HP-p1-728×90 Refan

Не съм съгласен с новия Закон за образованието, не може учениците в София и тези в малките крайгранични села, където в един клас са събрани деца от три възрасти, да учат по един учебник

Какви промени настъпват с влизането на новите учебни програми, „разтоварват“ ли те учебното съдържание, ще се сложи ли край на бясното препускане из учебния материал и учебниците на академичен стил, трудна ли е историята на учениците, къде изчезна Средновековието и какво е съвременен патриотизъм. По всичките тези теми разговаряме с учителя по история в Националната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ – Благоевград Николай Куколев.
– Г-н Куколев, как мина оценяването на новите учебници?

– Всъщност ние ги оценихме за пригодност, т.е. дали отговарят на общите изисквания на учебни програми и заложения материал за съответната учебна година. С оглед на това, че във всеки клас има различен тип учебници, трябва да използваш различни подходи и методи на работа, ако не минеш една пълна учебна година, и то в няколко различни класа, не можеш да разбереш доколко даденият учебник е добър и полезен. В този смисъл оценката сега е формална, истината ще дойде на по-късен етап. Добре е, че повечето издателства вече предлагат и електронен вариант, който чакахме доста време. Мисля, че те ще бъдат достъпни, на по-ниска цена или безплатни. Така част от учениците, на които им е трудно да купуват нови учебници, ще имат достъп до учебно съдържание, което ще им върши работа, още повече че младото поколение все по-трудно хваща книжно тяло, по-лесно влизат в интернет да търсят информация. Но има още какво да се желае – електронните варианти да се направят още по-интерактивни, с още повече възможности за самостоятелна работа. Все пак важното е, че е сложена една добра основа.

– По новите програми за 2, 6 и 8 клас, влизащи от предстоящата година, са одобрени рекорден брой от общо 256 проекта за учебници. По история за 8 клас мисля, че бяха 4, а по литература цели 10. С какво историята или математиката на едно издателство е по-различна от друго, та да се създават толкова много учебници, и то по един предмет?

– Това е един дебат, който се води отдавна, още след 1990 година. Според мен не е лошо, хубаво е да има различни учебници. Вярно е, че има една обща учебна програма, един набор от знания, които всеки едни ученик в съответния клас трябва да притежава, но винаги има значение начинът, по който му се поднася една информация – доколко тя е подробно написана, приложените помощни материали, начинът на списване и изказ на авторите.

– Т.е., въпреки че са много на брой, учебниците са с еднакво съдържание?

– Да, учебната програма поставя изисквания за теми, знания, умения, които трябва да имат учениците в края на съответния курс. Наличието на повече учебници според мен обаче може да бъде по-полезно, ако се търси друг тип подход. В момента всяко издателство пише, като търси подходящите преподаватели, но много-много не се обръща внимание и най-вече не се изследват нуждите на децата в различен тип училища, в това число и в различни региони на страната. Защото не е едно и също къде преподаваш история /говоря за задължителния курс, оставяме настрана профилираното обучение/, дали в смесен райони, доколко децата боравят свободно с българския език, доколко имат достъп до външни източници на информация, до библиотеки. Навсякъде е различно.

– Според Вас учебникът трябва да бъде съобразен с характеристиките на дадения регион?

– Не само регион, а и образователно равнище, тип училище. В професионалните училища уроците по история трябва да са поднесени по един начин, в математическите гимназии по друг. В хуманитарните гимназии, където се обръща повече внимание на историята и на хуманитарните дисциплини, трябва трети подход при поднасянето на същата тази информация за дадения исторически период. В този смисъл това наличие на много учебници може да бъде много полезно. В случая обаче аз забелязвам, че повечето учебници следват един и същи модел. Вярно е, че някои са написани малко по-кратичко, опитват се да използват малко по-обикновен език, за да бъдат по-достъпни, но не се търси подобно разграничение по региони и типове училища. Има още много какво да се работи в тази посока и тъй като в бъдеще предстои издаването на още много нови учебници за следващите учебни години и етапи, си мисля, че този процес на разграничаване трябва да започне навреме. Има 2-3-4 години, в които да се обсъжда самото съдържание на учебниците, да се консултира повече с учителите, при това от различен тип училища и райони на страната. Защото едно е да си ученик в София, друго е да си ученик в някое крайгранично село, където в един клас примерно учат деца от три възрасти. Т.е. има различен тип нужди, това е много важно и трябва да намери място в учебниците. Ако успеем да го направим, една значителна част от бъдещата ни работа ще бъде улеснена и ще стане по-резултатна.

– Като казахте достъпен език, това означава ли, че сегашните учебници са на висок, академичен стил, неразбираем за децата?

– Като цяло да. Повечето учебници и разписаните в тях теми не съответстват на езиковата култура на децата. Това е по-глобален проблем и не е свързан само с учебници. Голяма част от децата имат по-ограничена езикова култура и трябва да се направят промени още в по-долните класове. Съвсем отделен е въпросът с районите със смесено население, където част от ромите или българските турци не говорят добре нашия език. Затова трябва да се мисли как самата езикова култура и компетентност при тези деца да бъде достатъчно висока, за да могат те след това да работят и самостоятелно с тези учебници. За съжаление това се отнася не само за смесените райони. Дори и в по-големите градове вече има немалко ученици, които боравят с родния си език на едно доста елементарно ниво. Фунционалната неграмотност наистина съществува и се превръща в проблем. Децата могат да четат, но не разбират голяма част от смисъла на прочетеното, защото или не знаят същността на много думи от българския език, или имат много превратна представа за техния смисъл и учейки, те всъщност не получават знания, а изкривена картина на това, което би трябвало да знаят.

– Как според Вас може да бъде разрешен този сериозен проблем с функционалната неграмотност?

– Лично аз съм си мислил, ако трябва, първите две-три години да се учи само български език и математика, нищо друго. За да могат децата да свикнат и да придобият тези най-базови езикови и математически компетенции. Защото и проблемите с математиката не са маловажни, ние изоставаме много силно и в тази област, а математиката задава една логика и ориентация, необходима на всеки млад човек. Затова нещата в целия курс на обучение трябва да са подредени така, че всяко следващо ниво наистина да стъпва върху една достатъчна образованост и грамотност от предходния етап. Иначе колкото по-нагоре вървим, тези нерешени проблеми се натрупват, натрупват и каквито и усилия да полагаш, дори и учениците да имат искрено желание, не могат да наваксат изпуснатото години наред. Всичко това прави обучението в горните класове все по-трудно.

– Говорейки за обучение, трудна ли е историята на учениците?

– Няма как да им е много лесна. Истината е, че в училище се изучава почти равностойно голяма част от историята на света, с фокус върху Европа и българската история. Даже си мисля, че българската история е ощетена, защото на практика тя се изучава в два класа – в 7, когато приключва основното образование, и в 10 клас. Т.е. на два пъти в своето образование нашите ученици учат концентрирано българската история, което за мен е малко. Има различни мнения, но е хубаво да има по-голям акцент върху нашата история. Другото, което може да се направи, но изисква сериозни усилия от страна на министерството, е учителите, авторите на учебници, издателите, екипите, които след това ще подготвят различните видове изпити, било НВО, ДЗИ, състезания, олимпиади… да съкратят учебното съдържание, за да имаме повече време за практически занимания с децата. Сега материалът е страшно много, а часовете за упражнение продължават да бъдат малко. В новите програми обикновено записват: до 60% да се отделят за нови знания, повече време за упражнения, за практически задачи, но като погледнете приоритетните общи теми, зададени за учебно съдържание по тях, се вижда, че материалът е много. Няма как да го вкараме в по-малко часове. Т.е., или трябва въобще да не преподаваме част от темите, или да ги дадем на децата изцяло да ги готвят самостоятелно вкъщи, без да знаем до каква степен са се справили. Според мен просто можеше да се разтовари част от съдържанието, като се направи под формата на избираеми модули. Например да има 10 учебни теми в три различни раздела /сектора/ и учениците да избират какво да учат.

– Това учене на различни избираеми теми няма ли да доведе до проблем при изпитването?

– Да, особено при националните изпитвания. Едни ученици ще акцентират на икономическите аспекти на историята, други ще изберат култура, изкуства в съответния исторически период, трети ще се насочат към военна, дипломатическа история. Но и това нещо има решение – правят се различни въпроси от трите сектора съобразно изучаваното от ученика в рамките на учебната година, курс. Както казах, това изисква повече усилия и работа, но може да се получи и би било по-ефективно, отколкото сегашното страшно препускане през един куп нови теми, много различни събития и на практика времето да учим децата да разсъждават върху историята е много малко. Затова за много от учениците историята продължава да бъде някакъв набор от събития, дати, имена на личности, а всъщност ценното в историята е как протича историческият процес, изобщо как се развива всяко едно общество, учениците да разберат, че нищо в нашия живот не се случва случайно и винаги е свързано с това, което се е случило преди нас с нашите предци. Така се сформира и гражданска отговорност – всеки да знае, че това, което върши днес, утре ще се отрази на неговите наследници. Това е смисълът на историята, да познаваш опита на миналите поколения и да можеш да го използваш в сегашния си живот.

– Какво е новото в новите учебни програми по история?

– Едната промяна е свързана с подредбата на историческите периоди, така както се разглеждат в съответните класове. В прогимназиалния курс досега историята на античния свят се учеше в 7 клас, а българската в 5 и 6 клас. Сега античната история преминава в 5 клас. Следващите две години се учи българска история, основно в 7 клас, а общата средновековна история остава на по-заден план. Идеята на тази промяна е краят на съответния етап на образование /7 клас – основно, и 10 клас – първи гимназиален етап/ да завършва с българска история. Тази концепция не е лоша, но има един основен проблем. Досега задължителното обучение по история беше до 11 клас и примерно в гимназиите с интензивно изучаване на чужд език историята и други предмети не се учиха в 8 клас, като материалът оставаше за 9 клас, и така в 12 клас се завършваше с учебното съдържание за 11 клас, а българската история пак идваше в края на средното образование. Сега обаче с разделянето на средното образование на два етапа по новия закон /първи гимназиален до 10 клас и втори гимназиален до 12/ задължителното учебно съдържание не може да се отлага за след 10 клас, т.е. няма как да остане за 11 клас. Така всъщност пада една цяла учебна година за изучаването на този предмет, а материалът трябва да се предаде.

– Това за хуманитарните гимназии ли се отнася?

– Не само, и за езиковите, и за математическите, изобщо за всички гимназии с интензивно изучаване на чужд език.

– И след като осмокласниците нямат история, а приключват изучаването на този предмет в 10 клас, кога и как ще вземат материала за 8 клас?

– Ето това е проблемът. В 9 клас учениците ще трябва да усвоят материла и за 8, и за 9 клас.

– Ако правилно Ви разбирам, деветокласниците ще вземат материала за две години в една…  – Точно така.

– А по колко часа история имат?

– Часовете не се губят, остават същия брой – 72 часа в 8 клас и 72 в 9 клас, като всичките отиват в 9 клас, където ще учат история 144 часа годишно.

– Първия срок ще учат материала за 8 клас, а втория срок за 9 клас?

– Да, и ще изучат два пъти повече материал в рамките на една година, който по принцип е предвиден за 2 учебни години. Ще трябва да си купят и два учебника по история – за 8 и 9 клас.  – Това министерството знае ли го, предвидилили са го?

– Естествено че го знаят, то и на самите учебници така е изписано: учебник по история и цивилизация за 8 клас, и отдолу: за първия срок на 9 клас за училищата, които интензивно изучават първи чужд език в 8 клас. Всъщност от министерството се хващат за това, че броят на часовете по история се запазва, но проблемът е ясен. Едно е да учиш един учебен материал в рамките на две години, а друго е в една. Времето, което децата ще имат за подготовка, възможностите да им даваш домашни занятия, да ги водиш извън училища – на опознавателни срещи, в музеи, регионалната ще е два пъти по-малко.

– Добре, а това струпване на часове и материал няма ли да доведе до, да не кажа отвращаване, но пренасищане на деветокласниците откъм история?

– При всички случаи. Ясно е, че колкото повече учебен материал се опитваш да сбиеш в по-малко време, това намалява ефективността. Лошото в случая е, че става въпрос за задължителното обучение по история и цивилизация, не за профилираното, и това при всички случаи влияе на качеството, още по-страшно е, че може да повлияе и на мотивацията на децата. Ето, на този проблем нямаме готово решение в момента. Аз по принцип не бях съгласен с влизането на новия закон. Мисля, че това трябваше да стане много по-постепенно във времето, за да могат новите учебни програми и създадените по тях нови учебници да се обсъдят по-широко, да има време да се разгледат, редактират и чак тогава да се отпечатат и да влязат в масова употреба. За съжаление тези срокове са приети в закона и чиновниците в министерството казват, че е трудно законът или стандартите да бъдат променяни толкова скоро след приемането им, защото това ще бъде лоша атестация за тези, които са го приели. За мен това е несериозен аргумент. Образованието е в основата на цялото обществено развитие и допусканите грешки ще се възпроизвеждат десетилетия наред, затова реформите трябва да се правят по-внимателно и да се обмислят повече, да се експериментират ако щеш. Нищо не пречеше всичките тези нови програми да се въведат пилотно в някои училища, да се види как се работи, какви са резултатие на учениците, с какви трудности се сблъскват учителите и ръководствата на училищата, да се коригират проблемите и чак тогава да се прибегне към масовото им прилагане. Бързата реформа крие рискове, които според мен ще се „покажат на повърхността“ през следващите 2-3 години.

– Говорейки за промени, къде „изчезна“ Средновековието?

– В момента идеята е в тези две преходни години то да се учи съвместно с Българското средновековие в седми клас, а иначе ще бъде в 6 клас, тъй като в 8 клас /вече в средния курс/ учениците ще започват с изучаването на новата история на света – най-общо периода от края на 15-и до началото на 20-и век. Тази година колегите, преподаващи в 7 клас по сегашните, старите учебни програми, трябваше да съчетаят българската история с общото средновековие, а от предстоящата 2017-2018 учебна година в 8 клас тръгват по новите учебни програми. Това доведе до един дисбаланс и от този преход ще пострадат два випуска – сегашният, завършил 7 клас, и тези, които ще завършат основно образование през следващата 2018 г. Мисля си, че този проблем можеше да се избегне, просто трябваше да се каже: от 2016/2017 г. влизат новите програми за 1 и 5 клас, през следващата – за 2 и 6 клас, после – за 3 и 7 клас, и така в рамките на няколко години да се завърти пълният цикъл, а не да се получават тези диспропорции, още повече че това доведе до липса на учебници за част от децата, а и преподавайки материал за две години в рамките на една, е ясно, че обучението не е ефективно.

– Какво им е най-интересно на децата от историята?

– Трудно ми е да кажа, но на една голяма част им е по-интересно Средновековието, може би защото там има повече романтика и забележителни успехи. Учениците много се впечатляват от Симеон Велики, Иван Асен Втори, от Златния век. Проявяват интерес и към Възраждането.   – Да попитам последно, за османско робство, владичество, присъствие или съжителство ще учат децата?  – Терминът, който най-често се използва, е османско владичество и мисля, че той е коректен. Аз съм противник на термина робство, защото исторически не е точен. Робството си има конкретно значение и се отнася най-вече за определен социален статус. Робът е човек, който няма никакви права, собственост, защита, самостоятелност, включително стопанска и чисто човешка. Докато ние през тези години сме под чужда власт, това не значи, че сме роби. Факт е, че сме оцелели и сме създали неща във всички сфери. Например до освобождението са създадени 1500 училища и те се издържат от самите хора.  Чисто емоционално за мен терминът роб е унизителен. Ето например гърците в техните учебници по история пишат за този период като за липса на гръцка държава, а ние сякаш сами искаме да покажем колко унизени сме били и от това едва ли не да „извира“ някаква гордост.

– Г-н Куколев, според директора на дирекция „Образователни програми и образователно съдържание“ в МОН Евгения Костадинова основната цел на историческото образование по новите учебни програми е възпитание в патриотизъм.

– Не мисля, че основния извор на патриотизъм трябва да го търсим в историята. Има подобно мнение, увлечение у някои, че едва ли не в основата на патриотизма стои познаването на историята и велики моменти от нашето минало. Това е грешна теза и аз се опитвам да говоря с моите ученици по този въпрос. Ние настина сме народ, съществуващ достатъчно дълго време, и сме от най-старите държави не само в Европа, а и в света. Това трябва да ни дава някаква гордост, но не можем да искаме от младите хора да формират националното си самочувствие само заради това, че сме имали някакво славно минало. Младият българин трябва да се гордее и с това, което самият той може и иска да постигне, с държавата ни към този момент. Ако нещо не му харесва, да има самочувствие, да се бори, да го променя и да вярва, че това може и да се случи. Съвременният патриотизъм е в това не само да останеш в България, а където и да отидеш, да не се срамуваш, че си българин, да не правиш така, че децата ни да не учат български, да криеш от внуците си и след време да не знаят, че си българин.

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА

Коментар с Facebook

Свързани новини

1 Коментар

  1. Доктор Рокендрол

    Прав е Куколев, в министерството на образованието незнайно защо толкова бързат с прилагането на всички промени – ЗПУО може да се въведе постепенно, по-радикалните промени да се проверят в рамките на 2-3 години в няколко пилотни училища, да се анализира резултата и чак тогава да се приложи във всички училища. И да се помисли за мотивацията на учителите, както и за проблема с разпадащите се семейства и липсата на достатъчна ангажираност на родителите с възпитанието на децата им.

    Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *