HP-p1-728×90 Refan

Кюстендилски геолог прави дървени пластики от корени на вкаменели дървета от преди милиони години, повечето открил в Конявска планина, дъно на някогашен океан

Инженер Божидар Тасков е на 65 години, роден е в село Голема Фуча, община Бобов дол. По професия е геолог, вече пенсионер. Хобито му е да показва неща, които биха изчезнали от света, а той им дава втори живот. Т. е. нещо, тръгнало да се унищожава, и има възможност да се показва. От 18 години Божидар Тасков превръща корени на милиони години в истински произведения на изкуството, без да променя формата, която природата им е дала. Наблюдавайки ги, всеки човек мислено си представя на какво му приличат корените – дали на животни от далечни епохи, дали на красиви вази или човешки фигури. Намесата на геолога е само да премахне кората и излишното от външната част, а това го прави само с шкурка, ъглошлайф и безцветен лак. Божидар Тасков живее в Кюстендил, семеен, с две дъщери – Мирослава и Дияна. Сега със съпругата си Таня стопанисват малко кафене в краен кюстендилски квартал.

– Господин Тасков, как се запалихте по това хоби?

– Целта на всяко живо същество е да се възпроизведе и максимално дълго време да остане на земята. И аз участвам в този процес. Геологията е романтична професия, тя е свързана с опознаване на природата, която ни заобикаля. Свързана е с много романтични преживявания и далеч от цивилизацията. Търсиш нещо, което не си сигурен, че ще го намериш, но знаеш, че го има. Наистина съм търсил романтиката в живота. Не мога да я стигна непременно, но ме удовлетворява, защото търсиш нещо, което не го виждаш и като го откриеш и си го представиш, удовлетворението идва.

– Къде премина трудовият Ви стаж?

– Основно бях в мини „Бобов дол”. Бил съм в почти всички рудници, а в един период от време помагах в строителството на язовир „Кюстендил“. Сънувал съм го изграден, пълен с вода, обаче така и няма да го видя сигурно. Много хубав обект, но не му дойде време да бъде построен. Завършил съм хидроинженерна геология в Минно-геоложкия институт. Тя е малко по-различна от истинската геология и малко по-различна от хидростроителството. Нашата специалност проучва всички основи на каквото и да е строителство – дали язовири, сгради, т. е. ние сме малко преди архитектите. Хидроинженерите дават препоръки, какво може да се построи и какво ще издържи основата. Пенсионирах се от мини „Бобов дол” като геолог на 57 години без преференции, втора група. Не е хубава думата пенсионер, значи отминал живот. Въпреки всичко останах на работа и продължавам да се водя там и каквото мога – помагам. Млади хора не идват, просто няма кого да обучиш, на кого да предадеш опита си, ама това е защото самите мини вече нямат перспектива на развитие. Ще си останат бобовдолските въглища в земята за бъдещи поколения може би. Ние няма да сме тези, които ще ги извадим.

– Това е защото няма достатъчно средства.

– Въглищни запаси има много, в открития рудник се копае директно на повърхността. Нещата са проблематични в световен мащаб, замърсяване, вредни емисии. Поставят се ограничения, въпреки горивото като енергия, част от този енергиен баланс съществува. Ще дойде време, когато учените ще измислят друг начин на горене, на вадене на въглища, геолози ще има и след нас и те ще знаят, че там има въглища. Ще му дойде времето, няма да станат нефт, поне в нашия живот.

– А язовир „Кюстендил“ как стана така, че работихте и на него?

– Тогава работех към едно софийско предприятие, ние трябваше да осигурим самото изграждане на стената, т. е. тя е от скално-насипен тип, и моята задача беше това да добиваме материал, който е предвиден и одобрен от инженерите строители, а ние по определени технологии да го полагаме върху стената. Аз отговарях за изграждането на тази стена. Беше много труден обект, но нещата се промениха. Началото е поставено през 1977 година с първа копка. Ние 1986 година сложихме първия кубик насип и така до 1992 година, когато работата бе блокирана.

– Защо е бил толкова важен язовир „Кюстендил“ за града?

– Ами защото перспективата беше, че Кюстендил трябва да достигне население от 100 000 души и осигуряването на питейни нужди за толкова голям град не беше в състояние да се реши без такъв язовир. Водата около нас щеше да стане недостатъчна, изпускаш я и годишният отток изчезва. Беше поставена такава задача, да се изгради язовир, който да хваща годишния отток и да се използва за нуждите на 100-хиляден град. Сега обаче такъв язовир не ни трябва, останахме малко, нямаме промишленост, нямаме много неща. Но сега градът си има достатъчно вода и без язовир. Може би е време да се вземат мерки, той да не представлява опасност, както е сега. Не е обезопасен, може да се акумулира стогодишна водна вълна, да се запуши тунелът, да се акумулират около 2 млн. кубика вода, които ще направят беля. Затова са предупредени органите, още като го напуснахме. Всеки вика пари няма – няма пари за изграждане, няма пари за разваляне.

– Ако се върнем към дървените красоти, които ни заобикалят, къде ги откривате, или те Ви намират?

– Като отидох в Бобов дол на работа, отидох с отговорната задача на хидрогеолог, защото беше станала голяма злополука и се бяха издавили хора. Налагаше се да се установи каква е причината, т. нар. воден или водокален пробив в земята. Налагаше се да се ходи под земята и да се обикаля над земята, т. е. да се установи как този материал над рудниците е влязъл вътре. Това беше един доста солиден период – 5-6 месеца, ходиш горе, слизаш долу и всяка промяна трябваше да я усетиш, да установиш какво се случва с деформацията, като взимаш отдолу въглища. Имах млада колежка, току-що завършила, доста упорито момиче и наистина стигнахме до много добри изводи, но тя напусна. Умори се да пътува до София и обратно и така. Явно като съм бил с колежката, не съм имал време да гледам кореняците. Останах сам, а нещата продължиха, ходене сам по тези баири в търсене да намериш някаква промяна. И се оказа, че има доста интересни неща сред природата. Те са били там и преди това, но не съм ги забелязал. Първо започнаха да ми харесват вкаменели дървета, замислях се, че те носят информацията, че е имало живот преди 50 млн. години. Опитвах се да ги обработвам с ъглошлайф, шкурене. Получаваха се интересни неща. В един момент имаше свлачище, могъл съм да видя кореновата система на голям бор. Когато тръгне свлачището, ти имаш възможност да влезеш под дървото отдолу и да разгледаш корените. Водят неистова борба за оцеляване и няма да се скъса толкова бързо. Гледаш как условията на единия корен са едни, а на съседния други. Всеки се е развил така, че да носи на горе това, което е необходимо на дървото, прави страхотни неща само и само да осигури влага. Мен ме впечатляват точно тези корени, които, попаднали на неподходящите условия, започват какви ли не извивки само и само да осигурят влага на стъблото. Деформациите са уникални и неповторими.

– Само от корени ли правите своите дървени фигури?

– Основно да, защото корените са един подземен свят, който не се вижда, а ти му даваш възможност да се покаже. Събирам корените като обикалям. Вече нямам къде да ги оставям. Не ме притеснява даже, че ще ги откраднат. Като го вземат, няма да ги изядат, а ги вземат, защото им е харесало да си ги сложат вкъщи. Не са за друга цел, не изпитвам страх. Не знам каква е бройката, малко съм продал, повече съм подарил. Участвах една година в Седмицата на гората на Пловдивския панаир. Прекъснах хобито си за 6 години, докато се грижех и помагах за отглеждането на внука си. Сега той порасна и отново хобито ми се възобнови. С внука работата не вървеше, искаше ножа, длетото, сега е по-голям, в първи клас, и вече съм по-свободен. С часове мога да стоя отвън и да си дялкам, носи ми страхотно удоволствие. Целта е да изчистиш дървото, да му се израдваш, да го сложиш настрани и взимаш следващото. Винаги има материал, който да се дялка. Взимам основно корени и всичко, различно от общопризнатото за дърво. Тръгваш да цепиш дърва за печката и виждаш, че в него има нещо различно, спираш. Природата му е сложила някакъв допълнителен живец. Обичам различното. На мен например не ми харесва подредена овощна градина или лозе, направено и опънато от край до край. За мен природата е живият организъм да си живее както си избере, а не ти да му дадеш определението какво да прави. Като ходя в гората, в планината търся различното, то ме впечатлява и си ги набелязвам. След време се връщам и си го взимам, то ме е чакало.

-Запали ли се някоя от твоите дъщери по твоята професия?

– В един момент малката ми дъщеря Дияна реши да учи геология, тя стана геофизик. Чудих й се. Тя не го работи това сега. Геологията е добра наука, а за мен дялкането на корените е като терапия. Например в един момент може да ми писне, спирам, но продължавам. Това, което направя понякога, го лакирам или пръскам с препарат, защото нападат дървояди. Като се изчисти и след шкуренето, се вижда по-добре формата. Оставям ги така, както природата ги е създала. Много деца дори ме питат как съм го направил и се налага да обяснявам, че не съм аз, а природата, аз само съм премахнал загнилото и оставям, както е било. Дървесните видове имат различен цвят. Аз дори ги познавам и изпитвам горските, които дори се затрудняват да ми кажат вида на дървото. Може би от любопитството от мъничък. Познавам и всички овошки, когато са отрязани, тъй като тези, които са с плод, всеки го може. Моето село Голема фуча е интересно, където казват, че хората са малко по-големи от хората в Мала фуча. Дори на шега казах на колежка, която беше от Велико Търново: Абе, Ася, ти такава болярка, като беше решила да се омъжваш, поне да си беше намерила мъж от Голяма фуча, а не от Мала фуча. Вече съм в края на моя трудов живот, защото мината вече няма нужда от геолози.

– Имат ли имена вашите дървени фигури?

– Аз им давам различни имена. Това например се казва „Семейство”, защото едно без друго не могат. Не добавям нищо. Дърветата са с различни цветове, но не е от лак, аз използвам безцветен и еднотипен. Трудностите на кореняка също се виждат от пластиките, как е започнало разделянето на корена, как намира по-подходящо място. Най-благодатна е лозата, тя прави много интересни фигури. Корените са интересни и като се гледа борбата за оцеляване, се вижда как продължава живата материя. Счупил се коренът и продължава настрани. В плочи, камъни и скали съм се надявал да намеря отпечатък, признак на живот. Понякога корените ми приличат на животно, което е съществувало в даден период, но аз не съм го открил. Може би е съществувало такова животно и да е лазило по дъното на огромен океан, а бе изкривена фантазия. Това езеро е имало дълъг период на живот, за да се образуват пластовете. От сърцевината на дъб съм направил страхотна ваза. Такива съм носил за рождени дни и в цветарския магазин като им сложат цветята, става нещо уникално. Дори внучката ми Кристияна, която е първа година студентка в Англия дизайн, беше готова да ги подреди и ми направи страница в интернет „Красоти от недрата”.

– Къде е сега работното ви място?

– Вкаменелите дървета са и около заведението, направил съм масичка на влюбените. Самото дърво е на 50 млн. години, не могат да му изброят пръстените. Работилницата е това, тук пред кафенето, кучетата ми помагат, донасят отвсякъде пантофи, обувки. Събирам дърва. Самата обработка на такива дървета е свързана с отделянето на много прах, който гълташ. Не можеш да работиш и с маска, ставаш целия в прах, но това ме удовлетворява. Правих операция на лявото око и му викам на д-р Милтенов: „Трябва ми, че имам хоби, което не искам да го спирам”. Оправих се, а докторът само каза в началото да се пазя. Даже му подарих един жабозавър, така го кръсти моят внук. Хобито ми тръгна през 2000 г., тогава напусна колежката. Даже си направих и изложба „Метаморфоза или живот на квадрат“ и ме питаха какво е това, обяснявам – живот отгоре на друг живот или кръст върху кръста. Съчетаването на едното с друга – дърво на 50 млн. години с дърво на 5 млн. години, периодът, когато човекът не е бил налице, то е донесло информация. Даже много ми се учудват като казвам, че Конявската планина е дъно на океан, а те дори си мислят, че се шегувам. На обикновения човек му е трудно да си го представи, докато ние, геолозите, го виждаме така, с по-голяма фантазия. Сушата е била много надалеч и няма как тук да е имало динозаври.

ГЕРГАНА ИВАНОВА

Коментар с Facebook

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *