Home-p1-970×90
Home-p1-970×90
Топ теми

Изборът на бивш терорист за шеф на македонския парламент и речта му на албански наруши етническия мир в РМакедония

Късно следобед на 27 април в отсъствието на най-голямата политическа сила – ВМРО-ДПМНЕ, македонският парламент избра албанеца Талат Джафери за председател на парламента на РМакедония. За пръв път албанец в късата история на републиката. Избор не само незаконен, доколкото стана след официално закрито заседание от досегашния парламентарен шеф Трайко Веляновски. Провокационният избор бе съзнателно подлютен с произнасяне реч на албански език, а не на официалния (съгласно Конституцията на страната).

Горните два факта, когато след многомесечна политическа криза несъмнено съотношението на силите е коренно променено, подсказват: искрата, подпалила народното недоволство, е неслучайна. Че става дума за външно дирижиране на събитията, прогнозирахме още в публикацията „Кой и защо пали огъня на „цветната революция“ в бившата югорепублика Македония (в. „Струма“, 22-23 април 2017).

За Талат Джафери гласуваха 49 депутати от Социал-демократическия съюз (СДСМ) на Зоран Заев плюс 10 от най-силната албанска партия, тази на бившия коалиционен партньор на ВМРО-ДПМНЕ, Демократически съюз за интеграция (ДСИ) на Али Ахмети. Двата гласа, достатъчни за формалния избор, дойдоха от нова албанска партия – „Албански алианс“.

Любопитно! Другите две албански формации – Демократическата партия на албанците (ДПА), както и новата партия „Движение Беса“, не гласуваха за Джафери. Всъщност още на 27 март „Движение Беса“ (изненадата на парламентарни избори’2016 – с 5 депутата), декларира защо не поддържа тази кандидатура. Мотивът: не само защото Джафери иде от ДСИ – дългогодишен партньор на ВМРО-ДПМНЕ в управлението. Точно преди месец на пресконференция лидерът-технократ Билял Касами заяви: „Движенње Беса“ нема да поддржи Талат Џжафери да биде кандидат за претседател на Собранието на РМ зашто смета дека кандидатурата е наметната (натрапена)“.

Противопоставянето на „Беса“ шеф на парламента да бъде Джафери бе от принципни, морално-политически съображения. Укорително сочейки ДСИ на Али Ахмети, Касами каза: „Партията, която десет години служеше на Никола Груевски и заедно с него са главните виновници за тази криза, която остави след себе си сиромашия, изселване, отдалечаване от евроинтеграционните процеси, „Скопие 2014“ и други, не може да донесе реформи“.

Има обаче още един факт, правещ скандален избора. Талат Джафери, роден 1962 г. в Гостиварско, е завършил Военна академия на Югославската народна армия, сетне специализира във Военната академия „Михайло Апостолски“ в Скопие. През 2001 г. обаче той нарушава воинска клетва и офицерска чест. По време на събитията 2001 г., изправили страната на ръба на гражданска междуетническа война, той като висш офицер в армията на РМакедония дезертира и се включва в сепаратистичната Армия за национално освобождение. Под псевдонима „Командант Форина“ ръководи операции на албанските терористи, причинявайки смъртта на десетки македонски войници и полицаи. През 2002-2004 и 2008-2013 година след амнистия, наложена отвън, е депутат от квотата на партията на друг терорист и лидер на ДСИ, Али Ахмети. Като член на ръководството на ДСИ през февруари 2013 г. Джафери става министър на отбраната в правителството на Никола Груевски. На 2 февруари 2013 г. на протести срещу неговото назначение се стигна до сблъсъци с полицията и се проля кръв.

Изборът на Джафери несъмнено е съзнателна, коварна провокация, целяща да наложи на страната правителство, което да проведе яростно отричаната от огромната част от македонците т.нар. „Албанска платформа“.

Нека обаче се върнем назад, за да „напипаме корените“ на днешните събития. Чиито отровни сокове са плод на

ЯВНОТО И НЕЯВНОТО В ПОВЕДЕНИЕТО НА АЛБАНЦИТЕ,

доколкото като втори по значимост етнос имат роля в онова, което днес се случва…

Албанците са не само бойки, неотстъпчиви, но и са народ, специализиран от векове в един особен, неласкателен занаят, наречен „битов тероризъм“. От години характерен и за България, особено в Северозапада във/чрез една напаст: неозаптена от престъпно пасивните охранителни органи циганска престъпност от кърджалийски тип. Албанците са „царе“ на перфидно планирани и организирани бойкоти към всяка чужда власт. Бойкоти, комбинирани или последвани от бунтове, въстания и други ексцесии и етнос. Но водещо място заема горе споменатият „битов тероризъм“, който довежда до принудително изселване на славяни от западните предели на РМакедония.

Именно на „битовия тероризъм“ се дължи фактът, че през вековете албанците постепенно „завземат територии“, които исторически никога не са им принадлежали. Населението, което отказва да се албанизира и приеме исляма, е принудено да бяга. Тъй става и с рода на патриарха на българската литература Иван Вазов, чийто прадеди бягат от опожареното от албанци село Сопот в Тетовско (Северозападна Вардарска Македония), известно още от ХІХ века с прозвището Арнаутлука. Самият факт, близо 50% от сегашна Албания през Ранното Средновековие плътно е населена с българо-славяни, е показателен за ефекта на тази перфидна схема на етническа чистка и геноцид. Визираме преди всичко равнинните и приадриатически части, дето се срещат тук-там и малки анклави, населени с гърци.

Конфликтът 2001 г., потушен с голяма мъка с посредничеството на ЕС и НАТО, обаче продължава до ден-днешен да тлее. От време на време сякаш незагаснал вулкан предупредително се изхвърлят огнено-пламтящи камъни. Често пъти по наглед дребен повод. В средата на февруари 2011 г. в столицата Скопие избухва масово сбиване между македонци и албанци. „На последните – пише един автор – не им се понравило, че в центъра на града ще се появи музей, чието здание по форма напомня православна черква. В резултат осем човека, включително опитващите се да въведат ред, получили ранявания с различна степен“.

Какво означава това? Щом албанците трябва да бъдат питани за всяко нещо, включително, какъв да е архитектурно-сградостроителният облик на столицата, какво да говорим за останалото!

Албанците винаги са играели деструктивна роля. През Османската империя, редом с татари и черкези (преселени в нач. на ХІХ по секретна договореност между Санкт Петербург и Високата Порта), са не просто напаст, а бедствие за българските селища в Македония. Слизали от високите, безводни албански планини, ограбвали богатите български села, населени с трудолюбиви земеделци. Макар и притушено, албанците не се отказват от своя хиенски специалитет „битов тероризъм“ и по време на Кралска (1918-1941 г.) и Титова (1944-1990 г.) Югославия. Косовският „прецедент“ 1998-1999 година, когато избухна „етно-религиозен вулкан“, заради закъсняла и непохватна вътрешна политика на последния комунистически диктатор на Балканите Слободан Милошевич, довела до интервенция на САЩ и НАТО, го потвърждава.

През 2006 г., след като Черна Гора напусна рехавата федерация със Сърбия и остатъчна Югославия завинаги погълнаха „пясъците на времето“, дойде ред на Косово, автономна област в състава на Сърбия. В 2008 г. Косово самообяви независимост от Белград и днес е фактически протекторат на Вашингтон. Не само това: Мека на балканския трафик на наркотици, оръжие, проституция и човешки органи. Случаят „Косово“ е перфидно следван модел от албанските партии в РМакедония, чиято крайна цел е разцепване на страната. Албанците демографски, на общинско ниво и икономически категорично доминират в западните предели на страната. Като етно-териториалното разделение преминава по диагонала североизток-югозапад.

Анализатори отбелязват: „Македония се отдели от Югославия по мирен път, но местните албанци признаха нейния суверенитет с уговорки. Те бойкотираха референдума за независимост, оспорваха унитарното държавно устройство. В резултат бомбардировките над Сърбия в 1999 година на територията на страната нахлу поток косовско-албански бежанци и делът на етническите албанци още повече нарасна“.

Именно на последната „порция“ имигранти от съседно Косово се дължи и изправянето на РМакедония на ръба на гражданска междуетническа война февруари-юни 2001 г. Охридският рамков договор 13 август 2001 г., съгласно който албанският език бе приравнен като официален с македонския в онези общини, където поне 20% от населението са албанци, даде старт на фатално пропукване на държавата по линията на етническото деление. И оттам-насетне пукнатината се разширява в тревожно нарастваща „бездна на неразбирателство и взаимно подозрение“ между албанци и македонци.

Недалновидната – от гледна точка на националния интерес политика на двете основни политически партии СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ, изигра пагубна роля. Скопският елит се съобразяваше с външни критики, съвети и рецепти на: или невежи еврокомисари, или недобронамерени съветници. Вместо да се намери национално съгласие между двете най-големи славяно-македонски партии. Поне по въпроса за отстояване държавния интегритет и недопускане албанският език да бъде приравнен с македонския дори и на общинско ниво. А в това време 2 албански партии се редуваха във властта, хитро прикрепени към една от двете славянски партии. Опасно печеливша тактика, известна и у нас, когато на власт дойде либералният запъртък НДСВ. „Македонските албанци – отбелязва руският анализатор Петър Искендеров – традиционно делегират в състава на всяка управляваща коалиция само една от своите политически партии“.

Споменахме партията на бившия терорист Али Ахмети, до преди година коалиционен партньор на Груевски. Но под натиска на САЩ (US посланик Джес Бейли), НАТО и Тирана оттегли подкрепата си, което се оказа решаващо. Януари 2017 г., след парламентарните избори на 11 дек. 2016 г., Н. Груевски върна на президента Иванов мандата за съставяне на правителство, тъй като бившият му коалиционен партньор Ахмети отказа подкрепа.

Нещо необичайно. По правило кабинет се прави от най-голямата партия. Но в РМакедония не е така. Две албански партии (ДСИ и Албански алианс) са в единен блок с колективния соросоид СДСМ на Зоран Заев. „Колективен“, защото е доказано: от години фондация „Отворено общество“ на Джордж Сорос финансира македонските социалисти и техните медии, чрез соросоидни неправителствени организации (НПО) пълни партийните митинги срещу ВМРО-ДПМНЕ.

КАКВА Е ЦЕНАТА НА 30-ТЕ СРЕБЪРНИКА НА ЗАЕВ,

дадени нему, за да изхвърли от власт дясната партия ВМРО-ДПМНЕ, член на Европейската Народна партия? Срещу условия, намерили израз в т.нар. „Албанска платформа“, съставена в Тирана на секретна среща на лидерите на албанските партии, под патронажа на премиера на чужда държава – Еди Рама, любима ръководна кукла на Сорос в Западните Балкани. Това става непосредствено след изборите на 11 декември 2016 г., когато става ясно, че не СДСМ, а отново ВМРО-ДПМНЕ е най-голямата партия в парламента.

Именно тогава Сорос изважда Рама от „колодата карти“ като жокер, с чиято помощ да падне Груевски от власт и се замени с доказания измекяр (на тур. слуга) Заев. Случаят „Рама“, който, подобно на Заев, също е лидер на социалистическа партия, за кой ли път потвърждава „странните“, нелогични левичарски симпатии и уклони на капиталиста Сорос!

Албанците, постигнали победа в Охрид 2001, не се смириха. Продължиха натиска. През 2005 година отвоюваха право да издигат албански флагове в районите, където държат общинската власт. Нещо повече, не се свенят открито да говорят, че общините с шиптърска доминация рано или късно ще се присъединят или към Албания, или към Косово.

А когато през 2008 г. с благословия и подкрепа на Вашингтон Прищина обяви независимо Косово, тогавашният вицепремиер на РМакедония и братовчед на шефа на косовското правителство, бившият терорист Хашим Тачи – Мендух Тачи, открито поиска: пълно равенство на двата езика, изплащане компенсации на борците за свобода на албанския народ, признаване независимостта на Косово и прекратяване на углавните дела против албанските терористи. Тогавашният премиер Н. Груевски под натиска на САЩ и НАТО отстъпи по третото искане. Именно тогава Талат Джафери – командант Форина, бе амнистиран.

След малко затишие албанците отново зашумяват. Януари 2013 г. в Албания от името на расистко-шовинистичния „Червено-черен алианс“, воден от бившия зам. председател на Висшия съвет на правосъдието в Тирана Крешник Спахиу, е подета инициатива за провеждане на референдум сред албанците в  Албания и Косово за създаване на Албанска държавна федерация. Официално искане, подкрепено с 50 000 подписа, е внесено в ЦИК в Тирана. Идеята за пръв път е лансирана от Спахиу на 28 ноември 2012 г. на граничния ККП – Молина. Става дума за федерация, първоначално състояща се от две единици (Албания и Косово), със следваща опция: присъединяване западните райони на РМакедония.

„Три месеца след парламентарните избори – отбелязва анализаторът Иван Георгиев – албанските партии застрашиха десетгодишното господство на управляващата ВМРО-ДПМНЕ, като подкрепиха вторите по резултат социалдемократи в размяна на нови права за албанците, разписани в документа, станал известен като „Платформата от Тирана“.

Точно тъй. Това е точното название: „Платформата от Тирана“. Нищо, че Еди Рама отрича ръководното си участие. Именно „Движението Беса“ демаскира (разобличи) албанския премиер Рама в съставяне „Платформата от Тирана“. На 4 март от „Движението Беса“ официално съобщиха, че са пратили писмо до Еди Рама, в което го призовават публично да съобщи, че „Албанската платформа“ е изготвена с негово участие в Тирана и не е дело на Али Ахмети, както той твърди. Писмото на „Беса“ бе публикувано в албанското издание в Тирана „Газета импакт“.

Да напомним: албанският премиер е познат със своите радикални виждания и намеса във вътрешните работи на РМакедония. Подобно на Атина се закани, че ще наложи вето на приемане на страната в НАТО. Да напомним и че на срещата в Тирана, дето е изработена „Албанската платформа“, от албано-македонските лидери отсъства единствен Али Ахмети.

Преди месец бившият премиер Н. Груевски заяви: „Първо, тази платформа не беше обявена преди изборите. Не е приемлива, защото е създадена под покровителството на друго правителство и друг премиер. По-голямата част от нещата, които се съдържат в нея, са против Конституцията на Република Македония. Трета важна причина е, че с тази платформа Македония  се води към двунационална държава, вместо мултинационална, както сме сега“.

На 7 април на горното изказване контрира национал-нихилистът и соцренегат Зоран Заев: „Наистина е банално извинение. Платформата я създадоха тук, тук я договориха, в Македония, а премиерът на Албания, господин Еди Рама, ги повика, вярвам, за да ги сложи на една маса“.

Това изявление не бе случайно. На същия 7 април 2017 г. часове по-рано партията на бившият коалиционен партньор на Груевски, ДСИ на Али Ахмети се обръща на 180 градуса и подкрепи намерението РМакедония да стане бинационална държава. От името на ДСИ Тахир Хани при гостуването си в емисията „Патот кон…“ в Соросоидната медия Алсат-М заяви, че „президентът Иванов трябва да се възползва от случая и в съответствие с демократичните правила да формира върху изведените публично претенции в „Платформата от Тирана“ точките на бъдещия общонационален референдум“.

От Тирана на 10 април 2017 г. в интервю за албанска телевизия Еди Рама напразно се опита да отрече ръководната си роля в съставянето на „Албанската платформа“. Едва ли случайно на 11 април позицията на Рама е буквално цитирана от соросоидната медия ЛИБЕРТАС: „Няма никаква платформа от Тирана, това е платформа на албанските партии, на които ние им помогнахме. Ние имахме отделни срещи с лидерите на албанските партии и си записахме бележки за това, що са си казали. Те се обединиха в едно парче хартия“.

ОСНОВНИ ТОЧКИ НА „ПЛАТФОРМАТА ОТ ТИРАНА“

Много се говори за този несъмнено секретен документ. Но той е публична тайна. Ето по-важните моменти, доказващи опасенията, че ако се състави коалиционен кабинет (СДСМ+ДСИ+Албански алианс), това ще бъде краят на държавата.

  1. Правилно прокарване на принципа на мултиетничността в Конституцията на РМакедония, като албанците се смятат за държавнотворна нация.
  2. Постигане на цялостна езикова еднаквост, употребата на албанския език на всички нива на властта и гаранция за неговото прилагане като фундаментално и конституционно право. (Това означава, че от 1-во отделение и славянските деца задължително трябва да учат албански! Да пише някъде в Конституцията на САЩ, чийто посланик открито подкрепи Платформата, че американците трябва да учат задължително испански, щом като в редица щати вече съставляват над 30% от населението?!)
  3. Всеобхватен дебат за знамето, химна и за държавния герб на РМакедония с цел държавните символи да рефлектират (отразяват) обществената мултиетничност и етническата равноправност.
  4. Приемане на резолюция в Събранието на РМакедония, с която се осъжда геноцидът върху албанския народ в Македония за периода от 1912 до 1956 година.
  5. Прокарване на равноправна застъпеност на кадрите в органите на сигурността, войската, разузнаването и правосъдието.
  6. Включване на албанци в работната група за директни преговори с гърците и българите по името на републиката.

Вижте сега юдинската позиция на ренегат-социалиста Заев относно двуезичността в РМакедония. „Македония е двуезична от промяната на Конституцията през 2001 г. насам и е двуезична в общините, в които албанците са повече от 20%. След македонците, албанците са втората по големина етническа група, след това са сърбите, българите – вече и българи в Македония има(!), власи, роми, имаме египтяни, имаме турци – мултиетническа държава сме. Хората вече живеят в 21 век, второто десетилетие, и гледат напред“.

Вижте как контрира с опасение Груевски: „Искам да подчертая, че внасянето на тази платформа е на практика не само опит за редефиниране на държавата, но и за повторно разглеждане на Охридския рамков договор от 2001 г. Това е опасна работа. Това е отваряне на кутията на Пандора. В Македония живеят повече етнически общности – всеки може да поиска нещо ново, включително и македонците“.

СОРОС И НЕГОВАТА ЗООМЕНАЖЕРИЯ

Джордж Сорос е отгледал в Западните Балкани своеобразна зооменажерия, включваща петима „зоон политикона“ (на гр. политически животни), които удивително приличат на пет животни, благодатен сюжет на народни приказки и притчи на разни народи: орел, ястреб, заек, къртица и язовец.

         Говорим за петима политици, всеки от който изпълнява своеобразна роля, подхождаща на амплоато и нрава на дадено животно. Орел е премиерът на Албания Еди Рама, ястреб – президентът на Косово, екстерористът Хашим Тачи-Змията, къртица – лидерът на албанския Демократичен съюз за интеграция Али Ахмети, заек – болезнено актуалният, но фиктивен председател на Централниот одбор (ЦК) на СДСМ Зоран Заев. А язовецът е фактическият лидер на СДСМ, бивш президент и премиер на републиката Бранко Цървенковски, кръвен полусърбин, женен за сръбкиня.

В Западните Балкани обаче „агент за влияние“ №1 на Сорос е албанският премиер Еди Рами. На 14 декември 2016 г. изтече по македонските медии информация за проведена „ненадейна“ среща на директора на ЦРУ Джон Бренън с албанския премиер Еди Рами и бързо-бързо назначена среща на Рама с лидерите на албанските партии в Македония; и това в ехото на изборния процес в Македония“.

Очевидно: срещата е проведена екстрено, непосредствено след изборите. Каква е причината за това бързане, разбираме от следващия пасаж: „Очевидният неуспех на изборите на Зоран Заев активизира жокера на Сорос. Еди Рама стъпва на сцената в ключов момент, когато народът с гласуване, а ДИК (Държавната избирателна комисия) удостовери поражението на СДСМ на предсрочните парламентарни избори в Македония“.

По-долу от същата статия става ясно, защо Рама спешно е „привикал при себе си“ албано-македонски партийни лидери. „Рама, като близък човек на Сорос, но и голям длъжник, има за задача да „подсети“ албанските лидери в Македония, които ще трябва да преговарят с победилата партия за коалиране във властта, тъй като техният план за действие е разнебитване на Македония. Действията на Рама нямат за цел изпълняване интересите на албанците, а реализиране на лични интереси“.

Скоро след парламентарните избори става ясно, за какво ставало реч на тайната среща, проведена в Албания между Рама и лидерите на албанските партии в Македония. Чак в началото на 2017 година македонският политически живот е сюрпризиран с т.нар. „Албанска платформа“. Така декември 2016 г. Сорос е принуден да замени картата „Заев“ с по-надеждна. Еди Рама играе ролята на жокер в перфидния покер, воден задкулисно от мегаспекуланта срещу РМакедония, срещу ВМРО-ДПМНЕ на Н. Груевски. Еди Рама е козът, който трябва да усложни още повече политическата криза в страната. Защо му е на Сорос тази криза? За да блокира реализацията на балканското продължение на „Турски поток“, чието трасе минава от Гърция през РМакедония към Сърбия-Унгария-Чехия-Австрия. И нещо важно: да издигне на върха още една своя марионетка (след Еди Рама и премиера на Гърция Алексис Ципрас).

На 9 април 2017 г. Владимир Филипович от сръбското издание „Блиц“ (Blic) разговаря с Н. Груевски относно това при какви условия би подкрепил Зоран Заев да състави правителство. Според Груевски, ако страната се ръководи от кабинет на Заев и албанската коалиция, „Република Македония ще стане двунационална държава с два официални езици. Останалите етнически общности, които са богатството на сегашна мултинационална Македония ще бъдат захвърлени на втори план. Постепенно ще започне процес на кантонизация и федерализация, което ще разбие интегритета на страната. Албанските партии няма да се откажат от условията за двуезичност на банкнотите, на полицейските и военните униформи. Ще започне дебат за химна, герба и националното знаме, които по-рано или по-късно ще бъдат променени. В момента това го наричат дебат, защото нямат две трети мнозинство в парламента. Ако го имаха, отдавна трябваше да бъде направено“.

Никола Груевски е вторият, след унгарския премиер Виктор Орбан политик, който открито демаскира разрушителната дейност на Сорос в Източна Европа. Пред Blic изтъкна: „СДСМ и неправителствените организации, които са под контрола на Сорос, са в тотална симбиоза. В последните 20 години Сорос цялостно окупира неправителствения сектор и го постави на служба на СДСМ. Става дума за финансова, персонална и логистична поддръжка. Видяхме как за една нощ лидерите на всички НПО под контрола на Сорос станаха пратеници от СДСМ и защитават партийна политика. Става дума за фалшифицирани НПО, а и 90% от тях се финансират и контролират от Сорос“.

Как ще се развива политическата криза в контекста на подмолната „цветна революция“ в югозападната ни съседка предстои да видим…

НИКОЛА СТОЯНОВ

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *