Home-p1-728×90
Home-p1-728×90

Круизен кораб събрал преди 10 г. музиканта в Биг Бенд Благоевград Петър Илиев и звездата от „Х фактор“, санданчанката Съни Макенджиева

Откакто има спомени, благоевградчанинът Петър Илиев свири. Започнал с акордеон още когато инструментът бил по-голям от него, а той бил в детската градина. „Акордеонът беше 40-басов, но ми се струваше огромен“, с усмивка си спомня първото докосване до музиката вече 54-годишният мъж. Като станал в 4-ти клас, започнал да свири в духовата музика на известния музикален педагог в Благоевград, покойния вече Георги Любенов.

В детския оркестър Петър Илиев „се запознал“ с бас флигорната. По това време в областния център на Пиринско се открила музикална школа. „Оглавяваха я  Нешеви, те бяха пришълци в града ни, доколкото помня, дойдоха от Стара Загора, но може и да бъркам. Цял Благоевград трябва да им бъде благодарен, защото от школата им излязоха много кадърни музиканти“, разказва П. Илиев. Там се подготвил достатъчно добре да го приемат в Музикалното училище в София с цугтромбон. Заедно с диригента на Биг Бенд Благоевград Борис Янев преди повече от 25 г. са сред основателите на оркестъра за духова музика, който в годините се трансформира в биг бенд, в който работят и досега.

Петър Илиев има син, също музикант, който сменил професията си и работи като тираджия в Англия, и дъщеря, тя живее в Америка и го дарила с първа внучка Белла, която вече е на 6 г. От 10 години живее на семейни начала със санданчанката Александра Макенджиева-Съни, станала много популярна с участието си преди 2 години в музикалния формат „Х фактор“. Двамата имат професионални ангажименти в санданския Парк-хотел „Пирин“ всеки уикенд, а наскоро се прибраха от поредния си 5-месечен круиз на кораб.

– Пепи, кога започна да обикаляш света като музикант на круизни кораби и защо се качи първия път?

– Заради парите. Заплатата ни в бенда е повече от скромна и шансът ни е в допълнителната работа. Преди 10 години тръгнах и благодарение на това, че съм музикант, успях да видя свят. Само в Русия не съм ходил и в Америка, обиколил съм навсякъде другаде. Първата година бях с група, която сформирах там. В началото обикалях с пасажерски кораб на кипърска компания, а последните 2 години вече работя с италианската компания „Costa Сoncordia”.

– Защо смени корабите?

– Заради заплатата, разбира се. Сега взимам завидните за много музиканти 1960 евро на месец. Това са чистите пари, които получавам, като отделно са ми осигурени спане и храна – сутрин, обед, вечер, плюс допълнителни сутрешна и следобедна подкрепяща закуска, както и нощно хапване, ако съм гладен след работа. Отделно, мога да се храня с намаление в ресторантите на кораба, където обслужването е на много високо ниво, итези условия ме устройват напълно. Все пак човек не може да живее 5 месеца в една кабина и да ходи само на работа, има нужда да се наслади на гледките и на екстрите, които може да ползва. В края на краищата парите трябва да се харчат!

– По колко месеца пътуваш с круизи?

– Последния път беше 5 месеца, но най-дългият ми престой на круизен кораб е бил 10 месеца и половина. Той бе с предишната компания, за която работех. Там заплатата ми беше доста по-ниска – 1000 евро, а работата повече, и съжалявам, че през годините не съм потърсил вратичка да я сменя, но пък, от друга страна, всички шефове на старата компания сега са ни приятели.

– Лесно или трудно се работи на круизен кораб?

– Отговорът е много индивидуален. Когато преди 10 г. започнах, ми беше много тежко. Правеха непрекъснато тревоги, дрилове, учеха ни на техники на безопасност, трябваше да знаем устройството на всички пожарогасители и при определен вид пожар какво трябва да се използва и къде трябва да отидем. Всичкото това в крайна сметка е защото ние сме част от екипажа на кораба, но ми идваше доста нагорно, защото паралелно трябва да си учиш и песните, които изпълняваш. А на кораб репетиции по-трудно се правят. Не знам дали си наясно, но на кораба има няколко оркестъра: основен от 5-6 души и още няколко от 2-3-ма музиканти. В първата компания работното ми време не беше строго фиксирано, както е сега, и ако вечер хората се разиграят, то се удължаваше, без това да ни се заплаща. В компанията, за която напоследък работя, ангажиментите ми са точно фиксирани: започвам в 6 часа вечерта и свиря 1 час – до 7. Имам 1 час за вечеря и от 8 до 9 пак свиря, после от 10 до 10.45 ч. и от 11.15 до полунощ свиря. Общо 4 сета, като първите 2 са по 1 час, а вторите два – по 45 минути.

– Ако все пак хората се разиграят, не продължаваш ли програмата си?

– Нямам право. Това е зададеното ми работно време, към което аз мога от себе си да прибавя 5 минути, но това е максимумът. Ние сме 5-6 оркестъра и се редуваме, а по-късно има и дискотека, затова всяко забавяне води до промяна на цялата програма и регламента. Работното ми място е в главната зала, тя е първата, в която влизат пасажерите, като се качат на кораба, в нея има и бар.

– Случва ли се пасажерите да си поръчват музика, или това не се допуска и свирите само предварително уточнената програма?

– Случва се, разбира се. Ако знаем песента, изпълняваме молбата им, ако не я знаем, гледаме за ден-два да я разучим. Най-много се радвам, че показваме на западняците (ще използвам това обобщаващо понятие), че България не е аборигенска държава, а страна с много кадърни хора, които спокойно се нареждат на най-високо професионално ниво.

– Като говориш за условията на кораба, как понасяш непрекъснатото клатене, не ти ли става лошо?

– На мен лично не ми става лошо, свикнал съм, но на Сънка й се отразява и не се чувства добре при по-силно вълнение.

– Предполагам, че комуникирате с музиканти от цял свят на корабите, тези контакти помагат ли ти чисто професионално и с какво?

– Естествено, там си „сверявам часовника“. Слушам другите и си давам сметка за моето ниво, като непрекъснато се старая да го повишавам. Слава Богу, Сънка е много навътре в нещата и се справя отлично.

– От колко години пътувате заедно със Съни Макенджиева?

– 10 години сме заедно. От първия круиз. Както споменах, тогава сформирах една банда, написах на всички партитурите и ми беше наистина много тежко. С нея там се запознахме, тя беше певица и тогава, както и сега, като започне да пее, хората често й стават на крака, въпреки че е пълничка.

– Има ли значение външният вид в професия като вашата, в която по-важни са други качества и талантът?

– Повечето хора „слушат“ певицата с очите, вместо да я „гледат с ушите“, но засега, слава на Господ, всичко ни е „на шест“.

– За първи път беше в Норвегия и не криеш, че си много впечатлен. От какво?

– Спокойствието в Норвегия лъха отвсякъде. Първите два месеца от последния ни круиз бях в района на Гибралтар, Испания, Португалия, а последните три – на север. Круизът тръгваше от Амстердам, минава през Германия и завършва в Норвегия. Имахме и един курс до най-северния град на света Лонгийър, където видях табели „Има мечки“ и „Бяла мечка“, защото мечките са повече от жителите. В Норвегия видях за първи път кучешки впряг, който обаче тегли не шейна, а нещо като каручка с колела. С такива впрягове пасажерите от корабите се качват към планината. Очарован съм от Норвегия, много е красиво. А законите им не са като нашите, не позволяват на никого да шикалкави.

– С какво законите им са по-различни?

– Строги са и се спазват от всички. За живота там ни разказаха българи от наша банда, която свири в едно курортно градче от типа на нашето Банско. Видяхме микробуса им и ги издирихме. Оказаха се от Плевен, харесали ги, свирят там отдавна. Самото градче е изключително, корабът навлиза в място, отвсякъде заобиколено от планини, от които се спускат водопади. Невероятно красиво е! Та те ни предупредиха, че ако полицията те хване да караш без колан, глобата е към 500 евро. Разказаха ни как наскоро някакъв канадец го хванали в такова нарушение, той вдигнал скандал и заради това незабавно го екстрадирали от държавата. Без дори да му позволят да си събере багажа. Това е да се спазват законите! Запознахме се с една българка, певица, която се е установила там да живее. С мъжа й, също музикант, българин, си купили къща, единия етаж дават под наем, а на партера тя е направила магазин. Признава, че е постигнала много в живота си и е доволна. Пее още и с мъжа й в петъците и съботите имат участия в заведения и печелят добре, по 5000 евро на вечер, по думите й. И умира за България, но като се прибере, бърза да се върне обратно разочарована. Тя ми разказа за местното население, че като дойде круизен кораб с пасажери, не излизат от домовете си да не се дразнят, защото екскурзиантите говорят на много висок тон и ги смущават. Стандартът на живот наистина е много висок, а по магазините има много качествени стоки. Много съм доволен, че бях там и видях с очите си неповторими гледки.

– Не ти ли мина през ума и ти да останеш да пробваш късмета си в Норвегия?

– За мен родното, каквото и да е то, е по-силно. Още когато завърших училище преди години, мой приятел парижанин ми предложи да отида да живея при него във Франция и да направя там кариера. Всяка година му ходя на гости, повтаря ми предложението, но аз не мога да свикна с чуждото. Искам си родния град, моята си къща, където се чувствам най-добре!

– Какви хора пътуват най-много с круизи?

– Китайци, американци, канадци, австралийци, бразилци, японци, масово италианци, германци, французи и австрийци. Българи много слабо пътуват с тези круизи, на които съм през последните 2 години, заради цената, доста скъпи са.

Имам комшия, като се прибера от поредния круиз всяка година, му разказвам как е било, какво съм видял и той  все се зарича догодина да иде с жена си. И все отлага за следващата година… 14-дневен круиз в нормална каюта е около 4000 до 7000 евро, като в тази цена влиза всичко – масажи, спа, храна, каквито екстри се сетиш на кораба, всичко. Допълнително се заплащат екскурзиите, които се организират на кораба. Разбира се, има и по-къси дестинации, които са и по-евтини, има и промоции, от които може човек да се възползва. Аз лично не бих могъл да си позволя да отида на такива круизи и затова съм благодарен, че професията ми позволява да обиколя света.

– Къде си обикалял?

– На много места. Арабския свят например целия съм го обиколил и винаги ми е много интересен. Странно е, но като се кача на кораба, непрекъснато си мисля да се прибера, а като се прибера, бързо се разочаровам от всичко и започвам да планирам следващото пътуване.

– Кои са най-трудните моменти в работата ви по време на круизи?

– В началото, докато всички директори и началници свикнат с нас и започнат да ни приемат като равностойни, с правата ни на професионалисти. Винаги опитват дали ще мине, ако не изпълнят всичките ни изисквания за сцената. Докато се напаснат нещата и характерите е по-сложно, после си тръгват като песен.

– Имал ли си куриозни случаи?

– Много. При последното пътуване например един французин започна да крещи като луд на рецепцията, втурна се към мен по време на изпълнението ми, задърпа инструментите ми и грабна стойката ми за микрофона. Аз успях да запазя спокойствие, докато той крещеше неадекватно. Като свърши, остави стойката, благодари ми и се отдалечи. Както разбрах после, причина за гнева му било неспазено обещание на масата му в ресторанта да няма други хора освен той и съпругата му.

Хубавите моменти са свързани с много приятелства, които създаваме с пасажери по време на работата си. Чакат ни да свършим, за да седнем на една маса и да си говорим с часове. Преди няколко дни холандско семейство, с което се запознахме на последния круиз, ни гостува в България. По време на програмите ни много танцуваха, въпреки че не знаеха различните танци и играеха по един и същи начин, но го правеха от сърце. Знаете, че когато хората са доволни, си говорят на един език.

– Любопитно ми е на корабите пасажерите дават ли бакшиши на музикантите и изобщо има ли такава практика или не?

– Не разчитаме на бакшиши, защото няма такава практика. Но се случва да дойдат клиенти и да благодарят за удоволствието, което сме им доставили, че сме ги разчувствали, и да оставят в ръката на Съни банкнота, да я целунат или да я пощипнат. Жестът е много мил не заради парите, защото няма да забогатеем с тях, а защото означава, че сме ги докоснали много дълбоко.

– Все пак като музикант си свирил навсякъде, къде дават най-много бакшиши?

– На Балканите. С кипърската компания, за която преди работехме, пътуваха доста българи и като цяло балканци. Круизите бяха много често до Египет и Израел. Там се изпълняваше повече фолклорна музика и пасажерите по-често даваха бакшиши на музикантите. В това отношение балканците нямат връзка със западняците, които ми се струва, че не знаят да се веселят. Не че не харесват нашата музика, напротив. Но на сегашните круизи фолклор не се свири. Сега се сещам за един арабин, хирург, който каза, че оперирал Лепа Брена. Беше на  един от последните ни круизи и всяка вечер ни чакаше да свършим работа, да ни черпи и да си говорим. Пожела да му изсвирим една арабска песен и беше изумен, когато Съни я изпълни на арабски. След това помоли да изсвирим още една песен, циганска, била любима на негов колега сърбин. Загатнах мелодията само за около минута и спрях, защото не бях сигурен дали е разрешено да свирим такава музика. Веднага от 5-6 места германци, италианци, англичани дойдоха с молба да изсвирим подобна песен, което е ясен знак, че им харесва.

– Спомена преди малко, че доволни клиенти си позволяват да целуват или пощипват Съни. Случвало ли се е да я задяват явно, пред очите ти?

– Много често, прегръщат я, задяват я, закачат я, пощипват я по бузите.

– Не ревнуваш ли?

– Не, не. Изобщо не ревнувам. За мен е чест, че я харесват, и се радвам, че е така.

– Купуваш ли си нещо по време на круизите от градовете, в които спирате, или пестиш?

– Както казах, парите са да се харчат и човек не може само да пести.

– Какво си донесе например от последното пътуване?

– Ако питаш за Норвегия, най-вече сувенири. От Гибралтар например си купих яке за мотора ми, много по-евтино, отколкото в България, и ботуши, пак за мотора, също много изгодни и с отлично качество.

– Имаш мотор?

– Да, пистов, а сега си купих и чопър. В Дупница го открих. Още като го видях, и очите ми останаха в него. Мнозина биха ме укорили сигурно, че за парите, които дадох, можех да си купя мерцедес, но когато си карам мотора, се чувствам независим и свободен от всичко, което натоварва ежедневието ни.

– Така ли релаксираш?

– Да, на мотора и с много сън след нощните участия,  защото те са много изтощителни. Вече трудно издържам да свиря до сутринта, но ще карам, докато мога.

Разговаря ДИМИТРИНА АСЕНОВА

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *