Home-p1-728×90
Home-p1-728×90

Цар Симеон Сакскобургготски дойде в Бараково за откриването на музея на Ив. Балабанов, влакчето от железницата за Рилския манастир го върна към спомените от детството му

Бившият премиер на България цар Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита, посланикът на Украйна у нас Микола Балтажи и стотици жители на община Кочериново, Благоевград и София вчера присъстваха на тържественото откриване на музея на индустриалеца Иван Балабанов в кочериновското село Бараково.

Някогашната Книжно-мукавена фабрика, известна като Балабанова фабрика в с. Бараково, отвори врати за пръв път след няколко десетилетия, за да разкрие на любопитните чрез богата колекция от фотоси миналото на фабриката, когато тук са работили хиляди българи и над 500 представители на още 14 националности.

Безспорно най-голям интерес сред посетителите предизвикваше парният локомотив с 8 реставрирани вагончета, които навремето са се движили по т.нар. Рилска железница, построена за нуждите на фабриката през 1920 г. Железницата е била е с дължина 40 км, тръгвала е от Рилския манастир и е стигала до Бараково, като отначало е превозвала дървен материал, а после и пътници. Теснолинейката се е движила с 10 км/ч и е имала представителен царски вагон.

Специално заради парното локомотивче от Благоевград бе довел децата си адвокат Марио Биков, около него си направи десетки селфита и бившият благоевградски полицай Мирослав Писов, който в момента работи в системата на българските железници. Влакчето се оказа и един от най-силните детски спомени на цар Симеон, който дълго го разглежда, връщайки се десетилетия назад в спомените си, когато бил съвсем малък, а влакчето му изглеждало гигантско по размери.

В центъра на откриването на музея бяха дъщерята на Иван Балабанова – Бистра Балабанова, на която реставрирането на две от многото сгради във фабриката излязло няколкостотин хиляди лева. Неотлъчно до нея бе и Методи Панайотов, преподавател в Националната художествена академия, който от години изследва дейността на фабриката и свързаната с нея железница, автор е на 2 книги, посветени на фабриката – „Ние, децата от Балабановата фабрика“ и „Рилската железница“, и е инициатор за случването на музея.

От всички музейни експонати той най-трудно успял да получи железницата – трябвали му 9 години ходене по държавни институции, за да успее да вземе влака и малка част от автентичния релсов пък, по който навремето влакчето се движело, разказа Панайотов. А голямата му мечта е влакчето отново да потегли, макар и само в двора на Балабановата фабрика, като атракция за посетителите.

Според Панайотов Музеят на железопътното теснолинейно дело, където от вчера влакчето може да бъде видяно, е единствен по рода си в България. Също толкова уникален е и съседният музей, наречен „Иван Балабанов“. В единия му край се издига скулптурна фигура от гипс на индустриалеца, а отпред, пред сградата, е паметната плоча с имената на 500 чужденци, които са работили във фабриката. Непосредствено над плочите се веят и 14-те им национални флага.

Кой е Иван Балабанов и с какво животът му наистина е бил забележителен – на тези въпроси отговори дават стотиците архивни материали, които Методи Панайотов успял да изрови и реставрира.

Баща му Тодор е бил сподвижник в революционния комитет на Левски и за да прикрие участието си в освободителното движение, си взема турчин за съдружник. Въпреки това е вкаран в затвора, успява обаче да избяга, живее във Виена, но веднага след освобождението на страната ни се връща в родината и с брат му Коста построяват в далечната 1902-1903 г. дъскорезна фабрика на брега на Рилската река до с. Бараково.
Братята печелят търга за концесия на горите на Рилския манастир за период от 20 години. През 1894 г. българското правителство гласува закон за поощряване на индустриализацията в България, а идеята е да не се закупува дървен материал от съседните страни Румъния и Сърбия.

През 1912 г. Иван Балабанов наследява бизнеса на баща си и го развива до невероятни мащаби – по време на Първата световна война той построява теснолинейка от Кочериново до Рилския манастир за нуждите на своето дъскорезно предприятие в с. Бараково – железницата в началото превозва дървени трупи и изпълнява военни задачи, а от 1927 г. става достъпна и за пътници. Освен че развива памуко-текстилната фабрика в Мездра, водноелектрическата централа в с. Брусен и другите предприятия на баща си, успоредно с това Иван Балабанов основава и книжно-мукавено предприятие в кочериновското село Бараково.

Мукавената фабрика е открита на 1 януари 1929 г. и нейни първи ръководители са Йохан Кох и Роберт Лехталер. По-късно, само след няколко години, на 6 май 1937 г. се открива книжна фабрика за производство на различни видове хартии и картони по немски образци: мителфайн, супериор, щрайхмус, натронова, вестникарска, канцеларска и други видове.

Скоро след победата на болшевишката революция в Русия у нас бягат много белогвардейци – някои от тях произхождат от дворянски дворове, имат европейско образование, култура, финес и възпитание, и Иван Балабанов отваря вратите на своята фабрика именно за тази най-изтънчена прослойка, след като във фабриката му вече са дошли да работят десетки австрийци, холандци, французи, италианци, поляци, гърци, украинци, хървати, албанци. Работниците създават тук симфоничен оркестър с 30 музиканти, духов оркестър, три читалища – руско, украинско и българско, още толкова театри, библиотека с 7500 книги, киносалон, футболен отбор. Организира се конкурс за най-красива жена, правят различни спортни турнили – например по по кегелбан, и много други. За тях Балабанов разкрива безплатни болници, столови, училища, има дори приют за болни кучета. В същото впреме цялата дейност на фабриката се води при изумителна отчетност, която Панайотов успял да открие в архивите – счетоводните дневници на Балабановата фабрика. Част от тях са изложени като музейни експонати и са наистина забележителни. Сред любимите примери на Панайотов е разход от 4 лв. за подкова на магаре, който съдържа подробна информация за цвета, възрастта и името на подкованото магаре, както и точно кое копито му е подковано.
През 1943 г. Иван Балабанов спасява около 30 еврейски момичета, които взема на работа във фабриката на общ режим като останалите работнички. Освен тях прибира германски военнопленници, осигурява им спокоен живот и им дава двойно по-високи заплати. Иван Балабанов се грижил за служителите и работниците като за свои деца – построява им жилища, в които те не плащат наем, отоплението и осветлението също е за негова сметка, издига болница с родилно отделение и зъболекарски кабинет, прави безплатна детска градина, засажда зеленчукови градини и отваря животинска ферма. През военните години дарява на всеки един от тях по една коза – за да има мляко за децата, и по едно прасе, за да не е празна трапезата.

Общо във фабриката през 1927-1944 г. са работили 500 чужденци, постоянно са били заети около 1000 души, а със сезонните работници те ставали около 2 хиляди.

През 1944 г. обаче комунистите заграбват фабриката и Балабанов заминава в Италия, където умира през 1969 г.

Връзката на Методи Панайотов с Иван Балабанов е по линия на родителите му. Те били сираци, а фабрикантът им дал подслон и оттогава Панайотов приел за свой синовен дълг да се отблагодари, макар и само с памет, на благодетеля на родното си село.

На откриването на музея вчера дъщерята на Иван Балабанов – Бистра, бе толкова развълнувана, че успя само с по едно изречение на български и английски език да благодари на всички присъстващи за проявения към делото на татко й интерес, след което побърза да се оттегли настрани.

Сакскобургготски си тръгна чак след като удовлетвори желанието и на последния посетител, поискал да се снима с него. Посетителите обаче продължиха да се точат през целия ден.

ВАНЯ СИМЕОНОВА

Коментар с Facebook

Свързани новини

1 Comment

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *