Home-p1-728×90
Home-p1-728×90

Дъщерята на Трифон: Никой не може да ни отнеме това, което ни остави тате!

Една от дъщерите на Трифон Иванов, Галина, даде интервю във вестник „ШОУ“.  Повод за разговора ни не е само появилата се новина, че банка е присвоила имуществото на легендарния футболист. Днес, 13 февруари, се навършва една година от смъртта на Туньо. Припомняме, че той ни напусна само на 50 години – внезапно, след като получи инфаркт. Галя бе откровена – както винаги… Ето как протече интервюто.

– Галя, измина една година, откакто баща ти почина. Как протече този период за теб и успя ли поне малко да се съвземеш?
– Да го наречем една година откакто го няма … В разговор с мен глаголи, които бележат смърт, няма как да стоят редом до името на баща ми! Този период минава в „минало несвършено“ време.. всичко наполовина сега, наполовина тогава… Аз нямам намерение да заживявам без него, така че не мисля да се „съвземам“. Мога да кажа че започнах нов живот, старая се да не усещам липсата му…правя постоянно неща, свързани със него… Говорим често за него…Малката ми дъщеря дори вече му казва „деди“ …сънувам го постоянно..  В моя дом тате е жив! Понякога, разбира се, е жив ужас… но „така ще е занапред“ както казва баба( майка му).
– От колко години живееш в Германия и с какво се занимаваш там? Разкажи нещо повече за своя съпруг и за децата ви.
– Края на 2009 поех към Германия. С тате едва затворихме багажника от куфари… Той ме докара и стоя при мен, докато си намерих квартира… Толкова емоции и еуфория имаше, а накрая със сълзи тате пое обратно към България… Тогава бях жадна за самостоятелен живот и не ги разбрах… Следвах, завърших, срещнах половинката си, родих момченце по-късно и момиченце… Сега си купихме къща и градим нашата малка България зад четири стени.. Имаме си бизнес и се допълваме в ангажиментите. За седемте години, в които сме заедно, сраснахме един за друг и в година, като миналата, съм благодарна че държим ръцете си толкова силно, защото и аз, и мъжът ми изгубихме земята под краката си! Обичам го безкрайно!
– Помниш ли последния си разговор с татко ти. Какво си казахте?
– Думата на баща ми за мен винаги е била закон. Разговорите с него почти винаги бяха сериозни и леко наказателни. От запознанството си с мъжа ми и първата му среща със малкия …отношенията ни претърпяха обрат , от този миг нататък зверски се сближихме. Говорили сме много и за всичко… споделяхме си… мечтаехме заедно… всеки един разговор с  него остава незабравим! И понеже винаги едно от двете деца спеше върху мен …предпочитахме да си пишем.. Сега се радвам нечовешки, че имам почти всичко черно на бяло.. и мога всеки един миг да го изживея наново! Февруари миналата година бяхме в Мадрид за уикенда, чухме се с тате, преди да тръгнем. Когато пристигнахме и се настанихме, първо на него изпратих снимки… Той беше в адско добро настроение…много се зарадва, като разбра, че сме си взели „почивка“ за деня на влюбените. Писахме си достатъчно дълго, за да отложим разговора за следващия ден! Сутринта телефонът звънна…бяхме във леглото още… Обаждането беше от телефона на тате. Мъжът ми със усмивка вдигна и каза: „Началник, добро утро“… После падна на колене …
– Кое беше най-силното качество на Трифон Иванов?
– За футболиста Трифон Иванов не мога да кажа …по време на големите аплодисменти ние сме били вкъщи по леглата, гледали сме го на телевизора, но повече сме го чакали на вратата … Аз съм израснала с успехите му и за мен те са били даденост… Може да се каже че едва сега разбрах кой е легендарният футболист Трифон Иванов! Ако искаш все пак да ме питаш за тате- това е най-сърцатият вълк в моя живот!
– Какво ще разказваш на децата си за техния дядо, когато пораснат?
– Най голям страх ме обзема, когато си представя, че децата ми няма да го помнят…А аз ще трябва да съживявам снимките, затова полагам усилия той да се „движи“ заедно с нас… Разказите все още са много трудни за мен, но със сигурност ги тренирам да бъдат бойци като него… Искам да вярват в силите си, да не знаят „не мога“, да не се страхуват, да не спират, да рискуват, да защитават това, в което вярват, и да правят това, което ги прави щастливи… Така, както направи той!
– Наскоро се появи информация, че банка е взела имуществото на Трифон, а повод за прехвърлянето са дълговете му. Това отговаря ли на истината? И ако е така, какъв е твоят коментар.
– Всичко, което ни остави тате, не може никой да ни вземе! Останалото си е наше… Просто временно е на съхранение!

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *