Home-p1-970×90
Home-p1-970×90

Екодрамите в Кресненското дефиле, или как се дават грешни пари за кухи каузи

8 души от селата Ощава и Стара Кресна до вчера бяха подали молби за еднократна помощ от 325 лв., които Агенцията по социално подпомагане обеща заради щетите от последния пожар в Пирин, при който бяха изпепелени 16 000 дка гори и храсти.

Изчакваме още едно семейство да прецени ще има ли нужда от тази помощ, уточни директорът на дирекция „Социално подпомагане“ Александър Балев. Той и комисия от социалната служба обиколили всички, засегнати от пожара къщи, и с очите си видели за какви щети става въпрос, затова доказателства от семействата, че действително огънят е изпепелил тяхна движима или недвижима собственост, не се изискват.
От третото евакуирано в последната нощ на пожара село – Влахи, няма постъпила нито една молба за помощ, което е и резонно, защото всъщност селото изобщо не пострада – огънят стигна на стотици метри от него.

Въпреки това и днес, близо 2 седмици след пожара, ако посетител отиде в селото и попадне на еколога Сидер Седефчев, той ще чуе покъртителен разказ от негова страна как органите на реда, в случая полицаите, насила го евакуирали с идеята селото да изгори.
„Вместо да ни оставят вътре, за да гасим въглените, те насила ни свалиха под Влахи – разказа пред екип на „Струма“ С. Седефчев. – Ако не им бях избягал и не бях се върнал инкогнито през реката, единият от пастирите ми щеше да изгори жив, както и козите“, твърди той.
Козите били 100, дългокосмести, и били пуснати на свобода лично от Седефчев, след като станало ясно, че животните не могат да бъдат евакуирани.

От процедените през зъби самопризнания на еколога не става ясно как точно е спасил пастира, но от вида на къщата, в която живее в центъра на с. Влахи, напълно ясно става колко много е щял да загуби, ако огънят беше лизнал дори само дуварите й.
Те са високи и крият сграда с размерите на градска гимназия, а Сидер Седефчев, който допреди двайсетина години бил художник в София, е нещо като местният сайбия. Не че има на кого, защото в селото я има, я не 5-6 души местно население, но е факт, че всичко ново във Влахи е направено благодарение на нюха му как могат чрез екология да се изкарат пари. Много пари.
В с. Влахи Седефчев чрез сдружение „Балкани“ е направил Образователен център за едрите хищници, които след пожара привлякоха вниманието на контролните институции и РИОКОЗ изненадващо откри, че от 2-те мечки /13-годишните Медо и Буя/, и 2-та вълка /8-годишният Байто и 4-годишната Въчка/, живеещи в центъра, само една мечка има регистрация в инспекцията.

Проверката на РИОСВ установи, че едната мечка е предоставена на „Балкани“ от РИОСВ – София за отговорно пазене и отглеждане, другата е дошла от ДЛС „Кормисош“ с договор за отглеждане, а двата вълка са от зоопарковете в Павликени и Стара Загора с договор за размножителен заем. Предвид липсата на регистрация за 3 от животните, РИОСВ предупреди, че предстои образуване на административно-наказателна процедура срещу „Балкани“. То едва ли ще стресне особено собствениците на сдружението, защото по Закона за защита на животните „нарушителите се наказват с глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение от 2000 до 3000 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление“.

Тези суми по 3 означават 3000 или 6000 лв, но по-скоро ще бъде към долната граница, защото, според Елена Цингарска, съпругата на Сидер Седефчев, документите на едната от мечките били забатачени още от РИОСВ – Смолян и вече няколко години се чакали да пристигнат оттам. Ако се потвърди версията и РИОСВ прояви снизходителност към смолянските си колеги, еколозите могат да отърват всякаква санкция, въпреки че трите нерегистринани животни е трябвало да бъдат вписани в благоевградската инспекция до 14 дни след придобиването им.
Центърът за едрите хищници, който е направен по екопроект за 600 000 лв., е съвместна инициатива на Сдружение за дива природа “Балкани“ и Българско дружество за опазване на биоразнообразието “Семпервива“. И двете са основани от бившия художник и Елена Цингарска-Седефчева. Направили ги през 2000 г. с идеята да създадат място, където хората могат да се потопят в света на едрите хищници, да научат за средата, в която живеят, и за незаменимата роля, която имат в природата. Освен оградените терени, в които животните живеят в среда, близка до естествената, в центъра има 2 изложбени зали с образователни материали, подходящи за семинари, практическа работа с деца, прожекции на филми и др. Има още кафене, наречено „Трите меци“, и сувенирно магазинче.

Сдружение за дива природа „Балкани“ започва работата си през 1988 г. Регистрирано е през 1992 г. под името “Зелени Балкани – София”, по Закона за юридическите лица с нестопанска цел като организация, работеща в обществена полза. Настоящото си име придобива през 2000 г. Въпреки че и то, и „Семпервива“ нямат право на търговска дейност, във Влахи търговията върви с пълна сила. Това става чрез единствената фирма, регистрирана на името на член от семейстгвото – ЕТ „Елена Цингарска-Седефчева“.

Предприемчивото семейство предлага разнородни мероприятия в базата. То непрекъснато организира занимателни и образователни игри на открито и екскурзии в планината за опознаване на природата – услуга, насочена главно към децата, но и широко отворена за всякакви възрасти. Образователният център се предлага и за организиране на рождени дни и кръщенки. Има програми за деца, включващи посещение на центъра за едрите хищници, прожекция за тях, посещение на мечката и вълците към центъра и образователни игри на открито. Тази програма е еднодневна. При двудневната на втория ден се прави поход в планината със запознаване на децата с местообитанията на големите хищници и други горски животни. Има още тийм билдинг до Влахи, 3-дневно приключение до Центъра за едри хищници Влахи „за всички с изследователски и приключенски дух на възраст над 15 години!“ и . н.
Всичко се плаща. „3-дневното приключение“ например е по 200 лв. без ДДС на участник. Самото посещение на животните е по 6 лв. за възрастен и 4 лв. за дете до 18 г.
При всяка обявена тарифа Седефчеви твърдят, че с част от парите купуват храна за мечките и вълците. И обстойно обясняват, че една мечка изяжда на ден по 8 лв. (3-5 кг ябълки или други сезонни плодове, 0,5-1 кг риба, 4-5 кг фино смляна царевица, или пшеница, приготвени на малки питки/, а пък вълкът бил на храноден от 3 лв. /сурово месо плюс по няколко ябълки веднъж седмично). Тоест, давате пари, но с тях храним животните.

Извън събираните такси Седефчеви много разчитат на доброволци и дарения. Миналата година бе стартирана кампания за набиране на средства за подобрения на местообитанието на мечките и вълците, наречена от Седефчеви „Покажи ми дивото“ – стопаните им бяха изчислили, че ще им трябват 12 000 лв. за допълнителна ограда за вълците, бърлога за мечока Медо, независимо оградено място за живеене за мечката Буя, укритие за фотография и храна за животните. До момента семейството не е обявило на страницата си, както е редно, колко пари са събрани и за какво са похарчени.

Като цяло центърът се развива от „Балкани“, чрез който се провеждали, твърдят Седефчови, теренни изследвания на популациите вълци, мечки и други горски животни в Пирин.
„Семпервива“ пък се занимава с отглеждане на едни от най-старите български породи домашни животни – каракачанските овца, кон и куче, калоферска дългокосместа коза и виторога коза. И това НПО е спечелило доста проекти за калоферската коза, от чието мляко семейството произвежда сирене, което също продава.
Във Влахи всичко е еко.
Освен инициативите на Седефчеви, тук има още „Училище за природа“, разположено в отдавна обезлюденото старо селско школо. То също разчита на дарения и доброволци . Доскоро например доброволци му възстановяваха външните тоалетни, които пострадаха при друг пожар в местността преди 2 месеца.

През септември пък тръгва мероприятието „Печени чушки – лютеница – Влахи!“, определено като традиционен лютеница-уикенд в Училището за природа, в който ентусиасти със спални чували могат да се запишат и на 09.09.2017 г. да се включат активно в печене на чушки, после белене, мелене, варене и бъркане, и накрая пълнене на бурканчета, като последният ангажимент е описан като „Упс – забравих – почистване на тавата с хляб, ммм!“. За цялото това удоволствие доброволците ще получат и бурканче лютеница, щедри са организаторите.
В село Влахи има още и сдружение „Въображение“, основано от софиянците Иван и Жасмина Мартинови, които организират тук курсове за природосъобразен начин на живот.
За позабравения от широката общественост образователен и какъв ли не екоцентър Влахи се заговори около пожара. Пак огънят разпали и дебатите за екосдружение „Дивата флора и фауна“, което на няколко километра оттук от 15 години се опитва да възстанови колония белоглави лешояди в Кресненското дефиле, която обаче беше изтровена тази пролет заради незаконно използване на отрова. Негов учредител през 2009 г. става 41-годишният Емилиян Стойнев. Не лешоядите обаче, а пастирът на екосдружението стана повод да си припомним и това НПО, след като прокуратурата му повдигна обвинение, че той е запалил гората над Кресна.

Иначе имената на екоорганизацииите се споменават рядко, както например когато лешоядите бяха отровени, около някой национален екопротест – като за защита на видрите, или около пожар. И, естествено, около проектите за АМ „Струма“, заради което еколозите забравиха за мечките и лешоядите, и се впуснаха в защита на интересите си в дефилето.
Докато го правят, километрите червени мрежички, които опънаха наскоро под предпазните мантинели край Кресна, за да спират гущерите и костенурките да излизат на шосето, вече са сериозно накъсани от ветровете и дъждовете и не само че не приличат на предпазни съоръжения, ами са и крещящ пример за тезата колко много грешни пари се дават за кухи каузи.
БОРЯНА ЦОНЕВА

Коментар с Facebook

Свързани новини

2 Коментара

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *