Home-p1-728×90
Home-p1-728×90

НАШИ ПО СВЕТА! Благоевградчанка най-големият земеделски производител в Памплона

Благоевградчанка, ветеран сред българската емиграция в Испания, е най-големият земеделски производител в административния център на област Навара – гр. Памплона. В 200-хилядния град, чиято икономика е свързана с производствтото на коли, енергия и хартия, Августина Кирилова държи под аренда близо 40 дка градини, в които произвежда биозеленчуци, сред които и популярните испански салати витавия и ачекория. В перфектната градина на българката лехите са изпънати по конец, огромна част от работата се прави с машини, но има и доста ръчен труд, поради което дамата е работодател на 40 души, предимно българи. С продукцията благоевградчанката зарежда борси и магазини, а най-висококачествената част от нея отива за училищата, детските градини и болницата в Памплона.

В помощ на Августина е по-малкият й син, който е дипломиран в областта на агрономията, докато батко му се занимава с транспорт. Най-отговорната роля – на дегустатори на продукцията, пък е поверена на трите внучета на Августина.

Благоевградчанката е в Памплона вече от 20 години. Преди да замине, до последно работи в администрацията на гр. Рила, но през 1997 г. инфлацията изяжда всичките й спестявания, доларът стига 3000 лв. и заради двете си деца тя е принудена да си стегне куфарите. Днес българската общност в Памплона е на трето място след еквадорската и боливийската, но когато Августина пристига с виза за 40 дни, българите се броят на пръстите на двете й ръце.

„Бях наясно, че ако трябва да работя, по-добре ще е да е на полето – да чистя къщи ми се струваше несериозна работа, тъй като за времето не беше актуална”, разказа за „Струма“ Августина.

Връзката й със земята е от детските години. Родословното й дърво е свързано с Рилското корито – майка й е от с. Пороминово, а баща й – от най-трудолюбивото село в коритото – Бараково. Дядо й по бащина линия пък бил един от първите земеделци и навремето имал доста земеделски имоти до Благоевград, които по-късно били отчуждени за строежа на Е-79. На 7 г. бащата на Августина загива при инцидент в картонено-мукавения завод в с. Бараково и върху майка й пада цялата отговорност по отглеждането и възпитанието на детето.

„Аз съм й много, много благодарна за всичките усилия, които положи в тази посока, благодарна съм и на дядо си, защото от много малка подхрани амбициите ми да се занимавам със земеделие”, казва Августина. За тези си амбиции впоследствие тя се сеща чак в Памплона, когато прагматично решава, че не ще да чисти чужди къщи, а иска да произвежда зеленчуци като тези на дядо си.

Най-неочаквано в помощ на амбициозната благоевградчанка идва не кой да е, а Христо Стоичков. След цяла нощ редене в коридорите на местното земеделско министерство, откъдето трябва да получи одобрение за наемане на земеделска земя, Августина най-сетне успява да се добере до кабинета на  министъра и първото нещо, което вижда в него, е огромен портрет на Стоичков. Оказва се, че министърът някога обядвал охлюви със Стоичков и оттогава за него българинът и сънародниците му са най-великата нация на света. „След като стана ясно, че и аз съм българка, вече нямаше никакви проблеми”, смее се при спомена Августина.

След 1 г. испанските власти й разрешават да доведе децата си за 3 месеца и чрез тях майка им започва да опознава местните българи – момчетата се запознават с тях, докато се разхождат по улиците на Памплона, и да ги водят в квартирата им. А Августина започва да им помага – с работа, съвети, пари. Според приятелките й в столицата на Навара тяхната Август, както я наричат, е помогнала на стотици и неслучайно я наричат местната Майка Тереза.

„За мен е ценно, че и самите испанци ме определят като персона с голямо сърце”, доверява Августина и се сеща за случка от миналия месец. Докато един ден бързала за градините, минала край реката и видяла, че класът на внучката й е тръгнал на поход. По едно време едно от децата я зърнало, разпознало, веднага казало на учителя кой се движи от другата страна на улицата, той спрял целия клас, за да поздравят всички амачи (бабата) на тяхната съученичка, а момиченцето изпратил при Августина, за да й даде целувка. „Бях толкова щастлива – такова внимание към мен, една обикновена българка”, вълнува се Августина, когато разказва случката.

За успеха си в Испания тя е категорична – няма начин да не успееш, ако работиш и спестяваш. „Гледай си работата и не мрънкай”, е простичкият съвет на Августина Кирилова. Другият й съвет е нейният житейски девиз: „Рискувай, за да разбереш, че живееш!“.

ВАНЯ СИМЕОНОВА

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *