Home-p1-728×90

Институтът по световните конфликти в Хайделберг: Над Балканите пак надвисна заплаха от война заради 8 причини

На територията на бивша Югославия отново се изострят религиозните и етнически противоречия, все по-често избухват междунационални конфликти, обръща внимание rusvesna.su.

Според германския Институт за изучаване на международните конфликти в Хайделберг, в балканския регион са отбелязани 18 големи и малки конфликти, към които се отнасят:

Спорът между Словения и Хърватия по повод морската граница в Пиранския залив и за планинския масив Света Гера;

Спорът между Хърватия и Сърбия по повод островите Шаренград и Вуковар на Дунав;

Опитите на Република Сръбска в Босна и Херцеговина да се присъедини към Сърбия;

Исканията на хърватите в Босна и Херцеговина (около 14% от населението) да се присъединят към Хърватия;

Движението за присъединяване към Сърбия на самопровъзгласилото се образувание в Северно Косово;

Исканията за присъединяване към Косово на албанците от Южна Сърбия;

Опитите за връщане в състава на Сърбия сърбите от Черна гора (около половината от населението на републиката);

Спорът между Хърватия и Черна гора около полуостров Превлак в Тиванския залив и др.

Според експерти, отношенията между републиките от бивша Югославия са по-лоши, отколкото по времето на последните Балкански войни (1991-2001).   Все повече републики и националноетнически образувания на Балканите искат прекрояване на границите и федерализиране на вече съществуващите държави. Много наблюдатели правят аналогия със ситуацията през 1912 г. (Балканските войни), през 1914 г. (начало на Първата световна война), а така също в началото на 90-те години на миналия век (разпадането на Югославия).   Съвършено очевидно е, че формулираната в 90-години политика на Вашингтон и Брюксел по насилствено примиряване на страните и създаване на мултиетнически държави на Балканите претърпя крах.   Сега мнозина западни анализатори предлагат да се преначертае картата на региона, докато не е късно. Става дума например за присъединяване към албанско Косово на южните райони на Сърбия, където живеят 100 хиляди албанци, а към Сърбия – северната част на Косово, където живеят 50 хиляди сърби.   Да се присъединят към Сърбия искат и 1,5 млн жители на Република Сръбска в Босна и Херцеговина.   Най-голям взривен потенциал обаче има движението на албанското малцинство в Македония, където напоследък рязко се изостри ситуацията: страната е на границата на гражданска война.   Вече три години при непосредствената намеса на Албания и страните от Запада се разпалва поредния етнически конфликт, където по официална статистика 64% от населението е македонско и над 25% са албанци. Според оспорвани алтернативни данни албанският етнос съставлява 40% от населението.

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *