Home-p1-728×90
Home-p1-728×90

Жесток удар по студентите! Край с приема на задочници по „Право“, следването само редовно

Край с приема на задочни студенти по „Право“. Приключващата кандидатстудентска кампания е последната, в която университетите имаха право на това. От 2018 г. класираните първокурсници ще учат само в редовна форма на обучение, пише Офнюз.

За специалността от регулираните професии (наравно с „Медицина“, „Фармация“, „Дентална медицина“, „Архитектура“) вече важат нови правила, които премахват задочното и изискват само редовно обучение.

Те бяха приети от Министерския съвет в края на април, а днес правителството поправи документа с цел по-голяма яснота относно влизането му в сила и срока на действие на старите разпоредби по предложение на министрите на образованието Красимир Вълчев и на правосъдието Цецка Цачева.

Всички текстове на действащата наредба от 1996 г. ще се прилага до влизане в сила на новата, тоест до академичната 2018/2019 г., уточняват министрите. Приетите по нея студенти ще учат по старите си планове. Отложеният старт цели да даде време на висшите училища да адаптират плановете и програмите си.

И според новата наредба юрист ще се става след завършването на 5-годишна магистърска степен. Остава забраната специалността да се придобива във филиали, това може да става само в юридически факултети. Кандидат-студентите ще се явяват на писмени конкурсни изпити, които ще проверяват нивото им на владеене на български език, хуманитарната култура и аналитичните им способности.

Студентите ще учат минимум 90 часа история на българската държава и право, 105 часа обща теория на правото, 135 часа конституционно право, 120 часа гражданско право, 160 часа административно, 90 часа вещно право, по 105 часа международно публично и финансово право, 165 часа облигационно право, 180 часа наказателно право, по 105 часа семейно и наследствено и международно частно право, изисква наредбата. Часовете за трудово право са 135, за търговско – 165, за осигурително право – минимум 75. Гражданско процесуално право ще се учи поне 180 часа, а административен процес – 165 часа. Времето за наказателно процесуално право е 165 часа, за данъчно право – 105, за право на ЕС – 120 часа.

Студентите ще учат още римско частно право, право на интелектуалната собственост, криминалистика, криминология, банково право, нотариално право, наказателно-изпълнително право, държавна служба, обществени поръчки, защита на потребителите, защита на околната среда, здравеопазване, защита на конкуренцията, вътрешен пазар на Европейския съюз, защита на правата на човека, организация на съдебната система и правозащитните институции, юридическа техника и др. като задължителни, избираеми и/или факултативни дисциплини.

Преподавателите по задължителните учебни дисциплини трябва да бъдат на трудов договор с висшето училище, в което преподават, а отделни лекции могат да бъдат възлагани на гост-преподаватели.

От втори до пети курс студентите трябва да провеждат учебна практика не по-малко от четири седмици годишно по публичноправни, частноправни и наказателноправни науки. Учебната практика се провежда през семестъра, успоредно на учебните занятия. Практиките се провеждат в органите на изпълнителната и местната власт и в административните съдилища – по публичноправни науки, и в съответните органи на съдебната власт – по гражданскоправни и наказателноправни науки.

Към юридическите факултети на висшите училища може да се създават правни клиники и кръжоци и да се организират състезания.

Обучението по специалността „Право“ задължително включва и обучение по чужд език, а на студентите трябва да бъде осигурено специализирано обучение с юридическа насоченост при сформирането на група съгласно изискванията за минималния брой студенти в нея.

При промени в учебните планове и програми по „Право“ факултетът ще е длъжен да вземе предвид мнението на студентите чрез анкети и проучвания, пише в наредбата.

Когато бъдат оценявани, студентите ще имат право да получат информация и пояснения защо са били оценени по съответния начин.

Следването завършва с полагането на писмени и устни държавни изпити по публичноправни, гражданскоправни и наказателноправни науки. Конспектът за устните изпити се утвърждава от министъра на правосъдието. Дипломираните юристи придобиват юридическа правоспособност след полагане на стаж и изпит.

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *