Home-p1-970×90

Костадин Терзийски, технологът от Благоевград, който произвежда виното си с Моцарт: В съвремието ни виното, любовта и сексът страдат от липса на отношение

Къде е пресечната точка между любовта и виното – за отговор потърсихме вчера на празника 14 февруари изтъкнат местен технолог, за когото се твърди, че освен от изтънчени вина разбира и от изкуството на съблазняването – физическото и емоционално съблазняване, което всеки човек трябва да усвои, за да бъде щастлив. Независимо от това дали е любител на виното, или не, всеки мечтае да бъде желан и опиянен от неповторимия емоционален заряд на влюбването. Според нашия откровен събеседник Костадин Терзийски в любовта и на война всичко е позволено, дори и дързостта да се говори за болезнените житейски истини, които всички отричаме, но спотайваме дълбоко в себе си. Този разговор ни кара да се поспрем за миг, да „завържем“ лудите стрелки на часовника и да се замислим върху приоритетите си. Защото времето никога няма да стигне да направим всичко, което планираме, но ключът към щастието е да живееш в реалността, тук и сега, като се посветиш на собственото си усъвършенстване и на хората, които обичаш.

– Г-н Терзийски, свързахме се с Вас заради репутацията Ви на професионален винар и човек с нестандартен поглед върху отношенията между хората. Такъв ли сте наистина?
– Да, истина е, че съм такъв. Имам бунтарска природа, която се поукроти със съзряването ми като личност, но богатият ми житейски опит и многобройните пътувания са основание да отговоря по-интересно на въпросите.
– Кога започнахте да се занимавате с производство на вино? Каква е Вашата история?
– Правя хубави вина от 98-ма година. Тогава получих и диплом за технолог от училището в Пловдив, където се обучавах усърдно. Спомням си, че в онези скромни времена аз бях доста находчив младеж, и
КАТО ВСЕКИ МЛАД ЧОВЕК БЯХ НАПЕРЕН И ТВЪРДЕ НЕТЪРПЕЛИВ ДА СТАНА ДОБЪР ВИНАР.
Съветите на старите специалисти ми помогнаха много, но с течение на времето разбрах, че само опитът може да ме направи един от тях. Класата и качеството се постигат с практика и, разбира се, с добра конкуренция, която да ти дава стимул да се развиваш.
– Каква е разликата между технолога, сомелиера и дегустатора на вина?
– Това са три различни професионални категории в областта на винарството, но хората трудно ги различават, затова разпознаването им е показател за богата обща култура.
Думата сомелиер идва от френското „сомелие“, което най-общо означава човек, който разбира от хубави вина, а буквално се превежда „звяр в тежестта“, защото тези специалисти имат безпогрешен нюх към качеството и автентичността на виното и затвърждават авторитета на тази напитка по света. Такива хора е имало още в древен Рим, но за люлка на професията се приема Франция, където се практикува за първи път в луксозните ресторанти. Там специално облечени сомелиери предлагат изтънчени вина на изисканите клиенти и подбират подходящи блюда. Сомелиерът задължително трябва да бъде отличен дегустатор, защото важна част от работата му е да опитва продукта, който предлага, за да се убеди в неговите качества. Но не е задължително да бъде технолог и да разбира от производството на вино. Неговата работа е да ласкае клиентите със своите познания за състава и вкусовите качества на вината, той трябва да познава всички гроздови сортове и да знае кое вино за какъв повод е подходящо и с какви ястия се комбинира. Добрият сомелиер познава историята на виното и произхода на подходящите храни и владее последователността на сервирането им.
Дегустаторът в частност е тесен специалист в областта на „опитването“. Чрез своите сетива и рецептори той трябва да посочи кое е най-хубавото вино измежду много други и трябва да познае защо е така. Често хората се заблуждават, че дегустаторът поглъща напитките, които опитва, но не е така. Неговата задача е да отпие по глътка от стотици вина и вкусовите му рецептори да разпознаят най-качественото, а след това да обясни начина на производство и използваните сортове грозде.
А технологът е комплексна съвкупност от всички тези специфични умения, плюс умението да произвежда хубаво вино. Ето защо работата му е най-сложна и трудоемка. В ролята ми на технолог аз съм също дегустатор и сомелиер.
– Защо казвате, че грешките при производството на вино са непоправими и струват скъпо?
– Това го твърдя с цялата си убеденост. Ако един шивач например направи грешка при ушиването на костюм или рокля, може да прекрои и преправи своите изделия, докато постигне съвършен вид, но виното не е просто продукт, то е жив организъм, за който се полагат грижи както за малко дете, и при него много трудно се постига съвършенство.
АКО ТЕХНОЛОГЪТ ДОПУСНЕ ГРЕШКА ПРИ ПОДБОРА НА ГРОЗДЕТО, ПРОЦЕСА НА ФЕРМЕНТАЦИЯ И
СЪХРАНЕНИЕТО, ВКУСЪТ НА ВИНОТО СЕ ПРОМЕНЯ
и вместо да гали всички човешки сетива, то дразни небцето при консумация. Така мисията на производителя пропада, защото тази напитка е създадена, за да радва хората по света, а не да ги огорчава. Дори една несъществена грешка разваля цялото произведено количество и това е напълно необратим кофти момент. Виното е най-старата напитка, любима на аристократите, предназначена за широката маса, и не бива да се допускат компромиси.
– Как се промениха условията за производство на вино през годините?
– Условията съществено се промениха. Първо, промени се климатът, което даде отражение върху вкуса и сладостта на сортовете грозде. Тежките икономически условия също повлияха значително върху нашата работа, защото преди 20 години имаше много грозде из цялата ни страна и се продаваше на по-ниски цени. Другият важен факт е, че тогава масовото производство на вина беше държавно и не беше проблем да се прежалят няколко тона грозде. Когато допускахме грешки през самия процес на ферментация, те не бяха толкова фатални, защото разваленото джибри веднага отиваше за варене на ракия и държавата си позволяваше да купи голямо количество грозде за направата на вино. А днес тази дейност се извършва предимно в частни винарни и при високите цени на суровината трябва да пазим гроздето като очите си и много да внимаваме, защото ако нещо се обърка, вложените пари и ежедневният труд отиват на вятъра. Преминаването от държавно към частно производство донесе много нови отговорности и страхове.
– Разкажете ни за лечебните свойства на виното и каква е мярката за нашия генотип?
– За всички раси мярката е различна. В черния ни дроб се съдържа ензим, който разгражда алкохола, но при всеки индивид количеството на този ензим е различно. Според френски изследвания за 90% от населението на земята мярката за ежедневна консумация на вино е от 500 до 600 мл, което означава по 2-3 чаши на ден за мъжете, а за жените е препоръчително да консумират от 300 до 500 мл на ден. Това е здравословната доза, така че не бива да се притеснявате, ако пиете вино всяка вечер, а ако работата ви го позволява, може и на обяд. Редовната консумация в позволеното количество помага на организма да се справя с много вируси и заболявания.
НАУЧНО ДОКАЗАНО Е, ЧЕ В ДЪРЖАВИТЕ, В КОИТО СЕ ПИЕ НАЙ-МНОГО ВИНО, ИМА НИСКИ НИВА НА АЛКОХОЛИЗЪМ.
Гроздовият сок е единственият продукт, който по време на ферментация не променя свойствата си, единствено захарите в него променят своя състав, но полезните витамини и минерални соли остават през целия процес. Затова обичам да казвам, че виното като краен продукт е цяла Менделеева таблица, защото съдържа почти всички познати елементи. За малцина е известно, че във виното се съдържат определени нива на радиоактивност, която е по-висока при червеното и по-ниска при бялото и розето.
Виното се използва за лечение на скорбут и редица заболявания на стомашно-чревния тракт, като дезинтерии и коремни инфекции. То унищожава паразитите в тялото ни и е естествен антиоксидант, като редовната му употреба прочиства организма от натрупаните шлаки, неслучайно е провъзгласено за еликсир на младостта. Гроздовият сок е широко разпространен и в козметиката, като намира приложение в световните грандове на луксозни серуми, кремове, лосиони и балсами, защото действа антисептично, изглажда кожата и й придава здрав и сияен вид.
Интересен е фактът, че най-доброто лечение на алкохолизъм се провежда с употребата на вино. Това е практика, разпространена по цял свят. Един човек става алкохолик единствено след прекаляване със спиртни напитки, които се дестилират и преобразуват в етилов алкохол, който води до пристрастяване. А виното дава на организма полезен алкохол, получен по естествен път, който не изсушава органите и не вреди на кръвта.
Виното си има свое място и в християнството, то се счита за кръвта на Христос, т.е. религиозният му образ се свързва с чистота и святост. А ракията се счита за питието на дявола, защото „подлудява“ хората, прави ги нервни и агресивни, същото се твърди и за водката и уискито. В противовес на спиртните напитки виното успокоява психиката и отпуска тялото.
– Коя е Меката на виното?
– Франция. Не мога да твърдя, че френските вина са най-хубави като вкусови качества, но със сигурност французите са натрупали невероятен имидж в производството им и имат безпогрешна технология. А знаете, че имиджът продава най-добре. В Испания също претендират за място в тази класация, но там се консумират предимно леки вина. Испанците пият много вино, и то целогодишно, през лятото, когато е над 40 градуса, пият сладко червено вино с лед и сода, което наричат „Тинто де верано“ , много приятна освежаваща напитка.
У НАС СЕ ПИЯТ
ПРЕДИМНО РАКИИ, ВОДКИ, УИСКИТА, БИРИ И ПО-РЯДКО ВИНА, ТОВА СЪЩО ГОВОРИ МНОГО ЗА НАШАТА КУЛТУРА И ЦЕННОСТНА СИСТЕМА.
– Споделете опита си от обиколките по света, кое е най-хубавото вино, което Ви е оставило приятен спомен?
– Обикалял съм доста по чужбина, на почивка и по работа, опитвал съм стотици вина, но рядко някое ми е правило по-специално впечатление. В Италия за първи път пих уникално вино, което накара тялото ми да изтръпне, просто имаше невероятен вкус и специфичен аромат, който оставя траен спомен. Това ми се случи на една екскурзия във Флоренция, с приятелите ми разглеждахме града и решихме да седнем в едно заведение в центъра, избрахме си една бутилка бяло вино от менюто, която струваше 100 евро за 750 мл. В Италия това е цена за бутилка вино от среден клас, но когато отпих от него, останах толкова очарован, че ми се искаше да си поръчам още една бутилка, а и сомелиерите в ресторанта ни го поднесоха в една кутия, пълна с лед, и беше приятно охладено, направо разкош. Този „Гевюрст Траминер“ ми остана в съзнанието и препоръчвам на всички, които имат път към Италия, да го опитат. Мезето, което ни сервираха, беше пъпеш с филийки прошуто отгоре и хапки с маково семе и сушено месо. Бих казал, че италианците са по-темпераментни и буйни като цяло, влагат страст във всичко, което правят, и затова вината им се получават по-добре от на французите. Вторите са по-сдържани и строги към производството на вино и така го лишават от чувство. Но пък френските вина имат наситена история, затова струват скъпо и са световноизвестни.
– Бяхте поканен лично от кмета на село Дъбрава да участвате като дегустатор в комисията на тазгодишния конкурс „Цар на виното“, имате ли опит в дегустирането?
– Да, освен богати теоретични познания, имам и доста практически опит, защото от много години ме канят на подобни мероприятия из цялата страна. Както се казва, където е виното, там съм и аз. Трудността при самата дегустация идва от това, че обикновено при такъв тип конкурси повечето участници или идват със страхотни вина и не знаеш как да избереш, или от всички представени вина няма нито едно достойно за наградата. Вторият вариант е много по-страшен, защото специалистът може да излъже всички други за качеството на една напитка, но не и самия себе си. Въпреки това аз уважавам всеки производител на вино, защото освен любителско хоби това е голямо изкуство, което крие много тънкости.
– Каква е тайната на хубавото вино?
– Специалното на моето вино това е отношението. В съвременния живот виното, любовта и сексът страдат сериозно от липсата на отношение. Много хора се срамуват да си признаят този факт и непрекъснато се излагат в различни сфери. При мен отношението се състои в специалния подход. Не мога да ви издам всички тайни за специфичния вкус на моето вино, но ще разкрия, че освен гроздето слагам и други свежи плодове, които придават невероятен аромат и привкус. Много важно е, докато протича процесът на ферментация, да се отнасяш с виното като към живо същество. Постоянно трябва да следиш температурата и влажността в избата и да го претакаш, за да го освобождаваш от въглеродния двуокис и да му даваш кислород, защото то има нужда „да диша“, за да се развива правилно. Това са правила, които малко хора могат да приложат адекватно, защото от тях произтичат тънкостите на занаята.
ДРУГАТА МИ ТАЙНА Е, ЧЕ ПУСКАМ КЛАСИЧЕСКА МУЗИКА НА МОЕТО ВИНО.
Сложил съм една стара уредба в избата и пускам произведенията на подбрани автори като Моцарт, Бах и Бетховен да звучат по цял ден. Първоначално колегите ми се присмиваха на моята изобретателност, но когато качеството се подобри значително, разбраха, че в този жест наистина има логика, и съм сигурен, че някои от тях ме копират. Това специално отношение прави виното ми меко, ароматно и пленяващо. Обичам да се шегувам с моите приятели, че то има италиански темперамент, защото често „слуша“ Андреа Бочели.
– Твърдите, че виното е прелюдия към интимност, как се свързва то с любовта?
– Още в Древен Египет виното се считало за символ на страстта и еротиката, които се ценели високо през онези времена. То е най-нежното оръжие на съблазняването, затова се твърди, че който разбира от хубаво вино, е и добър любовник. Чаша от този блажен еликсир в комбинация с подходяща отпускаща музика кара всеки човек да се разтапя и да се чувства специален. Научно доказано е, че при консумацията на вино нивата на възбудимост се повишават. За съжаление тези сюжети ни липсват в нашето забързано ежедневие, когато всеки е завладян от рутината, поради тази причина пропускаме някои увертюри и съвременната любов става цинична, а сексът задължение. Всъщност е толкова простичко да изненадаш партньора, като му подготвиш приятна атмосфера и подсилиш нивото на желание и привързаност. Това ми напомня да кажа, че трябва да си угаждаме повече, да се глезим взаимно и да не бъдем егоисти. Ако се спираме поне за час, за да си доставим удоволствие, няма да настъпят природни катаклизми, животът все ще си тече така бързо, но ние ще бъдем много по-щастливи.
– Каква е Вашата изпитана рецепта за щастлив живот и дълголетие?
– Моята рецепта за щастлив и пълноценен живот е поне веднъж месечно да се поглезим с бутилка италианско вино, придружено от вкусно домашно мезе, да слушаме нежна музика, която разтоварва психиката, и да практикуваме любовта във всичките й форми, а не само да мечтаем за нея. Приятната компания е абсолютно задължителна. Това е препоръката ми към истинските ценители на най-великото изкуство – живота.
ВЕРОНИКА ТЕМЕЛКОВА

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *