ме слуша. Започнах солово парче, което изпълнявам на пиано и към края на песента тя взе да ме прегръща. Много се разчувства. За първи път пред нея направих песента акустично. Малко след това я чух да си я припява. И двамата с Крис са музикални. Тя ходи на танци, той на пиано, запален е и по шаха, ходи на състезания. Математиката му е в кръвта. И двамата ходят и на плуване.

– Ще ги насочите ли към пеенето?

– Те сами ще се насочат. Искам да пробват различни неща. Понякога остават скрити таланти, на които родителите не обръщат внимание, затова искам да опитат различни неща, после ще се види накъде.

– През 2014 г. направихте концерт в зала 3 на НДК. Тогава ги качихте на сцената. Ще излезете ли с тях и в “Арена Армеец”?

– Не знам още. Бих искал да го направя, не знам дали няма да се възприеме като повторение. Но в крайна сметка това са си мои моменти, защо пък да не ги споделя с децата си. Няма да забравя как се качих на сцената на митинга през 1990 г. на Орлов мост, на който имаше милион и половина души. Бях с родителите ми и до ден днешен си спомням това море от хора, останало ми е за цял живот. Тогава бях на 10 години. Синът ми беше на 2 години и излязох с него на сцената на общ концерт на площад “Батенберг”. Тогава имаше страшно много хора, а той още го помни.

– Мислите ли за трето дете?

– Не знам, ще видим… Мария доста работи, завърши интериорен дизайн и има доста проекти, много харесват работата ѝ.

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *