Home-p1-728×90
Home-p1-728×90
Топ теми

Тази нощ е вълшебна! Ето какво да направите, за да узнаете бъдещето

Еньовден е празникът, който отбелязва лятното слънцестоене. Чества се на 23 срещу 24 юни и има различни имена в страната: Яневден, Среди лето, Иванден, Иван Бильобер. Православната църква отбелязва рождението на Йоан Кръстител на 24 юни. Той предрича появата на Спасителя и разпространява делото Му.
Обичаи и традиции на Еньовден Всички обичаи, които се изпълняват на Еньовден, са свързани с култа към Слънцето. Еньовден е денят, когато слънцето разкрива цялата си сила. Това е и най-дългият ден през годината. Повечето обичаи трябва да се изпълнят преди изгрев слънце. Това правило важи най-вече за събирането на билки, защото са тях се вярва, че са най-лековити именно в нощта срещу Еньовден. В брането на билки се включват млади моми, жени, баячки и знахарки. Броят на билките трябва да бъде 77 и половина.
77-те билки лекуват точно определени болести, а половинката билка е предназначена за лекуване на неизлечима болест. Тази билка се бере със затворени очи, защото никой не знае коя е тя. Събраните билки се правят на китки. Те трябва да се завържат с червен конец и броят им се равнява на членовете на семейството. След това трябва да се оставят да пренощуват отвън, а на сутринта те служат за гадаене на здравето на съответния човек. Те се закачат в дома и могат да се използват през цялата година за лечение на различни болести. Останалите билки се използват за направата на Еньовски венец. Под него се минава от всички за здраве през годината.
Според поверията на Еньовден се забъркват любовни отвари от знахарки и баячки. Те трябва да се приготвят в нови глинени съдове и на бавен огън. Еньовските билки имат силата да прогонват зли духове и да лекуват бездетни жени. Билките и цветята на Еньовден притежават и магическа сила. Те служат на момите, чиято любов е несподелена. Билките вратига, тъжец, комунига, пелин, дилянка, тинтява и чернотрън спомагат за освобождаване на душата от тъгата по несподелената любов. Смята се, че след Еньовден слънцето се отправя към зимата, но преди това става рано, къпе се в реките, като водата им става лековита. А росата, която пада от слънцето, има магическа сила. На Еньовден се става преди изгрев, за да се окъпем в реките или в росата и да посрещнем слънцето. „Танцуващото слънце“ при изгрев вещая благополучие и здраве. На Еньовден се изпълнява и обичаят ладуване.
Главна роля има „Еньовата буля“, която се играе от 3 или 4-годишно момиче – тя трябва да бъде най-малкото дете в семейството. Момиче се облича в булчински дрехи с червено було и се накичва. След това моми я носят по нивите на селото за плодородие. Думите на момиченцето се приемат като предсказания. Когато обхождането приключи, започва гадаенето за женитба на девойките. Те хвърлят китките си в мълчана вода предишната вечер в котел, който е пренощувал навън под трендафил. На всяка една от китките се поставят пръстенчета, които са наречени на съответния ерген. Малкото момиченце вади китките една по една, докато момиче пеят песни за женитба и имотност. Вярва се, че нощта срещу Еньовден е щастлива и за тези, които търсят имане. Мястото, където има имане, свети син пламък, а таласъмите, които пазят имането, са безопасни.

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *