Home-p1-970×90

ПОТРЕСАВАЩА ИЗПОВЕД ПРЕД STRUMA.BG! Служители се престрашиха и разказаха страшна истина

Домакинката в Дома за възрастни хора с психични разтройства в с. Раздол, община Срумяни, Татяна Дончева и електротехникът Страхил Богоев в потресаваща изповед пред в. „Струма“ твърдят, че многократно са подлагани на психически тормоз от директорката и счетоводителката. Т. Дончева е домакин в ДВХПР от близо 2 г., а Ст. Богоев работи там вече 9 г. Ето и техния разказ:

„Поисках думата публично не заради едно и две неща, а заради многото мъст, злоба, безхаберие и далавери от страна на директорката на дома В. Чиликова и счетоводителката Керана Стойчева – започва притеснено разказа си Т. Дончева и продължава – Пуснала съм жалба в община Струмяни относно проблемите в работата ми и отношението на директорката на дома Валентина Чиликова и счетоводителката Керана Стойкова към мен. Подложена съм на психически тормоз да ме принудят да напусна работа. Обвиняват ме в какви ли не злодеяния. Започнах работа като домакин в ДВХПР – с. Раздол през май месец 2015 г. с 6-месечен изпитателен срок. При връчването на договора г-жа Чиликова ми каза още тогава, че ще бъда неин добър приятел, но трябва да й казвам всичко какво се случва в дома, ако някой говори за нея или пък работи срещу нея… През това време аз навлизах вече в работата си, а срещу нея имаше брожение от колектива и непрекъснато търсеше помощ от кмета на община Струмяни Емил Илиев, за да се намери решение между персонала и нея, да има подобаващо отношение един към друг. До ден-днешен обаче това не се случва. В. Чиликова е трета година директор със заповед за временно изпълняващ длъжноста. През изпитателния срок изпълнявх нещата, които са ми наредени и свързани с работата ми, но си правих и своите изводи и не отговорих с доноси срещу колегите си. Чиликова обаче започна целенасочено да работи срещу мен. На 12 декември 2016 г. бях 1 ден в платен отпуск, на следващия ден 13-и отидох на работа и давах на кухнята продукти за готвене. Почти ги бях раздала вече и изведнъж влезе при мен комисия, връчваща ми заповед за започване на годишна инвентеризация. Аз имах получена стока незаскладена за момента, защото петък беше последният работен ден от седмицата и свършваме в 15.30 ч. Събота и неделя почивах, понеделник бях в отпуск и вторник ми пристига комисията. Помолих да ми дадат 2-3 дни отсрочка, за да направим инвентаризация, но не се съгласиха. Направихме я, но счетоводителката ми донесе инвентаризационната папка чак след два месеца и половина – на 24 февруари тази година. Липсваха примерно 2 буркана краставички, но в същото време има повече паприкаш. При подреждането имало разбъркани буркани, но тя ме обвини, че имам плюсове и минуси в инвентаризацията.

Но ще се върна пак на 2015 г., когато ми бе изтекъл 6-м. договор и ме назначиха за постоянно, но какво става?! Идва зимният период, получавам фактура за дърва за огрев на дома, но аз не бях присъствала на доставката на дървата. Получавах документи, виждах стоката, без да съм поръчвала нищо. Казват ми – имаш 20 куб. примерно дърва, които са описани във фактурата като широколистни. В същото време те са иглолистни. Аз нямах представа тогава кои дърва за огрев какви са, защото бях съвсем скоро назначена. Разбрах обаче, че едните в случая – иглостните, ако са 30 лв. за кубик, широколистните са 60 лв. Всичко беше разхвърляно, не бяха подредени, за да мога да видя кубатурата поне, но след като ги подредихме, видяхме, че дървата не са толкова, колкото пишеше в документа. Започнах да задавам въпроси на директорката, че едно пише, а друго е пристигало, но тя ми каза да си върша другата работа и да не й задавам въпроси. Впоследствие ми смениха фактурите, взеха онези фактури и ми дадоха други – за иглолистни дърва. Пазя я до ден-днешен тази преснимана фактура. Старата остана при мен заприходена, а те я унищожиха при тях, което ще рече, че при ревизия пак аз ще нося отговорност за буковите дърва, които не съществуват, а има чамови, които са наполовината на цената на другите.

На гърба на болните хора те си правят измамите и това най-вече е болката ми.

75 дни нямаше вода в дома тази зима, заради това че бяха замръзнали тръбите. Има 68 потребителки в дома, от които лежащо болни са 22. Вода за пиене беше доставена в 40 туби от 10 литра минерална вода за целия период. Носеше се вода за готвене и миене в мръсни туби, неподходяща за употреба от съседните села. Представете си каква мизерия е било, за тези дни бяха изкъпани само веднъж в градешнишките бани 40 човека от потребителите. Представете си само за какъв ужас и мизерия говорим“, вълнува се домакинката. В разговора се включва и електротехникът Богоев. Той добавя:

„Плъзнаха въшки из целия дом. Служителки също бяха потърпевши. Лежащо болните не бяха изкъпани нито веднъж през това време. От както г-жа Чиликова е директор там, тя не реагира. Чака да закука кукувицата, да стане топло, за да потече водата. Пълен абсурд и бездействие от нейна страна. Водата спря на Бъдни вечер заради замръзналите тръби и дойде около 10-и март някъде, когато се стопли.

В тоя ред на мисли искам да кажа и друго нещо. Нали след като аз съм електротехник там, би трябвало да имам достъп до всяко място, където има кабели и ток?! Работейки върху ремонта на печка за готвене в кунята, влиза Чиликова, афектирана от нещо, и ме пита какво правя в кухнята. След това отивам да взема пури за осветлението до склада, тя идва и пак ме пита какво правя в склада. След като й обясних, ми заяви да съм стоял отвън и домкинката ще ми изнася пурите. Погледнах я огорчено с въпроса: „Г-жо Чиликова, като се развалят хладилниците и когато няма ток, ще ги извадите навън ли?! Та нали имам здравна книжка, електротехник съм с достъп до всяко място. Контактите няма как да ги извадя навън и няма да ви позволя да имате такова отношение към мен! Завъртя се тогава и излезе.

Опита се г-жа Чиликова да бракува работещи скъпи електроуреди, тъй като нейният стил е такъв. Сушилни и перални, професионални, които струват по 15 хил лв., 18 хил. лв. да ги бракува. Бях получил инфаркт една година и докато съм в болнични, ми се обажда да ми каже, че ще бракува сушилни машини, дарени от Холандия. Казвах: „Няма да ги бракувате, докато аз не се върна. Тя обаче категорично ми заявява, че ще ги бракува, но й казах, че ако го направи това, ще запозная не кмета на общината, а ще ни чуе и глухият цар. Връщайки се от болнични след втори инфаркт, стои така машината, никой не я е пипнал. Поръчвам на домакинката 10 електрода, една планка и един лагер,  ремонтирах машината за 5-6 дни, 18 хил. лв. как се хвърлят. Същото се случи с професионална пералня, която и до днес работи, а тя искаше да купува нова. Най-фрапиращото е, че когато, отивайки по проблем при директорката, за да й споделя как стои въпросът с една пералня, тя, в лошо настроение, ми каза: „Богоев, ти идваш при мен да ме запознаваш с проблеми, когато си пиян“. Направо  обезумях от ужас. Обвини ме, че съм пил, без да има такова нещо. Аз съм човек с два инфаркта, тя го знае много добре, работя с ток, и как ще си позволя такова безобразие. Излизайки от вратата, казах, че не може да ми вмени робско чувство. Напрежение има във всички звена, лошо отношение към всички, потиснати отиваме на работа.

Другото изумително нещо е как биваха пребивани болни жени, за което имаме и снимки. Имаше една санитарка-циганка с кубинка ги пребиваше някои от болните и ги риташе, а след това лъжеха, че хората са паднали в капините. Когато след 7-8 г. работа в дома преди около 5-6 м беше уволнена тази санитарка, лично казах браво на директоркта, но защо чак сега я махнаха. В момента точно такова насилие няма върху болните жени след това уволнение.

Да ви кажа само и друго, че в понеделник, когато отидем на работа, ми прави впечатление, че част от потребителите в дома са превъзбудени. Какво говори това, че няма контрол върху лекарствата, дали ги взимат или не. Има дежурна сестра, санитари и готвачи, какво се случва, не знам, но това е факт. Имахме случай с изгоряла жена, която падна върху печка на дърва, закараха я в болница в София, но почина от тежките изгаряния. През 2015 г. есенно-зимния сезон една жена пък се загуби. Доведена е за приемане през уикенда и понеже е извън работно време и няма социални работници, не са я завели, и тя вечерта или на следващия ден сутринта избягала, и до ден-днешен няма вест, ни кост от нея. Подаден е сигнал в МВР. Близките наскоро бяха в дома, но научиха от нас, че жената е избягала. Всичко това се случва по времето на г-жа Чиликова, преди това аз съм работил 7 г. с г-жа Елена Цолева, предишната директорка, сега тя е административен секретар в съда в Сандански, много младо момиче, но с усет за оправяне в ситуации. При нея нямаше въобще такива проблеми, работеше се с лекота, с удоволствие.  Направих параклис и барбекю с материали от гората и собствени средства”, с носталгия разказва електротехникът Богоев.

„Г-жа Чиликова пише срещу мен заповеди и наказания, за да покаже, че аз съм некадърен работник”, започва отново домакинката Т. Дончева. „Първата ми забележка със заповед за наказание от нея ми бе направена затова, че в склада не съм съхранявала правилно продуктите, което въобще не е така, а напротив. На 9 февруари, когато ние нямахме в цялата база вода, тя ме обвини, че нямало хигиена там. Аз обаче твърдя обратното, че единственото чисто помещение в дома беше именно складът. Навсякъде тънеше в кал, локви и мизерия вътре. Представете си как 300 литра вода е трябвало да стигне за общо около 100 човека на ден. Складът ми е около 250 кв., а сградата на дома е около 750 кв. м, на два етажа, като от тази вода трябваше и да се готви.

Ремонтираха покрива на основната сграда, като се има предвид, че ремонт на това същото нещо, и то на цялата сграда, е правен преди 7 г., изписаха се сумати материали и прочие за около 2500 лв. Идва човек, качва се, буквално размества керемидите, без да се закупуват материали, и накрая само се заплаща на майстора за извършената услуга. Счетоводителката ми е казвала на мен и колеги да не подписваме този протокол. Тогава е имало напрежение между директорката и нея. Но в същото време ми е казвано: „Или ще подишеш документа, или си събирай партакешите и си заминавай”, това ми го каза г-жа Чиликова.

Купихме 100 бр. чаршафи за потребителките на стойност по фактура за долен чаршаф, единичен – 12лв. Правим дебели сметки, за нещо, което може да купим на половин цена за същото качество. Имам мостри, които пазя с такова качество, на цена от 7 и 9 лв. Когато им занесох моите мостри, ми заявиха, че за момента няма да се купува, защото чакаме дарение от хотел, но то така и не се получи. Два-три месеца по този въпрос се мълча и преди около 3 седмици се дадоха поръчки за чаршафи, за които аз не знам нищо, а са донесени в склада ми.

Направих обжалване на дисциплинарно наказание забележка, което ми бе наложено от директорката. Исках кметът на общината Е. Илиев да знае за какво става въпрос и за проблемите между мен и директорката, но така и не получих отговор. Задействах си нещата, за да се защитя чрез съда. Пуснах искова молба, чакам всеки момент да стартира дело. Докато чакам, изготвих и жалба, изпратих я до Общинския съвет в Струмяни и до кмета отново. В нея съм упоменала абсолютно всички проблеми.

Поредното, което се сещам, е, че директорката ме обвини в разхищаване на ел. енергия. Защото в склада си включвам духалка, докато си върша работата. Аз там повече от 10 градуса температура не съм превишила, защото зимата е много студено и няма как да се вдигне повече с една печка духалка. На 250 кв. м склад мога ли да повлияя на хранитетелните продукти, при положение че месата и други такива продукти са по хладилници и фризери. Някои от зеленчуците само са отвън, а тя ме обвинява и в това. Тогава Богоев ме защити и беше казал, че от над 30 врати повече от 20 не се затварят, защото са развалени, а във всяка стая има по 1 радиатор, който е от 2000 или 3000 вата, и всичко работи. Това са 30 киловата на денонощие. Плащат по 4000 лв. ток, вместо по 1500 лв. на месец. Бойлери, кранове развалени, но никой не си върши работата…

От това мачкане и психически ежедневен тормоз на работното място ме удари в зъбите, не мога дори на зъболекар да отида, поради това че тези болни хора трябва да ядат и аз трябва да съм  там. Хората не бива да бъдат оставени гладни или жадни заради нашите отношения. Престъпление е спрямо тях!

Имаме плазмени телевизори, които потребителите ползваха, но на мен г-жа Чиликова устно ми нареди да събера всички тях в склада и да чакам, защото е наредила на счетоводителката да намери техническо лице, което да докаже, че телевизорите са негодни и да бъдат бракувани. Същевременно те са напълно здрави и в експлоатация. Сега вече ми е ясно защо е искала да ги бракува – за да си ги закарат по домовете.

На 22 март беше поредният опит да ме очернят. Най-вероятно Чиликова беше получила документ за делото и започна да събира материали, настървена срещу мен. Рови ми в склада, като ми казва, че е мръсно, отваря най-демонстративно хладилниците. Констативен протокол ми състави в присъствието на 3 лица – тя, Керана Стойкова и старшата сестра, аз отказах да го разпиша. Беше написала също, че в единия хладилник съм си оставила собствена храна.

Не съм удобен човек, това е истината. Искам с това мое публично изказване да ме оставят най-сетне да си върша спокойно задълженията. Нека се самосезират всички органи и институции и да спрат тези далавери на гърба на болните хора, заради които застанах да разкажа цялата истина за дома. Това безхаберие в държавата ни надхвърля всички граници”.

С тези думи приключи потресаващата си изповед домакинката Татяна Дончева.

МАРИЯ ПЕТРОВА

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *