Home-p1-728×90
Home-p1-728×90

Треньорът по таекуон-до Ат. Николов: Тренирал съм Пл. Галев, с братята Васил и Георги Илиеви съм се състезавал като дете, живях 16 г. в Италия, върнах се да предам на младите хора уменията си, спортът е уважение, чест, достойнство… а в политиката дали е така

Атанас Николов е треньор по таекуон-до II дан ITF и председател на клуб „Схаги 3“ –  Дупница. От 5-годишен тренира борба, на 5 години и половина му е първото градско първенство по борба, става трети. По бойните изкуства го запалва бивш полицай, който в залата на ОУ

„Св. П. Хилендарски“ /тогава/ тренира карате. И така постепенно след часовете по борба остава и тренира карате. Един ден Атанас Николов отива в Младежкия дом, където се запознава с Тодор Илиев, ученик на Ким Унг Чол. Така съдбата го среща с големия майстор на таекуондото, гранд мастер Ким Унг Чол, който е вицепрезидент на Международната федерация по таекуон-до – версия ITF, основател на Българската федерация по таекуон-до през 1989 година. Именно те го въвеждат в таекуондото… През 1989 г. създава първия в България клуб по таекуон-до, президент на клуба е Йожи Хаздай. Първият му изпит за черен пояс бил в края на 1989 г. Тогава му избиват три зъба. До февруари 1992 г. в Дупница има школа, в която се обучават 200 души. Тогава Атанас Николов заминава за Италия, живее и работи в Милано. Там тренира при техническия директор на Ломбардия и Пиемонте Серджо Серджи. След близо 17 години решава да се върне в България, в своя роден град Дупница, и да обучава деца. В клуба му сега тренират деца на възраст от 5 до 18 години, както и жени от 20 до 50 години.

Разговаряме с Атанас Николов за живота и пътя му към това велико изкуство и философия – таекуондото.

– Г-н Николов, кога и как стартира кариерата Ви на борец?

– Моят дядо Христо Казанджиев е единственият признат инженер в Дупница без висше образование. Той беше преподавател по парни котли и един от най-големите дарители на църквата „Свети Георги Победоносец“ в града. Родителите ми работеха в заводите в града, бяха най-обикновени хора. Още от 5-годишна възраст тренирам борба. На 5 години и половина ми беше първото градско първенство. Състезавах се с 27 човека, които бяха в моята категория, и станах трети, с бойни изкуства започнах да се занимавам малко по-късно. В залата на ОУ „Св. П. Хилендарски“ тогава дойде един бивш полицай, който тренираше карате. Той ни нареди в залата десет човека, започна да маха с ръце, крака и просто това ме грабна, въодушевих се и започнах да тренирам заедно с него. След борбата оставах още два часа да тренирам карате. До казармата започнах да се занимавам с кунг-фу. В село Крайници имаше виетнамци, ходех там и тренирах с тях. Те пък ме научиха на джийт кун до – стила на Брус Лий, и стигнах почти до майсторска степен… Аз, естествено, продължих сам, гледах филми на Брус Лий, тогава имаше много такива филми, учебни касети с тренировки.

– В казармата сте имали доста перипетии…Помогна ли Ви таекуондото?

– Бях се записал във Висше военно транспортно училище „Тодор Каблешков“ в София. Там също се бях записал на спорт. Ходех три пъти в седмицата на стадион „Славия“, за да тренирам бойно джудо. Докато бях в училището, аз и един мой приятел бяхме нападнати от 13 човека от малцинствата, за да защитя себе си и приятеля си, аз ги понабих, но малко прекалих и бях изключен от военното училище.

– Съдбата Ви среща с ученика на големия майстор на таекуондото гранд мастер Ким Унг Чол – Тодор Илиев…

– В Младежкия дом в Дупница се водеха тренировки по карате и отидох да видя какво се случва. Там се запознах с Тодор Илиев, ученик на Ким Унг Чол. Той ме въведе в таекуондото. Тренираше група от момичета и момчета. Видя, че съм доста запознат с бойните изкуства, и ме прие. Станахме неразделни, тренирахме денонощно. В Дупница доведохме един от най-големите майстори -президента на Гренландската федерация но таекуон-до Леонг Луел Менг, 6 дан по таекуон-до. Отидохме да го посрещнем на летището в София, оттам го отведохме в хотел „Родина“. Започнахме да правим тренировки на Панчарево сутрин и вечер. После го доведохме в Дупница. Тук се проведе изпит на всички ученици на Ким Унг Чол, включително и на мен. Аз бях вече помощник-треньор, въпреки че нямах никаква степен, бях с бял колан, явих се на ученически изпит и този майстор Леонг Луел Менг ми даде четири степени над това, за което се бях явил, тъй като ме изпита подробно на всички неща. Тогава с нас беше Слави Бинев и неговият изпит беше тук, както и много други.

– С кои големи имена в таекуондото сте тренирали на ринга?

– След като пристигна Ким Унг Чол, започнах да тренирам във Висшият институт по физкултура и спорт /ВИФ/ с Тодор Илиев. Не мога да кажа, че съм тренирал на ринга с големи имена, защото бойните изкуства се тренират не за да покажеш на ринга колко си добър. Това е един начин на мислене, на живот, на дисциплина, на техника. Един истински майстор никога не се явява на ринга. Най- известните майстори в света винаги са избягвали да демонстрират това, което могат. Участвал съм в републикански състезания, срещал съм се с националния отбор на Корея. През 1989 г. направихме първия в България клуб по таекуон-до, президент на клуба беше Йожи Хаздай. По-късно се създаде Федерация по таекуон-до към ОСО /Организация за съдействие на отбраната/. Тази организация ни грабна и мен, и Тодор Илиев. Бяхме основателите на клуба, а по-късно и основатели на Федерацията по таекуон-до. Отидохме да работим към ОСО, като организацията ни плащаше от членския внос, накрая и парите, които имахме, изчезнаха безследно, оказа се, че клубът вече няма пари, и бяхме съкратени. След това Тодор Илиев много се ядоса и се отказа от таекуондото, но аз продължих.

– Избиват Ви три зъба на изпита за черен колан-първи дан. Явно изпитът не е бил шега работа?

– Да. Първия ми изпит за черен пояс ми беше за първи дан в края на 1989 г. Тогава на този изпит ми избиха три зъба Може да си представите колко здраво сме играли. Оттогава до първи февруари 1992 г. аз имах голяма школа в Дупница, към 200 човека, и ми направиха изпит заедно с моите ученици, които също се явяваха за черни пояси за първи дан. Аз се явявах за втори дан в спортната зала, изпитът ми беше два часа пред учениците ми и родителите на им и беше много напрегнато, но го издържах. Тогава взех втори дан и втора майсторска степен.

– Работите от близо 16 години в Милано. Как Ви приеха италианците?

– Да, в Милано съм вече 16-17 години. В начало италианците не ни приемаха българите много добре, защото един вид им взимаме работата. Научих се да заварявам, правехме блиндирани врати, огради… С една дума – тежка физическа работа. Успях да вляза в Италианската федерация по таекуон-до, като тренирах при техническия директор на Ломбардия и Пиемонте Серджо Серджи, който беше шести дан. Той ме изпита пред всички свои ученици, които бяха с по-високи майсторски степени от мен, но накрая се оказа, че след всяка тренировка в залата неговите ученици идваха да ме питат дали правят правилно нещата, защото знаеха на кого съм ученик – на гранд мастер Ким Унг Чол, девети дан, който е вицепрезидент на Международната федерация по таекуон-до, версия ITF, и основател на Българската федерация по таекуон-до през 1989 година. Прибирах се в България, след като си зададох въпроса какво мога да дам на родината си и на хората в моя град, защото аз си обичам града. Където и да отида на друго място, можех да направя школа, да тренирам, но аз предпочетох да остана в малкия град и да предам знанията си на дечицата, а също и на дамите, които тренирам.

– Вие сте председател на клуб „Схаги 3“ по таекуон-до. На каква възраст са Вашите възпитаници.

– Клубът „Схаги 3“ е продължение на клуба, който създадох, преди да замина за Италия. В него тренират деца на възраст от 5 до 18 години, както и дами от 20 до 50 години. На държавното първенство по таекуон-до ITF в Пловдив се представихме с двама състезатели, тъй като клубът ни е все още млад и нямаме състезатели, издържали степени, за да могат да участват в състезание. Нанси Николова се представи блестящо и достигна до финала, като игра с много по-обиграна състезателка, но не се уплаши, показа завидна техника и за мен, нейния треньор, тя е победителят, но съдиите имаха последната дума. Стана вицешампионка на България в категория до 45 килограма за деца до 11-г. възраст. Специално благодаря на президента на ФК „Марек“ – Дупница Борислав Паризов за това, че дари на клуба ни анцузи и фланелки.

– Предизвикателство ли е да тренирате дами?

-Не, дамите са много по-упорити от мъжете. Много по-настоятелни. Идваха мъже, една тренировка… и на следващата ги няма.

– Казват, че дамите харесват мъже, които се занимават с бойни изкуства. Имате ли ухажорки?

– Мисля, че имам ухажорки…

– Таекуондото е не само спорт, но и философия. На какво Ви научи този спорт, какво промени във Вас?

– Таекуондото ме възпита на самодисциплина, самоконтрол. Да знаеш да избягваш това, което можеш.

– Спазвате ли диета?

– Никакъв диетичен режим не спазвам. Само слушам организма си, той ми казва какво да пия и ям, как да играя, как да тренирам. Човек трябва сам да се вслушва в своя организъм.

– Според Вас спортът ще спаси ли младото поколение от т.нар. днешна съвременна агресия?

– Определено ще ги спаси, стига да имат желание да влизат в залите и да тренират. Но бойните изкуства специално променят човека.

– В таекуондото коланите са шест цвята – бял, жълт, зелен, син, червен и черен. Вие имате черен колан. Какво означават тези цветове?

– Белият цвят означава чистота, с която влиза един ученик, с чистото съзнание, което има. Постепенно с всеки изпит, който взима, с всеки пояс, който взима, е някакъв растеж в техниката, в самодисциплината, в контрола… Жълтият цвят символизира земята, в която се пускат корените, от които израстват семената на таекуон-до. Зеленият цвят  символизира началния етап от процеса на развитието на дърво, което наподобява процеса на развитие на таекуон-до. Синият цвят символизира небето, към което, подобно на развиващо се дърво, в процеса на тренировки трениращият се стреми към съвършенство. Червеният цвят символизира опасност, предупреждава трениращия за необходимост от строг самоконтрол – опасност от травми. Черният цвят е цветът на мъдростта. Ненапразно на Изток тези пояси се дават само на майстори, които са минали през ученическите степени и цветове на колани и са достигнали мъдростта на бойните изкуства. Но мъдрост се постига до края на живота. Бойните изкуства се тренират, докато е жив човек.

– Вие сте дългогодишен треньор, обучавали ли сте хора от т.нар. ъндърграунд?

– Обучавал съм. Пламен Галев и други са идвали тук, в залата. Идваха при мен дори когато напуснаха баретите. Познавах се и с Васил Илиев и брат му Георги Илиев. Участвали сме заедно на лагер школи и състезания по борба в Кюстендил, още като деца.

– Според Вас община Дупница работи ли за развитието на спорта в града?

– Да, община Дупница работи за развитието на спорта, но тъй като ние не сме олимпийска дисциплина, не ни приемат много насериозно. Надявам се другата година общината да ни обърне повече внимание, защото вече имаме вицешампионка на България, а до края на годината и шампиони.

– Имате ли желание да имигрирате в чужбина?

– Не, вече съм на 51 години, а и си обичам моя град.

– Може ли да направите съпоставка между политиката и спорта?

Спортът е уважение, чест, достойнство, а в политиката дали е така?!

– Какво харесвате или не харесвате в българските политици?

– Много харесвам президента Румен Радев.

– За Вас таекуондото е …

– За мен таекуондото е начин на живот, начин на мислене!

– Една от клетвите на таекуондото е „Аз ще защитавам свободата и справедливостта“. Какво ще пожелаете на младите хора, които избират таекуондото за своя съдба?

– Истинското таекуон-до ITF е първото на света, което е създадено от генерал Чой Хонг Хи. То е много трудно и се учи до края на живота. Бих посъветвал младите хора да се занимават с това бойно изкуство, защото таекуондото е истинско бойно изкуство, да се подготвят най-вече психически, защото да го тренираш е въпрос на чест!

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *