Home-p1-728×90

Инженерно чудо или саботаж! Нов мегапроект за високоскоростна жп линия и 2 тунела в Кресненското дефиле

Трансграничен мегапроект за 650 млн. евро за частична корекция на недостроената автомагистрала „Струма“ с нови тунели през Кресненското дефиле и съпътстваща магистралата високоскоростна жп линия вчера изправи един срещу друг столични архитекти, проектанти, строителни инженери, представители на държавни институции и изпълнителната власт. Стигна се до обвинения за опит за саботаж и дискредитиране на държавата и за бойкот на сегашния проект за АМ „Струма”.
Представянето на новия проект става само дни след грандиозния скандал със спиране работата по строежа на тунел „Железница”, което е много мистериозно. Само малка част от присъстващите над 50 души, събрали се в Европейската комисия в София на презентацията на проекта, го обявиха за добър и перспективен. Повечето от дошлите на представянето, на което не се допускаха редови граждани, обаче бяха категорични, че въпросният проект просто е необмислен, невъзможен за изпълнение и се появява на бял свят във възможно най-неподходящия момент – когато АМ „Струма“ е в строеж и трябва съвсем скоро да бъде довършена, което навежда на мисълта, че някой се опитва да издърпа черджето под краката на държавата и бойкотира държавните институции.
Въпросният „някой“ се оказа фирма „Лардж Инфрастръкчър Проджектс“ ООД, която е автор на представения вчера за пръв път проект „Високоскоростна железопътна магистрала Крайова-София-Солун. Обща транспортна инфраструктура и съоръжения на железопълтната магистрала и АМ „Струма“ в участъка Благоевград-Кресна“.
С богата мултимедия, включваща фотоси, чертежи, проекти на ултрамодерни жп тунели и дори пътническо разписание на бъдещите влакове, които ще летят през Кресненското дефиле, управителят на фирмата инж. Румен Марков представи на присъстващите проекта като транспортно съоръжение от нов тип, каквото до момента в страната няма.
Новата жп високоскоростна магистрала ще свързва румънския гр. Крйова, ще минава през нов язовир на река Дунав, Стара планина близо до Берковица, оттам през София ще се спуска по долината на Струма и през Беласица ще стига до гръцкия гр. Солун. С нея пътят Крайова-Солун ще стане 2 пъти по-къс от възприетия вариант за преминаване през Видин до Ботевград, твърдят изчисленията на проектантите.
Самата жп линия ще бъде двупосочна, електрифицирана, за комбинирано движение на пътнически и товарни влакове, като пътническите ще могат да развиват скорост до 250 км/ч /при максимум 160 в момента/.
В целия проект общо са предвидени купища нови язовирни стени, мостове на Дунав и Струма, нов язовир, нови жп гари за Благоевград, Симитли и Кресна, които ще бъдат изнесени извън населените места, мащабни търговски центрове и молове на мястото на сегашните жп гари, които ще направят Кресна и Симитли райски кътчета, кръгово пътно съоръжение край Черниче с диаметър 100 метра, както и 15 планински тунела с обща дължина 15 550 метра. Най-дългият от тях ще е 2970 м и ще е на 20 метра под река Влахина, а най-трудни за изпълнение ще са тунелите в Кресненското дефиле и под планината Беласица.
В участъка Благоевград-Кресна, където новата жп магистрала и АМ „Струма” ще имат общо трасе и съоръжения, се предвижда да има 2 тунела вместо планирания сега тунел „Железница“ от Лот 3,1 на АМ „Струма“, за който наскоро работата скандално бе спряна поради мистериозно изчезнала папка с чертежи на един от участниците в процедурата.
Тунел „Железница“ беше с дължина 2200 м, но в новия проект той напълно липсва и вместо него се предвиждат 2 нови тунела с дължини съответно от 695 м и 460 м. Те ще са истинско чудо, невижадо досега по нашите ширини – на 3 нива, като първото ще бъде за високоскоростните влакове, а горните 2 ще са с пътни платна, съответно за движение към Петрич и към София. Третият труден тунел ще е 10-километров под Беласица и с него новата жп структура ще излиза в Гърция.
Важна част в проекта е, че се запазва Е-79 като резервен, авариен вариант на новата магистрала.
Според авторите в новото жп трасе разстоянието от 293 км между София и Солун ще се взема за час и 40 мин., от Кресна до Солун с трена ще се стига за 50 мин., а от Кресна до София – за 52 мин.
В момента общото трасе Крайова-Солун е 478 км, но новото трасе, подпомогнато от няколко дълги тунела, ще бъде съкратено до 189 км.
„Знаем, че за една част от Лот 3 на АМ „Струма“ има сключени договори, но със съгласие на фирмите проектите могат да бъдат коригирани и няма да се наложи драстично изменение“, обяви инж. Марков.
Проектът през Кресна е част от глобален такъв, наречен от авторите му „АБС + Де, чиято цел е да отклони през България голяма част от стоките, тръгващи от Китай за Европа, разкриха авторите. Те описаха сегашния вариант на АМ „Струма” като „карикатура“, „пътнотранспортно недоразумение“, посрамващо България, и т.н. Като един от най-големите й недостатъци те посочиха, че в отсечката Дупница-Благоевград магистралата е по-дълга с 11 км и че за нея няма дублиращ път.
Инж. Румен Марков отговори и на трите най-важни въпроса – колко пари би струвало това пътно чудо, откъде ще се вземат и за колко време може да бъде построен участъкът. По негови сметки жп линията Благоевград-Кресна с частта от АМ „Струма“ до нея щяла да глътне не повече от 650 милиона евро без жп гарите в Благоевград, Кресна и Симитли, за които ще трябват още 50 млн. евро. Възможностите за финансиране били много – пари от търговските банки с държавата като гарант, европейски фондове, а може и облигации.
Като евентуален възложител на проекта, инж. Марков предложи железопътна или пътна инфраструктура, а може и дружество, създадено от двете агенции.
По въпроса за времето беше също така категоричен – 4 години. Този период включва вземане на решение от държавата кой ще реализира проекта, вкарването му в Европейската комисия, до 14 месеца минаване на всички процедури, още 2,5 г. строителство и така през 2021 г. ще можем да режем лентата. За да не го обвинят присъстващите в нереалистични прогнози, авторът на проекта припомни, че през 1915 г. за 10 месеца предците ни са изградили теснолинейката през Кресненското дефиле, която е дълга 152 км.
Преди месец авторите на мегапроекта започнали и с опитите да го представят на държавните институции – отнесли го в АПИ, където, според инж. Марков, много го харесали и даже възкликнали: „Ех, защо не ни го донесохте преди 2 месеца…“.
Това обаче не го обезкуражило и още тези дни смята да го представи на служебното правителство. На кабинета той щял да даде и насока за мислене – например от регионалното, транспортното и екоминистерството да се създаде четвърто, например Министерство на устойчивото развитие, което да се занимава с такива мегапроекти.
Изказванията обаче далеч не минаха толкова гладко и лежерно, както самата презентация. Пръв отпор на проекта даде бившият гл. архитект на София арх. Димов, който надълго и с цифри обясни защо няма как този проект да се случи – била му сбъркана концепцията.
„На запад от нас има също такова високоскоростно жп трасе между Гърция, Сърбия, Македония и Унгария, и то е изградено с китайски средства, така че от нашето далеч няма такава нужда, каквато описвате”, атакува той. „Освен това за този проект ще ни трябва печатница за пари, да не говорим, че за 2 г. е невъзможно той да се случи. Това е нереална платформа, безсмислен проект, затова напускам”, обяви архитектът и си тръгна.
Инж. Мазнев от Камарата на строителите също бе категоричен – проектът е скъп и трудоемък. „Ние имаме повече от 50 фирми, които вече работят, с този проект вие се опитвате да спрете работата им и за мен това е опит за саботаж и дискредитиране на държавата, вие работите срещу създадени структури и за мен това е голямо разочарование”, отсече инженерът.
„Не“ получи мегапроектът и от проф. Миланов. „Великолепна идея, невъзможна за реализация, при това няма как да струва само 650 млн. евро, ще са нужни поне 900 млн.”, изтъкна професорът.
В общия глас на недоволство, че напразно са гледали 2 часа фотоси и диаграми, се чу обаче една твърда подкрепа – от дама, представила се за служител в държавната Национална компания „Железопътна инфраструктура“. След като се възторгна на няколко пъти от мащабността на проекта, тя обясни, че с колегите й от години търсели с кого да обсъдят такива тунели като тези при Железница, но все не намирали с кого. „Можете да разчитате на нас”, декларира държавната служителка…
ВАНЯ СИМЕОНОВА

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *