Home-p1-728×90
Home-p1-728×90

Дългогодишната медсестра Е. Ангелова: Трудът на обикновения човек винаги е бил недооценен, била съм и медсестра, и бояджия в строителството, 32 обекта в Дупница са минали през ръцете ми, винаги сме получавали малко пари

Елена Ангелова е дългогодишна медицинска сестра. Родена е в село Морава, Великотърновски окръг. От 1954 г. живее в Дупница. След завършването на средното си образование в Първа политехническа гимназия „Христо Ботев“ в Дупница се дипломира в Полувисшия медицински институт в града и започва работа като медицинска сестра в болницата в миньорския град Бобов дол. След това работи в медицинския пункт в консервна фабрика „Рилска малина“ и като звеновод бояджия в строителството. Участвала е в изграждането на над 32 обекта в града. Отговаряла е за 25 жени. Съпругът на Елена Ангелова – Момчил Ангелов, бил изявен спортист – борец. Водил е школа по борба в едно от училищата в града. Бил е голям приятел с Боян Радев. Елена Ангелова е щастлива майка на две дъщери и баба на четирима внуци. На чаша ароматно кафе и италиански шоколадови бонбони разговаряме с дългогодишната медицинска сестра Елена Ангелова в нейния уютен дом.

 – Г-жо Ангелова, Вие сте дългогодишна медицинска сестра. Кое Ви провокира да изберете тази професия?

– Родена съм в село Морава, окръг Великотърновски. До петгодишна възраст съм живяла там, а след това една година в Перник, защото баща ми беше локомотивен машинист и се местехме често. От 1954 г. съм в Дупница. Учила съм в Първо ОУ „Св.св. Кирил и Методий“, в ОУ „П. Хилендарски“ /тогава/ до 7-ми клас, а след това завърших Първа политехническа гимназия „Христо Ботев“ в Дупница. Класен ръководител ми беше Димитрова. Мои съученици са д-р Мария Дашева, д-р Мария Вретенарска, Бойко Габровски, Донка Миленкова и др. Бяхме много силен клас. След като завърших средното си образование, се омъжих. Избрах да стана медицинска сестра, защото обичам да помагам на хората. През 1968 г. завърших Полувисшия медицински институт в Дупница.

– Съдбата Ви определя отговорната задача да започнете работа в болницата в миньорския град Бобов дол?

– Попаднах в прекрасен колектив, началник на болницата беше д-р Куюмджиев. Работих на кабинет с д-р Петрова. Участъкът ни беше рудник „Миньор“. Болницата беше авторитетно заведение, обслужваше целия Бобовдолски регион. Имаше спасителна служба от медицински лица – фелдшери.

– След Бобов дол започвате в медицинския пункт в консервнатаа фабрика „Рилска малина“, защо се наложи да работите в строителството?

– Житейското колело се завъртя и започнах работа в консервна фабрика „Рилска малина“, в медицински пункт. Междувременно като млад човек бях и комсомолски секретар дълги години. Ползвах се с голямо доверие и уважение от ръководството, от хората, работещи там. Работих 9 години в този добър колектив. От Общинския съвет бяха отпуснали един апартамент на „Рилска малина”, за което трябваше техен работник за 60 дни да работи в „Стройрайон”. Аз бях предложена от Профсъюза като един от кандидатите, но на следващото съвещание на ръководството отхвърлиха моята кандидатура и от 1 май 1980 г. започнах работа в „Стройрайон”. Пет години от моя живот посветих на строителството в Дупница. Участвала съм в строителството на над 32 обекта. Бях звеновод бояджия, отговарях за 25 жени.

– Как се отнасяха мъжете към дамите в строителството и какви бяха условията на труд?

– Мъжете отначало се отнасяха към нас, дамите на строежа, иронично, но постепенно, като видяха колко сериозно работим, започнаха да се държат с уважение и респект. Ние като жени държахме на естетиката. Трудно беше, но ние, женското звено, бяхме на необходимото ниво и усърдно спазвахме сроковете. Условията бяха трудни, хората работеха, но заплащането не беше своевременно. След като се пенсионирах, работих две години в частни фирми. А от 2005 г. съм си у дома.

– Как се запознахте със съпруга си?

– След като завърших гимназия, работих през лятото в консервна фабрика „Рилска малина“. Там работеше и той, в канцеларията. Момчил беше и състезател по борба, ходеше на регионални и републикански състезания. Беше и учител, водеше школа по борба в ОУ „П. Хилендарски“ /тогава/. Работеше като шлосер, а след това в мината, откъдето се пенсионира. Беше голям риболовец и ловджия.

Имаме две дъщери, и двете са семейни. Едната дъщеря живее със семейството си от 2013 г. в Милано, Италия. Зетят работи като обслужващ персонал в една болница, а дъщерята в голям склад, който зарежда с бяла техника цяло Милано. Внуците ми там завършиха образование.

Другата ми дъщеря е инженер-химик, със семейството си живее в Дупница. Има две деца, внуците са семейни.

– Била сте при дъщеря си в Милано, какво Ви направи най-силно впечатление от живота там?

– Ходила съм няколко пъти в Милано и винаги съм удивена от чистотата. Храните са с високо качество. Месо, риба, всичко е прясно. На празници цените падат с 50%, а тук, в България, е обратното.

Като медицинска сестра съм ходила и в Румъния, във Вранча. Ходила съм в Ленинград /Петербург/ и в Москва. В Германия ме впечатлиха чистотата и редът. В Унгария още тогава имаше метро.

– Работили сте и през времето на социализма, и през времето на демокрацията. Според Вас кога трудът на работника е бил по-добре платен?

– Трудът на обикновения работник и преди, и сега е недооценен. Заплащането винаги е било малко.

– Според Вас доживяхме ли т.нар. мечтана демокрация?

– За мечтаната демокрация не съм сигурна, че сме я доживели…

– Какво трябва да се промени в България, за да може животът да стане по-спокоен и хората да бъдем по-усмихнати?

– Първо трябва да се повиши доверието на хората към институциите. А това ще стане, когато институциите си заслужат това доверие. Да се създаде добра почва за инвестиции, да се създадат работни места, а оттук ще се увеличат и пенсиите на хората. Трябва да се подобри здравеопазването в страната. Да се подобри доверието от страна на пациентите към лекарите и медицинските кадри. Да се спре корупцията. Съдебната система също да заслужи доверието на хората… Чак тогава ние, българите, ще бъдем спокойни и младите хора ще имат желание да работят и живеят в родината си.

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *