Home-p1-728×90
Home-p1-728×90

О.з. старшина Т. Занков: Днес наричаме времето, в което живеем, демокрация и критикуваме онова преди 1989 г., а тогава образованието беше безплатно, здравеопазването… ходехме по 20 дни на почивка за 20 лв.

О.з. старшина Теодоси Занков е роден през 1933 г. в кочериновското село Фролош. Завършил е Учителския институт в Дупница, специалност „Трудово обучение и рисуване“. Съдбата му дава нелеката и отговорна задача да работи една от най-хуманните професии да спасява човешки живот, рискувайки своя – да стане пожарникар. В продължение на 31 години работи в органите на МВР – РПС Дупница, от които 24 г. към Държавен противопожарен надзор. За дългогодишна активна дейност с кръжоците „Млад огнеборец“ в училищата е награден от Републикански щаб на операция „Българска слава“. Удостоен е със званието „Отличник на МВР“.

На чаша ароматно кафе разговаряме с Теодоси Занков за неговия живот.

– Старшина Занков, Вие сте един от най-дългогодишните пожарникари в община Дупница. Коренът Ви идва от село Фролош, родното място на световноизвестния художник Владимир Димитров-Майстора. Разкажете за себе си?

– Роден съм в родното село на световноизвестния художник Владимир Димитров-Майстора Фролош през 1933 г. Родителите ми Йордана и Александър Занкови се занимаваха със земеделие и животновъдство. В селото имаше четири училища, едното беше основно, и прогимназия, а другите – начални училища. Селото е голямо, 30 км в диаметър. През 1912 г. е наброявало 2800 души. През 1935 г. населението пак е било толкова, а след това намалява. Имаше една махала с името Барилска. Там двамата ученици Теодоси и Стоян са били много добри. Кумът ми решил да ни кръсти мен и брат ми на тях. Завърших училището в село Фролош, а след това Занаятчийското училище в Дупница, специалност „Тапицеро-бояджия“. Имаше години през моето детство, когато гладувахме, бяха военни години… След това служих войник в Стара Загора, Казанлък и Кърджали. Бях в Школа за механик водачи на танкове.

– След като отбивате военната си служба, работите в мина в село Брежани. Разкажете за работата си там?

– В мината в село Брежани започнах работа от 1957-1958 г. Спомням си, въглищата се произвеждаха по следния начин – с бормашина се правеха дупки в пласта на въглищата. Слагаха се бомби и се гърмеше. По времето, когато бях там, имаше един инцидент. При ремонт на машина голяма буца въглища падна от височина и уби един машинист…

– Съдбата Ви дава нелеката и отговорна задача да работите една от най-хуманните професии – да станете пожарникар.

– В Пожарната в Дупница започнах работа в началото на 1959 г. За девет места се състезавахме 20 души. Изпитите бяха бягане, хвърляне на гюле, вдигане на тежести и др. Класирах се успешно и ме взеха на работа. Задочно завърших Учителския институт в Дупница, специалност „Трудово обучение и рисуване“. Това ми помогна по-късно при обучението на пионерите от кръжоците „Млад огнеборец“. Бях в дежурните бойни смени с противопожарните автомобили до 1967 г. Дежурихме по 24 часа, след което почивахме 24 часа. Началник на Пожарната тогава беше Петко Найденов. През 1967 г. бях назначен като профилактик по противопожарна охрана. В района ми имаше 18 села в Бобовдолски район, като Бобов дол още не беше град. След това отговарях за селата Крайници, Червен брег, Баланово, Палатово и Грамаде, а по-късно и за централната част на община Дупница. По това време в селата бяха създадени доброволни противопожарни отряди. В тези, които имаха до 500 души жители, се създаваше един отряд от 20 души, с командир кмета на селото. Над 500 души селата имаха втори отряд към ТКЗС, а в централните села, каквито бяха Сапарева баня тогава, Крайници, Баланово, Бобошево и други, имаше и трети доброволен отряд – механизирано- противопожарно отделение, което имаше на разположение трактор с ремарке с пейки за извозване на хората и водна помпа за гасене на пожари. А в обектите като заводите „Марена“ тогава, „Тютюнева промишленост“ и ХФК – по около 150 души доброволци, като командир на отряда бяха заместник-директорите на заводите. А към Градския съвет имаше Щаб на доброволните противопожарни отряди с началник заместник-председателя на Общинския народен съвет. Към края на всяка година се правеше отчет за дейността на доброволните противопожарни отряди и се набелязваха нови мерки за работата им. Много бяха случаите, където доброволците сами погасяваха пожарите. В село Баланово имаше 60 души доброволци. Един от случаите беше там. Пада гръм и запалва училището, в което в момента играели младежи по време на ваканцията. Случайно минават доброволните отряди, разбиват външната порта на училището. Скачайки в училището, взимат два от пожарогасителите и за броени минути погасяват пожара. Така спасяват училището на село Баланово, което е строено през 1932 г.

– Вие сте автор на книгата „Човекът и пожарите“, където описвате интересни случки и големите пожари в Дупнишко. Разкажете за тях?

– Да, в книгата си съм описал големите пожари в Дупнишко. През 1890 година избухнал пожар около площад „Развесена върба“ и Мутафчийската чаршия до улица „Мусала“. Изгорели два грамадни хана – Младжовият и Кузмановият, много къщи, плевни и др. Огнената стихия в три редици опустошила всички сгради. През 1892 г. в центъра на града избухнал пожар, който обхваща градските касапски дюкяни, десетина дървени постройки. През 1902 г. пак в центъра на града избухнал голям пожар. Опожарен е бил грамадният Цинцарски хан. Обширни сгради, староприемници, обори, плевни и прочие били обхванати от стихията. Пожарът продължил няколко дни и нощи. Ханът заедно с много други сгради е бил напълно унищожен. През 1956 г. е опожарен тютюневият склад „Богдановия“. През 1958 г. възниква пожар във Военна болница. През 1959 г. пожар унищожи шивашки цех при жп гара и др.

– Какви правила трябва да спазва човек, за да се предпази от пожар у дома и как да действа при евентуален пожар?

– Ползвайте само изправни отоплителни и нагревателни уреди, поставени на негорими подложки. Укрепвайте добре кюнците и на разстояние най-малко 50 см от тях, не поставяйте горими материали. Не разпалвайте печките за твърдо гориво със запалителни течности като бензин, спирт, нафта и др. Не съхранявайте бензин по домовете. При използване на газови домакински уреди строго спазвайте инструкциите. Не оставяйте отоплителни и нагревателни уреди без наблюдение. Не поставяйте телчета на електрическите предпазители /бушоните/, прегорелите подменяйте с нови, стандартни. Не претоварвайте електрическата инсталация. Изключете електрическите уреди след употребата им и при спиране на електрическия ток. Не почиствайте дрехите си с бензин или с други леснозапалими течности в близост до горящи печки и други отоплителни и нагревателни уреди. Приучвайте децата да не играят с огън и кибрит. Не ги оставяйте сами вкъщи. Не пушете в леглото, угарките от цигари гасете само в пепелници и не изхвърляйте съдържанието им в кошчета за смет…При излизане от дома си проверете отоплителните печки. Оставени без контрол, са реална опасност от пожар. Каменните въглища да не се складират на височина от 1.5 метра. Първата задача при пожар е да се повика за помощ противопожарната служба и незабавно да се започне работа за спасяването на хората, намиращи се в опасност. При извършване на гасителни действия не бива да се забравя, че водата, намираща се в домашна обстановка, може да се използва за гасене на запалване в начален момент. Горящи масла и различни други мазнини, бензин, нафта и други леснозапалими течности не могат да се гасят с вода, тъй като става разпръскване и огънят се разпространява бързо встрани. За гасенето им се използват различни вълнени или памучни одеяла, дрехи или парцали, натопени във вода, с които се покрива горящия предмет. Необходимо е да се спазва принципът „да се гаси не пламъка, а това, което гори“, иначе гасенето няма да бъде ефективно. Когато запалването не може да се угаси със собствени сили, а задимяването видимо се увеличава, самозащитата се свежда до две действия: евакуация по най-безопасния в дадената ситуация път, който всички живеещи в дома, училището, хотела или друга обществена сграда предварително трябва да знаят. На входа на сградата се изчаква противопожарната служба и се показва на нейния ръководител мястото на огнището на пожара. При движение в задимена обстановка винаги да се ползва намокрена кърпа, плътно поставена на носа и устата, и движението да става полунаведени или пълзешком.

При пожар съществуват различни начини за самозащита, които е необходимо да се познават и използват съобразно създалата се обстановка. Ако димът още не е проникнал в стаята /помещението/, или ако учениците са в клас, е необходимо да се затвори входната врата и да се запушат нейните долни и странични отвори с чаршафи или парцали, за да се спре проникването му. Да се отворят прозорците, ако отвън няма пушек, и така да се изчакат пожарникарите. Удобно място за самозащита, макар и не за дълго време, е банята, в която винаги има вентилационен отвор и вода. Ако се затвори плътно вратата на банята и се запълни ваната с вода и се пусне душът, и да се диша през мокра кърпа, може значително време да се престои в безопасност.

При всички случаи на силно задимяване е необходимо да се проникне до прозорец, отваряйки го, за да се покаже по този начин, че в сградата има хора и да се започне тяхното спасяване. Ако на някого се запали дрехата, той трябва да се спре, да се загърне с някакво покривало или одеяло и да изгаси горящата дреха или да я свали от себе си, ако това е възможно. В противен случай горящата дреха ще причини изгаряне по кожата на пострадалия, което в повечето случаи е смъртоносно.

– С настъпване на пролетно-летния сезон се създават условия за възникване на пожари в полските и горските масиви. Какви са Вашите съвети, за да не се допускат и да се предотвратяват такива инциденти?

– Да не се палят огньове в горите, покрай житни блокове. Стриктно да се спазват установените противопожарни правила.

– Какви качества трябва да притежава един пожарникар, за да се правя с кризисните ситуации?

– Пожарникарят трябва да бъде смел, но спокоен. Добре да знае правилата при работа.

– Според Вас колегите Ви днес имат ли тези качества и кога професията пожарникар е била с по-голям авторитет в обществото?

– Да, имат, разбира се. Добре се справят момчетата. Винаги професията пожарникар е имала авторитет.

– Вие имате голям опит с кръжоците „Млад огнеборец“ в училищата в община Дупница, за което многократно сте награждаван?

– По наше време още в детската градина на децата се прожектираше филм с противопожарна тематика и се изнасяха беседи. След това в началните и средните училища с учителския колектив също се провеждаха инструктажи. Провеждахме инструктажи и със студентите от Учителския институт в Дупница. Със званието „Отличник на МВР“ бяхме удостоени 19 служители от противопожарната охрана в Дупница – старшините Георги Гиздов, Петър Димкин, Георги Начев, Йордан Велидолски, Теодоси Занков, Благой Зашев, Стоил Зарев, Райчо Начев, Стоил Гиздов, Здравко Барилски, Кирил Влахов, Валери Дишов, Христо Милушев, Димитър Андонов и офицерите Иван Вучков, Васил Джамбазов, Марин Вълчинов, Иван Пешев, Здравко Бочуков и др.

– С какво се занимавате днес? Разкажете за семейството си?

– До 80 години се занимавах с проверки, ремонт и зареждане на противопожарни уреди. А в момента с разходки. Имам две деца – син и дъщеря, и двамата са учители. Синът ми със семейството си живее във Варна. Внукът е морски капитан, а внучката е лекар по дентална медицина. Дъщерята живее със семейството си в Дупница. Внучката е инженер.

– Били ли сте член на партията?

– От 1967 г. съм член на БКП. Такова беше времето, че трябваше да си член на партията, за да се развиваш в кариерата.

– От кое време сте по-доволен – преди демокрацията, или сега?

– По това време, което сега критикуваме – преди 1989 г., имаше безплатно образование, безплатно здравеопазване. Ходехме на почивка по 20 дни за 12-15 лева. Сега всичко това изчезна и казваме, че днес е демокрация…

– Имате едно много хубаво стихотворение за родното си село Фролош, в което също пишете с носталгия по отминалото време.

– Да. Стихотворението се казва „Фролош“ и е посветено на моето родно село.

„Мое родно село

коренът ми е от тук,

славейче ли запее в усое

и гълъб от някой бук.

Разкажи ми, село мое,

твоята история.

За началото твое

от първи век на новата ера,

по времето на император Траян

тук римски друм е минавал

от Бобошево за Скопие.

Разкажи ми за турското робство,

че фролошчани въоръжени са били,

те прохода от разбойници са пазили.

В селото турци не са живели,

фролошчани еничари не са давали.

Разкажи ми за четирите училища

и за къщите, пълни с деца,

за безбройните стада

и за медните кавали,

за гергьовските курбани

и за кръшните хора по мегдани.

Но ти, ти плачеш, село, кажи защо?

Как да не плача, чедо,

като изчезна всичко.

Няма ги безбройните стада

и медните кавали,

Изчезнаха и хората,

останаха голи чукари“.

– Какво ще пожелаете на Вашите колеги – днешните пожарникари?

– Да бъдат здрави и щастливи и все така добре да служат на родината!

Интервю на НИКОЛАЯ ИВАНОВА

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *