Home-p1-728×90
Home-p1-728×90

Световният шампион по таекуон-до, осмокласникът от Дупница Ал. Джорджев: Два пъти играя финал със счупена ръка и печеля

Световният шампион по таекуон-до, версия WTF,  Александър Джорджев е роден в Дупница през 2003  г. Ученик е в 8 „в“ клас на гимназия „Христо Ботев“, хуманитарна паралелка. Класен ръководител му е г-жа Анелия Андонова. Александър Джорджев започва да тренира в СК „Гладиатор“ – Дупница при треньора Христо Михалчев още на 8-годишна възраст. През 2015 г. става републикански шампион, но не успява да се класира за европейското. През 2016 г. отново става републикански шампион,  този път се класира за европейското първенство в гр. Букурещ – Румъния, а на финала му чупят ръката. След това започва серия от медали от международни състезания в Сърбия, Германия, Словения, Македония, Гърция. Александър Джорджев участва в световното първенство по таекуон-до в Египет и в първия мач неговият противник му чупи ръката. Въпреки силните болки Сашо успява да продължи битката и става световен шампион.

– Александър, ти стана световен шампион по таекуон-до, като игра последните си спаринги със счупена ръка. Какво почувства в първия момент?

– На световното първенство по таекуон-до, версия WTF, което се проведе в Египет, в Марлем шейх, в момента на удара почувствах страшна болка. Ръката много ме заболя, въпреки това издържах срещата, защото водех с убедителна разлика. След срещата ръката ме болеше много, почувствах се зле, моят треньор Христо Михалчев също, защото очаквахме да стигна до медал. След тази контузия треньорът ми вероятно си помисли, че ще се откажа и няма да продължа, но следващата ми среща беше за медал и нямаше как да не я изиграя.

– Довършваш мача въпреки болката. Колко воля, а може би и инат, в добрия смисъл на думата, ти е бил необходим, за да победиш?

– Наистина не очаквах, че ще успея след такава контузия, защото не всеки състезател може да преживее такова нещо, но среща за медал не се изпуска, особено на световно първенство. А пък и когато видиш колко горд е с теб треньорът ти… Върховно е. В същия ден той навършваше 20 години треньорска дейност и това беше един голям подарък за него.

– Да се върнем назад във времето. Откъде идва любовта ти към таекуондото. В семейството ти има ли други спортисти?   – Дядо ми и баба ми са пенсионери. Баща ми Иван Джорджев има фирма за автобуси, а майка ми Мирослава е начална учителка в ОУ „Неофит Рилски“ в Дупница. Започнах да тренирам таекуон-до от 8-годишна възраст, а се занимавам с този спорт още от детската градина. Госпожите ми в детската градина ме отписаха, защото упражнявах наученото върху децата. На 9-годишна възраст ми беше първият турнир, който се казваше „Херея Оупън“. Там успях да завоювам трето място. След това постъпих в по-горна категория – кадети. През 2015 г. станах републикански шампион, но не успях да се класирам за европейското. За сметка на това завоювах доста други състезания. През 2016 г. отново станах републикански шампион, този път се класирах за европейското първенство в  Букурещ, Румъния. Там станах първи, а на финала ми счупиха ръката. След това започна серия от медали от международни състезания в Белград – Сърбия, Германия, Словения, Македония, Гърция… В семейството ми има още един спортист – брат ми Митко Джорджев, и той тренира в СК „Гладиатор“ от 6 години. Ученик е в гимназия „Христо Ботев“, тази година ще бъде абитуриент. Той също е добър състезател. През 2016 г. беше първи в световната ранглиста и е носител на много международни медали от турнири.

– Как те посрещнаха след световната титла учителите ти и съучениците в гимназията?

– Всички – и ученици, и учители, бяха горди с моя успех.

– Кой е любимият ти предмет в училище и какво искаш да учиш, след като завършиш средното си образование?

– Любимият ми предмет в училище е физическото възпитание. След като завърша средното си образование, ще продължа   в НСА – София, искам да уча за треньор по таекуон-до.

– Срещна ли вече първата си любов в живота, или таекуондото единствено те вълнува?  – В момента си имам приятелка, която също учи в гимназия „Христо Ботев“, в биологична паралелка. За мен приятелството е много важно, защото, както приятелят ти мисли за теб най-доброто и те защитава, така и ти го защитаваш и му помагаш да не прави грешки.

– Попадал ли си в среда на агресия и налагало ли ти се е да използваш майсторството на таекуондото?

– Не, не съм попадал в агресивна среда и не ми се е налагало да се бия извън залата.

– Ходиш ли на дискотека, предлагали ли са ти наркотици, цигари и алкохол?

– Аз не ходя на дискотеки? Не са ми предлагали нищо. Но ако попадна в такава ситуация, ще си тръгна. Моят треньор Христо Михалчев ме възпита на дисциплина и отговорност.

– Един от принципите на таекуондото е „Никога не отстъпвай пред натиск и заплахи в преследване на благородната си цел“. Коя е твоята цел в живота?

– Едната я постигнах – да стана световен шампион, а другата ми цел е да се класирам през 2020 година на олимпиадата в Токио – Япония.

– За теб таекуондото е?

-За мен таекуондото е начин на живот.

Интервю на НИКОЛАЯ ИВАНОВА

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *