Home-p1-970×90
Home-p1-970×90

„Мистерията” трябва да се развива, за да я има и днес и утре

Бояна Бункова, изпълнителен продуцент на новия проект на „Мистерията на българските гласове”: Създадохме нов репертоар, насочен към ново поколение слушатели.

Бояна Бункова е управител на Шуберт Мюзик Пъблишинг ООД –  българското подразделение на международната компания Schubert Music Publishing. Компанията има офиси в 13 държави и представлява голям каталог от автори на музикални поризведения, независими музикални издатели и големи мейджър компании за теротирията на България като Warner /Chappell Music и Sony/ATV Music Publishing.

 

-Г- жо Бункова, защо се заехте точно с този проект „Мистерията на българските гласове” днес, толкова години по-късно след  триумфа по световните сцени на хора, дирижиран от проф. Дора Христова?

-Идеята да работя с хора не е нова и не е спонтанна, тя ми беше „подхвърляна“ от колегите ми от чуждите ни офиси в продължение на много години. Нашата компания Шуберт Мюзик Пъблишинг има офиси в 13 държави в целия свят и колегите ми от чужбина винаги са ми казвали, че ако успея да привлека хора за работата по нов проект, то той би могъл да има мeждународно измерение. Поради тази причина и поради факта, че хорът дълги години нямаше издаден нов репертоар, аз реших да направим опит и да създадем нови произведения и нов репертоар за хора.

Идеята ми беше да не повтаряме това, което вече е било направено за хора, тъй като произведенията написани за хора в миналото са доказали качествата си и постигнали своите висоти, ние няма повече какво да направим в тази насока. Желанието ми беше да създадем нов репертоар, който да е по-подходящ за едно ново поколение слушатели, които не са запознати подробно с творчеството на хора и които не са приобщени към него. Поради тази причина исках да привлека ново поколение композитори към идеята, които лесно да общуват с различни стилове на съвременната музика и да носят нещо новаторско в себе си. Така привлякох към проекта композитора Петър Дундаков, когото познавах лично и с чието творчество бях запозната, той с радост се съгласи да участва. Така още през далечната 2014 започнахме с него да обсъждаме идеи какво и как да направим. В същото време споменах на колегите си от чужбина, че ще напишем нови произведения за хора и те предложиха да направим нов албум, в който да има и чуждо участие, включително чужди композитори и чужди изпълнители. И така постепенно идеята за написване на нов репертоар прерасна в идея за създаване на нов албум.

-Навремето зад изявата на „Мистерията” застана една цяла държава с бюджетните си средства, с културните си пропагандни институти, които можеха лесно да бъдат подчинени на една идея и една цел – да съхранят и развият уникално българското и да го покажат у нас и по света. Днес това е ли  по силите на един  човек като Вас, управител на Шуберт Мюзик за България ? Не е ли твърде рисковано това начинание – създаване и записване на нов албум?

-Хорът и създаден през 1952 г. към Българското Национално Радио и дълги години е бил на издръжка към радиото, през 1997 бива ” уволнен” и от тогава е на самоиздръжка. Слава богу, аз не съм се нагърбила сама с тази задача, зад нея стои компанията ни, аз се грижа за менажирането и осъществяването й. Истината е, че са инвестирани много средства и труд в проекта по създаване на нов албум –в създаването на нови произведения, репетирането им, записването им, смесването на записите и т.н. Начинанието е мащабно и е рисковано, но към този момент няма друг начин да бъде създаден нов албум на хора. Ако такъв съществуваше, може би някой отдавна щеше да го направи, а истината е, че последният албум на хора с нов репертоар е издаден преди около 20 години.

-И какво е различното в звученето на „днешната” „Мистерия на българските гласове”? В начина на звукоизвличане ли да го търсим? В нов стил на композиране или на обработка на българския фолклор? Във вливането на нови чуждестранни изпълнители и композитори като Лиса Джерард? В участието и на инструменталисти ли? Или всичко това и още нещо?

-Според мен различното звучене са дължи на почти всичко това. Като цяло сме се стремели да запазим характерното звучене и звукоизвличане на самия хор и да запазим неговата идентичност, но все пак желанието ни беше песните да имат ново звучене. Първоначално имахме голям натиск от чужбина да направим един почти поп албум, на който натиск успяхме да устоим, както и на желанията за чужда намеса. Успях да убедя колегите си, че този албум трябва да се продуцира в България от продуцент запознат с българската музика и характерното звучене на хора, което е негова запазена марка. Чужденец трудно би усетил тези тънкости. И така освен композитор на голяма част от песните, Петър Дундаков прие поканата ми да стане и музикален продуцент на албума и да се погрижи за финалното оформяне на звученето на песните в него.

-Как Ви хрумна да се „свържете” с Лиса Джерард и да я поканите да участва в проекта „Мистерията на българските гласове”? Стана ли магията между нея и хора, за който тя говори с преклонение?

-Връзката с Лиса Джерард  дойде чрез немския ми колега Ерик Бъртън, който много се запали по идеята да работи за проекта с хора и започна активно да търси чужди композитори, които да се включат в албума с написването на песни. Така попадна на Джулс Максуел, британец от Северна Ирландия, който понастоящем живее във Франция. Джулс беше участвал като кийбордист и съавтор в два албума на Dead Can Dance и така познаваше Лиса. Той се зарадва на първоначалното ни предложение да ни изпрати демо записи за нови песни за албума, но сподели, че иска да ги напише съвместно с Лиса. Тогава също така ни разказа, че тя е голям почитател на хора и че след като ги е гледала на живо на концерт в Лондон през 90-те години на 20 в. е била силно повлияна от тях и всъщност след като ги вижда на живо се вдъхновява и написва една от най-емблематичните си песни – The Host of Seraphim. Ние, разбира се, останахме много приятно изненадани при тази новина и много харесахме идеята да привлечем Лиса към проекта и така през декември 2015 Джулс замина за Австралия при Лиса и двамата заедно в нейното студио написаха 6 песни, от които ние финално одобрихме 4.  Междувременно бяхме получили песни и от много други чужди композитори, в това число поп композитори от Германия, филмов композитор от Лос Анджелис и т.н. От всички чужди предложения се спряхме единствено на песните на Джулс и Лиса, защото даваха възможност за колаборация, те не бяха напълно завършени като идеи и ние можехме да добавим към тях български елементи. Петър Дундаков успя да добави български елементи към песните и да ги приобщи към звученето на хора и когато чу новите варианти на  песните си при пристигането си за записите в София през април миналата година Лиса беше възхитена и каза, че сме направили нещо страхотно от нейните песни. Това разбира се беше голямо признание за нас и потвърждение за това, че сме на прав път.

-Младият български композитор Петър Дундаков е музикален продуцент на проекта. Написал е и 7 нови произведения за новия албум. Прочел ли е той по нов начин нашия фолклор, доближил ли го е до съвременните млади?

-Според мен Петър успя да „прочете“ фолклора по нов начин и да се доближи до по-младото поколение и като цяло до по-широк кръг слушатели. Неговата първоначална идея беше, че песните от албума трябва „от една страна да имат дълбочината на класическата музика, но същевременно комуникативността на поп музиката“ и според мен той успя да го постигне. Той има опит в писането на поп музика – джаз, класическа, филмова, театрална и балетна  – и може с лекота да пресича границите в жанровете на съвременната музика. Голяма роля в новия прочит на фолклора изиграха и инструменталистите, всеки от които остави своя индивидуален отпечатък върху песните – немският перкусионист  Дейвид  Кукерман, с когото ни свърза Лиса, внесе много силно усещане за т.нар. world музика, с много раздвижени перкусии, като много от инструментите, които използва са характерни за други култури и народи – напр. удо и джембе, които са характерни за Африка, испански кахон, хенг дръм (който е един сравнително нов инструмент), и т.н.

Българските инструменталисти Христина Белева (гъдулка), Петър Миланов (китара) и Костадин Генчев (кавал) също допринесоха за новия прочит на фолклора, и тримата са доказани виртуози, които лесно импровизират и пресичат граници и не се притесняват да навлизат в нови и непознати територии. Участието на бийтбоксъра SkilleR също внесе много нови елементи в звука на песните със съвременен бийт, който същевременно не пречи на звука на хора, тъй като партиите му са вокални, т.е. имаме среща на глас със глас а не на глас със електронен бийт, което запази характерния звук на хора, но внесе по-модерно звучене в песните. Немалко заслуги за цялостното звучене на песните има и звукоинжинерът  Иван Бошев от студио Пекарната, който вложи много енергия и креативност в работата по смесването на албума и успя да запази баланса между звука на хора и инструментите.

-Какво е предизвикателството за самия хор на проф. Христова? В него има и легендарни имена от нашите народни певици и нови съвсем неизвестни вокалистки.  Успяха ли да зазвучат заедно хем както преди и хем по различен, нов начин, ако въобще това е търсено?

-Да,  в хора има много легендарни певици, но и нови попълнения, което е неизбежно. Предизвикателството беше да се научи и запише новият репертоар в кратки срокове, понякога се налагаше на певиците да репетират по-често и извънредно, да се справим със сроковете, което не винаги е лесно, защото някои от тях живеят извън София и трябва да пътуват до София и да се връщат за репетициите всеки път. Голяма част от тях също така работят на други места и трябваше да се вместим в графиците на всички. Мисля, че хорът си звучи както преди, но и по нов начин, което идва и от песните и от техните аранжименти.

-Ще тръгнат ли по света „Мистерията на българските гласове” в тандем с Лиса Джерард, ще се харесат ли композициите на Петър Дундаков, изпълнени не само от хора, но и от едни от най-добрите наши и световни инструменталисти? Може би това ще стане ясно още при първите срещи с публиката на 6 юни в зала „България” в София и на 8 юни в амфитеатъра в Пловдив?

-Разбира се нашето желание е хорът да тръгне по света с този нов проект и с Лиса, вече има проявен интерес за турнета от други държави. Надяваме се и новите произведения на хора да се харесат на публиката. Очакваме да получим отговор на този въпрос на концертите в Зала България и на Амфитеатъра в Пловдив. Билетите в Зала България вече са изкупени, което много ни радва и показва засиления интерес на публиката към проекта.

 

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *