Home-p1-728×90
Home-p1-728×90

Председателят на „Македонско братство“, учителят и бизнесмен М. Манолов: Искахме да направим Дупница Лас Вегас на Балканите, но разбрах, че революцията се прави от „лудите“, а умните се възползват от нея, в България всяко ново управление тотално отрича старото и започваме отначало, и докога ще сме на старта…

Манол Методиев Манолов е роден в  Дупница през 1961 г. Завършва основно образование в ОУ „Неофит Рилски“ в града, средно образование в Сандански. Учи за начален учител в Учителския институт „Свети Иван Рилски“ в Дупница, а по-късно специалност „Социална педагогика“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Първата му работа като начален учител е в ОУ „Никола Вапцаров“ –  Бобов дол, след това е учител в село Долистово, културномасовик в Младежкия дом в  Бобов дол. Работил е в ТЕЦ „Бобов дол“ като бубиньор. През времето на възродителния процес е учител в село Лясковец, Хасковско. Манол Манолов е бил секретар и касиер на ВМРО в Дупница, а в момента е председател на Македонско братство „Никола Коларов“ в града. Тренирал е борба при Костадин Няголов и карате. Занимава се с частен бизнес. Манолов е баща на две дъщери – Теменуга, от първия си брак, а със съпругата си Антония имат една дъщеря  – Андрея.

-Г-н Манолов, по майчина линия Вие произхождате от стария род Брезнишки. Вашият прадядо Димитър Брезнишки е бил в четата на Яне Сандански. Разкажете нещо за предците си?

– Родът ми по майчина линия – Брезнишки, идва от Брезница, гара Пирин. Прадядо ми Димитър Брезнишки е участвал в четата на Яне Сандански. Било по време на турското робство, беят е харесал сестрата на прадядо ми и той му отрязал главата. След това прадядо идва в  Дупница. Бил е ножар-точилар, а също така се е занимавал със земеделие. Дядо ми по майчина линия поручик Илия Тонев Китев е бил жандармерист в Разлог и Благоевград. А след 9 септември 1944 г. е убит от комунистите. Майка ми Теменужка Величкова е била преследвана. След 9 септември 1944 г. тя е била студентка в специалност „Химия“ в СУ „Св. Климент Охридски“ – София, но е била изключена от университета, защото е била дъщеря на враг на народа. След като е завършила средно образование е работила като тютюноработничка в Тютюневите складове в  Дупница. Нейният брат – моят вуйчо Страхил Тонев, се е оженил за жена от голям комунистически род от  Самоков. След известно време майка ми е записала и е завършила специалност „Начална педагогика“ в Учителския институт „Свети Иван Рилски“ – Дупница. След това е работила като начален учител в село Фучите, Бобовдолско, а по-късно започнала работа в ОУ „Никола Вапцаров“ – Бобов дол. Баща ми Методи Манолов е бил началник склад на печатните произведения. Аз съм завършил основно образование в ОУ „Неофит Рилски“. Спомням си, че като дете много хубаво рисувах. Завърших средното си образование в Сандански. Имах голямо желание да уча за зъботехник, но имаше само една бройка. След това, за да не губя годината, майка ми ме посъветва да кандидатствам в Учителския институт в Дупница и станах начален учител.

– Работили сте в Младежкия дом в  Бобов дол. Имаше ли дискотеки по Ваше време и как работехте с младежите?

– След като завърших полувисшето си образование, трябваше по разпределение да отида учител в училището в село Горно Уйно, Кюстендилско, но аз отказах. Започнах работа по заместване в ОУ „Никола Вапцаров“  в Бобов дол. Работих и в Младежкия дом в града като културномасовик. Това бяха най-хубавите ми младежки години. Работехме много с младежите. Идваха много естрадни изпълнители и актьори, организирахме културни вечери, организирахме дискотеки. Но тогава в дискотеките младежите се срещаха с естрадни изпълнители като група „Тоника СВ“, а не се дрогираха, както сега. Посрещали сме големия актьор Тодор Колев и много други. Организирахме конкурси, музикални вечери. Свободното време на децата и младежите беше ангажирано с кръжоци, конкурси, не скучаеха и не мислеха за лоши неща.   – След Младежкия дом в Бобов дол започвате работа в ТЕЦ-а като бубиньор. Какви бяха условията на работа?  – Докато работех в Младежкия дом, се ожених и отидох да работя в ТЕЦ „Бобов дол“ като електрошлосер-бубиньор. Докарваха ни двигатели от АЕЦ „Козлодуй“ за ремонт. Бяха грамадни. По-високи от 2 човешки ръста. Моята работа беше ремонт на тези бубини. Нямаше инциденти през този период. Имаше сериозна безопасност на труда. Преди да влезеш да работиш, се провеждаше сериозен инструктаж за безопасност на труда. В седем часа сутринта ни взимаше автобусче от Дупница и отивахме на работа. Във всеки цех имаше по три смени от 100-200 човека на смяна. От праха, който се вдигаше там, получих кожна алергия и се наложи да напусна мината. Започнах работа в училището в село Долистово на 120 лева заплата.

– Съдбата Ви определя не леката и отговорна задача да бъдете учител в село Лясковец, Хасковско, по време на възродителния процес, където изкарвате една студена зима? Как Ви посрещнаха местните хора в селото и на какво възпитахте Вашите ученици?

– През 1985 г. с бившата ми съпруга ни командироваха в училището в село Лясковец, Хасковско. В това малко, китно село с трудолюбиви и добри хора се изградих като мъж. Спомням си, че беше една люта, студена зима, а снегът беше покрил цялата врата на къщата, в която бяхме на квартира. Беше свършил хлябът в магазина и се наложи да си месим хляб и да го печем у дома. Преди това с помощта на един много трудолюбив турчин си докарах дърва за отопление. Тогава квартирата беше малка, с външна тоалетна. Първото, което направих, като падна снегът, е да направя пъртина от входа на къщата до вратата, а след това до външната тоалетна. Спомням си, че вадех вода от един бунар за миене, къпане… Вечер всички комшии се събирахме и си говорехме. Бяха трудни времена, но хората живееха задружно. Преподавах в училище, в което децата не знаеха български език, но след това бързо го научиха. Бяха много умни, кротки и трудолюбиви деца. По-късно голяма част от тях завършиха висше образование и станаха учители, лекари. След това се върнахме в Дупница и започнах работа като учител в село Долистово. По-късно завърших специалност „Социална педагогика“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“  – Благоевград.

– Вие бяхте секретар и касиер на ВМРО в Дупница. Защо решихте да се занимавате с политика?

– По това време се възроди дружество „Гоце Делчев“ ВМРО. Бяхме 15 човека в кабинета на заместник-кмета на временната управа в града г-н Бибов, който в годините преди 9 септември 1944 г. е бил председател на Младежко дружество „Шар“, което е една от легитимните структури на организацията ВМРО в онези години. Това стана през лятото на 1990 г. Тогава възстановихме дейността на ВМРО в община Дупница.

– Вие сте председател на Македонско братство „Никола Коларов“. Имате ли желание отново да влезете в политическия живот на община Дупница като общински съветник?

– Македонско братство „Никола Коларов“  е една от най-старите организации, последовател на идеите на Македонско братство „Единство“,на която председател е бил Яне Сандански. Тази организация провежда повече културни прояви. Помагаме на хора от Западните покрайнини да си намерят работа. Аз, след като съм се занимавал и се занимавам с организация, която в самата си дейност е политическа, малко или много съм влияел върху политическия живот в община Дупница от 1991 до 2000 г. Бил съм един от организаторите на дупнишките барикади заедно с Владо Стоянов, който беше председател на ВМРО в Дупница, Стойчо Кацаров и други личности по онова време. Тогава беше време, когато нямаше хляб по магазините, нямаше перспектива за хората. Тогава излязохме на барикадите, защото искахме промяна. Тогава на тези събития бях свидетел как се твори новата история на България. Лошото е, че революцията се прави от „лудите“,както е казал патриархът на българската литература Иван Вазов в романа „Под игото“,а умните се възползват от нея. Тогава Иван Костов дойде в Дупница и каза: „Ние няма да забравим какво направихте дупничани за България“. Но сега нямам намерение да се кандидатирам за общински съветник.

– Какво бихте посъветвали политиците в община Дупница?

– С каквото можем, съдействаме на община Дупница. Всички, които бяха по онова време представители на различни политически партии, включително хора от БСП, имахме идеи за промяна към по-добро икономическо развитие на града, но си останаха само идеи. Виждам някакъв проблясък за развитието на града ни, но все още има много да се желае. Този политик, който създаде работни места в община Дупница, той ще е най-добрият. Лошото е, че предишните управляващи, от началото на 90-те години, които отидоха в парламента, забравиха, че са избрани от община Дупница. За да се развива градът ни, трябва да се развие икономиката, за да може образованите хора да остават в община Дупница. Ние имахме желание да направим Дупница Лас Вегас на Балканите, да се създаде Висш технически институт, който да създава инженерни кадри за газификация и поддръжка на газови инсталации?

-Къде прекарвате свободното си време със семейството си?

– Със съпругата ми Антония Рикова, която е юрист по професия, имаме една дъщеря – Андрея. Аз имам по-голяма дъщеря Теменуга, която е от първия ми брак. Със семейството ми обичаме да прекарваме време сред природата. Занимавам се с изграждането на параклис в родното село на майка ми – Бистрица. Имах желание да свържа към него съседните места и да го преобразя в манастир, но не достигат средствата“ Обиколил съм много манастири както в България, така в Македония, в Гърция.

-Тренирали сте борба при Костадин Няголов. Вярно ли е, че се познавате с големия Боян Радев?

– Да. Тренирах борба при Костадин Няголов. Имам второ място и сребърен медал от национални състезания в Учителския институт „Свети Иван Рилски“ в Дупница. Тренирах и карате през годините на социализма, когато беше забранено. Познавам се с Радко Оливеров, с големия европейски шампион по борба в онези години Сашо Томов, с големия Боян Радев. Тренирал съм и културизъм, сега вдигам щанги, за да поддържам форма.

– Според Вас доживяхме ли така жадуваната демокрация?

– Доста далеч сме от нея, а и не ни трябва чак толкова, защото демокрацията се превърна в свободия. Когато народът е организиран, тогава той твори, а когато го оставят сам, той твори само глупости. Не съм срещу демокрацията, но много е важно да се запаси старото и да се изгражда новото. Лошото е, че ние при всяка смяна на управление тотално отричаме всичко и започваме от начало, и докога ще сме на старта.

Интервю на НИКОЛАЯ ИВАНОВА

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *