HP-p1-728×90 Refan

Трима директори въртят фамилната ферма на Мутафчиеви в Банско – бащата Иван отговаря за транспорта, майката Тодорка е технологът в мандрата, а синът Георги, отличник в Езиковата гимназия в Благоевград, се е заел с маркетинга

Тодорка и Иван Мутафчиеви – едно обикновено семейство Тодорка и Иван Мутафчиеви – едно обикновено семейство  от Банско, което със сърце и душа се е отдало на своя  малък семеен бизнес. Двамата заедно със сина си Георги няколко години вече успешно развиват своята фирма и са единствените в областта със сертифицирана биоферма и мандра за производство на биопродукти от козе мляко. Именно любовта им към животните, към българското, към качеството и здравословното хранене е двигателят на техния бизнес.   „В нашата фирма работят само трима директори“, обичат да се шегуват семейство Мутафчиеви, но с много труд и разбирателство успяват да се справят с трудностите. Всеки от семейството е поел своите задължения. Иван се грижи за транспортирането и доставката на млякото, Тодорка е технологът в мандрата, а синът им Георги, който е  отличник на ЕГ „Акад. Людмил Стоянов“ – Благоевград, се е заел с маркетинга на семейния бизнес. За него баща му казва, че е най-дейният, най-агресивният в семейството и е спокоен, че има кой да го наследи и да развие семейната фирма. Освен отличния успех в училище и успешната работа във фирмата тийнейджърът се включва в редица изложения и организира интересни инициативи, насочени към младите хора. През последните месеци младият гимназист не пести сили и време и успя да организира единствения по рода си форум по дигитално предприемачество „DIGIT 2017 Festival“, на който покани лектори от цял свят, хора с успешен бизнес и наложили се на пазара като едни от най-добрите в своята сфера.  Семейство Мутафчиеви са част от кампанията на US посолството у нас „Силата е в теб“ или „Човекът, който ще промени България“. Героите на кампанията са 5-има, сред тях е и семейство Мутафчиеви. Всички те са селектирани от една от най-големите рекламни агенции в света.   „Желанието ни беше да покажем истински хора от различни области, с техните истински истории и постижения. Това са обикновените-необикновени хора, които не чакат животът им да се случи около тях, а действат и определят бъдещето си. Постигат успеха си с упоритост, талант и сериозна работа. Те са вдъхновители и двигатели на промяната във всяко демократично общество. Всеки българин притежава силата да промени собственото си бъдеще и бъдещето на България“, заявиха от посолството на Съединените щати за в-к „Струма“.  „Кампанията подчертава факта, че България е постигнала много през последните няколко десетилетия. Българите трябва да бъдат горди от напредъка, развитието и демократичните достижения до момента. Във всяко демократично общество точно обикновените хора са двигателите на промяната. Кампанията се фокусира именно върху такива граждански лидери и стимулира всеки да последва примера им“, допълват от дипломатическата мисия. Семейство Мутафчиеви се е посветило на това  да развива малък семеен бизнес и да оцелее въпреки трудностите, едно семейство, милеещо и обичащо всичко българско и прекарващо всяка свободна минута сред природата, разказва за началото и плановете си, за трудностите да наложиш нещо ново и нетрадиционно на пазара.

– Г-н Мутафчиев, семейството Ви има единствената ферма и мандра за производство изцяло на козе продукти в областта, биосертифицирани, как стартирахте бизнеса, трудно ли Ви беше в началото и защо решихте точно в тази сфера да се насочите?
– Всяко начало е трудно, разбира се. През 2009 година закупихме първите животни и направихме ферма. Стартирахме с 52 кози, а фермата изградихме в Банско. Работихме поетапно. През 2011 година направихме и малка мандричка. Трудности имаме, но ги преодоляваме. Щом като човек изпълнява изискванията на ЕС и това, което е заложено в програмата му, и щом е изряден, няма проблем. В моето семейство винаги е имало животни. Спомените от детството ми са такива, че моят дядо събираше животните на горната махала и септември месец дояха, и ми е останало в съзнанието прясно сирене, направено току-що и леко солено и изстудено в Глазне. Тогава нямаше хладилници. Това ми беше мечта. Първоначално правехме сирене за вкъщи, за собствени нужди, и, естествено, защото искахме да се храним здравословно. Видяхме, че е интересен продукт и решихме да опитаме да го наложим и на пазара. Преди да се насочим към тази дейност, 10 години работехме за износ, но в съвсем различна сфера. Правехме българска керамика. Имахме партньори в Щатите и износът ни беше основно там. Занимавахме се и с дърводелство – правехме дървени играчки, също почти изцяло за износ, работехме малко за вътрешния пазар. 2009 година за съжаление партньорът ни в САЩ почина и ние трябваше да преустановим за известно време този бизнес. Когато се занимавахме с него, работехме из цяла България – Троян, Тетевен, Ябланица. След като преустановихме дейността, се прибрахме в Банско и трябваше да направим нещо, трябваше да се захванем с нещо. Така решихме да направим ферма – взехме си козички и, разбира се, участвахме по европейски проекти. Всичко беше добре, защото успяхме да изпълним това, което ни е заложено по програмата в проекта, и, естествено, всичко ни беше изплатено. 2011 година решихме да направим малка мандра, отново с участие по европейски програми за закупуване на оборудването. Естествено, плащането не беше на 100 %, а на 50%, но беше една доста добра инжекция. Изрядните бенефициенти си получават всичко, което им е нужно. За в бъдеще отново смятаме да участваме по програми.
– Трудно ли се намира пазар за продуктите, които произвеждате? Те са изцяло от козе мляко и въпреки качествата му, като че ли хората гледат малко съмнително на него?
– Когато е хубав продуктът, се намира пазар, но всичко изисква време и добър маркетинг, но работим повече в големите градове. Разбира се, и в Банско имаме пазар – някои големи хотели, също и индивидуални клиенти. Ние сме вече на пазара пета година и аз много често казвам, че за да може да е успешен един бизнес, човек трябва да успее да издържи пет години, независимо как е, и след петата година да види резултата от този бизнес. Качествата на козето мляко са неоспорими и хората вече започнаха да осъзнават и да разбират това.
– Имате ли работници във фермата и тук, в мандрата, или е изцяло семеен бизнес?
– Изцяло семеен бизнес е, ние си работим. Естествено, ползваме услуги за косене, за балиране, разчитаме на наши приятели. Нямаме хора на постоянна работа при нас. В мандрата работи моята съпруга, която е технологът в семейството, синът ми Георги, който се занимава с маркетинга, и аз карам млякото. Помагаме си взаимно – трима човека сме и тримата сме директори. Ежедневно ходим и във фермата. Там има семейство, което сме наели да се грижи за животните, защото не можем да се справим с всичко, но и ние също се занимаваме и всеки ден ходим там, най-малкото да вземем млякото и да видим как са животните и дали всичко е наред. Много обичаме да сме сред тях и това ни успокоява. Те са страхотни животни – много социални и усещат всичко. Специално нашите, въпреки всеобщото мнение, че козите са трудни, защото са непокорни, са много спокойни, свикнали са и с външни хора, не се плашат, не бягат и ни познават. Е, яретата не са кротки като агнетата, те са свикнали да се катерят. Ние сме връщали цялото стадо заради едно яре, което се беше отклонило и го нямаше. Търсихме го и го нямаше никъде, изкарахме цялото стадо отново навън, за да го чуе и да се прибере. По едно време го гледаме, качило се на една върба и заспало. Кръстихме го Катерицата и така си остана и досега. Стана много хубава коза.
– Кой е бил най-трудният ви период през тези години?
– Не е лесно да създаваш нещо ново, защото това е нов продукт, който го нямаше в България през последните години. По магазините имаше краве, овче сирене, но козето го нямаше като продукт. Трудно е, разбира се, но с много труд и упоритост мечтите, които са реални, се постигат. Когато стартирахме, бяхме най-малката мандра, тя е едва на 120 кв.м и беше първата в такъв мащаб. Ние искахме да я направим семейна, а не голяма. Срещнахме трудности с узаконяването, но се справихме. Капацитетът ни е 400 литра на ден, а за нормалните мандри капацитетът е над 5000 тона. За такива количества обаче ние нямаме суровина, трябва да имаме много животни. Работим изцяло с наше, собствено мляко, и не изкупуваме мляко от други животновъди. Към момента имаме общо около 240 животни заедно с яретата, но може да ги увеличим още малко – към 300 животни. Засега работим още не на пълен капацитет. Капацитетът на мандрата е 400 литра, а ние работим с между 200 и 300 литра. Ние сме биосертифицирана ферма и трябва да спазваме определени условия. Животните трябва да се хранят по определен начин, с определени храни, които повечето ние си ги произвеждаме. Има изисквания, които трябва да спазваме, и това е малко трудно за животновъдите в района. Аз на много мои колеги предлагам да бъдат биосертифицирани, за да можем да работим заедно, да направим сдружение. Те вече като че ли започнаха да приемат идеята, но на този етап това няма как да стане. Ако сме в сдружение, по-лесно се постигат целите в каквато и посока да са, всичко е по-лесно.
– Задоволява ли нуждите на едно семейство една такава малка мандра, животът е доста скъп и труден, вие как успявате?
– Справяме се. Не е това, което искаме, защото на човек никога не му стига. Постоянно излиза нещо, което трябва да се инвестира, да се ремонтира, така че това, което човек изкарва, никога не му е достатъчно и трябва да търси начин да се развива. Ние пари за храна почти не даваме – мляко, сирене, месо, всичко си произвеждаме, избягваме телешко и свинско, почти не го консумираме. Тази година дори си правихме суджуци от козе месо. Наш приятел от Сърбия ни донесе една луканка козя и ние решихме да пробваме. Досега не бяхме правили, но беше много хубава, всичко се изяде и вкусът беше много добър, станаха страхотни суджуци. Това може би ще бъде следващият ни проект.
– Мислите ли за разрастване на бизнеса си?
– Обмисляме да разширим с нови продукти, нещо, което го няма на нашия пазар – нова биопротеинова напитка, която е много полезна и най-лесно се усвоява от човешкия организъм, страшно полезна както за деца, така и за болни хора. След фитнес много добре се приема протеинът, и за възстановяване е страхотно. Сега работим върху този продукт, за да можем да излезем с него на пазара. Ние правим така – крачка по крачка, стъпка по стъпка – бавно, за да може да е горе-долу всичко сигурно.
– Кой е технологът в семейството?
– Съпругата ми. Тя е завършила химия и биология в Пловдивския университет и психология в Благоевград. Тя се справя успешно засега.
– Г-жо Мутафчиева, трудно ли е да намерите точната технология за производството на най-добрия продукт?
– Чак трудно не беше, защото преди да направим мандрата, аз си правех домашно сирене за семейството за собствени нужди. Така вече си бях поизчистила технологията. Единствената разлика с домашното сирене, което правех за вкъщи, е всъщност пастьоризацията, защото вкъщи не се пастьоризира. Чрез нея се унищожава възможна налична патогенна микрофлора. Млякото се пастьоризира на 72 градуса и след това вече следва заквасване и подсирване. Мандрата ни не е изцяло автоматизирана. Заквасването е ръчно, рязането също, но се справяме.
– Трудно ли се популяризира и налага непознат продукт?
– Не е лесно, но участваме в много изложения в България и в чужбина. Миналата година бяхме на едни доста сериозни изложения в Австрия, Германия и Дания. Следващия месец заминаваме за Италия, на едно изложение в Болоня. То цели да подпомага малкия бизнес на органично сертифицирани продукти от трансграничния район на България и Македония. Нашата фирма „Козле“ ООД е една от петте български фирми, които ще вземат участие в това изложение, което е в световни мащаби и едно от най-големите в света за биологично сертифицирани продукти. Вече сме взимали участие на различни международни форуми за биосертифицирани продукти. Очакванията са ни самото изложение наистина да е на световно ниво и да можем да срещнем различни и интересни хора от целия свят, и да се запознаем с иновативни и интересни продукти.
– Има ли какво да почерпим от външния пазар като пример, като технология?
– От Европа като технология да. Ние държим на българския тип сирене, да се запазят традиционните вкусове и рецепти доколкото е възможно. Иначе като организация на работа, отношение към клиента, като иновации може да се почерпи голям опит във всяко едно отношение. Просто да видиш какво е тяхното ниво, да видиш някаква идея, а има и интерес към нашата продукция. Всички обаче искат цялата продукция, а ние сме малки и не можем да задоволим големи пазари. Всъщност ние тръгнахме с нагласата да си работим на българския пазар, за мен това беше много важно.
– Има ли с какво да се похвалим относно производството на млечни продукти?
– Мисля, че има. Зимата при нас дойде един японски професор, който пише книга за България, и по-специално за млечните продукти. Във всичките си изследвания посочва, че сиренето в цяла Европа е излязло от България. Според мен има логика във всичко това, защото то се е правило във високите части, в планините, защото там е било студено, за да може да се запази и да зрее – в сол и на студено. Това му е теорията. Швейцарските сирена, меките сирена, всичко е произлязло от България. За съжаление в България няма запазена писмена информация за стари рецепти, просто няма такава традиция. Това е една от трудностите при узаконяване на някакъв продукт. Във Франция и Италия например има 100-150-годишна история и те продължават да си поддържат традицията. Ние с нашите кози продукти започваме всичко отначало, просто нямаме традиции в тези неща, няма съхранени, записани стари рецепти, нямаме история. Ние също не го записваме, а може би трябва.
– Българската млечно-кисела бактерия я няма навсякъде и често се говори, че българското кисело мляко е най-хубавото в цял свят, така ли е според Вас?
– Различни са бактериите, с които работят различните страни, а оттам и вкусът и консистенцията на продуктите. В Щатите например произвеждат кисело мляко с български закваски, така че нещата се променят. В Япония също има производство на българско кисело мляко, в Тайланд и Китай също. Но този типичен вкус на българското кисело мляко най-добре може да се развие в България.
– Трябва ли да помисли държавата да облекчи малко хората с малък бизнес като вашия?
– Да, мисля, че би трябвало държавата да подпомогне малкия производител. Да обърне малко повече внимание на него, защото това е гръбнакът на цялата икономика.
– Синът ви е доста деен, в същото време отличник в ЕГ „Акад. Людмил Стоянов“ – Благоевград, как съчетава училище и работа?
– Справя се, помага ни много, но и ние му даваме това, което иска, свободен е да прави това, което обича.
– Георги, смяташ ли да продължиш да развиваш семейния бизнес, или имаш друг поглед за бъдещето си?
– Аз вече от две-три години съм въвлечен доста сериозно в този семеен бизнес, виждам как се случват нещата в малкия бизнес в България, как се преминават различните етапи на развитие, по какъв начин се развива самият бранд, самата марка и смятам да унаследя бизнеса, за да мога да го доразвия и да върви напред.
– Ти си организатор на едно много интересно събитие, което се състоя в Банско, би ли разказал малко повече за него?
– Това е първият по рода си форум по дигитално предприемачество и мотивацията ми да организирам подобно събитие е да вдъхновя колкото може повече млади хора да се занимават с предприемачество и още от ранна възраст да осъзнаят, че техните идеи могат да прераснат в едни наистина сериозни, работещи бизнеси и те могат да им донесат много успехи. Основната идея на това събитие бе да се привлекат младежи както от региона, така и от областта и от цялата страна, на възраст между 14 и 20 години, които да споделят своите идеи относно темата, която е „Дигитален туризъм“, да споделят своите виждания как може туризмът в България да се развива по един по-нетрадиционен начин в комбинация с дигиталните идеи, и съответно най-добрите идеи да получат стимул да реализират своите проекти.
– Защо реши темата да е в областта на туризма, а не нещо, свързано с животновъдство или земеделие, което е част от семейния бизнес?
– Частично, защото хактонът се провежда в Банско, а знаем, че градът е туристически център, който се развива много динамично през последните години, но тази динамика угасва, когато липсват идеи. С този хактон целим именно това – да съберем иновативни идеи, които да подпомогнат туристическия център, като се комбинират традиционното, битовото, природата в Банско с IT технологиите, с информатиката по интересни иновативни начини и по този начин да поддържаме туристическия интерес както на български, така и на чуждестранни посетители.
– Видно е, че поддържането и развитието дори на малка семейна фирма не е лесно и ангажиментите ви са много, имате ли време за почивка и как обичате да прекарвате свободното си време?
– В интерес на истината не сме ходили на почивка може би от пет-шест години, просто защото нямаме време. През малкото свободно време, което имаме и когато ни се отдаде възможност, обичаме да правим кратки пътувания по региона. Ще бъде добре, ако тази година ни се отдаде възможност да отидем на море. В планината също ходим, когато имаме възможност. Общо взето, използваме пълноценно времето си за почивка. Предпочитаме да сме сред природата, на чист въздух. Времето, което прекарваме при животните, също е почивка за нас, тъй като е много успокояващо, зарежда ни с положителна енергия и, естествено, отново сме сред природата.
ЯНА ЙОРДАНОВА

 

Коментар с Facebook

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *