Home-p1-728×90
Home-p1-728×90

Обща история или част от българската история?

На 20 юни от Скопие долетя новият премиер на бившата югорепублика Македония Зоран Заев за среща с българския колега Бойко Борисов. След срещата се разбра: на 2 август Борисов ще отлети за Скопие за честване годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и да подпише договор за добросъседство. Странно, защо в Скопие, а не в Битолско, дето е апогеят на Илинденското въстание! Защо не в Крушево, дето на 3 август 1903 г. в къщата на македонските българи Наум и Георги Томалевски е обявена Крушевската република. И чиито гробове са в София!
Нашенска медия възторжено изкукурига: „Македония се съгласи за общите ни празници след 18 години мъки“. На фона на завидния телешки наивитет отрезвително прозвучаха думите на ексдепутата Велизар Енчев: „Зад посещението се крият определени проблеми, които ме карат да мисля, че инфантилният възторг от визитата на Зоран Заев е абсолютно комичен“. И прогнозира: „На 2 август договор няма да се подпише, или ако се подпише, той ще е във вреда на България“.
Какво показа визитата“ За кой ли път външно министерство и премиер се оказаха неподготвени. Пролича по неуверените изказвания, миш-маш от историческо невежество и страх да се говори откровено. Единствен президентът Радев ясно заяви на Заев: Скопие трябва да приключи с претенциите за някакво „македонско“ малцинство у нас. Това трябваше да чуем от премиера. Защото, ако Скопие иска да подпише договор за добросъседство, трябва да промени ред членове от Конституцията, особено член 49, императивно задължаващ всички правителства да отстояват правата на измислените „македонски“ малцинства в България, Гърция и Албания. Прав е В. Енчев: „Ако този член не се промени и подпише този договор на македонски, това ще бъде поредната коминтерновска капитулация“. Защо коминтерновска? Защото, като идея „македонскиот jазик“, базиран на българско наречие и инфектиран с 2-3 хиляди српски думи, се ражда не в „македонските земи“, ако ползваме йезуитски израз на руския президент Путин, а в СССР, след резолюция на Коминтерна от 1934 г. Негови инициатори са 3-има български комунисти, сред които Алекси Величков, родом от кюстендилското село Цървище (община Кочериново), дядо на настоящ зам. министър на отбраната!
Защо управляващите, към които спадат т.нар. „Обединени патриоти“, трябваше да бъдат честни и откровени с госта? Защото не е случаен. Защото в РМакедония именно днешната македонска Конституция е сътворена от партията на Заев, чийто актуален лидер е той. Конституция, основана на яростен антибългаризъм, дело на Социалдемократическия съюз (СДСМ), наследник на Македонската комунистическа партия, секция на Титовия Съюз на югославските комунисти. Именно деди, бащи и чичовци на ред видни днешни соцлидери бяха еничарите, които по заповед на Белград 1945-56 година извършиха кървав геноцид над последните остатъци на българската интелигенция във Вардарска Македония.
Сам ли премиерът се натика в терминологическия капан „обща история“ или е дело на полуграмотните му съветници, не знаем. Вижте какво каза Заев: „Премиерът Борисов ще посети Македония и ще посети паметника от нашата обща история“. Точен ли е изразът? По тази логика обща е и историята ни с Турция след 1396 г., когато 5 века бяхме под турско иго! Или на Полша – близо век и половина под руска власт! Но тук става дума за една държава, погълнала друга. А с РМакедония не стоят така нещата. Като независима държава съществува от 1991 г., от 26 години!
Тогава не е ли нелеп терминът „обща история“?! Защото поставя знак за равенство между 1300-годишна държава и такава, съществуваща четвърт век! Нация, насилствено създадена на базата на изкуствено създаден език, скроен по заповед от Белград.
Вижте как двусмислено звучат думите на Заев. В първия ден от визитата каза: „Чий е цар Самуил трябва да се обсъжда от историците, а не от политиците“. На втория ден каза: „Цар Самуил е част от нашта заедничка (обща) европска историjа“. Колко удобно! И гъвкаво! Но когато български държавник се изправи пред паметника на българския цар Самуил или на Гоце Делчев в Скопие, той не стои пред паметник на незнайния войн, а на историческа личност, чиято етническа принадлежност отдавна е доказана от чужди и наши извори! Може ли цар Самуил, Гоце, Даме и др. едновременно да са българи и македонци! Нелепо, нали? Всъщност, може. Но само ако терминът „македонци“ има географски, а не етнически смисъл!
Забележете, цар Самуил е роден в София от баща българин и арменката Рипсимия. Това научаваме от Битолския надпис на Иван Владислав (1015-1018), последният цар на Първото българско царство. Той е син на Арон, по-големият брат на Самуил. Т.е., племенник на великия цар Самуил. Защо в София (тогава Средец)? Защото там било седалището на баща му комит Никола. Не само съвременник на цар Петър (927-970), син на великия цар Симеон, но и кръвен роднина на царя. Инак как ще му повери огромната военно-административна област, простираща се от София до Егейско море и Епир. Затуй в Битолския надпис, днес нейде потрошен и захвърлен в подземията на македонски музей, Иван Владислав пише, че е „българин родом“. Наши историци отбелязват: „Единственият паметник, който съобщава за Никола и съпругата му Рипсимия, е откритият едва в началото на ХХ век виенски препис на хрониката на Йоан Скилица, с ценните прибавки на епископ Михаил Деволски (средата на Х век)“. И когато рухва източната част от Българското царство, а царските синове на Петър Борис и Роман са отведени на заточение в Константинопол, западната част на царството влиза в историята под името Западно-Българско царство. Тогава четиримата синове (комитопули) на комит Никола: Давид, Мойсей, Арон и Самуил, си разпределят царството на четири зони. На Арон се пада територията от София до Пиринска Македония включително. А на най-малкия брат, Самуил – земите от Охрид на юг. Ето защо намериха костите му на остров „Свети Ахил“ насред Преспанското езеро.
Кой мълчи пред национални паметници, както неловко сториха пред цар Самуил в София Борисов и Заев! Там се произнасят слова, в които ясно се казва какви са родом! Следователно, ясно трябва да кажем на единокръвните ни и единоезични братя, че става дума не просто за „обща история“ с тях. Защото през Средновековието и по-късни отрязъци (1912-1913, 1915-1918, 1941-1944), македонските българи в сегашна Вардарска и Егейска Македония са живеели, борели и умирали в българската държава. Т.е. става дума не за ОБЩА ИСТОРИЯ, а за ЧАСТ ОТ ИСТОРИЯТА, в която земите на днешна Вардарска и Егейска Македония са били интегрална част от Българската държава (виж картата!). Това са съвършено различни понятия.
Принципно прав е премиерът Борисов, когато онзи ден каза пред г-н Заев: „Но защо трябва да ни разделят личности като Тодор Александров, Самуил, Кирил и Методий и дори Вапцаров?“. Наивно възклицание! Едни от тях, като Т. Александров, до преди година яростно клеймяха и отричаха от СДСМ, а други – буквално ги правеха „македонци“! Което се нарича кражба на историческо наследство. Както гърците лъжат, че Орфей и Александър Македонски били елини, а всъщност принадлежат респ. на тракийските племена едони и македони.
Ето българофобски факт на отричане от самия Заев. Тогава е зам. председател на СДСМ. „На 22 март 2013 г. – пише македонският журналист през 2013 г. – електронната медия на СДСМ „Плюсинфо“, два дни преди първия тур на македонските местни избори, публикува материал за среща на кмета на Струмица с жители на село Куклиш. На нея днес представящият се за искрен приятел на България и българския народ, Заев казва: „Работихме много и имаме право на вашата подкрепа. Осъществихме 47 проекта в селото, струващи общо над два милиона и 300 000 евро, срещу една спортна зала на властта (има предвид управляващата ВМРО-ДПМНЕ – бел. авт.), на която беше дадено името „Тодор Александров“. Направиха една спортна зала, честно е да кажа: благодаря им за това. Но тук има 17 хора, загинали на Сремския фронт, тук са братята Минкови, има и войводи. Можеха някое от тези имена да сложат на залата, а вместо това, без консултации с жителите на Куклиш, сложиха име, което настояваше за българщината на нашия македонски народ“. Когато говори за загиналите на Сремския фронт, Заев визира титовите партизани, с което подсказва колко дълбоко е пронизало сърбоманството душата на соцлидера. Днес обаче го виждаме в обратна, атлантико-глобалистична „резба“! Защото важното не са идеали и идеи, а властта и парите. Поне в последното Зоран Заев има богат опит.
И накрая, соросоидни наши и медии в съседна РМакедония обвиняват ВМРО-ДПМНЕ в това, че тяхна е вината години наред да не е подписан договор за добросъседство. Премълчава се, че 1999 г. между тогавашните премиери Иван Костов и Любчо Георгиевски бе подписана в София декларация за сътрудничество.
Наистина ли вината за замръзналите българо-македонски отношения е във ВМРО-ДПМНЕ? Не, по-голямата част от тази вина лежи върху ръководството на СДСМ, воглаве с фактическия му лидер Бранко Цървенковски, с неговата „маша“ в Централниот отбор (ЦК) Радмила Шекеринска, настоящ министър на отбраната, и на самия формален лидер Зоран Заев. Нека се върнем 2013 г. и цитираме какво казва В. Канзуров: „При т.нар. СДСМ от 1990 г. насам почти няма избори, в които главните атаки срещу старото ВМРО-ДПМНЕ на Любчо Георгиевски и настоящето ДПМНЕ на Никола Груевски да не са били обвиненията за българофилство, заплахите за „българизация“ на Македония и за „изопачаване“ на историята, които уж са правили или са се подготвяли да правят техните главни опоненти“.
Ето каква „партийна атмосфера“ е дишал, отглеждан и възпитаван днес представящият се за приятел на България и българите македонски премиер!
Има една мисъл на късния римски философ Боеций: „Две са нещата, които определят осъществяването на всяко човешко действие, а именно волята и възможността. Ако едното от тях липсва, нищо не може да бъде завършено“. Мисъл-поука за днешните български и македонски държавници. Защото ако на волята липсва познание и нравственост как да действа, т.е. ако не споменатите от Боеций интелектуални и познавателни качества и възможности, тя прилича не на провиждащ в бъдното държавник, а на слепец.
НИКОЛА СТОЯНОВ

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *