Home-p1-970×90
Home-p1-970×90

Семейството без подслон, приютено от адвокат Г. Грозданов, изненадващо след 2 м. напусна дома му: Искаше да живеем по неговите правила, да ставаме в 5 ч., „проми мозъка“ на 14-г. ни син, заплаши, че ще иска попечителство над него…

Семейството от Девин, което, след като се разбра, че живее в лек автомобил, получи безплатен подслон преди около два месеца от адвокат Георги Грозданов в родната му къща в с. Крайници, изненадващо напусна имота и отиде да живее в друга къща в селото. Това провокира всякакви коментари каква е причината да откажат предложената помощ.

Репортер на „Струма“ откри семейството в с. Крайници. Иван и Гергана Христови разказаха:

„На 28.01.2017 г. пристигнахме в с. Крайници по покана на Георги Грозданов. След като се разбра, че живеем в лек автомобил с двете си момчета, той се обади по телефона и ми каза: „Имам къща. В нея не живее никой. Вие можете да живеете в нея. Има дърва за огрев, в мазето има 500 буркана зимнина. Не ви искам нищо. Ние се зарадвахме и пристигнахме в дупнишкото село с надежда за по-спокоен живот. Г. Грозданов обаче ни подведе. Даже „проми мозъка” на по-малкия ни син, 14-годишния Борислав, който беше готов да се откаже от нас и да живее сам в къщата на Георги.

Доволни сме, че Г. Грозданов ни подаде ръка в тежък за семейството ни момент, но се оказа, че постъпката му не е безкористна. Той се опита да отнеме по-малкия ни син Борислав. Около къщата и двора има видеокамери. Той ни е наблюдавал през цялото време кога ставаме, кога се прибираме, какво работим. Седмица след като се настанихме в дома му, той изключи бойлера. На третия ден започна да се кара на съпруга ми, че не е започнал работа. А къде да започне веднага да работи? Ние бяхме току-що пристигнали, не познавахме никого. Така ли се намира бързо работа в тези времена? Държеше ни сметка защо ставаме в 8 ч. Трябвало да сме на крака още в 5 ч. Той ставал всеки ден по това време и си пиел кафето и трябвало да ставаме в 5 ч.

Съпругът ми вече си намери работа в дърводелски цех в селото. Г. Грозданов искаше да обработваме градината в двора му, да копаем и да сеем зеленчуци. Държеше се с нас като с негови крепостни. Наложи ни се да вземем 10 лв. назаем от едни съседи, малкият син му казал и той ни държа сметка защо взимаме пари назаем.

Откакто се нанесохме в къщата му, Г. Грозданов повече обръщаше внимание на малкия ни син Борислав. Канеше го на гости в София. Детето отиде само веднъж за един ден и се върна променен, сякаш с „промит мозък”. Отдръпна се от баща си. Всеки петък Грозданов идваше от София и си тръгваше от Крайници в неделя. Канеше ни на вечеря. Ако откажехме да отидем, го приемаше като обида и се сърдеше.

Съсипахме си отношенията в семейството. Съпругът ми и големият ни син се преместиха да живеят в друга къща в селото. Малкият ни син Борко обаче отказа да се мести с нас, искаше да остане да живее при „бате Жоро“. Принудих се да остана и аз, не мога да го зарежа сам с този мъж.

Преди около седмица Г. Грозданов показа истинското си отношение. Наложи се да отида до Айтос да си подновя личната карта. Съпругът ми знаеше къде и за какво отивам. Синът Борислав казал на Георги, че съм отпътувала за Айтос по работа. Г. Грозданов веднага позвънил на директорката на училището в с. Крайници и заявил, че съм избягала и съм изоставила децата си. Звънял е и в полицията, и в „Закрила на детето” в Дупница, дори на работодателката ми в шивашкия цех, където започнах работа. Директорката на училището знаеше за моето отсъствие от дома. В училището обаче пристигнали представители на всички институции по сигнал на Г. Грозданов. Извикали и съпруга ми от работа. Той обяснил къде съм и по какъв повод. Г. Грозданов заявил на съпруга ми, че е подал молба в „Закрила на детето” да му се издаде решение за попечителство за 2 г. над Борислав”, разказа разтревожена за детето си Г. Христова.

Бащата на Борислав разказа продължението на сагата на семейството: „Като ми каза, че е поискал попечителство над детето ми, аз отидох в „Закрила на детето” в Дупница и разказах всичко. Служителката ме изслуша и записа казаното от мен. Тя ме осведоми, че няма такова искане от Г. Грозданов в агенцията и че тези неща не стават по този начин. От „Закрила на детето” изпратиха психолог, който два пъти седмично да разговаря с Борислав и с нас, за да преодолеем стреса, в който сме в момента. Съпругата ми не може да спи.

След като се разбра, че няма искане за попечителство над сина ни, Г. Грозданов поиска да му платим 315 лв. за изгорените дърва през зимата, за храната, която той ни купи в първите дни, когато се нанесохме в къщата му в с. Крайници, и 30 лв., които даде на Борислав, като тръгна на училище.

Може да изглежда, че сме неблагодарници, но не е така. Доволни сме, че ни прие в дома си. Подаде ни ръка в нужда. Но се опита да диктува живота ни, да ни ползва като работна ръка в имота му. Нямаме нищо против да помогнем, все пак ние живеехме в дома му, но той искаше да живеем така, както той ни нареди. Да ставаме в 5 ч., да копаем градината…

От 18 г. живеем в мир и разбирателство. Имало е моменти, когато сме били гладни, но сме били сплотени. Г. Грозданов не зная какви планове е имал за сина ни Борислав, но не успя да ни раздели”, разказа бащата Иван.

Сега семейството живее в друга къща в селото, където плащат само за тока и водата. Собственикът не им иска наем и не се бърка в живота им.

НАТАЛИЯ ПЕТРОВА

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *