Home-p1-728×90

Димитър Сугарев-Бай Митан, човекът, който създаде цяла армия от спортисти в Банско

Да сбъднеш мечтата си на 87 години. Това се случи на доайена на спорта в Банско Димитър Сугарев – човекът, поставил основите на организирания спорт в най-големия ни зимен курорт, човекът, дал на Банско и България редица шампиони в ските. На преклонна възраст мечтата на Димитър Сугарев вече е факт – книгата „Светулките на Тодорка“ е реалност. Четивото описва историята на ски спорта в Банско и спорта като цяло и е писана по записки и спомени на Димитър Сугарев.
Бай Митан, както всички в Банско го познават, поверява безценните си записки, събирани години наред, на учителката по БЕЛ в ОУ „Никола Вапцаров“ Мария Цигорийна, която ги запечатва в книга. Тя е издадена с помощта на спонсори, приятели и съратници на Димитър Сугарев, целта й е да се запази за поколенията историята на спорта, да се помнят хората, положили основите на най-големият курорт, дали приноса си за израстването на града и утвърждаването му като туристическа дестинация. За човека, за когото всички говорят с респект, разказа авторката на четивото Мария Цигорийна.
„Един човешки живот е необходим, за да се извърви този път на промяната, живот, отдаден на Банско, на банскалии, на спорта и най- вече на ските. Такъв е животът на Бай Митан. От 1957-ма до 1989 г. е учител по физкултура и заместник-директор по учебно- възпитателната работа в Горския техникум, на обществени начала е бил секретар на градския съвет на БТС, председател на ДФС, отговорник на градския хор към читалището, носител на орден „Кирил и Методий“ втора степен, медали, грамоти, отличия, награден е от ректора на НСА с плакет за отлично представяне на туризма и ски спорта, удостоен със званието „Почетен гражданин на Банско“. Него бих го наредила сред строителите на съвременна България. С всички хора, с които съм говорила за него, няма такъв, който да не говори с респект за този човек, всички подчертават уважението си към него. Чувствам се удовлетворена от това, което направих, първо заради Бай Митан и второ, за да докажа на себе си, че и аз мога да напиша нещо, което да остане за поколенията“, казва Мария Цигорийна.
– Г-жо Цигорийна, какво Ви провокира Вас и естествено Димитър Сугарев, който вече е на преклонна възраст, да съберете цялата история на спорта в Банско в книга?
– Това е дългогодишната мечта на Димитър Сугарев. Целия архив – и текст, и снимки, той събира с години. В една тетрадка, която ми предостави, си е водил записки. През годините той е търсил финансиране, за да издаде книгата, но общината му е отказала. Откога е идеята му за това не знам точно. Аз самата разбрах за нея преди седем години. Тогава дъщеря ми завършваше специалността „Педагогика на физическото възпитание“ и избра за тема на дипломната си работа „Ски спорта в Банско като обществен фактор“. Тази тема е присъствала в дипломни и курсови работи на много студенти от Банско и започнахме да събираме материали. Естествено отидохме при доайена на ски спорта, така го нарича Райна Балева, така го признават и всички хора в града. Никога преди това не бях общувала отблизо с този човек. Тогава той без никакво колебание ни предостави всичко, с което разполагаше – и текст, и снимки. Събрал беше спомени от няколко свои колеги и бивши състезатели, които е направил шампиони, и ни помогна страшно много за дипломната работа. Още тогава той сподели, че ги събира, за да напише книга. В момента, в който го каза, си помислих, че мога да съм му от полза, защото той вече беше на възраст и имаше нужда от помощ. Минаха няколко години и тази книга не се появи, докато миналата година Съюзът на туристическия бизнес направи честване по повод 30 години от пускането на първия лифт. По този повод старият кмет Александър Мацурев и Зорка Тумбакиева от Съюза на туристическия бизнес бяха ходили пак при него за материали и снимки, за да поговорят и да подготвят интересни факти от миналото и да направят презентацията. Тогава пак е станало дума за книгата. Два-три дена след това честване дойде Мацурев вкъщи да ме пита дали съм съгласна да започна да работя по книгата. Те са умували с неговите приятели как да стане, кого да поканят, накрая се спрели на мен и аз моментално приех, защото отдавна го имам като идея, а и защото това, което най-добре умея, е да пиша. Единствената ми спънка беше дали няма да иска дъщерята на Димитър Сугарев – Румяна да го направи, но тя ми даде картбланш и започнах. Румяна, много ми помогна. Снимковия материал тя го обработи, чела бе всичко, за да види дали няма някакви грешки, някакви пропуски. Въпреки че впоследствие се оказа, че има такива. Грешка е станала за Георги Кехайов от Баня, който е бил шампион по бягане. За него има материал, той самият също си е написал спомен. За него сме написали, че е останал сирак, впоследствие разбрах, че това всъщност не е така – майка му е била жива. Има естествено и пропуски. Пропуснали сме доста имена, хора, които са участвали в целия този процес на развитие на спорта в Банско и които могат да разкажат интересни случки, но все пак аз съм работила изцяло по разказите на Димитър Сугарев, това са неговите мемоари.
– Тоест книгата може да се нарече и Мемоарите на Димитър Сугарев?
– Да, тя е мемоарна, тя не е документално четиво. Не сме боравили с документи, с архивите на физкултурното дружество, по спомени е описано всичко. За своите 87 години Димитър Сугарев има много бистра памет. Помни хората с трите им имена, с интересни случки от живота им, как са се развили съдбите им.
– Каква беше целта да се напише такава книга?
– Да се постави едно начало и да се запълни една празнина, защото това, което е днес, е благодарение на началото, поставено от тези хора. Обсъждахме да включим в книгата бягането и биатлона, обаче на една среща Димитър Сугарев, или Бай Митан, както всички в Банско го познават, на която присъства и треньорът Чавдар Рахов, който е бил и национален треньор на бегачите, решихме за биатлона и бягането да има отделна книга. Дали ще стане е отделен въпрос, но се надявам да стане.
– Докато пишехте книгата, научихте ли нещо, което Вие самата не знаехте, въпреки че сте от Банско, нещо, което Ви беше интересно?
– Като цяло ми беше много интересен целият процес на създаването на ски център Банско. Макар че съм живяла в това време, пряк свидетел съм на много от нещата, по-ранните години не ми бяха известни. Това за изграждане на материалната база, за първите опити за привличане на момичета към спорта, защото по онова време родителите са били с консервативно мислене и са смятали, че това е срамно за едно момиче. Дори описвам един такъв случай в книгата и той се носи и до днес като виц в Банско, но е истина. „Един баща, разгневен, отива във физкултурния салон, отваря вратата и казва: „Наша Мара повече по шорти нема да се облачи, точка, край!“. Докато накарат момичетата да се обличат с екипи, след това да излизат пред гражданството, е било един доста сериозен процес.
– Банско има много шампиони, кои са първите?
– Има много интересни неща за първите шампиони на града. Сред тях са Димитър Балев, Благой Клечеров и други… Това са хора, които са тръгнали от нищото. Били са от много бедни семейства. Бай Митан разказва за Благой Клечеров, който беше директор на парка, че е бил уникален скиор. Брат му е държал хижа „Вихрен“ и той като дете му е помагал. Бай Митан го е поканил да види как карат студентите по време на студентските курсове. Включили го и него в тренировките и още първите дни показал уникални способности. Завършва осми клас и се записва в Горския техникум, но вече е бил минал близо месец от началото на учебния процес. Не се е записал по-рано, защото си мислел, че Горският техникум е нещо велико и той не е достоен да учи там, а е бил отличник. Директорът на техникума, сега Професионална лесотехническа гимназия, бай Цанката Глушков, както всички в Банско го познават, го зашлевил приятелски по врата и му казал: „Ти като имаш такава диплома, дека беше досега да не дойдеш?“. Бащата на Благой Клечеров е бил козар, майка му е работила по нивите на хората. Били са бедно, скромно семейство. Един ден баща му отишъл в техникума да го търси, за да му поръча, като свърши училище, да отиде на ливадата да обърне сеното, да го направи на купки, защото пък той самият отива за дърва. Директорът тогава се обърнал към него и му казал: „Вашият Благо ще стане инженер“, пък той му отговорил: „Митоо, не се кашмери сос сиромашията“.(Не се шегувай с бедния човек). Благой Клечеров не само е станал инженер, ами е бил директор на НП „Пирин“, бил е също заместник-директор на техникума.
Димитър Балев също е бил от много бедно семейство. С брат му са работили още като деца – копаели са мазета (изби) на други хора. Една жена казваше за тях: „Тия деца кога спе, сутрин като стана тия копаа, вечер като си легна – па копаа“. (Тези деца кога спят, сутрин като стана – копаят, вечер като легна – пак копаят), и всичко с труд са постигнали. Димитър Балев има голям принос за развитието на спорта в Банско. В книгата са описани част от по-новите години, когато Банско е домакин на много състезания, организацията по тях, в която се включваше цяло Банско, също. Балев контролираше процеса, изпипваше всичко до последния детайл, изготвяше програмите на състезателите и техните треньори, съпътстващите мероприятия. Така се създаде име на града като център, който може да организира по-сериозни спортни мероприятия.
– Да се върнем на Димитър Сугарев, може ли да се каже, че благодарение на него се е развил спортът в Банско?
– Той дава началото. Александър Мацурев (един от бившите кметове на Банско) го нарича Патриарха на ски спорта в Банско, съвременен възрожденец. И заслужено, защото той не се отказва от идеите да развива Банско. Днес думата му не се слуша никъде, но той продължава да се бори, ходи насам-натам, праща писания, моли ме да му пиша разни материали и да ги праща къде ли не. Заслугата на Бай Митан е не само в обучаването на треньорите, а и в създаването на пистите. Той е човекът, който посочва къде да бъдат направени, той участва в маркирането, просичането на пистите Чалин валог, Старата котва, това е негово дело. Нещо уникално е направено благодарение на него – шанца за ски скокове в м. Величковец, която за съжаление не се запазва. Цяло лято доброволци младежи се трудят на тази шанца за ски скокове. Изграждат детска, по-малка, и по-голяма за по- добри скиори. Всичко оборудват, тя е готова, включително и сграда за събиране, но пада снегът и пролетта, когато се стопява, всичко било разграбено, не остава нищо и се отказват от идеята. Ако беше запазено до днес, на това място сега щеше да има истинска шанца, с всички съвременни условия.
– Разкажете нещо повече за Димитър Сугарев, видно е, че любовта му към спорта е голяма, а мечтата му за развитие на града и до днес не стихва, въпреки че Банско вече е утвърден курорт?
– Димитър Сугарев е основателят на спорта в Банско. Преди него е имало един учител – Ангел Балев, и той е наследник на него. Посвещава целия си живот на спорта. Постъпва като учител в Горския техникум през 1957 година. Тогава той е бил на мястото на сегашния хотел „Тринити“. Било е пълна мизерия по отношение на условията за спорт. Сугарев заварва една коза, един кон, все такива примитивни съоръжения за физкултура. След това, като се преместват в новата сграда, където е и до днес, там нищо не е било изградено, единствено сградата за учебния процес. Всичко останало е направено с доброволния труд на учители и ученици и стои така и до ден-днешен. Направили са абсолютно всичко. Сами са събирали камъните за нареждане на чакъла, с каруци са извозвали всичко. По същия начин построяват физкултурния салон, оборудват го с всичко необходимо и се развива един масов спорт, почти всички спортове се прилагат. Има един процес на привличане на младежите, на учениците към спорта. В мемоарите си Сугарев дори казва за момчетата, че били толкова яки, едри и здрави, че като се появявали на състезания, всявали респект и на отборите от спортните интернати и са ги побеждавали много пъти в различни дисциплини.
Един човек ми каза за Димитър Сугарев: „Той създаде цяла армия от спортисти в Банско“. Той поставя началото и на масовите гимнастически упражнения, които обикновено се правеха за 24 май. Буквално цялото училище се включваше в тези упражнения, повече от месец е била подготовката, като се започне от композиция, репетиция и представяне. Стичаше се целият град на тържествата, за да гледат гимнастическите упражнения.
Ските обаче са любовта на живота му. Първите стъпки в ските са били на няколко улици в града, които имат естествен наклон. На улицата, която сега опира на площада – ул. „Никола Вапцаров“, навремето се наричаше „Бугата“, и на още няколко са се карали ски. Това са били самоуки скиори, без организация, със струговани ски с каишка, изрязана от дебела гума. В Банско са правени и ските, и щеките. В книгата съм описала хората, които са започнали да ги произвеждат, имали са стругове, щеките са изрязвани от лескови клони, изсушавали са се, доста трудоемко. Димитър Сугарев е бил млад тогава, когато започват тази дейност, а другите са били по-възрастни. Истинският прогрес идва, когато с разрешение на отдел „Просвета“ към Окръжния народен съвет се въвежда обучението по ски в училище. Тогава учителите по физкултура започват да учат децата. Аз също си спомням това време – взимахме си ските и от нас тръгвахме и карахме по сегашната улица „Гоце Делчев“, на „Свети Иван“, където също имаше един баир. Така започват постепенно тренировките, постепенно се включват в състезания, започват спортен календар, сформират отбори, за да участват, и т.н. Първоначално са се включвали в състезания само за да ги видят, за да се знае, че има и друг ски център, защото тогава са били само Витоша и Самоков. Постепенно участията им се увеличават. Първото им официално състезание е за купа „Родопи“ . Процесът на развитие и утвърждаване е дълъг, но това, което е днес, е благодарение на началото, положено от тези хора.
– Явно спортът е променил живота на доста хора от Банско и дори града като цяло?
– Много банскалии са променили живота си благодарение на ските. Те произлизат от съвсем скромни семейства, без финансови възможности, и благодарение на спорта, за това, че успяват да завоюват шампионски титли на състезания, за това, че са показали отлични качества, отиват да учат във висшите учебни заведения, влизат в университетските отбори, а някои и в националните отбори и това ги измъква буквално от мизерията и им дава голям шанс в живота. Професор Димитър Бърдарев, който сега се пенсионира от Националната спортна академия, който покорява няколко осемхилядници, казва: „Първият ми късмет в живота бе, когато през зимата на 1961-ва на Страковата нива Бай Митан ме зариби за ски спорта. Думите му бяха: „Мито, ти си много смел тука, защото си у дома си, но ела да те видим колко струваш на Чалин валог. След това започва да се обучава на хижа „Вихрен“, където идват студенти от ВИФ, правят зимни курсове за обучение по ски и много банскалии ходят там първо да ги гледат и на добра воля ги включват в тези курсове и те усвояват техниката и продължават в местните отбори.
ЯНА ЙОРДАНОВА

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *