Home-p1-970×90
Home-p1-970×90

Кой и защо пали огъня на „цветната революция“ в бившата югорепублика Македония?

Миналия месец еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан посети Скопие в напразен опит да спомогне за разрешаване на политическата криза, след като президентът Георге Иванов отказа да връчи мандат за съставяне кабинет на социалиста Зоран Заев, лидер на втората политическа сила – Социал-демократическия съюз на Македония (СДСМ). На 3 април Скопие посети и председателя на Европейския съвет Доналд Туск. Пред него Иванов препотвърди отказа си да връчи мандат. Посещението на брюкселкратите протече в напрегната обстановка на провеждани в Скопие и в други градове протести и контрапротести.

Месеци наред югозападната съседка е в патова ситуация. Управлява служебен кабинет, а пукнатината между македонци и албанци расте. След парламентарните избори (11.12.2016) Никола Груевски, лидер на ВМРО-ДПМНЕ, партията с най-много депутатски места, се опита безуспешно да състави правителство. Получи 51 места от общо 120. Дотогавашният коалиционен партньор – Демократическият съюз за интеграция (ДСИ) на Али Ахмети, получи 9 места. Под външен натиск Ахмети отказа коалиция. На 28.01.2017 г. Груевски върна мандата на президента. На 27.02. Заев предаде на президента списък с подписи на депутатите на СДСМ и трите албански партии, достатъчни за съставяне кабинет.

Президентът обаче отказа да връчи мандат. Мотив: „След изборите бяхме неприятно изненадани от една политическа платформа на чужда държава. Платформата е документ, изработен след изборите и подписан в кабинета на премиер (Еди Рама, Албания – бел. ред.) от чужда държава. Съдържанието на платформата излиза извън рамките на Конституцията и Охридското споразумение. С тази платформа се застрашава суверенитетът и независимостта на страната, поставяйки я в положение на подчиненост или зависимост към чужда държава“.

В търсене обяснение за тригодишната политическа криза

НЕКА ВЪРНЕМ ЛЕНТАТА НА СЪБИТИЯТА НАЗАД…

Пролетта 2014 г. в РМакедония се проведоха избори 2 в 1 (парламентарни+президентски). Потвърдиха доминацията на десноцентристката партия ВМРО-ДПМНЕ, получила 61 места от 123 възможни.

Опозицията в лицето на СДСМ получи 34 места. Агенция Reuters: „Лидерът на социалистите обяви, че партията му няма да признае резултатите от изборите, тъй като ги смята за манипулирани, и атакува Груевски за това, че „злоупотребява с цялата държавна машина“. Опозицията обвинява премиера, който дойде на власт 2006 г., „в пълзящ авторитаризъм и корупция“.

И дипломати в Скопие, и външни аналитици признават: Груевски успя да потуши напрежението между македонци и албанци след сблъсъците в 2001 г., изправили страната на ръба на гражданска война. Управлението на впечатляващо компетентният във финансово-икономическите дела премиер постигна стабилен икономически ръст и повишаване на чуждите инвестиции. Но РМакедония зацикли във външната политика. Преговорите за членство в Европейския съюз и НАТО бяха замразени заради неразрешения спор с Гърция за името на страната.

Въпреки че СДСМ оспори резултатите на изборите, Груевски състави кабинет в коалиция с партията на Али Ахмети. Възмутени, социалистите напуснаха парламента.

Октомври 2014 г. се „случи“ нещо, което подготви почвата за първо действие на политическата драма. Лидерът на СДСМ Заев „заложи мина“, като обяви, че разполага с материали, уличаващи правителството в корупция и престъпления. Минаха няколко седмици, но компроматната „мина“ така и не избухна.

През ноември 2014 г. изневиделица почват студентски протести в защита на „потъпканата демокрация и свобода на медиите“. Скопският журналист Никола Србов: „През ноември 2014 година неправителствени организации като „Метаморфозис“, „Младежки център за европейско образование“, „Младежки образователен форум“ и други – сите под капата на фондациjата на Сорос „Отворено општество“ – организираха студентски протести. От тях дойде искрата, дала началото на политическата криза в Македония“.

Но неподкрепен, студентският протест бързо стихва. Тогава

СОЦЛИДЕРЪТ ЗАЕВ ПРЕДПРИЕМА НОВА ТАКТИКА,

подготвяща „завръзка“ на политическата криза. Кметът на Струмица Заев тайно провежда 4 срещи с премиера Груевски. Заплашва с компромати, ако не подаде оставка. Типично балканско „предястие“: шантаж „на четири очи“ между премиер и изнудвач.

Получил информация от изнудвача, Груевски предприема контраход. В нощта на 22-23 януари 2015 г. стартира операция „Пуч“ („Заговор“). Спецполицаи претърсват жилището и арестуват ексшефа на ДБК (Дирекция за безопасност и контраразузнаване) Зоран Верушевски. Арестуват съпругата Соня, както и „локален функционер от община Струмица“, осъществявал връзката между кмета Заев и Верушевски. Конфискувани са компютри с хиляди файлове, съдържащи незаконно записани разговори между държавници и висши функционери + друга информация. Най-парещите компромати държи Заев.

На пресконференция на 31 януари 2015 г. Груевски обвинява лидера на опозицията Заев в опит за държавен преврат. Обявява, че в резултат на спецоперация с кодово название „Пуч“ трима души са арестувани и обвинени в сътрудничество с чужди разузнавателни служби, шпионаж и заговор. На самия Заев е отнет паспорта – да не пътува в чужбина. Обвинението – сътрудничество с чужди спецслужби – се базира на документирано самопризнание на изнудвача.  

На 8 февруари на пресконференция в централата на СДСМ Заев най-сетне „взривява мината“. Пуска пикантни откъси от телефонни разговори между министри, театрално връчва папки на журналисти с подслушани техни разговори. В следващите седмици са публикувани десетки компрометиращи властта телефонни разговори. Заев обвинява властта в нелегално подслушване на над 20 000 граждани на Македония. Между тях политици, бизнесмени, интелектуалци, журналисти. Записите доказват партизация на институциите, изборни манипулации, разправа с инакомислещи, договаряни арести, комисионни и рекет, източване на бюджета и т.н.

Според Заев са записвани всички с изключение на премиера и директора на контраразузнаването Сашо Миялков, братовчед на Груевски. Битката на хлъзгавото поле на политическия „морал“ се ожесточава и изражда в

ДЕМАГОГСКО НАДИГРАВАНЕ МЕЖДУ СДСМ И ВМРО-ДПМНЕ.

Медиите едвам преглъщат новините. Докато опозицията показва записи и организира протести, управляващите дават обещания за увеличаване на работни места, пенсии и заплати. За СДСМ Груевски е диктатор, узурпирал страната, за ВМРО Заев е предател, дестабилизиращ страната.

„Така и не стана ясно – отбелязват аналитици – откъде и как социалистите са се сдобили със записите. Ако сами са ги направили, значи са нарушили закона. Ако някой им ги е дал, значи служби на чужди разузнавания се намесват във вътрешната политика на страната“.

Още май 2015 г. US разследващ журналист Уейн Медсън доказва: „Според експертите подслушването на 20 хиляди „обекта“ очевидно надхвърля техническите възможности на македонските спецслужби. Те биха могли да се справят само с помощта на американската Агенция за национална сигурност (NSA). Което означава, че американската разузнавателна общност се е ориентирала към нова тактика на предоставяне на метаданни с цел последващ шантаж на едно или друго легитимно правителство“.

Но една от компроматните „бомби“ срещу Груевски „прелива чашата“. В началото на май след публикуван запис за загадъчно убийство преди 5 години настъпва качествена промяна в ситуацията. От телефонен разговор между вътрешния министър Гордана Янкуловска и шефа на премиерската охрана Деян Митровски-Урко относно случая „Мартин Нешкоски“, 22-годишен симпатизант на управляващите, пребит на 6 юни 2011 г. до смърт от полицай на площад „Македония” в Скопие по време на митинг в чест изборната победа на ВМРО-ДПМНЕ. Според майката момчето се опитало да се качи на трибуната, за да прегърне премиера, но било спряно. Сетне при неясни обстоятелства е пребито до смърт. От полицията заявили, че няма данни за подобен случай. Когато Заев пуска записа, властите почват да усукват: на момчето му прилошало и починало от естествена смърт.

Случаят „Нешковски“ прераства в скандал, когато от записите става ясно: полицаят бил част от охраната на премиера. Става дума за служител на специалната част „Тигри“, който трябвало да бъде на пост в Куманово, но участвал в охраняването на площада по искане на шефа на охраната на Груевски.  Макар изначално да е ясно, че убиецът не е от охраната на премиера, опозиция и медии твърдят обратното. Персонална вина носи вътрешният министър, но атаката манипулативно е стоварена върху премиера.

Ефектът е поразителен. Масово граждани излизат в протест срещу полицейското насилие. На 5 май 2015 г. многохиляден митинг отключва качествено нова фаза на политическата криза. Започва т.нар. „цветна революция“ („шарена револуциjа). Следващите дни протестите не спират. Анализатори намират удивителен паралел между „шарената револуциjа“ в Скопие и „оранжевата“ в Украйна.

На фона на нарастващи протести страната е шокирана от терористичен акт в Куманово, неголям град на 30 км от Скопие, неофициална „столица“ на албанското малцинство в Македония. На 9 май там нахлува от Косово отряд от няколко десетки бойци, членове на Армията за освобождение на Косово. В сблъсъците загиват 8 полицаи, 37 са ранени, 15 терористи ликвидирани. И загадка: с какво оръжие са обстрелвани къщите. Характерът на пораженията говори за ползвана артилерия и миномети, с каквито македонската полиция не разполага! 

Два дни след Кумановската провокация (9-10 май) вътрешният министър Янкуловска и шефът на ДБК Миялков подават оставки.

Но и властта не спи. Случва се нещо неочаквано:

НА 13 МАЙ ЦЯЛА МАКЕДОНИЯ Е ШОКИРАНА.

В You Tube се явява видеоклип, на който ясно се вижда как в кметския кабинет лидерът на СДСМ Зоран Заев директно „бара мито“ (иска подкуп) 100 000 евро от местен бизнесмен, а другите 100 000 да даде в менувачницата (обменното бюро) на брат му Вице. Как реагира компрометираният? Вместо да подаде оставка – като кмет и партиен лидер – соцрекетьорът не отрича автентичността на записа и плоско обяснява.

Протестните митинги не спират. На 17 май (неделя) в Скопие се провежда най-големият антиправителствен митинг, подкрепен от 15 политически партии и десетки граждански сдружения, спонсорирани от фондация „Отворено общество“ (съкрат. ОО) на Сорос. На митинга се развяват македонски, албански и турски знамена. Протестиращи издигат плакати, на които пише „Оставка!“. Няколко десетки „активисти“, пръснати из тълпата, я подгряват, крещейки „Убийци!“ Водещият митинга директно сравнява македонския премиер с румънския диктатор Николае Чаушеску.

На този митинг Зоран Заев дава знак на кого ще се кланя. Гордо се снима на фона на албанско знаме, предизвиквайки недоволство сред македонците.

След две неуспешни срещи Груевски-Заев, проведени на 19 май в Страсбург с посредничество на евродепутати лидерите не се разбират. Парламентът от година не работи пълноценно, бойкотиран от СДСМ.

ПАТОВА СИТУАЦИЯ И ДОГОВОРЪТ ОТ ПЪРЖИНО

В началото на юни 2015 г. държавата е в патова ситуация. Политическият процес зацикля, блокиран от нежелание за компромиси. Компрометиран от видеото с подкупа, нравственият облик на Заев в очите на хората „не чини пара“. Има ли изход? Или 41-годишният струмишки кмет ке стане най-младият „политически труп“, или в съюз с албанските партии ке върви докрай. Избира второто. Готов на всякакви отстъпки на албанците, само и само да докопа властта. Тя е сигурен „чадър“ срещу повдигнатото му обвинение за корупция. Но процесът с месеци се отлага. Ту веднъж бил болен, ту по пътя за съда колата се повредила, ту единият адвокат бил на служебно пътуване, а другият се разболял! По заешки Заев заявява в съда: „Немав време да наjдам друг бранител (адвокат)“.

В търсене изход от политическата криза по инициатива на Брюксел белгийският посредник Питер Ванхауте събира лидерите на четири партии в селцето Пържино. След напрегнати преговори между четирима лидери – Н. Груевски (ВМРО-ДПМНЕ), З. Заев (СДСМ), Али Ахмети (ДСИ) и Мендух Тачи (ДПА), на 2 юни 2015 г. е подписан Пържинският договор. Съгласно него на 1 септември СДСМ трябва да се върне в парламента. Кабинетът подава оставка до началото на парламентарната сесия, за да може служебното правителство да бъде одобрено на 15 януари 2016 г., 100 дена преди парламентарните избори, определени за 24 април 2016 г.

Опозицията продължава протестите. Но бързо стихват. Пари нема! През есента 2015-началото на 2016 г. в политическия живот няма съществени събития. На политиците не им е до тях. Тогава се разиграва „балканският вариант“ на мигрантската криза. Мощна „ислямска река“ от гръцките острови Кос и Самос през Северна Гърция „тече“ на северозапад през РМакедония към Сърбия-Унгария-Австрия-Германия.

Съгласно Договора от Пържино на 18.01.2016 премиерът Груевски подава оставка. Същият ден е избрано служебно правителство с премиер Емил Димитриев, парламентът разпуснат.

На 12 април 2016 г. обаче едно събитие изостря кризата.

ГРУБА ГРЕШКА НА ПРЕЗИДЕНТА ИВАНОВ ОТПРИЩВА

зациклилата „шарена революция“. С решението да помилва 56 политици и висши служители, обвинени за аферата с подслушването, той „дава криле“ на опозицията. Следват нови платени протести в повечето градове на РМакедония против президентския акт с искане за оставка. 12 април 2016 г. бележи начало на втора фаза на „шарената революция“.

След тежки преговори основните политически сили под егидата на Брюксел постигат споразумение за избори през юни. В ситуацията на протести срещу президента на 15 април 2016 председателят на парламента Трайко Веляновски подписва решение за предсрочни избори за 5 юни. Опозицията заявява, че ще бойкотира изборите.

След натиск от Брюксел на 17 май 2016 г. парламентът отменя насрочените за 5 юни предсрочни избори. За да „успокои топката“, в края на май-началот на юни президентът Иванов анулира решението за амнистия.

На 21 юни се разиграва етюд на съживената „шарена революция“. Агенция Блиц: „Протестиращите в центъра на македонската столица разбиха прозорците на Министерството на правосъдието и го заляха с разноцветни бои. Протестиращите със запалени факли се отправиха към сградата на Събранието на Македония. Хиляди привърженици на френетично скандират „Шутка не ти бега, Никола!“ (В квартал Шутка е следственият арест в Скопие – б.р.). Сред протестърите е и Заев, храбро хвърлящ кофа с боя срещу сградата на правителството.

На 1 септември 2016 г. лидерите на четирите най-големи политически партии се договарят за предсрочни парламентарни избори на 11 декември.

По-рано в обръщение от 22 юни президентът Иванов обвинява опозицията в деструктивност и намеква за намеса на външни сили в кризата. Употребява странен израз: „Против Македония се води специална война“. Малцина знаят: това е синоним на нашумял геополитически термин – „хибридна война“. За разлика от класическата, при „хибридната“ нови структури въвеждат неизвестни преди асиметрични методи на борба за власт и надмощие. Президентът се досеща. На младини бил член на управителния съвет на „Отворено общество“ (ОО). Знае откъде  иде омайващият „райски газ“. ОО не е обикновено общество. Звучното име гали девствени уши, активира гражданска съвест. Но… срещу аванс „в зелено“. С едно-единствено изискване: протестърът да забрави що е то национално чувство и достойнство.

ОО пръква в РМакедония още в първата година на независимостта. Структура с непозната същност и цели. Ще минат години, за да разберем източноевропейците, че

„ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО“  Е КАДРОВО-ФИНАНСОВ ХЪБ НА СОРОС.

С две цели. Първата: креслива защита на етно-религиозни права и свободи, но без ответни отговорности на малцинствата. Втората цел е табу за „нищите духом“. За нея говорят делата на платени „в зелено“ протестъри. Сълзливо флиртуват с проблемите на хората, балансират на ръба на закона, куцукат по деликатната граница ненасилие-насилие. Скрита в здрач, тайната цел на „Отворено общество“ върви на два етапа. 1-ви: овладява незапълнена ниша, създавайки изкривен тип граждански организации, тенденциозно кресливи критици на нещо и на някого. 2-ри: инфилтриране (проникване) на възпитани в ОО еничарски кадри на всички нива в държавния и обществен живот.

Имплантиран като „чип“ в неразвитото гражданско общество, ОО бързо го овладява. Оттам пипалата проникват навсякъде. Джей Нордлингер, журналист на US консервативното сп. National Review, праща серия репортажи от Скопие по време на протестите. В репортаж от 12 май 2015 г. пише как дясно мислещ интелектуалец му казал на чист английски: “Soros came into Macedonia like Trojan horse, and now is an Оctopus” (Сорос дойде в Македония като Троянски кон, а сега е Октопод).

Какво прави унгарският евреин Сорос нежелан и от съплеменниците си? Със спечелени от финансови машинации милиони долари методично „изплита“ мрежа от Неправителствени организации (НПО) в бившите соцстрани, финансирани „в зелено“. Не само от частни фондове (по правило прикрития на ЦРУ), но и от държавната USAID (Американска агенция за международно развитие). Също дискретен клон на ЦРУ. ОО функционира като „финансов хъб“, в който се вливат и разпределят парични потоци. В РМакедония изпъква ролята на US посланик Джес Бейли, пратен есента на 2014 г. в Скопие по настояване на Сорос. Открито подкрепя безпринципния блок на СДСМ с албанските партии.

ОО е и „кадрови хъб“. Ключов проблем на всеки ефектен политически проект са готови на всичко финансово мотивирани кадри. Любопитно! Кои са „първите чернокрили лястовици“ на Сорос? Не, не са деца на репресирани от комунизма, нито бедни честни млади хора от народа. Не, първите измекяри (слуги) са „младогвардейци“, отгледани в разкош деца и внуци на червената номенклатура. Или презавербувани експерти (като Кристалина Георгиева) с доноснически стаж преди промените.

Нито С. Станишев, нито Б. Борисов, който бе премиер точно когато РМакедония бе сполетяна 2015 г. от политическата криза, подозират, че случилото се на югозападния съсед е копие на „Оранжевата революция“ в Украйна. Да припомним: феноменът „цветна революция“ бе изпробван първо в Арабския свят. Доведе до падане светските режими в Тунис, Либия и Египет. Резултатът: хаос, който роди кървавия дракон „Ислямска държава“.

ЩО Е ТО „ЦВЕТНА РЕВОЛЮЦИЯ“?

Руският анализатор А. В. Манойло: „Цветните революции – това е технология на държавни преврати в условията на изкуствено създадена нестабилност, при което натискът върху властта се осъществява във формата на политически шантаж, а инструмент на шантажа е младежко протестно движение, организирано по специална мрежова схема“.

Целта на „цветната революция“ не се дефинира, а прикрива зад емоционални лозунги: „Долу корупцията! и „Оставка!“ на правителството. Практиката на цветните революции в Украйна, Грузия, днес в РМакедония сочи не „твърд тип“ държавен преврат, а „мека форма“, лъжливо обяснена с термина „стихийност“. Американецът Джин Шарп (Gene Sharp), известен с книга за методите на ненасилствена борба срещу авторитарни режими, опровергава, че протестите са стихийни. Казва го ясно: „Мирният преврат не търпи импровизации“.

За няколко години след падането на Берлинската стена

СОРОС ДИСКРЕТНО ИЗПЛИТА ЕНИЧАРСКА МРЕЖА

от НПО в неразвитото гражданско общество. В македонското медийно пространство преди 2 години в сайта MKDnews.com се яви публикация „Кой е в платения списък на Сорос в Македония?“. Четем: „Сорос прикрива функцията си зад „левичарски“ неправителствени организации – тип революционна организация, с цел да следи политическия дневен ред и въведе марионетъчен режим, за да служи на англо-американската олигархия“.

Ето горния текст, преведен като факт: „Добре познатата организация, наречена Институт „Отворено общество“, е много активна в Македония и работи с много други „граждански организации“, нападайки Македония от всички страни. Институтът „Отворено общество“ в Македония работи от 20 години, предвождан от Владимир Милчин, по-раншен полицейски доносник от комунистическата ера“.

Що за демократ е капиталистът Сорос, поставяйки начело на „Отворено общество“ цели 20 години комунистически доносник? В България негов аналог бе Богдан Богданов, също агент. Владо Милчин работи в Македонския народен театър (1970-1982 г.) като драматург и режисьор. Чак в 2012 г. Комисията по лустрация разкрива, че бил сътрудник на УДБ-а, зловещата политическа полиция в Титова Югославия. Активен доносчик от 1976 до 1987 г. с  псевдоним Драматург. Ето донос на днешния соросоид Милчин срещу талантливия актьор и дисидент Ристо Шишков. На 18.11.1981 г. докладва: „Дойде Ристо Шишков в пияно състояние и без повод се обърна към мене: „Аз съм българофил, който има смелостта публично да признае това, без да се плаша от обществеността“. Следващото изречение поразява: „А в същото време Ристо Шишков се обърна към мен, че всичко това да предам на службата!”

Само доносник? Не. До 2005 година Милчин е и член на Централниот одбор (Централният комитет) на СДСМ. Наследницата на партията на бившите комунисти, днес водена от подследствен лидер, корумпирания Заев. Не без знанието на Сорос, години наред Милчин прехвърля суми от свързаната с ЦРУ USAID чрез ОО на социалистите и техните медии! Това обяснява публичната подкрепа за Заев и СДСМ от US посланик Бейли. Нещо повече,

БЕЙЛИ ПОДКРЕПЯ СЪЮЗА НА СДСМ С АЛБАНЦИТЕ

срещу ВМРО-ДПМНЕ. Цената? Признаване албанския език за втори официален на държавно ниво плюс кантонизация на страната. Прелюдия към федерализация и разцепване на държавата.

За лошите перспективи на македонската драма особен принос има албанският фактор. Шиптарите са от 1/4 до 1/3 от населението. Охридските съглашения, съгласно които албанският език бе приравнен като официален с македонския в общини, дето поне 20% от населението са албанци, фатално „пропукаха“ държавата. Тази „пукнатина“ се разширява в „бездна“ на неразбирателство и взаимно подозрение между албанци и македонци.

Защо Заев и СДСМ отказват публично да  декларират, че не одобряват „Платформата от Тирана“. Защото и по една друга линия СДСМ е зависима от премиера на Албания Еди Рама. Бившият баскетболист и художник става кмет на Тирана 2000  г. Като независим е избран с подкрепата на Социалистическата партия на Албания. В 2005 г. става неин лидер, а от 2013 г. е премиер. Със Сорос се познават в началото на кметската му кариера (виж фотоса). Запознава ги Делина Фицо, втората съпруга на Еди Рама. Като директор програма „Гражданско общество“ на Еast-West Manegement Institute (глобална НПО) получава от USAID субсидии, предназначени за соросоидните организации в РМакедония. А такава е и Заевият СДСМ.

Формално юридически спорен е отказът на президента Иванов да даде мандат на Заев да състави кабинет. Постави условие: Заев публично да се разграничи от „Платформата от Тирана“. За това го призова и Н. Груевски. Днес Заев е в „капан“. Ако се разграничи от „Платформата от Тирана“, албанските партии нямат полза от кабинет с „подрязани криле“. Целта им – ако качат Заев на „коня на властта“, за да прокарат платформата – се обезсмисля.

Има ли Скопие полезен изход от 3-годишната криза? Да. Изход с избори 2 в 1: референдум за бъдещето на страната с въпрос за или против албанският език да е втори официален. Плюс парламентарни избори. Има и друг изход. Най-лошият: „Косово-2“ или гражданска междуетническа война с кървава чистка. Това означава трета поред (след Босна и Косово) геополитическа експлозия на Балканите. Ако стане, България, по-точно Пиринска Македония, ще трябва да приютява десетки хиляди наши еднокръвни и едноезични братя.

НИКОЛА СТОЯНОВ

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *