Home-p1-970×90
Home-p1-970×90

ДОСТ-лукът на Местан – хвали Запада, а ни тегли към Анадола

„Гласувайте за ДОСТ! Гласувайте за евроатлантическа България!“. С този лозунг свършва предизборният клип на партия ДОСТ. Нищо че лидерът й Лютви Местан „гледа“ със сърцето на югоизток. Не към Европа, към Анадола. Заблуждаващият лозунг манипулира не електората, а критиците – отляво и отдясно. Целта: ДОСТ да измести ДПС от либералния център. Нищо че на Запад след оглушителната победа на Доналд Тръмп неолиберализмът предчувства унизителни поражения още тази година.
Участието на турския посланик Сюлейман Гьокче в гореспоменатия предизборен клип предизвика бурна реакция. В чаша вода… Защото се размина – за кой ли път! – с меко привикване на Гьокче във Външно. Както и с решение на Централната избирателна комисия за сваляне на клипа от TV екраните. Служебният кабинет дори не посмя да изпрати в Анкара остра нота! Което подсказва: България се управлява от поредния безхарактерен премиер.
Как тъй една новосформирана партийка нагло се поставя над закона! Защо един и същи дипломат, Гьокче, за кой ли път нарушава Виенската конвенция за статута на дипломатическите представители! Новият президент също мълчи. Сякаш това се случва на Марс! Да се опитаме да обясним…
Безцеремонната, нагла намеса на Анкара във вътрешните работи на България стана традиция с издигането на Лютви Местан за лидер на ДПС. А след изключването му той оглави инженерния проект на Анкара – ДОСТ. И се развихри. Надянал маската на принципен „борец“ срещу олигархията, за права на малцинства, фанатичен защитник на евроатлантическите ценности.
Самият лозунг, с който приключва видеоклипът – „Гласувайте за евроатлантическа България“ – като изключим безсъдържателността му, се разминава флагрантно (ярко) с поведението на лидера на ДОСТ. В последните 3 години Местан доказа, че „гледа“ чрез делата си към Ориента, не към Запад. Прегърнал знаменитата мисъл на Талейран: „Думите са дадени на човека, за да скриват мислите си“. Че

ДУША МЕСТАНОВА ГО ТЕГЛИ КЪМ АНАДОЛА,
доказа още като лидер на ДПС. Когато, без да извести премиера Борисов и ДАНС, той, лидер на българска политическа партия, на 12 септември 2014 г. бе приет в резиденция „Чанкая“ от току-що избрания президент Ердоган.
В коментар от 24 февруари 2016 г. „Кризата в България е на религиозна основа“ (Bulgaristan“la dinli biatli кriz) топжурналистката от опозиционния в. „Джумхуриет“ Джейда Каран, визирайки предстоящото учредяване на ДОСТ, пише: „Местан пое по различен от Ахмед Доган път. Ердоган протегна на Местан една ръка, а той я обгърна с двете си ръце“ (виж фотоса).
Срещата Ердоган-Местан бе своеобразен шамар за София. Особено за президента Плевнелиев. Все пак като колега на току-що избрания Ердоган нему се полагаше пръв да бъде приет! Тайното посещение на Местан, огласено от независими турски медии, предизвика у нас буря… В чаша вода! За кой ли път София страхливо се сви.
Само един човек вън от политиката – бившият заместник на Доган в ДПС Осман Октай, тогава каза думи, днес по-актуални от всякога: „Ще го кажа малко грубо, но такава е истината. Турският президент Ердоган чрез срещата си с Лютви Местан посочи кой ще е „губернаторът“ в България, чрез когото българските власти ще комуникират с официалните власти в Турция. Чрез тази среща Ердоган посочва на натовските държави и на Европейския съюз, че ако Москва претендира, че има колония тук, троянски кон в структурите на НАТО, то Анкара има своя пета колона в България“.
Срещата в резиденция „Чанкая“ се оказа старт, първа фаза, но и първа пукнатина в отношенията Доган-Местан. Последният методично загърби дотогавашната политика на ДПС – неутралитет спрямо Анкара. Обратното би било „пробив“ в националната сигурност. И този пробив стана факт именно с тайната среща на Местан-Ердоган в Турция.
Да стои ДПС, основано на светски принципи, на безопасно разстояние от Анкара, го изискваха все по-задълбочаващите се тревожни процеси на ислямизация на Турция. Ердоган погреба заветите на Мустафа Кемал Ататюрк. С избора му за президент Турция бе яхната от фанатично религиозен държавник, отричащ, осмиващ либералните принципи, правата и свободите на личността. Същите, в които се кълне неговият еничар у нас, либералдемократът Местан.
Лидера на ДПС обаче изначално го гризе комплекс за малоценност. Стана лидер не по заслуги. Не бе избран, а посочен. Оказа се плитък стратег и плосък тактик. Така сам „подреди“ отстраняването си. След серия необмислени ходове, провокации, сътворени по режисурата на интелектуално посредствен турски посланик. Символът (броеница), която последният подари на Местан за рождения му ден (22 декември 2015), се оказа фатален. Успя да „отброи“ само две зърна от нея… На 24 декември бе позорно изхвърлен от ДПС.
Причината?! Чашата на търпението на Доган „преля“ след две „изцепки“ на приемника му, сътворени в един и същи ден. Първата: сутринта на 25 ноември 2015 г. от трибуната на българския парламент Местан прочете декларация в подкрепа на Турция в инцидента със сваления на турско-сирийската граница руски бомбардировач Су-24. Втората: привечер, когато присъства в салона на БАН на представяне книгата на тогавашния турски премиер Ахмед Давутоглу „Стратегическа дълбочина“.

Ден след свалянето на руския самолет. Инцидентът, изправил Москва и Анкара „на нокти“, обясни естественото отсъствие на посланиците от страните-членки на НАТО. Но върхът на глупостта Местанова предстоеше. Доказа липса на политически нюх и дипломатическа култура плюс реална представа за собствената си малозначимост с бягството в турското посолство на 22 декември с.г.
Илхан Андай, собственик на сайта 24rodopi.com, твърди, че „след 17 декември Местан е поет от турския посланик. Той го управлява“. Защо 17-и? Защото в сараите пред целия елит на ДПС Доган произнася остра реч срещу Местан за зле скалъпените провокации, диктувани от Анкара.
След отстраняването на Местан трима неслучайни депутати го последваха като независими: Хюсеин Хафъзов, Айдоан Али и Шабанали Ахмед. Последният лично бил посочен от Ердоган да възглави Висшия мюсюлмански съвет в България. Същият след свалянето на Местан на 29-30 декември 2015 г. проведе в Бурса среща с лидерите на изселническите организации. Едва ли случайно днес заема второ място в листата на ДОСТ в Кърджали, непосредствено след Местан.
Оттогава насам, след като на 10 април 2016 г. уреди новата партия ДОСТ, Местан де факто следва геополитическата линия на Анкара. Именно тогава в турското посолство бе съчинен митът, че Доган, респ. Пеевски, обслужвали руската политика. А лансирането му пред медиите бе дело на дясната ръка на Местан – Хюсеин Хафъзов. Нестаналият журналист сподели, че уж „разкрил „истинската“ причина за забраната Доган и Пеевски да посещават Турция: „Едва ли забраната е заради проруското поведение на Доган и Пеевски и техните контакти с руски дипломати и служби“. Така в публичното пространство надделя манипулативният мит: двамата са „агенти за влияние“ на Москва.
На учредителния конгрес на ДОСТ присъстват видни фигури от управляващата Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР). От трибуната зам. председателката Фатма Сеянкайъ изчете поздравление до делегатите от тогавашния премиер Давутоглу. В залата на учредяващата се „българска партия“ се говори само на турски. А думите на пратеника на крайнодясната Партия на националистическото действие Семир Ялчън са посрещнати с бурни овации: „Турция се простира дотам, където се говори турски език“.

Местан, комуто пришки излязоха на езика от повтаряне на безсмислицата „евроатлантически ценности“, умело прикрива афинитета си към неоосманистката визия за Турция, разработена от тогавашния премиер Давутоглу в „Стратегическа дълбочина“ (тур. Stratejik Derinlik). Мозъчният стратег на Ердоган си отиде май 2016 г., но концепцията за бъдеща Турция остана в сила.
Не от евроатлантическа, а от неоосманистка гледна точка Давутоглу дели Балканите на три сегмента държави. Деление, което да подсказва приоритетите на Анкара на Балканите. Целящи разширяване доминацията на ислямския етноелемент. „Първият от тях – пише Давутоглу – е вътрешният сегмент, съставен от Косово, Албания и Македония, в който централно място заемат противоречията, свързани с разцеплението на албанската общност. Вторият сегмент обхваща Гърция, Югославия (широка Сърбия), България, Босна и Херцеговина, тоест държавите, които директно и незабавно ще бъдат засегнати от експанзията на кризата (в Западните Балкани, предизвикана от настъплението на ислямския фундаментализъм – бел. ред.). Третият включва държавите, които могат да повлияят върху динамиката на другите два сегмента, а именно: Хърватия, която може да се намеси в Босна; Унгария, която може да се намеси във Войводина; Румъния, която с географското си положение може да окаже влияние върху всички тези процеси“.

Т.е. за Анкара Косово, Албания и РМакедония заемат приоритетно място в балканската й политика. Давутоглу „изплюва“ таеното „неоосманистко камъче“, свързвайки го с термин на Бжежински – „глобална (или кризисна) дъга“. На Балканите тя е терминологичен еквивалент на т.нар. „ислямска змия“, чието туловище се простира от Проливите през Родопите, Вардарска Македония, Косово и Босна; стигайки анклава Бихач, впит в „мекото подкоремие“ на католическа Хърватия.
Когато Местан бе изхвърлен от ДПС и създаде ДОСТ, Ердоган бе навлязъл във втора фаза на поведението си към Европа. Ако преди инцидентно „се зъбеше“ на мекушавите критики на Брюксел, след пропадналия опит за военен преврат (15-16 юли 2015 г.), той де факто е републикански султан. Брюксел, вцепенен в неолиберална немощ от бежанската криза лято-есен 2015, все още няма кураж да признае: в Турция вилнее проислямистка диктатура, погребала последните останки на демокрацията. „Демократична“ Европа воглаве с тотално неадекватната Меркел предаде европейски настроената турска интелигенция.

ЯВНА И СКРИТА РОЛЯ НА ДОСТ
На 9 февруари м.г. Лютви Местан обяви новото име на партията с абревиатура ДОСТ (Демократи за Отговорност, Свобода и Толерантност). Демократи – на думи, Отговорност – към спонсор-кукловода Анкара, Свобода – от истината, Толерантност – към ренегати от всякакви възрасти и цветове. Последното намери скандален израз в метаморфозата на ексдепутат Евгений Михайлов: от синьо в турскосиньо.
Знаково в названието ДОСТ е значението на турски – приятел. Абревиатурата ДОСТ претендира, че отстоява горепосочените четири основни принципа на Либералния интернационал. Без да се усети, Местан си противоречи: „България има нужда от евроатлантически проект, от партията, която ще защити ценностите, отхвърлени в прословутата реч на Доган“. Става дума за речта на 17 декември 2015 г., предрешила съдбата на Местан. Така иносказателно подсказа, че отхвърля светските ценности. Пролича на дело. Всъщност ДОСТ е не само и не просто неоосманистки проект на Анкара, нелепо прикрит с кухи либерални фрази. ДОСТ е политико-религиозен проект. Неслучайно Анкара от години контролира Главното мюфтийство. А то е религиозна проекция на ДОСТ. Където ходят Местан и Гьокче, с тях е техният авер – главният мюфтия Мустафа Хаджъ. Религиозният характер на ДОСТ се доказа и с провокаторската роля на Хюсеин Хафъзов, бивш главен секретар на мюфтийството, сетне депутат, в делото по процеса срещу 13-те имами в Пазарджик, обвинени в разпространение на радикален ислям.
Предусещайки острието на атаките, Местан контрира: „Няма да отстъпя пред митологемите за турска партия, пред цялата кампания за шпионина и националния предател, която е заплаха“. Странно! Местан отрича ДОСТ да е „протурска“ партия. Но медиите в самата Турция – и правителствени, и опозиционни – са на едно мнение: ДОСТ е турската партия в България.
Корман Исмаилов, провален лидер на Народната партийка за свобода и достойнство, едва ли случайно напусна Реформаторския блок. По заповед на Ердоган подкрепя ДОСТ на предстоящите избори. Същият този Корман година по-рано пределно ясно изтъква турския облик на ДОСТ, насочен главно към гласовете на българските турци изселници. Дешифрирайки абревиатурата ДОСТ, Корман каза: „Ако беше послание към избирателите в страната, тогава буквите трябваше да значат нещо на български. Търси се ефект, който е тактически, който да привлече внимание – това е партията, приятелка на Турция, а другата партия (ДПС) не е приятелка на Турция“.
Съставът на самия президиум по време на учредителната конференция на ДОСТ бе предостатъчен аргумент Касационният съд да откаже регистрация: посланик Гьокче, зам. председателят на управляващата Турция ПСР Фатма Сеянкайъ и зам. председателят на крайнодясната Партия на националистическото действие Семир Ялчън. Въпреки неопровержимите факти Касационният съд под външен натиск оскверни Конституцията на Република България, нарушавайки член 11, алинея 4: „Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа“.
В опит да опровергае тезата за турска етнорелигиозна партия Местан йезуитски си купи подкрепата на нашенски мекерета. От типа на Иван-Вазовия герой от „Под игото“ Кириак Стефчов. По-точно на Иванчо Хаджипенчович, участник в съда над Левски. Който след Освобождението като „награда“ става депутат в Народното събрание!
Тъй при реденето на ДОСТ листите изневиделица „изплува“ от небитието забравено име – екссиният депутат Евгений Михайлов. Той ще защитава програмата на ДОСТ в София. Без да му мигне окото, излъга, заявявайки по централна TV медия, че ако Местан има досие в Държавна сигурност, щял да напусне! Неосведоменост или…?! Досието на Местан бе покрито цели 18 години. До 2007 г., когато бе огласено от Комисията по досиетата. Вербуван 1979 г. като трудовак, с агентурно име Павел.

Разследващият журналист Христо Христов в отговор на обвиненията на Евг. Михайлов за неточност цитира изказване на последния. То доказва, че турскосиният кандидат-депутат не се съмнява в принадлежността на Местан към ДС. „Преди 3 години – отбелязва Хр. Христов – той (Евг. Михайлов) пише на 15 февруари 2014 г. в свой коментар: „Наглостта на агента Павел (Лютви Местан) от последните дни ми припомни нещо, което написах преди година, на 21 февруари 2013 година. Защо ли? Защото особено днес чашата ми преля. Агентът на ДС вмени на българите комплекс и вина за т.нар. „възродителен процес“. Слугата на господарите си отпреди 1989 г. ни се накара и упражни лепкавата си демагогия в българския парламент“.
Тъй след 28-летна безтегловност Евг. Михайлов, нявга нашумелият

АВТОР НА „ТАНКОВАТА КАСЕТА“, ВЪЗКРЪСНА ОТНОВО.
Името му геройски изпъкна с пускането (с няколкомесечно!) закъснение на видеокасета, на която едва-едва се чува как освиркваният от тълпата председател-президент Петър Младенов на 14 декември 1989 г. казва: „Най-добре е танковете да дойдат“.
Разбира се, още миналата година кинорежисьорът напомни, че съществува. С мерзката роля по охулване кандидата на България за поста тенерален секретар на ООН Ирина Бокова. На 25 юли 2015 г. разпрати тайно писмо из света, мотивирайки защо не трябва да бъде избрана.
Два факта осветляват проблемния нравствен лик на завършилия 1980 г. кинорежисура в Москва. Днес оплювана от него. Първият: експертизата върху записа с думите на П. Младенов е извършена не върху оригиналната видеокасета, а върху копие. Дава възможност за манипулация. Експредседателят на Народното събрание проф. Благовест Сендов, стоящ по време на митинга непосредствено до П. Младенов, години по-късно в интервю за столичен вестник казва точните думи: „Какво искат тези?! Танковете да дойдат?“. Което означава съвършено друг ракурс и друго тълкуване.
Втори факт. Малцина знаят, че именно писмото на Евг. Михайлов от 25 юли 2016 г. до 58-те членове на Изпълнителното бюро на ЮНЕСКО, до ред посолства и международни организации дава старт на клеветническата кампания срещу Бокова. Следва втора фаза: ред публикации в наши и чужди медии, повтарящи „аргументите“ на клеветника – „комунистическо минало“, липса на „народна подкрепа за кандидатурата й“, „лошо управление на ЮНЕСКО“.
В третата, заключителна фаза на дискредитацията се включва политологът Иван Кръстев, шеф на Центъра за либерални стратегии, пръкнат в нач. на 90-те години в люпилнята за еничарски кадри на Джордж Сорос „Отворено общество“.
Нашите медии писаха миналата година как Иван Кръстев „изпързалял Бойко Борисов“, убеждавайки го да замени уж безперспективната кандидатура на Бокова с „куклата“ на Сорос – Кристалина Георгиева. Анализът на чуждите медии, публикуващи „разобличения“, сочат недвусмислена логистична и финансова връзка на черния пиар срещу Бокова с „Отворено общество“ на Сорос. Подведен, премиерът Борисов „клеква“ пред бившия член на БКП Иван Кръстев срещу някогашната им съпартийка Бокова. След час и половина среща с горецитирания измекяр (тур. слуга) на Сорос кабинетът оттегля подкрепата на София за Бокова, заменяйки я с тази на Кристалина Георгиева. Става на фаталния 13 септември 2016 година!
По-късно се изяснява как функционира схемата. „Танковият“ асистент-оператор с клеветническото писмо дава сигнал за серия компрометиращи ходове и платени публикации срещу Бокова. Цялата кампания по очерняне се дирижира от Сорос чрез медиатора (посредник) Иван Кръстев. Генетико-номенклатурно чедо на баща си Йото Кръстев, заемащ висши постове: главен редактор на в. „Народна младеж“ и сп. „Партиен живот“ на ЦК на БКП, зав. отдел „Средства за масова информация“ на ЦК на БКП. За кой ли път случаят „Иван Кръстев“ потвърждава една аксиома (очевидна истина): най-мерзките юди са ренегатите, идейните отстъпници. От децата на висшата комунистическа номенклатура след 1989 г. Сорос набира „младата гвардия“ в своя десетилетен разложително-разрушителен поход срещу националните общества и държави. Неговите кадри, излюпени в специално създадени ВУЗ-ове, днес са пропили държавните институции на бившите соцстрани от Източна Европа.
Блянът на Сорос Кристалина да изкристализира на поста генерален секретар на ООН се проваля. Но България остана унизена от бездарните й държавници. Овехтелият /не в мегаломанските си амбиции/ мултимилиардер бленуваше да управлява ООН чрез доказан кадър на Световната банка. Несъмнено Кристалина е свързана с ДС; след туй презавербувана във Вашингтон. Както твърди бившият разузнавач Велизар Енчев. Неприятната изненада дойде, когато родената в Якоруда Ирина Бокова, макар лишена от подкрепата на София, се представи на изслушванията в ООН значително по-добре от намаханата еврокомисарка. Опечаленото световно задкулисие набързо „си я прибра“ в Световната банка.

Финансовият мегаспекулант Сорос има не само пръст в дестабилизацията на ред страни (най-пресен случай РМакедония), но е яростен защитник на имигрантския ислямски наплив към Европа. Демагогски прикрит с фрази за хуманизъм и право на нов избор, атеистът Сорос е явен враг на европейската християнска цивилизация. Неведнъж открито вещае разпад на Евросъюза. Едва ли случайно в неговата родина Унгария се заканват да изгонят фонда на Сорос и октопода „Отворено общество“. Обвинявани в тайно поощряване и спонсориране наплива на мюсюлмански имигранти в Европа.
Но да се върнем… Л. Местан съди България в Страсбург, задето законът не му позволявал да провежда политическа агитация на турски език. И друго. Настоява да се приеме законова поправка, правеща задължително изучаването на майчиния (турски) език в училищата. На практика означава по заобиколен начин признаване турския език за втори официален. Каквато фатална грешка извършиха македонските политици с Охридското споразумение 2001 г., приравняващо албанския с македонския език на общинско ниво.
Казусът с антибългарската противоконституционна партия ДОСТ доказа не само дефицит на мъдро позициониране на нашенските управляващи от всички разцветки. Така както прави Унгария на Виктор Орбан, Чехия, Полша и Словакия. „Вишеградската четворка“, противопоставяща се на опитите на Брюксел да ограничава националния суверенитет.

Най-лошото е, че не се осъзнават последиците. Българските политици приличат на щрауса, зарил глава в пясъка с надежда, че ще отмине опасността. Служебният кабинет, назначен с една-единствена функция – да обезпечи честни и демократични избори, се оказа функционално неспособен да реагира бързо и рестриктивно наказателно на намесата на Анкара. Вместо да обяви посланик Гьокче за „персона нон грата“ заради нескончаемите му изцепки, отново се задоволи с привиквания във Външно министерство. Вместо външният министър Ради Найденов да прати остра нота до Анкара, а кабинетът да поиска отзоваване на посланик Гьокче, дипломат №1 се скри зад „тесния гръб“ на заместника си Бойко Мирчев. Ниското ниво на реакция на българската страна бе ясен знак за Анкара. Срещу им е приклекнала жалка страна. Наистина, формално погледнато, Ради Найденов има впечатляваща дипломатическа кариера. Но впечатляващото не е самата кариера, а поведението, характерът и стилът на изява. Както и наличие на визия за развитието на външнополитическите отношения и приоритети. Това липсва от 1989 г. насам. Това обяснява безнаказаността на турския посланик, на лидерите на ДОСТ, арогантно нарушаващи Изборния кодекс. Защо става така“
Да се опрем на чужд опит. На анализа на несъмнен талант. На „турския Кисинджър“ Ахмет Давутоглу, който специално се спира на нарастващите предизвикателства пред политическите лидери. В първа част на „Стратегическа дълбочина“ четем: „Държавите, които поради дефицит на политическа воля са оставили външната си политика на течението на промените в конюнктурата и са изгубили способността си за своевременни действия, стават заложници на сложна и противоречива панорама, съставена от моментните отражения на начертания от другите дневен ред“.
Ако се попитаме не се ли отнася горното за управниците на днешна България, Давутоглу ясно сочи причината: „Политическият елит на тези държави не разполага нито със стартиращ капацитет, нито с финализираща визия. Поведението им не е офанзивно и предприемчиво, а дефанзивно и безучастно. Психологически са ориентирани повече към защитни реакции като „При криза не разчитайте на мен“, отколкото към настъпателно поведение от типа „Разчитайте на мен за решение“.
НИКОЛА СТОЯНОВ

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *