Home-p1-970×90
Home-p1-970×90

Началникът на ортопедия в МБАЛ – Благоевград д-р С. Папочиев след обучение в Менол: И в Бълтгария, и в Австрия техниката на операция на ставите е една и съща, материалите и те, разликата е в това, че българинът не може да си плати най-прецизната протеза, а австрийците дори не доплащат

Проблемите със ставите не са само за хората в златната възраст, както много често се смята. Често при лека или тежка имобилизация човек се превръща в „затворник“,  защото всяко движение причинява огромна болка. Перспективата е мрачна, ако не се вземат сериозни мерки.

За здравословния проблем разговаряме с началника на ортопедия в благоевградската болница д-р Стоян Папочиев ден след като се завърна от теоретично и практическо обучение за трудно и реендопротезиране на коленни стави към Цимер Виомет Институт в клиника Шолцалпе в Австрия.

– Д-р Папочиев, може ли да направим сравнение как се извършва лечението в Австрия и България?

– Първо, искам да поясня, че ставите ни понасят натоварвания, напрежение, травми, възпаления, по особен начин им влияе и остаряването. Основният проблем е хрущялната маса, която образува предпазен слой върху костите. При движение тя се изхабява, като нормалният млад организъм се възстановява бързо и относително лесно. С напредването на годините, както и при съпътстващи заболявания, този хрущял се износва, с което започват и истинските проблеми в ставите. Първите признаци са пропукванията, които усещаме рано сутрин при събуждане. След това започват болките. Протезирането е изход от ситуацията, то е начин, по който пациентът не се превръща в зависещ от околните хора инвалид, социализира ги.

Лечението на пациентите в Австрия се поема изцяло от Здравната каса – операцията и рехабилитационният период, в нашата страна се доплаща. Здравната каса частично заплаща част от импланта, другата част се доплаща от пациентите. Колянното протезиране в България конкретно се извършва от около 20 години. Човешките стави, образно казано, имат срок на годност, протезите също имат срок на годност и след определен период от време по независещи от хората процеси е необходима повторна операция. За циментните протези този срок е около 15-20 години.

– Какви са Вашите първи впечатления от курса?

– Обучението се проведе в най-големия международен институт за коленни протези, където се намира и специализираната болница за оротопедия и рехабилитация. Там се извършва 70% от протезирането на коленни стави в Австрия. Болницата има дълогодишна история, основана е през 1928 година и се намира в планинския град Менол. Огромна 4-етажна сграда. Курсът е най-висока степен, нивото на компетентност също, обучението е за реендопротезиране на коленни стави, интервенцията се извършва, когато е изтекла годността на ставата или е настъпило някакво заболяване и се налага протезиране, което е специфично като дейност. Тази операция не може да се извърши във всяка болница.

Благоевградската държавна болница е единствената в Югозападна България, в която се осъществява протезиране от работещ такъв специалист на място, а не чакаме такъв от София. На курса сега се обучавах при най-големия международен специалист проф. д-р Хофман, заедно с мен бяха още петима колеги от България – по двама от Плевен и Пловдив и един от София.

– Какво Ви впечатли най-силно от обучението в Австрия?

– Запознах се с най-новите технологии, операционите зали са изключително модерни, с висока технологична мощ. Силно ме впечатли лекотата, с която работят колегите, там винаги избират най-подходящото и най-доброто, те преценяват какво е необходимо и го поставят. При нас има социален проблем – пациентите нямат възможност да платят за най-доброто. Избират се по-ниски цени, една протеза в нашата болница с доплащане е 240 лв, самата протеза 1800 лв., Здравната касата заплаща 1560 лв. Колянната протеза е около 4800 лв., от тях 2700 лв. заплаща Здравната каса, останалите доплаща пациентът в касата на болницата.

Искам да поясня, че в Австрия пациентите не доплащат, там те са заплатили медицинската услуга предварително. В Австрия здравната осигуровка е 8% от заплатата, разбира се, там се получават и високи заплати, но това води и до по-високи  вноски. При нас здравната вноска е около 3,2% , но и заплатите ни не могат да се сравняват с тези в Австрия. Един лекар там плаща около 1800 евро здравни осигуровки, медицинските сестри – 700-800 евро. В Австрия една медицинска сестра получава около 3500 евро. Заплатата на един лекар в Германия например е около 18 000-20 000 лв. В България един млад лекар, който е без специалност, получава около 700 лв. заплата и плаща 20 лв. здравна осигуровка. Техниката на операция като качество е същата, която получават и нашите пациенти. Протезите са едни и същи навсякъде, но там е улеснена работата на лекарите. Разликата, пак посочвам, е в доставката на най-прецизната протеза, която е скъпа и българите не могат да си позволят.

– Какво Ви впечатли в болницата в Австрия?

– Там ортопед-травматологът едновременно може да извършва операцията и да води диалог със специалисти, които са извън операционната зала. Дискусията се води чрез мултимедия и аудиотехника. По време на интервенцията операционният екип чува мнението и на други специалисти, те са в аудитория – рапортна зала. Опериращият лекар е с камера на главата. Там се провежда тим лечението, лекарят не е сам със собственото си мнение, а с това на групата колеги, „на отбора“.

Огромно впечатление ми направиха дискусиите, които се извършват и преди операция. Обсъжда се всеки пациент преди операцията. В чужбина, например в Америка, трудът на специалистите се цени изключително и те получават много по-високи заплати. Само искам да кажа, че там колегите могат да си позволят да релаксират от тежкия и отговорен труд в частни басейни, игрища за голф и футболни. Средният годишен доход на специалист с опит в Америка е около 450 000-550 000 долара. Сега, когато бях в Австрия, забелязах, че колегите там работят много, но в същото време са удоволетворени от работата и щастливи, почти всички шофираха чисто нови автомобили, мерцедеси…

Не се оплаквам, но в България през изминалите години се насажда мнение, че лекарят не страда, само се чака да допусне грешка, и едва ли не се забравя, че той също е пациент със своите заболявания и също става пациент на свои колеги. Нека не забравяме, че животът е съвкупност от физическото здраве и психиката на човека. Обичам професията си – лекарската професия е призвание. Още в увода на медицината е написано, че лекарят е водач, който превежда пациента през едно тресавище и нещата не зависят винаги от него…

И накрая искам да кажа, че в нашата страна трябва да се научим да ценним труда на здравните работници – лекари, медицински сестри, специалисти и помощен персонал, защото работата ни е посветена на най-святото – човешкото здраве, а то няма цена.

Разговаря СЛАВА ИВАНОВА

 

 

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *