Home-p1-970×90

Защо Македония на запад от Вардар ке я лапне Косово, а не Албания?

Миналата седмица в скандално интервю пред телевизия Vision Plus (Тирана, Албания) US кон-
гресменът Дейна Рорабахер заяви, че „Македония не е държава и трябва да бъде поделена
между съседите й, включително България и Косово. Те, македонците и албанците, са толкова разделени, че никога няма да бъдат в състояние да вървят добре заедно. Затова албанците в Македония трябва да бъдат част от Косово, а другата част на Македония трябва да стане част от България“.
Интригата в интервюто е свързана с озадачаващ факт. Все пак Дейна Рорабахер (Dana Rohrabacher), както пишат медиите, е бил съветник на президента Роналд Рейгън (1981-1989). Републиканец като новия президент. А Държавният департамент и посолството в Скопие бързо се разграничиха. Объркващо! Знак за предстояща промяна политиката на САЩ на Балканите или има нещо гнило! Все пак Дейна чопли болна истина – на Балканите има три рехави държавни обединения: Бившата Югославска република Македония, Босна и Херцеговина (съкрат. БиХ) и Косово. Държави, които кръгове във Вашингтон, свързани с гръцкото лоби, слагат в категорията Faild states (Провалени държави).
Съмнението гложди. Когато рухна Берлинската стена и с нея соцлагерът, Западът категорично се обяви за целостта на Югославия! Но стана обратното!
Югославия окончателно потъна в праха, когато
В КРАЯ НА ХХ ВЕК
ИЗБУХНА ВУЛКАНЪТ „КОСОВО“.
След краха на комунизма Сърбия, все още с мимикрията „Югославия“, се лиши от най-богатите и обширни територии: Хърватия, Словения и Македония. След кървав сблъсък с Хърватия тя привидно сви знамена. За да компенсира териториалните загуби, Белград ликвидира автономиите на Косово, Войводина и БиХ. Обяви ги за неделими територии, позовавайки се на исторически данни и права.
Но бе късно. Белград срещна решителна въоръжена съпротива. Първо в БиХ, сетне в Косово. Мегаломанските претенции на прекръстения от комунист в националист Слободан Милошевич дадоха резултат. В Западните Балкани избухнаха два етно-религиозни „вулкана“ – Босненският и Косовският. 1998-1999 Сърбия се изправи срещу всемогъщо НАТО и САЩ. Крахът бе предопределен: тогава в Кремъл, стратегически съюзник на Белград, в алкохолен транс танцуваше Боря Елцин.
Каква историческа ирония! В същото Косово, дето 1389 г. Сърбия губи от османските турци своята независимост, Милошевич погуби мечтата за „Велика Сърбия“. Как стана?
US топанализатор Джеймс Данигън: „През 1998 г. бойци от косовари албанци пристъпиха към дребномащабни въстанически действия. Армията за освобождение на Косово (АОК) се превърна в главна организация на съпротивата. Заявената цел на АОК се явяваше независимо Косово. Югославското правителство увеличи размерите на контингентите на службата за сигурност в Косово и започна „мръсна“ война. Много от косоварските албанци се принудиха да бягат“.
Европейският съюз (ЕС) и САЩ се намесват. Белград отхвърля външно вмешателство и стартира операция „Подкова“. Етническа чистка. Американците реагират, без да му мислят. Пролет 1999 НАТО почна необявена война със Сърбия. С въздушни удари над сръбските войски в Косово. Операция „Съюзна сила“ (март-юни 1999). Полетите над Косово нямат особен резултат, но ударите по транспортно-енергийната система и граждански обекти в Сърбия се оказаха смазващо продуктивни. Милошевич „клекна“.
Юни 1999 ООН дава санкция за въвеждане в Косово на оглавени от НАТО миротворчески сили (резолюция на Съвета за сигурност № 1244). Русия не наложи вето. Политическите последици от изтласкването на сръбските войски от Косово не закъсняха. Септември 2000 г. партията на Милошевич губи изборите. 2001 г. лидерът й бе арестуван и пратен на съд в Международния трибунал за бивша Югославия в Хага. С обвинение в геноцид. 2006 г. при странни обстоятелства обвиняемият почива. 2003 г. Югославия става федерация с название „Сърбия и Черна гора“. 2006 г. Черна гора излезе от нея. 2008 г. последва нов шок: Косово едностранно обяви независимост. САЩ, Великобритания, Франция и Германия я подкрепят. Русия и Сърбия – против. Косово създаде прецедент. Косово, не Крим! За пръв път са потъпкани Хелзинкските споразумения (1 август 1975 г.) за ненарушимост на държавните граници, установени след Втората световна война.
Случилото се събуди македонските албанци. Макар първият симптом на неподчинение да бе преди прецедента „Косово“. 1994 г. в Тетово бе открит незаконен университет за етнически албанци. 2001 г. стартира нова фаза: въстанически действия в села по границите на Македония с Косово и с Албания (около Тетово и на север, в Шар планина). Групировка с име Албанска национална армия (АНА). През юни край град Арачиново се разигра крупно сражение. От АНА се бият най-малко 400 бойци. С влизането в действие на танкове и хеликоптери бойните действия ескалират. АНА заплаши с нападение столицата Скопие.
Юли 2001 г. НАТО договори съглашение за прекратяване на огъня. Под натиска на ЕС и
НАТО на 13 август 2001 македонското правителство и вождове на албанските партии подписват т.нар. Охридско споразумение. Съгласно него Скопие гарантира защита на македонските албанци плюс равнопоставеност на общинско ниво на албанския език с официалния македонски. Фундаментално фатална промяна. Занапред всеки език, говорен от над 20% от населението в дадена община, става официален наред с македонския. Тази клауза „албанизира“ македонците, живеещи в общини с шиптърска доминация. Нямат избор: или да научат албански, за да работят в администрацията, или да се преселят на изток. Когато за едно място в общинска администрация се борят албанец и македонец, конкурса печели винаги знаещият двата официални езика. За няколко години македонците бяха изметени от общинските администрация. За декорация и заблуда на медии и правозащитници остават неколцина. По правило мекерета от типа на Кириак Стефчов, Вазовия герой в „Под игото“.
След Охрид 2001 албанските терористи се саморазоръжават. Тогавашният генерален секретар на НАТО лорд Робъртсън при посещение на 29.08.2001 в Скопие признава: „Албанците предават само музейно и старо оръжие“.
Албанците искат референдум, който да приеме Закон за ново териториално деление на РМакедония, облагодетелстващ ги. Проведен 2004 г., той не успя. Това само забави албанизацията на страната. Напредва. До времето на експлозията, когато процентът албанци стигне критична маса, достатъчна за вътрешно подчинение на страната. Мирно, демократично. Чрез избори. РМакедония я чака онова, което Маркс, описвайки Франция в средата на ХIХ век, казва: „Законността ни убива“.
Ето какво пише на 7.02.2003 г. Любчо Георгиевски, тогава експремиер, но още лидер на ВМРО-ДПМНЕ: „След кризата през 2001 г. в македонския народ съществува голямо недоверие спрямо албанците. Смята се, че в новоусвоените територии те ще проведат етническо прочистване, и има съмнение, че международният фактор хладнокръвно ще позволи етническото прочистване от страна на албанския екстремизъм над македонското население“.
Косовският „вулкан“ заля с „бежанска лава“ и Македония (800 000 албанци). Въпреки че сърбите се изтеглят от Косово, в Македония остават завинаги 150 000 косовски албанци. Нарастващият демографски натиск на албанците се съчета с имплозиен (външен).
АЛБАНСКАТА
ДЕМОГРАФСКА БОМБА
Македонските шиптъри претендират за статут на държавно-творческа нация. С пословична раждаемост, часовниковият механизъм на демографската бомба цъка все по-застрашително. Има нещо общо в поведението на македонските власти и албанските партии. И едните, и другите премълчават истинския брой на албанците. През 2011 г. междуетническо напрежение провали планираното преброяване. Последното от 2002 г. сочи: 509 000 (25.2%) албанци спрямо 1 298 000 (64,2%) македонци. Което е увеличение на броя им от 378 000 (19,8%) през 1981 г., когато македонците са били 1 281 000 (67%). За 20 години албанското население в Македония нараства с над 34%. Ако прибавим 10-те процента турци и цигани, нещата стават драматични. В същото време прирастът на македонските славяни е мизерен. Македонките, подобно на българките, не сакат да раждат. Официално се твърди, че шиптърите са 25%. Но от последното преброяване минаха 15 години. Албанците твърдят, че са вече 40%. С крепости в Тетово, Кичево, Гостивар. Дори в Струга, градът на братя Миладинови, категорично доминират. Бавно, неумолимо пълзят на изток…
Тревожно е бъдещето на столицата Скопие. Териториалното деление, което албанците наложиха 2004 г., обособи 10 общини, включващи самия град и 54 села. В 2 общини доминират албанците (Сарай, 91,53%) и Чаир (57%), а циганите в Шуто Оризари (79%). След по-малко от 10 години ще станем свидетели на албански „Западен Берлин“. Подобно на Струга, Гостивар, Тетово, македонците, живеещи в споменатите квартали, не смеят открито да говорят на родния език. Продават на безценица имотите и бързо се изселват. Докато мегаломанският център на Скопие нагло афишира кражбата на българско историческо наследство (паметници на Александър Велики, син на тракийското племе македони, цар Самуил, Гоце Делчев и пр.), албанците демографски завладяват страната!
Болезнено се осъзнава: македонско-албанската симбиоза е фикция. Проблемът е, че албанското население географски е концентрирано в западната и северната част на страната. Там е самата столица. Неумолима демографска. В следващ етап: отвътре (албански „Западен Берлин“) и отвън, Скопие ще потъне в „шиптърското море“. А разделителната линия между двата етноса ще мине по диагонала североизток-югозапад, включая Куманово (виж картите).
Интересуващият се от етногеография осъзнава: бавно, неумолимо митът
„ВЕЛИКА АЛБАНИЯ“ СТАВА КОШМАРНА РЕАЛНОСТ.
Няма нищо общо с мита „Санстефанска България“, коварно имплантиран от руската политика в наивното ни под/съзнание. От пепелищата на Велика Сърбия (Кралска и Титова Югославия), подобно на птицата Феникс, израства Велика Албания. Рожба на историческия сблъсък на два „абсолютистки национализми“ в Западните Балкани – сръбски и албански.
Кошмарът „Велика Албания“ съдържа тревожен въпрос: кой ще изиграе ролята на Пиемонт (обединител на албанците)? Албания или Косово? Отговор ще даде бъдещето. Но интригата в интервюто на Рохабахер има втори прочит: кой ще лапне македоно-албанското „парче“?! Има индикации, че предимството е на Косово. От историята знаем: победителите са най-неуморими, най-последователни, най-коварни, най-търпеливи. Търпението е най-силната черта на албанците. От десетилетия трасират крайната цел: Велика Албания. Повече от смешно е твърдението на пишман аналитици, наричащи албанците „тийнейджърите“ на Балканите. Те са загадъчна метаморфоза на древните илири, известни още в Римската империя със своя екстремизъм и прагматизъм. Горчивият сръбски опит в Косово подсказва: Косово, а не цивилизована Албания ще изиграе ролята на Пиемонт на Велика Албания. Наистина столица на Велика Албания може да остане Тирана. Както не Торино (столица на Кралство Пиемонт), а Рим става столица на обединена Италия.
Митологемата „Велика Албания“ се ражда точно когато България е освободена от турско робство. В 1878 г. в косовския град Призрен! Случайно?! Албанската Призренска лига (създадена 1878 г. след Руско-турската война) призовава към създаване на албанска държава, включваща в себе си четири османски провинции, в това число части от съвременна Гърция, Македония, Черна гора, а също Косово. Да отбележим: „Шкиперия (алб. Shqiperia) е албанското самоназвание за Албания. То се превежда като „Страна на орлите“. Оттам, шкиптъри, или „хора-орли“.
Защо Косово ще бъде Пиемонт на Велика Албания? Дж. Данигън: „Албанците-косовари се считат за богаташи в сравнение с албанците в Албания, но желанието за етническо самоопределение не се заглушава даже от бонусите на икономическото развитие. Недоволството на албанските косовари е феномен с дългосрочно свойство“.
Активността на албанците не е само „експлозивна“, но и „имплозивна“. Косово експортира напрежение в три посоки: на изток (Южна Сърбия, албанци живеещи в Прешево, Буяновац, Медведжа). На северозапад (Черна гора), на юг (Македония). Събитията край Куманово, град, разположен на североизток, го потвърждават. Там, дето албанците са малцинство, май 2015 година терористична група от Косово (70 души) взе заложници 4-ма гранични полицаи и се настанява в къща, обкръжена от силите за сигурност. Убити 14 терористи, останалите се предават. Убити полицаи 8, 14 тежко ранени. Че това не бе случайна провокация, ще разберем по-долу.
КОСОВО – МАФИОТСКИ ПРОТЕКТОРАТ НА САЩ
В почти всяка албанска къща в Косово виси портретът на президента Бил Клинтън, при чието управление (1993-2001 г.) Косово получи де факто независимост. Има иронична закономерност в US политиката към страни с традиционен афинитет към „пороците на Злото“: наркомания, проституция, тероризъм. В Азия – Афганистан, на Балканите – Косово. Общото: те са рай за наркотрафика. Стартира от Афганистан през Турция, но ключов пункт и база за разфасоване на наркотика и прехвърлянето му в Европа е Косово. Друго общо: Афганистан и Косово са негласни протекторати на САЩ. Там янките правят каквото си щат. Косово е „Балканският Афганистан“. Изнася нестабилност на юг, изток и северозапад. То е христоматиен пример на мафиотска квазидържава.
Албанците са балканските „близнаци“ на афганистанците. Имат големи албански колонии в Германия и Швейцария (съответно 600 000 и 500 000 души) и действат на кланов принцип. Контролират наркотрафика, проституцията, фалшифициране на пари, тежка криминална престъпност. Всичко това под негласния патронаж на САЩ. По данни на Интерпол доходите на албанските групировки от контрола над наркопотоците, идващи от страните от Близкия и Средния изток (на първо място от Афганистан) в Европа, съставляват 30 млрд. долара годишно. Отдавна косоварите са изместили турските престъпни групировки от първото място в търговията с наркотици.
Понякога е поучително да се връщаме назад в търсене на прогнозни изказвания. През 1999 година тогавашният US посланик в Македония Кристофър Хил: „Ние прекарахме 1990-те години в безпокойство по повод „Велика Сърбия“. С това е приключено. В следващото столетие неизбежно ще встъпим, изпитвайки безпокойството „Велика Албания“!
ЗАЩО СОРОС
ДЕСТАБИЛИЗИРА
МАКЕДОНИЯ?
Край Урошевац (Южно Косово) Щатите имат военна база Кемп Бондстийл. Най-голямата в Източна Европа. Площ 3,86 кв.км, дължина на външния периметър 7 мили. Със собствен водопровод, телевизия, търговски център, спортни игрища, бетонирано бомбоубежище, подземен хангар за хеликоптери „Апачи“. Свръхчувствителни радарни устройства, проследяващи всякакви полети над Балканите. Кемп Бондстийл освен най-голямата US база в Европа (Рамщайн, Германия) е втората, имаща мрежова система видеорадари. Всяко преминаване на групи през македоно-косовската граница се засича, включително нощем. Т.е. в Кемп Бондстийл са знаели и „видели“ как през границата прониква банда косовски терористи, която май 2015 г. в Куманово ще предизвика жертви сред полицаи и граждани. За ден-два квартал на Куманово бе завладян, но бързо приключва след намеса на спецчастите.
Събитията в Куманово бяха наречени „странна терористична акция“. Един факт буди подозрение. Провокацията съвпадна с най-големите протести срещу правителството на Никола Груевски, обвинявано в корупция и подслушване на свои граждани. Бяха лансирани ред плоски тези. Като тази на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ), тогава в опозиция, воглаве с доказано корумпирания лидер Зоран Заев: властите сами спретнали атаката в Куманово, за да отклонят вниманието на хората от протестите!
Но медиите подценяват друг факт. В началото на 2015 г. предстои подписване в Скопие на документ относно „македонското трасе“ на газопровод „Турски поток“ (заменил ликвидирания „Южен поток“). Той ще минава през Гърция и Македония за Сърбия-Унгария-Австрия-Чехия-Словакия. Ако стане, „Газпром“ заобикаля България и енергийно захранва Унгария, Чехия, Словакия и Австрия, плюс отклонение на запад към Албания и Италия.
Изневиделица март 2015 почват масови протести срещу кабинета „Груевски“. Целта: падане на кабинета и осуетяване подписването на документа. Но журналистите си вършат работата. Доказват: протестите са платени, а следите водят към „Отворено общество“ на финансовия мегаспекулант Джордж Сорос. Владее медии в Македония, водещи яростна кампания срещу премиера Н. Груевски и ВМРО-ДПМНЕ. Дърпат струната на междуетническите страхове. Целта е албанският партньор на Груевски, Али Ахмети, да напусне коалицията. В интервю на 10.02.2017 г. самият Груевски разкри: „Медиите, спонсорирани от Сорос и неговото „Отворено общество“, имат за задача в изминалите 2-3 години да ни очернят, да ни направят такива, каквито не сме, в очите на албанците в Македония“.
Интервюто е по повод провокационното изказване на конгресмена Рорабахер, известен фен на идеята за Велика Албания. Става ясно: зад протестите март-май 2015 г. стои вездесъщият Сорос. Протести плюс Кумановската провокация!
КЪДЕ Е ПРЕКЪСНАТА „ИСЛЯМСКАТА ЗМИЯ“?
Победата на косовските албанци 1999 г. вдъхна жизнена сила в „Ислямската змия“, алегорично название на етно-религиозна протяжност: от Турция през зони, населени предимно с мюсюлмани. На Балканите, дето се пресичат три цивилизации: католико-протестантска, православна и ислямска. Сблъсъкът между тях се развива по т.нар. „линии на разлома“, главна от които е трасето „Ислямска змия“ (виж картата).
Политиката на САЩ при демократите Бил Клинтън и Барак Обама обслужваше „Ислямската змия“, чието туловище се простира на стотици километри: Истанбул – Родопи – Западна Вардарска Македония – Косово – Санджак (Южна Черна гора) – Босна и Херцеговина – анклавът Бихач (в меките пазви на Хърватска).
И нещо любопитно. Туловището на „Ислямската змия“ се прекъсва на две места: Пиринска Македония (Пирин и долината на Струма), дето няма турко-мюсюлмани; и в РМакедония на изток от р. Вардар. Там албанците са незначително малцинство.
За прекъснатото туловище в Пиринска Македония историческа заслуга има Яне Сандански. След Балканските войни организира изгонването на турското население от долината на Струма. Да споменем ли, че дотогава Горна Джумая (днес Благоевград) е град с решителна доминация на турците? В ония години в градове и в по-големи села живеят десетки хиляди турци.
След падането на комунизма има опит (1999 г.) България да приеме десетки хиляди косовски албански бежанци и ги настани по долината на Струма. Този факт става известен благодарение откровението на US посланик Ейвис Боулън в интервю за столичен ежедневник. Призна за силен натиск на Вашингтон върху тогавашния премиер Иван Костов да приеме заселване на хиляди албански бежанци. За негова чест, категорично отказва.
От няколко години обаче в Пиринско подмолно тече процес, за който заспалата държава не се досеща. Използвайки пропуски в Закона за собствеността, в Разложко и Санданско заслужаващ доверие анонимен източник (обяснимо!) разкрива особена схема. Чрез подставени лица косовски шиптъри са закупили 39 имота в Разложко и 19 в Санданско. Не апартаменти, а земи. Вероятно има такива имоти и в Петричко, и Благоевградско. Фактът хвърля светлина върху дългосрочна стратегия за реанимиране липсващите части от туловището на „Ислямската змия“. Факт тревожен. Българите се топим, младите емигрират, селата изчезват, земите пустеят. А знаем: ХХI век ще бъде век на ожесточена борба за най-ценното на планетата: земеделски, горски и водни ресурси.
ИМА ЛИ БЪДЕЩЕ
ЮГОЗАПАДНИЯТ НИ СЪСЕД?
Има ли изход РМакедония? Рано или късно нещата ще „опрат до кокала“. В македонското общество глухо се води полемика по въпроса „Какво да се направи?“. Преди няколко години Л. Георгиевски предложи радикално решение: „Oвреме, докато не е станало късно, да се раздели републиката по етнически признак. Превантивно. Развод като Брекзит. От гледна точка на развоя на демографските процеси това устройва македонците. Но не албанците. В границите на Велика Албания им се привиждат земите на изток – към България. И югоизток:
към Велес, Неготин, Прилеп, Битоля, Охрид, дето християните са все още мнозинство.
Вездесъщият проф. Божидар Димитров също изложи позиция по повод интервюто на Дейна Рорабахер. След хриптящ възглас „Но защо да я делим тая пуста Македония““ предложи: „Не е ли по-добре просто официално Скопие да се върне към историческата истина за своя исторически фундамент“ И тогава Македония да си остане цяла с ребългаризирано национално съзнание на славянското й население“.
Наивно, утопично мислене! Каквото и да става, Струга, Гостивар, Тетово са загубени. Скопие го чака същата съдба, ако овреме не осъзнае, че единствен изход е превантивно разделение на Македония с обмен на населението. Мирен обмен, не кървава чистка. Но как да стане“ Управляващият „елит“ е объркан. Комплексарското му поведение отдавна се набива на очи. Дж. Данигън: „В Македония македонците взимат на въоръжение странна политическа стратегия, най-малкото странна за балкански държави. Те се стараят да предоставят на всяка етническа група право на глас в законодателните органи. Македонците позволяват получаване на етнически ориентирано образование“.
Проблемът на Скопие е, че нямат кураж да се противопоставят на двойните стандарти на Запада, укоряващ християните и безпринципно защитаващ други етноси и религии. Когато излезе скандалното интервю на Рорабахер, се изляха кофи крокодилски сълзи. Видите ли, новото ръководство в Белия дом споделя тезата на конгресмена. Умберто Паскали, италианско-американски журналист и експерт за Балканите, на 9.02.2017 г. разкри: „Изказването на Рорабахер е отчаян опит на мрежата около Джордж Сорос за дестабилизация на Балканите“.
Че Сорос се опитва да дестабилизира Балканите, не е новина. Но тук се касае за интрига висша проба. С участие на конгресмен-републиканец! Не кой да е! Бивш съветник на президента Рейгън. Съмнението осветлява истината само ако знаем истинските, не измислени факти. И открием скритите връзки между тях. Едва ли случайно Рорабахер влиза в полезрението на Сорос, ярък противник на Тръмп. Заради изборния триумф на последния на борсата Сорос губи 1 млрд долара. Днес в Америка и Европа отмъстително пръска пари за протести срещу победителя. Човек с размах. От кръга на „Ястребът“ Бжежински, от десетилетия обслужва демократите. И изведнъж Сорос се свързва с републиканец. Но един наглед дребен факт буди подозрение: Рорабахер никога не е бил съветник на Рейгън, както твърдят столичните медии, а спийчрайтър. Човек, който пише речите на президента. В йерархията е три нива под това на президентски съветник. Получава информация само за речи пред публика, като предварително го инструктират какво да пише. Нищо повече. Докато съветникът е повече от министър. Във Вашингтон се знае: Рорабахер хранел илюзии, че Тръмп ще го покани за държавен секретар. Няма шанс. Вреди му публична тайна: зад гърба му колеги иронично го сравняват с руския социопат Жириновски. Наричат го дърдорко, лъжльо, куку и пр. През годините той и екипът му са разследвани за ред измами. Това обяснява защо с лекота е купен от Сорос. Съгласява се да играе мерзка роля. И юдинска, защото е съпартиец на Тръмп. Провокационното изказване цели да обърка онези, които хранят надежди в Тръмп, че из основи ще промени пагубната външна политика на САЩ, родила „Ислямска държава“. Тънкият замисъл в тезата на Рорабахер цели да припише на новия обитател на Белия дом неизказани мисли и несторени деяния.
Защо Рорабахер е подходящ за Сорос“ Защото е изтъкан от противоречия. От една страна, има славата на симпатизант на Путин, от друга – лобира за Велика Албания. Странно противоречие, но логично за политически социопат! На това разчита Сорос: да го чуят македонските албанци и принудят лидерите им да загърбят съюза с ВМРО-ДПМНЕ. А неудобния Груевски да заменят със соц-соросоида Зоран Заев.
На 7.12.2016 г. У. Паскали заяви пред програма „Гласот на народот“ по тв Сонце: „Заев и СДСМ са марионетки без конци. Македонският народ поддържаше Груевски и преди. Но сега, след победата на Тръмп в САЩ, Заев изгуби поддръжката дори от своите шефове, т.е. Сорос и бандата Обама-Клинтон“. Както виждаме, Сорос не се отказва от мераците да дестабилизира Македония, насъсквайки един срещу друг македонци и албанци. По римската максима: „Разделяй и владей“!. Ето защо днес Р Македония е държава на кантара на историята!
НИКОЛА СТОЯНОВ

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *