HP-p1-728×90 Refan

Панелинизъм! Исторически и етно-културни корени на фалшивата митологема „Македония е гръцка“

Който контролира миналото, контролира бъдещето;

който контролира настоящето, контролира миналото.

Джордж Оруел

 

Мотото на британския писател от знаменития роман-утопия „1984“, идеално пасва на перманентната шовинистична политика на Атина, внушаваща на своите граждани, на целият свят, че географската област Македония историко-културно винаги е била гръцка. Фанатичният лозунг „Македония е гръцка!“ се вееше и на вчерашния митинг в Атина, организиран в протест срещу включването на това име в окончателното название на Бившата Югорепублика Македония (БЮРМ).

Не е пресилено: яростната явна и подмолна борба за това кой да обладава името „Македония“ има не само политико-идеологически смисъл.

ИМЕТО „МАКЕДОНИЯ“ ИМА ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ АСПЕКТ.

Защото Македония не е обикновена земя. За нея са водени стотици войни, пролети са тонове човешка кръв кой да я владее. Проблемът с името не е лесен.

Геополитическа мисъл на Аристотел: „Крит по своето разположение е предназначен да господства над Гърция“ говори сама по себе си. Същото – относно Балканите – важи за Македония. Битката, която води Атина за името „Македония“, не е случайна. Въпросът е как гръцката нация разбира, как тълкува миналото на тази многострадална област, инак благословена с будно гражданско общество.

Точно тук, за жалост, иде срамното разминаване между активната дипломация на Атина и приспаната – на София. Нашенски полуграмотни управници нехаят как ще се реши спорът с името. Няма нито един български държавник от 1989 г. насам, който ясно да артикулира, по-важно – да отстоява на дело българския национален интерес в Македония. Нито един! Подло прикриваната от всички управляващи след 1989 г. политика към народа е подчинена на основната зомбираща цел на глобализма. Дефинира я полският журналист и писател Ришард Капушчински (1932-2007): „Целта е да бъде създадено общество без памет. Лъжата тогава става ненаказуема: няма значение какво се е говорило, какво е било обещано още вчера. Липсата на памет дава на лъжата свободно поле за действие“.

С Гърция като че ли не е така. Особено в областта на външната политика. Хм… Наистина, когато изскача националният интерес, партийният егоизъм блокира. Партийните флагове изчезват, заменени с националното знаме. При нас е обратно. За гърците няма спор: Македония е гръцка. Нищо че е разцепена между 5 държави. 51% от територията е в Гърция, 33% – в БЮРМакедония, 11% – в България, 2% – в Албания, 2% – в Косово и 1% – в Сърбия.

Ето перфектно дефинираната позиция на Атина. Премиерът Алексис Ципрас: „Никога не е съществувала македонска нация. Антична Македония беше голяма сила в древния гръцки свят, който се разшири, особено по времето на Александър Велики, далече извън днешната географска област Македония. Сега географската област Македония е разделена между три държави. В този смисъл е съвсем противоречащо на историята и абсурдно някой да поиска идентификация с „Македония“.

Вчерашният митинг в Атина показа силата на една сила: Гръцката православна църква (ГПЦ). Влиятелният вестник Ekathimerini публикува изявление на архиепископа на Атина и на цяла Гърция Йероним: „Позицията на Православната църква е ясна, тя е против название, включващо термина „Македония“.

Дни преди митинга в Атина гръцкото издание Protothema публикува по-пространно тази позиция. ГПЦ не приема термина „Македония“ или негови производни да са част от името на БЮРМакедония. Една от причините е, че ако „Македония“ присъства в името на признатата от България Република Македония, то това ще повлияе и на името и на схизматичната самопровъзгласена църква на „Македония“. Гръцката църква, пионер в борбите за национално самоопределение през вековете, вярва, че всеки израз на защита на Македония е похвален, стига да е искрен, неегоистичен и благочестив и винаги в духа на легитимното и демократично изразяване на мнения“.

Тъй като лозунг на националния митинг бе съдбата на името „Македония“, за българите е важно да знаем за

ПРОТИВОРЕЧИВОТО ОТНОШЕНИЕ В ГЪРЦИЯ КЪМ АНТИЧНОСТТА.

Помага ни Пасхалис Китромилидис, професор по политически науки в Атинския университет. Той разкрива любопитно противоречие в отношението на гърците към миналото. В интервю отпреди 24 години (Кеймбридж, 9 юли 1994) цитира (споделя) мнение на гръцкия хуманист Йосипос Мисодакис, изказано 1761 г.: „Съществува крайна почит и крайно пренебрежение към античността. Ние приемаме всичко свързано с античността като достоверно и неподлежащо на съмнение, но в същото време не я изучаваме сериозно и затова не успяваме да я разберем“.

Цитирам мисълта неслучайно. Тя сочи: от средата на ХVІІІ век до ден-днешен отношението на гърците към античността е непроменено. Константна (постоянна) величина! Как обяснява този факт Китромилидис? „Съществува изключително благоговение, преклонение и придаване на особено значение на историята до степен, че, може да се каже, това е една силно историзирана култура, в която всичко зависи от исторически интерпретации, исторически твърдения и историческа чувствителност. И в същото време се наблюдава един дълбок страх от историята, изразяващ се в това, че функцията на историята да критикува е не само отбягвана и нежелана, но на нея се гледа с огромно подозрение и враждебност. Човек може да се убеди в това днес, ако се изкаже критично, например, по официалните исторически тези за Македония“.

Как да обясним този ретрограден консерватизъм на гърците? Понеже има и просветен. Сякаш Времето е безсилно пред феномен, отчасти характерен и за сърбите. Но при гърците е уникум. Тази константна черта на националния характер е моделирана от две мощни сили, крепящи шовинистичния Айсберг на Панелинизма. Църква и Академична наука. Дискретни съюзници с явна мисия: гъркът да вярва безусловно в митологемата „Македония е гръцка“. И тя исторически проработва, обременена с феномена „елинизация“ и произтичащите от него „подводни мини“ за съседните на гърците народи. Сред тях най-потърпевши – българите.

Къде е грехът на гръцката наука към музата на историята Клио? Макар да казва, че преиначаването на миналото не е „специфично гръцко явление“, П. Китромилидис отбелязва: „В Гърция разликата е в това, че самите академични среди бяха основният разпространител на това хвалебствено разбиране на историята. Това, което много често откривам в Гърция, когато слушам помпозните исторически речи на академици, професори или политолози, е един всеобщ страх от историята. Те не желаят да признаят, че нещата може би са стояли по друг начин, че съществуват и други начини да се гледа на историята“.

Авторът разсъждава за въздействието на историята на Древна Елада върху гръцката народопсихология и културология. Че процесът почва „в периода още преди създаването на модерна гръцка държава и с появата на светска историография, повлияна от историческите писания на Просвещението“. И точно в този ключов момент на „култивиране чувството за самостоятелен модерен гръцки идентитет, свързан с Древна Елада“, той е противопоставен, „отделен от колективния идентитет на другите християнски народи“. Така Панелинизмът „стъкмява огнището“ на бъдещите кърваво-опустошителни балкански войни. Когато гръцки владици благославят опожаряването на български села, избиването на хиляди семейства.

Блестящият финал на Древна Македония, чийто апогей – огромна империя от Адриатика до река Инд – бе дело на космополитния гений на Александър Македонски, дава старт на бележита ера на елинизма. Но този финал се разглежда от гръцката наука по странен начин. Като „естествено продължение“ историята на Древна Елада. Само експерти, знаещи тъжния край на разделена на полиси Елада, самоунищожаваща се в междуособни войни, попаднала под жестокия диктат на Филип ІІ Македонски, може да обяснят, защо историята на Древна Македония, нейното име е тъй скъпо на гръцкото сърце. То подсъзнателно таи комплекс. Унизителният ярем, наложен от Филип ІІ над елинската демокрация, който гърци, вчерашни и днешни, преглъщат. За компенсация шумно, нагло присвояват историята на Македонското царство. Но не тази на бащата-тиранин Филип ІІ, а на сина Александър. Който забожда върху победното копие знамето на елинизма, разпространява го на хиляди километри на Изток, Север, Юг. Раждат се дузина елинистични монархии, разцъфтява елинската образованост и култура. Това е първият в историята наплив на глобализма.

Пръква се fake, фалшивата митологема на Панелинизма: „Македония е гръцка“. Около нея магически се върти легендата за изначалния „генетико-кръвен“ гръцки характер на Македония. Нищо че след VІІ век на Балканите настъпват фундаментални етнически промени. Нищо че тези промени отреждат на българския етнос доминантно положение в Македония. 12 века и половина. Премълчават го гръцки архиереи и академици. Ето защо митологемата „Македония е гръцка“ е основен препъникамък за решаване на спора за името.

Системно налагана, митологемата „Македония е гръцка“ е кодирана още в древната история на Малоазийско-Балканския регион. Във/чрез събитие, което ни открехва към старателно премълчавана истина за етническия облик на Македония. Четири века преди Омир (живее VІІІ в. пр. Хр.),

ТРОЯ И ТРОЯНСКАТА ВОЙНА СА ЛАКМУС

за другата, скривана история на Македония. Щото опровергава fake-митологемата „Гръцка Македония“.

Точно преди 80 години, на 4.11.1938 г., българският историк Ганчо Ценов изнася сказка „Народността на старите македонци“. Казва: „Цариград бе основан на тракийско или мизийско селище от Константин Велики, който не беше грък, с помощта на гетите или мизите, които също не бяха гърци. Предвид на това Цариград трябваше да стане средище на тракийска култура. Това не стана, защото тракийците, които бяха ръководителите на държавата, нямаха свой писмен език и своя литература и бяха принудени да си служат с гръцкия език, било при съставянето на разни държавни актове, било при сношаването с някои чужди народи. Тъй управляващата аристокрация се погърчваше и с време Източната Римска империя, която се нарече Византийска империя, взе гръцки облик. Понеже не всички държавни актове, но и всички книги се пишеха на гръцки език, чужденците си помислиха, че цялата Византийска империя се обитава от гърци. Старите тракийци ги счетоха мълчешката за гърци. Обаче върху тази теза се изказаха напоследък съмнения. Гърцизмът на старите македонци започна да се оспорва“.

Лекторът визира не Троя, а късната Римска империя. Прави пръв опит да пробие идеологическия щит на фалш-митологемата „Гръцка Македония“. Пръв „хвърля мост“ към името и произхода на древните македони. От върха на науката „Тракология“, създадена от проф. Александър Фол през 70-те години на ХХ век, той „хвърля втори мост“: Премълчани и нови факти ексхумират Истината за Македония.

Като етнос за пръв път

ИМЕТО МАКЕДОНИ СЕ ЯВЯВА У ХЕЗИОД В 7 ВЕК ПР. ХР.

Македон и брат му Магнес живели в земите на областта Пиерия и Олимп и били известни като страстни конеукротители. „Тази характеристика на конеукротители – сочи Калин Порожанов, преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски“ -Благоевград – още от Омирово време се дава на тракийските първенци“.

След Хезиод за македоните споменава Херодот, Бащата на Историята. Описва похода на Мардоний, пълководец на персийския цар Ксеркс в 492 г. пр. Хр. С огромна армия се движи по северното тракийско крайбрежие с посока непокорна Елада. Херодот споменава през кои племена минава. Фригийци (всъщност траки от племето бриги), живели някога в югоизточна Македония. Какво казва за тях? „В похода тракийците носели на главите си лисичи шапки. След преселването в Азия това племе получило името витинци, а преди това, по техните собствени думи, се наричали стримоняни, тъй като живеели на Стримон (р. Струма)“.

По името на преселените в Северозападна Мала Азия бриги-фриги, областта е наречена Фригия. Там е древната Троя. Подсказва, че е населена с траки. Но векове по-рано бриги-фриги са живели по долината на Средна и Долна Струма. Това е днешната западна част на Пиринска Македония плюс Серско-Драмско-Кавалския регион. През земите на кои племена – от устието на р. Хеброс (Марица) на запад – минава Мардоний? Кикони, бистони, сапеи, пиери, едони, бисалти, бриги, крестони, мигдони. Все траки. След тях идат македоните.

Кои и какви са те? Какво е изначалното име на тяхната земя? Елинът Страбон (63 г. пр. Хр. – 19 г. сл. Хр.) пише: „Съвременна Македония в предишно време се наричала Ематия. Това име получила от Македон, един от нейните древни владетели. Частично тази страна заели епирци и илирийци, а по-голямата част – ботиеи и траки; от траките пък пиерите живеели в Пиерия и в областта около Олимп; пеоните обитавали земите по бреговете на река Аксий (Вардар); едоните и бисалтите живеели в останалата част на страната до Стримон. А от едоните едни носили названието мигдони, други – едони, трети – синтони“.

Нещо „бие на очи“: от изток на запад по беломорското крайбрежие назовани от гръцки автори племена имат едно и също окончание –они?! От устието на Хеброс (Марица) на запад: кикони, бистони, едони, мигдони, крестони. Над последните, на север по днешния Вардар – са могъщите пеони! Всичките траки! Това премълчават Атина и Скопие!

Но как протекъл етно-демографският развой на траките? Племенният живот напомня пчелния кошер. Когато пчелите надхвърлят определено от природата количество, се роят. Тъй е с племената. А македоните, подобно на траките, били полигамни. Богати и средни траки и македони имали по няколко жени. Висока раждаемост, нехарактерна за елините. Най-вероятно от едоните, когато нарастват значително и земята не стига за изхранване, настъпва разделение. Племето се дели и по-малката част начело с доказана способна личност поема в търсене на ново обиталище. Така споменатият от Страбон вожд Македон възглавя излишъка от племето мигдони и тръгва на югозапад. В посока планината Олимп. Резонно след време на негово име племето се зове македони.

Омир в „Илиада“ привежда данни за родствени връзки между Древна Троя с Древна Тракия и Македония. Съюзници на троянците са тракийски племена, чиито имена научаваме във Втора песен: пеони и едони, живеещи в Егейска и Вардарска Македония. Цар на последните е Резос, с трагична съдба. Нощем коварно убит в лагера от Диомед и Одисей.

След гибелта на Троя в края на ХІІ в. пр. Хр. идат нови драматични събития. На три последователни вълни – йонийци, еолийци, дорийци – нахлуват елините. Генетични предци на днешните гърци. Това са Тъмните векове (между 1140 и 800 г. пр. Хр.). Иде гениалният Омир, композирал „Илиада“ от древни предания за ахейците, предшественици на елините. Нито Агамемнон, ни Аякс, ни Одисей, ни Менелай, цар на Спарта, заради чиято невярна съпруга Елена пламва Троянската война, нямат общо с днешните гърци. Кръвно и генетично. Дорийците, завладели Пелопонес, избиват ахейците. Техният върховен предводител Агамемнон бил родом от Пелопонес. И той е обявен за грък!

Точно обратно е с българите. Генетично кръвни наследници на древните траки. По две причини. Първата разкрива Херодот: „Тракийският народ след индийския е най-голям. Ако той се съединеше под един господар и ако беше единодушен, той би бил непобедим и много по-силен от всички народи“. Траките остават значим дял на Балканите, коренящ се във високата раждаемост. Втора причина: траките, като поданици на кан Аспарух били лоялни съюзници. За разлика от славяните. Когато Аспарух завладява Мизия (Северна България), прехвърля 7-те славянски племена на север от Дунава, а на мощното тракийско племе севери възлага да пазят планинските проходи в Източна Стара планина.

Да се върнем в Македония. Специфична особеност: географската близост на македоните с елините спомага, сочи К. Порожанов, за „съзнателно провеждана целенасочена силна елинизация на културата в аристократичния елит от VІІ в. пр. Хр. насетне. В по-слаба степен това явление се открива и в съседното на изток Одриско царство“.

И нещо любопитно. Първичното ядро на Древна Македония е извън Вардарско, известно днес като БЮРМакедония. Северна Македония, вариант за име, предложен от Атина, включва Вардарска и Пиринска Македония (Благоевградска област). През античността плътно населени с траки (синти, меди, дентелети, пеони). К. Порожанов: „Северната част на Вардарската долина с център Билазора/Велес, била населена с пеони. Пеоните са част от тракийския етнокултурен кръг. Така чрез името на държавата си Македония древните македони налагат етно- и топонима си предимно над тракийски и отчасти илирийски етноси“.

Но авторът не се осмелява да каже истината докрай. В огромния ареал на тракийския етнос, ширнат в два диагонала: 1) североизток-югозапад (от Крим до Олимп планина, назован от проф. Ал. Фол „хиперборейски диагонал“); и 2) северозапад-югоизток (от Моравско до Проливите), съществуват две мощни тракийски държави: Македонско и Одриско царства. На първото било съдено световна, непреходна слава. Но те, македоните на Филип и Александър, нямат нищо общо (ген, кръв, религиозни традиции, обществен строй) с елините. Да, македонската аристокрация е под влияние на елинската култура. Но не се смятали за елини, както им приписва гръцката историография и пропаганда. Все едно днес джафкащите се русофили, франкофили, янкофили, туркофили да причислим към съответните нации.

Има заблуда, поддържана и от наши историци (Н. Овчаров), че Орфей е от Родопите, че гробът му едва ли не е в Татул или в Перперикон. Древни сведения говорят, че е от тракийското племе едони, населявало долното течение на Стримон (Струма) при вливането в Орфанския залив. На изток от Струма се намира Пангей планина със златните си рудници. След като я завладява, Филип ІІ почва да сече златни монети и установява финансова хегемония над Балканите. Сетне окупира стратегическия Халкидически полуостров. Тогава идва ред на Одриското царство на Котис І (383/382 – 360/359). Което след смъртта му е разцепено на три царства. Към 40-те години на ІV век са подчинени на Филип ІІ. Едва тогава царят пристъпва към покоряване на Елада, след като осигурява стратегическия гръб. В 338 г. пр. Хр. в битката при Херонея македонската армия на Филип ІІ побеждава обединените военни сили на Елада и я подчинява политически.

Едоните дават на историята цар Резос, споменат в „Илиада“. Но векове по-рано в това племе се ражда Орфей. Разкъсан от изпаднали в опиумен транс вакханки на върха на планината Пангей (Кушница). Ритуално убийство, отразено в митовете. На тракиеца Орфей легендата приписва основаването на Дионисовските, Елевсинските и мистериите на остров Самотраки. Името подсказва етноса.

Малцина знаят: младите Филип І и Олимпия, бъдеща съпруга и царица, били посветени в орфическите (тракийски) мистерии в Самотраки. Там се запознават и обикват. Факт, доказващ: македоните изповядват тракийската доктрина орфизъм. Това, че самите елини представят Орфей като певец от аполонов (слънчев) тип, подсказва: Аполон е гръцкото име на бог, заимстван от тракийската митология. С тракийско име Сабазий. Негов контрапункт, свързан с хтоничното земно начало, е Дионис. Също елински термин на бог, заимстван от тракийския Пантеон. Тракийско име Загрей. Гърците крадат от тракийския Пантеон и други богове. Сменят имената с елински и прикриват плагиата. Аполон, Арес, Артемида, Дионис и др. Говори се и за деветте музи, чиято родина е тракийската област Пиерия, северно от Олимп. Днешните гърци нагло обявяват Орфей за елински човекобог (антроподемон).

МИТОЛОГИЧНА ВЕРСИЯ ЗА ЛОБНОТО МЯСТО НА ОРФЕЙ.

Елинът Аполодор в „Митологическа библиотека“ разказва друга версия: Орфей бил разкъсан от вакханките в Пиерия, област на север от Олимп. С Ематия тя съставлява ядрото на Македонското царство. Текстът: „Орфей изобретил също мистериите на Дионис; той загинал, разкъсан от менадите и бил погребан в Пиерия“.

Колкото до местораждането на Орфей преданията „локализират царската династия, от която произхожда Орфей, на три места по южнотракийското крайбрежие. Едно от тях е около устието на Стримон, обитавано от едоните. Гръцките лъжи, че Орфей е елин, не хващат декиш, защото класически историци (Херодот, Страбон и др.) ясно подчертават тракийския произход.

Не така стоят нещата с македонската царска династия. Има легенда, че царете на Македония произхождат от Аргос (Пелопонес), от рода на Теменидите. Разказва я Херодот: „От Аргос избягали в Илирийската земя трима братя – потомци на Темен: Гаванес, Аероп и Пердикас. От Илирия през планини пристигнали в Горна Македония“. Нататък братята завземат властта, подчиняват Македония. А от третия брат, Пердика, „произхождал Александър“, сложил начало на царската династия. Така се стига до Филип ІІ Македонски, коварно убит 336 г. пр. Хр. в Еги, древната столица на Македония. Малцина знаят: Пела става столица още V в. пр. Хр. Намира се по средата на пътя между Еги и днешния Солун. Еги остава сакрална столица. С времето местонахождението е загубено.

Преди Втората световна касапница (1920-22 г.), когато гърците губят войната с турците на Ататюрк и от Мала Азия са прогонени стотици хиляди гърци, едно малко селище, на име Вергина, е създадено от изселени гърци. Именно там била древната столица на Македония. Но кой да знае…

Малкият град става световноизвестен, когато в околностите на Еги

ОТКРИВАТ ГРОБНИЦАТА НА ФИЛИП ІІ МАКЕДОНСКИ.

Ноември 1977 гръцкият археолог, професор в Солунския университет, Манолис Андроникос открива разкошно царско погребение. Венец на находките е мраморен саркофаг, в който намират ларнакс (урна). На покрива на златното сандъче сияела 16-лъчева звезда, а отгоре лежал златен венец от 313 дъбови листа и 68 жълъда, тежащ 717 грама.

Два артефакта от погребението доказват тракийския произход на царската династия? Първият е свързан с царския венец, своеобразна корона, инсигния на върховна власт. Археологът М. Андроникос: „Нашите изумления и възхищения се смениха с благоговение, когато отворихме ларнакса. Видяхме абсолютно чисти, сякаш промити човешки кости. Оцветени в син цвят, те носеха следи от пурпурна тъкан, в която бяха загърнати. Отгоре лежеше разкошен златен венец от дъбови листа и жълъди“.

Почти същия венец 2004 г. открива българският археолог Георги Китов в тракийската могила Голяма Косматка. В нея са намерени 20 златни предмета. Сред тях златен венец с дъбови листа и жълъди, символ на царската власт, корона. Подобен венец не се среща никъде в Елада.

Вторият артефакт е свързан с 16-лъчевата звезда върху златната урна на Филип ІІ. Алегория на Слънцето, на слънчевото начало, доминиращо в тракийския орфизъм. Символа наричат „Звездата на Вергина“. Бързо се явява на неофициалния флаг на Гръцка Македония, на флаговете на общини от региона, и даже (като воден знак) в гръцкия паспорт.

Същата 16-лъчева звезда е открита върху монета в Маронея, в земята на киконите, споменати още от Омир, обитаващи между долното течение на Хеброс (Марица) и Нестос (Места). През VІІ пр. Хр. градът става колония на пришълци от остров Хиос. Но Г. Георгиев-Данов с основание отбелязва: „Дори и хиоска колония Маронея продължавала да бъде тракийски град, в който присъствали и колонисти“. Shonert, открил монетата, я датира 510-490 г. пр. Хр. От едната страна изобразен кон, от другата страна – звезда (sixteen-pointed star). В колекцията на учения е под номер (Schonert_0011).

Гордиев възел на проблема е езикът на древните македони. Чий клон е? На елинския език или на друг. Повечето автори, базирайки се на оскъдното количество македонски думи, говорят „за гръцкия характер на древномакедонските езикови остатъци“. Но фактите друго говорят:

ДРЕВНОМАКЕДОНСКИЯТ ЕЗИК НЕ Е ЕЛИНСКИ.

Александър Велики разговарял с войниците не на гръцки, а на македонски. Това казва елинът Плутарх. В паралелния животопис на Александър и Цезар описва спор на царя с Клит. Който обвинявал царя, че не зачита македонските традиции и толерира елини и перси. Плутарх: „Александър вече не могъл да сдържа гнева си: хващайки лежащата до него ябълка, я хвърлил в Клит и почнал да търси своя кинжал. Но тъй като един от телохранителите успял навреме да вземе кинжала, а всички останали обкръжили Александър и го молели да се успокои, той скочил от място, ПО МАКЕДОНСКИ ИЗВИКАЛ царската стража. Това било условен знак за крайна опасност, заповядал на тръбача да свири тревога и го ударил с юмрук, забелязвайки, че се бави“.

Ето какво пише Квинт Руф в биографията на Александър Велики, описвайки конфликта на царя с Филота, син на пълководеца Парменион. Пред 6000 войници Филота бил съден за премълчаване на информация, заплашваща живота на царя. Когато Филота получил право на защита, Александър казал: „Ще те съдят македонци; аз питам, ще говориш ли ти с тях на своя роден език?“. На тез думи Филота отговорил: „Освен македонците има много други, и то, аз мисля, по-добре ще ме разберат, ако аз говоря на същия този език, на който говореше и ти; и не заради друго, а да бъдеш разбран от мнозинството“. Царят саркастично отговорил, обръщайки се към войниците: „Виждате ли какво отвращение има у Филота, даже към езика на неговата родина? Той сам пренебрегва неговото изучаване, както му е угодно. Помнете само, че нашите обичаи той пренебрегва също тъй, както и нашия език“.

И тъй, истината за тракийска Древна Македония, въпреки очевидни и премълчани факти, продължава да се потулва в гръцкото общество? А нашите историци, с редки изключения, мълчат! Ще намали ли кражбата на трако-македонското историко-културно наследство от Атина приноса на Древна Елада в европейската цивилизация? Ни най-малко. Прав е полякът Р. Капушчински: „Истината може да бъде толкова очевидна, че няма да събуди никакъв интерес, може да бъде просто скучна. Докато в нелепицата (поднесена добре) често има някаква фантастичност, някаква привличаща вниманието интригуваща деформация, магия, приказка“.

НИКОЛА СТОЯНОВ

Коментар с Facebook

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *