Home-p1-728×90

Общинският съветник д-р Васил Попов: Освещаваме параклис в Гърция в памет на 84 съграждани от Св. Врач, убити без съд и присъда от комунистическия режим

Д-р Васил Д-р Васил  Иванов  Попов е съдов хирург, съветник в Общинския съвет в Сандански. Завършил е Медицинска академия – София, общ профил. Придобива специалност „Съдова хирургия“. Работил е в „Софиямед“ в съдова хирургия, консултант е в областната болница в Благоевград. Практикува обща хирургия и специализирана съдова хирургия. Семеен, с две дъщери, които също са лекари.

– Г-н Попов, как се зароди идеята да направите параклис в Гърция в памет на жертвите на комунистическия режим?

– След 10 ноември 1989 г. се носеше от уста на уста за зловещото дело за убити наши съграждани от Св. Врач, днешния Сандански. Над 84 човека са избити след 9 септември 1944 г. в едно село Латрево, Демирхисарско, което сега се казва Хортево, в Сидеро Кастро. През 1990 г. имахме възможност вече да преминаваме границата с Гърция и тогава успях да отида до лобното място, където е убит и моят дядо Зисо Попов. Намерих бившия кмет Барбаяне, който е бил по време на събитията, и други хора, които ме закараха на това място и ми казаха, че ако се загледам по-добре, мога да видя още кости. Този въпрос остана 27 години неразрешен, защото тръгнахме в различни посоки да търсим помощ от Външно министерство, писахме прошения чрез духовенството, но всичко потъваше и не можахме да го осъществим. Ние искахме просто да бъде опято мястото, което гърците са нарекли Скотомени – мястото на убитите. То се намира на 40 км от Св. Врач и нашите деди са били откарани там, за да се прикрият следите на пъкленото дело. За сравнение, тогава в Св. Врач е имало 4000 жители, а са убити толкова много хора, докато в Петрич – само един стражар, като впоследствие му е скалъпена смъртна присъда от Народния съд. Излиза, че в нашата община са вилнели някакви кръволаци.   Преди около месец нещата се решиха много бързо благодарение на Георги Каменаров, началник на озеленяването в община Сандански, който е с огромни контакти в Серския район. Местните гърци ни посрещнаха много любезно, заведоха ни на мястото и когато им обясних, че просто искам да бъде опято от православен свещеник, те самите ми казаха, че трябва да направя параклис. Обещаха да говорят с владиката и всичко да бъде по църковен канон. Усетих, че на тях това място им е тежало и са чакали толкова години нещо да се направи, защото веднага ме подкрепиха да се почете паметта на невинно загиналите без съд и присъда.

– Какво знаете за убийството, как е станало?

– От сведенията, които получихме от местни хора и от роднини на загиналите, разбрахме, че убийството е станало по изключително жесток начин. Хората са били намушквани в корема с полусърп, така наречения косер. Наръгани са и са оставени незакопани. Гърците споменават, че са виждали хора да викат за помощ с червата в ръцете си. Един от тях – Костадин Джаров, който е бил 39-годишен, е ранен, но успява да се измъкне. Стига до съседното село Сингелио, където е лекуван с месеци. Комунистите разбират и го убиват, без да им мигне окото, въпреки че старите хора казват, че след като един път човек е успял да излезе от гроба, трябва да бъде пощаден. Преди това той успява да даде сведения кои са избитите. Сред жертвите има общественици и управници като моя дядо Зисо Попов, бивш кмет на Св. Врач, кметовете на селата Петрово и Плоски – Иван Паскалев и Атанас Лазаров, видни граждани като Стоян Керемидчиев, Костадин Ангов, Киро Четника, стражари, търговци… Убийствата на 84-те човека са извършени на няколко серии. Пастирчетата от района са били заплашвани да мълчат, за да не ги пратят на Скотомени. Показателно е, че богатите са оставени живи, за да бъдат изнудвани за пари, след което са изселени.

– Как се отрази убийството на дядо Ви на Вашия род?

– Баща ми, включително след 10 ноември, не можеше да извади смъртен акт на дядо ми, защого го водиха безследно изчезнал. Никой не искаше да признае за убийството. Години след промените успяхме да го докажем благодарение на моята характеристика от казармата, до която успях да се добера. В последното изречение в нея е упоменато, че дядо ми е убит от народната власт. Благодарение на това баща ми извади смъртен акт и предяви претенции за наследство. И към момента обаче, след 27 години съдебни дела, нито един наследствен имот не ми е възстановен. Ако някога взема нещо, ще сложа паметна табела с името на дядо ми. В момента на наш имот са сложени сергии и е направен импровизиран пазар, и общината взима пари от мястото. Ако си го върна, никога няма да търся наем от търговците.

– Какво Ви възпрепятства да си го вземете?  – Отказват да ни въведат във владение, въпреки че има съдебно решение, с което имотът е възстановен през 2003 г. без право на обжалване. Създават се какви ли не препятствия и всичко това е за наша сметка.

– Имаше ли последици за Вас в личен план?

– Аз съм се запознал с досиетата на дядо ми и баща ми и разбрах, че децата на избитите са били дълго време наблюдавани. Спомням си като дете, моят баща ми казваше, че името на дядо ми не присъства във фамилията ми, за да не правим впечатление. Бил съм 14-годишен, когато пред 20 деца ми е казвано: „Знаеш ли къде е дядо ти“ Той е убит като фашист“. Когато се правеха в гимназията рецитали, посветени на комунистически вождове и партийци, мен са ме изкарвали извън залата. В казармата бях трудовак. Не знам по какъв начин ме приеха медицина, може би защото имах отлични оценки. Никога не съм бил доносник, аз съм от християнско семейство. Никога не станах началник в професията си на съдов хирург.

– Знаят ли се извършителите на убийството?

– Имената им са упоменати от гърка Барбаяне, както и от сведенията на недоубития Костадин Джаров, фигурират в писмени становища и на родственици на жертвите. Духовните и физически убийци са Иван Делев, Крум Милушев, Никола Хаджиев, Георги Давидов-Графа, Георги Богданов, шефът на полицията, Йордан Ризов.

– Бихте ли простили?

– За да простиш, някой трябва да ти поиска прошка. Аз не познавам децата им. Имената на убийците се крият, никой нищо не си е признал. По документи ги водят безследно изчезнали и толкова години, дори по време на демокрацията, се правиха усилия нищо да не се разбере. През 2000 г. България прие закон, с който комунистическият режим бе обявен за престъпен. На убийците няма да бъде потърсена отговорност поради изтекла давност на престъпленията. За давността се произнесе и Конституционният съд миналата година. Каква давност, като са осъществени на територията на друга държава“ Някои от хората разбраха едва сега, че техните близки са убити. Дядо ми е бил на 61 години, но имало много млади хора – на по 25 години. Като Димитър Хаджитрайков, който е владеел 5 езика.

– Кога ще бъде осветен параклисът?

– Освещаването на параклиса, който ще носи името „Вси светии?, ще се освети в средата на октомври. Идеята е да се почете паметта на жертвите. Не може само комунистите да почитат загиналите преди 9 септември. Трябва да вземем пример от Германия. В Сандански има гробно място на загинали немци, което е с гранит и ковано желязо. Много добре се поддържа, тъй като германската държава дава ежегодно средства за това на общината.

 

Надка Въндева: Сред убитите е моят тетин Стоян Керемидчиев

В списъка на убитите без съд и присъда невинни жертви на комунистическия режим са изтнъкнати граждани от Св. Врач и околията и дейци на ВМРО, борили се за свободата на поробена Македония. Първата група граждани, около 20 човека и повече, в началото на октомври 1944 г. са натоварени от ареста в два камиона, завързани със синджири и легнали по очи, за да не избягат. Умъртвени са край село Латрево, Демирхисарско. Не са убивани с оръжие, с патрони, а са им разпаряни коремите и са удряни по главите с лопати и оставени да умрат мъчително. Впоследствие телата им са разкъсани от кучета. Това научихме наскоро от човек от Латрево. Мълвата говори, че така са умъртвени по нареждане на Георги Богданов, по това време началник на полицията в Свети Врач. Сред първата група убити е моят тетин Стоян Керемидчиев, 46-годишен интелигентен, красив мъж.

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *