Home-p1-970×90
Home-p1-970×90

Председателят на дружество „Акация” в Благоевград В. Ифандиева: Пчелите са пример за най-разумната животинска общност на земята, при тях комунизмът е построен, дори и търтеите са важни за семейството

Пчелин с над 50 кошера, ферма със зайци, кокошки и овощна градина е основното занимание на 70-годишната Венета  Андонова Ифандиева от Благоевград. Тя е председател на пчеларското дружество „Акация” в Благоевград, член е на ръководството на „Обединени пчелари” – България и е координатор на пчеларите за Югозападна България.

Родена е през 1947 година в Бараково, живее в Благоевград. Учила е в гимназия „Св.св. Кирил и Методий” /бивша Солунска/, а от Механотехникума има специалност „Студена обработка на металите”. 40 години трудов стаж вписва в трудовата си книжка, от които 7 са като ОТК в голямото някога предприятие ЗИУУ – Благоевград и 33 г. като инспектор по чистотата към „Биострой”. Съпругът й Димитър Ифандиев е работил като инструктор по обучение на шофьори от всякакъв клас.

Имат две дъщери – Захария, завършила е икономика, и Мария – философия и теология. Работят в Испания. Съпрузите им Иван Митов и Борислав Шилаков са музиканти. В Испания са и внучетата Мартин, Адриана и Венчо.

  • Венета, какво е пчеларството?
  • От 30 години се занимавам с пчели, но все не мога да си дам ясна сметка какво нещо са пчелите, а пък отглеждането им си е цяла наука.
  • За работливите хора, и най-вече за разумно работливите, народът казва в една пословица „Работлив като пчела”. Лично аз вярвам, в това и напълно съм убедена, че пчелите са сред най-работливите и най-разумно работещите сред животинския свят на земята. При тях, по моему, комунистическото общество е построено.
  • Защо мислиш така?
  • Човек за 30 години работа сред пчелите като мен не може да не открие, че при тях има почти съвършен ред и дисциплина и добре устроена социална политика. Всяко семейство в кошера е своеобразна комуна, в която всяка пчела върши точно определени неща, в които се е специализирала.
  • По-точно?
  • Ами да започнем с майката „царицата”. Нейната задача е да снася яйца, за да се създадат личинки. Тя непрестанно е обгрижвана от придворни пчели, които обгрижват и личинките. Има пък специална група пчели, чиято грижа е да осигуряват вода, с която слепват личинките. Има пчели, специализирани за събиране на прашец, други на нектар и още пчели пазачи, както и пчели по чистотата. Забелязала съм, че майката отказва да снася яйца, ако всичко не е добре почистено за отглеждане на личинките.
  • А за търтеите какво ще кажеш? За тях се говори, че са готованци и нищо не похващат като работа.
  • Това не е съвсем така. Търтеите също имат своето място и роля в пчелното семейство. Всеки добър пчелар е забелязал, че освен нужните отношения с майката те вършат и други полезни дела. Една такава тяхна работа е да охлаждат кошера отвътре, когато е много топло, и това правят, като пърхат с крилата си и действат като своеобразни вентилатори.
  • Имаш ли устроен пчелин?
  • Да, и то от модерен, съвременен вид. Базата ми е край Благоевград. Имам към 50 кошера със семейства от типа даданблат.
  • Лесно ли се справяш?
  • За да се постигнат добри резултати, няма лесни работи. Правя всичко, що е нужно. Пчеларската година почти се покрива с календарната. Докъм месец март най-важното е третирането с лекарства против разните заболявания. Най-труден сезон в календара на пчеларя е пролетта и най-вече през месец май, когато се прави разширяване на семействата. Това означава в добре развитите кошери да се слагат магазини над корпусите, а слабите семейства да се подхранват с глюкоза.
  • Извън кошерите какви грижи има пчеларят?
  • Много са! Ами това са ремонти на кошери, на рамки, изграждане на нови рамки, поставяне на восъчни основи, подмяна на използвани, но вече потъмнели восъчни основи. Пчелинът си е нещо като къща – все ще има какво да се прави.
  • Има ли възможност пчелите да се стимулират за по-добро и по-бързо събиране на нужните материали и обработването им в мед?
  • Моите пчели обхождат територии с отдалеченост до 5 км от пчелина при търсене на паша. Това им дава възможност да правят сравнително доста летателни курсове. В това отношение и аз им помагам, като съм създала в пчелина си растителен свят, който могат да използват. Правя и друго – за да не губят време в търсене на вода, когато имат нужда, в пчелина поставям вода в съдове, от която да пият, като за да не се давят, слагам в тях сухи клонки и тревички.
  • Къде са пасищата на твоите пчели?
  • Ами най-вече край река Струма, където има много акации, липи и други медоносни растения, треви и билки.
  • Какъв мед произвеждаш?
  • Ако е правен в топло и дъждовно време, медът ми е манов. Това касае най-вече при пролетно изваждане. Ако пък има и есенно, тогава медът е по-светъл.
  • От семейство до колко мед може да се получи?
  • Зависи от възможностите му. Ако е в добро развитие, нищо чудно да се стигне и до 50 кг в година. Добрият пчелар обаче не изцежда мед от всяко семейство, а на слабите дори добавя, за да ги развие. Ако се постигне средно по около 15-20 кг мед, се приема за успех.
  • Помага ли ти някой?
  • Ами има един – дядо Господ. В пряката си работа съм сама, а иначе редовно се консултирам с д-р Веселин Филипов. Понаучила съм се, та в много отношения съм си вече и доктор, а и зоотехник.
  • Какви други грижи има Венета Ифандиева в житейския си път, който вече е хванал по стръмнината към 8-то десетилетие?
  • Не питай. При пчелина има още какво ли не? Сграда имам и друга база и край нея площ от близо 3 декара. Изградила съм си там и зайчарник. Сега съм с 8 майки, но като родят поне по 7-8 пъти, и стават стотици. И при тях грижи – храна, вода, налага се и клане за домашни нужди, пък и за пазар.
  • Кой ти ги коли?
  • Кой? Ами аз. Та може ли за всичко да се търси човек? Сама съм си всичко. А и това със зайците не е всичко, имам и кокошарник с около 20 кокошки, които ми носят доста яйца и се търсят, защото се знае, че ги предлагам в прясно състояние. За тази част от фермата си се консултирам с д-р Кръстева. При мен нещата се въртят така да се каже в затворен цикъл. Създала съм си овощна градина с ябълки, череши, дюли, вишни, кайсии. От плодовете им си правя ракия, мармалад, компоти, а каквото остава, отива за храна на зайците и кокошките. За по-близка паша на пчелите съм засадила лавандула, арония и други медоносни видове.
  • Председател си на благоевградското дружество „Акация”, членуват ли при вас много пчелари?
  • Ами не са малко. Общо за общината в официална регистрация са над 200, с отчитани пчелни семейства над 3000, но не всеки пчелар фермер е декларирал всичките си работещи кошери. В дружеството ни има знатни майстори по пчеларството. Трудно е да редя всички, но ще спомена поне Давидко Манов, Петър Иванов, Славин Говедарски.
  • Пчеларите чувстват ли нужда от обединение в дружества и организации?
  • Обединени те се чувстват по-сигурни. Така имат по-лесна възможност да изучават новостите в пчеларството, да се съветват взаимно, да си помагат. Имаме си и учебна година. В нейния календар се включва организиране на съвещания, осигуряваме професори и други специалисти по пчеларството, които ни запознават с технологичното развитие на пчеларството. Все има какво да се чуе и научи. Като организирани пчелари имаме възможности да организираме курсове за нови пчелари. Само през миналата година чрез такива курсове дипломи получиха 30 нови пчелари.
  • Ти имаш ли диплом?
  • Да. Аз съм техник-животновъд по специалността „Пчеларство и бубарство” и „Пчелар проверител”.
  • А някакви отличия?
  • Имам специална грамота от кампанията „Подкрепяй българското” и от национална изложба „Медът – храна и лекарство”.
  • Ти си от Бараково, откъде са корените ти?
  • Там сме с нова жилка по бащина линия, но родът на мама е оттам. Родът на тате идва от Звегор, Македония. Там живял някой си мой прадядо Иван, който убил някакъв турчин, сигурно се опитал да прави бели на него и на други хора и за да не го хванат, успял да избяга и се укрил и установил в Бараково.
  • Пчеларството за поминъка и за физическата форма ли поддържаш?
  • Да, но за душата си имам други занимания. Аз много обичам да пея. Пея още от малка, а смея да кажа, че достигнах така да се каже и до професионални измерения. 20 години пях в знаменития хор „Ален мак” в Благоевград. На много музикални тънкости ни научиха хористите, ръководителите на хора Здравко Михайлов, Велев, Донев. Наблягахме на класическата и духовна музика и песнопения. Имаше времена, в които хорът достигаше до 90 души и като правехме турнета из страната и чужбина пълнехме по два големи автобуса. Пели сме във Франция, Испания, Италия, Германия, Швейцария, Унгария, Македония.
  • В чужбина как ви посрещаха?
  • Не е хубаво да го кажа, ама на много места много по-сърдечно, с повече овации, отколкото на родна земя. Струва ми се, че там хората стоят по-близко до изкуството, докато нашенците ги вълнуват по-обикновени неща и най-вече грижите по оцеляването.

Има разлика и в чужбина, но тя трудно се долавя. Все пак ще споделя, че май най-добре сме посрещани в Швейцария. Помня концерт в Берн. При изпълнението на песента „Хубава си, татковино“ не ние, а швейцарците плачеха. Това, швейцарците, са си културен народ май и по природа. А и природата им си е едно чудо, за което и те допринасят. Чистота, ред, култура. Минаваш край краварник, ама как да разбереш, че е краварник, като целият е потънал в цветя и зеленина. Ами да споделя ли какво сме видели и из Италия? Това Рим, Венеция  виж ги, па умри! Май сбърках, че това за Неапол се отнасяше… Старини, старини, архитектура… Все още не мога да се начудя как може да се строят сгради във вода.

  • А Испания?
  • Испания е най-специална за мен. Там от години са двете ми дъщери със съпрузите си, а и внучетата ми. Щерките ми Захария и Мария живеят със семействата си в град Аликванте, който е на океана. Чист град, старинен, гостоприемни хора. Зетьовете ми Иван Митов и Борислав Шилаков са музиканти. Мъчно ми е, че не са около мен в Благоевград внучетата Мартин, Адриана и Венчо, ама и на това му намирам лекарството – като повече ми домъчнее и хващам самолета за Испания и го удрям на гостуване. Гостуванията ми се превръщат в нещо като празници, та вече мога да подхвърля и някоя дума на испански. Много сърдечни хора. Занеса аз оттук медец, хубава халва или нещо друго и пораздам тук-там, а испанците пък бързат и те да отвърнат с нещо благо и мило.
  • След „Ален мак“ пяла ли си другаде?
  • Не съм спирала. От години съм към туристическото дружество „Айгидик“ – Благоевград, но в неговото разклонение „Ветерани“. На „Ветерани“-те съм във функции на секретар, а председател е голямата танцьорка и основателка на ДАНПТ „Пирин“ – Благоевград Тодорка /Дочка/ Кокарешкова, съпругата на легендата в песните и музиката Александър Кокарешков. Тя ни е нещо като ръководител и на хора „Ветерани“. В хора сме все бивши от различни известни хорове. Няма да ги редя всички, но ще спомена Павлина Теова, която е председател на пенсионерския клуб в квартал „Еленово” и председател на Съюза на пенсионерите в Благоевград. С нашия хор „Ветерани“ сме обиколили много селища из страната, а сме излизали и из Македония и други държави. Наблягаме на всякакви песни, но като туристи ветерани имаме си в репертоара и много планинарски, с посвещение на Пирин, Рила и някои чудни техни природни обекти.
  • Венета, вече си пенсионер, така човек от третата възраст, както се казва. А чувстваш ли се в тази категория?
  • Ами не мога да скрия, че вече много неща ми липсват от миналото, а и много добри неща в житейския си път съм имала и при официалните му трудови години, които вече ги нямам. Имам вписани в трудовата си книжка стаж от 40 години. 7 от тях са като ОТК в голямото някога промишлено предприятие в Благоевград ЗИУУ, като там бях контрольор по производството. В това предприятие намираха поминъка си и над 1000 души, а сега е плачевно, мъждукащо с някакви цехчета. Тъга, тъга… След ЗИУУ 33 години отдадох по чистотата в предприятие „Биострой“ и оттам донякъде се насочих към пчеларството и другото фермерство.
  • Доволна ли си от досегашното си пребиваване на земята?
  • Да, определено. Доброто винаги е надделявало над лошото, което би могло да ми се случи. Мила си е тази наша земя, а и животецът си е много мил и дай Боже на всекиму да си го изживее добре. Какво друго да кажа за мен – да имам 40 години официален трудов стаж, да съм вече на 70 години и да работя още, а и не само да работя, ама и да пея – това какво ще рече? Ще рече, че не се предавам.
  • Какво би пожелала на хората от твоята възраст, а и не тези пред теб и тези, които напредват в житейските си години?
  • Само това: Пенсионери, не се отпускайте, правете нещо по възможностите си и по възможност да е стойностно.
  • Това важи ли и за теб?
  • Да. Аз съм една щастлива майка в райска градина с две златни дъщери.

БОРИС САНДАНСКИ

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *