Home-p1-728×90
Home-p1-728×90

УПАДЪКЪТ НА ЕДИН МЕГАПРОЕКТ! 13 г. след помпозното откриване закритият пазар в Благоевград пустее, моловете „изядоха“ дребните търговци

Покритият пазар в Благоевград е на доизживяване само 13 години след помпозното му откриване. Малцина са клиентите, които днес влизат да пазаруват в него, затова и наемателите на търговски площи непрекъснато намаляват.

„Останахме само тези, които няма къде да идем вече. Големите вериги изядоха дребните търговци, това е истината и това е причината пазарът да замре“, близо до отчаянието е търговка на железария, която все още не се е отказала и държи маса в тържището, обявено преди няколко петилетки за най-модерното в Югозапада.

„Пред пенсия съм, чакам да стана на 66 г., а от 22 г. съм тук”, обясни жената.

„Няма движение, затова не върви и търговията. За храната както и да е, човек не може, без да яде, но промишлените стоки не вървят“, допълва я колежка от съседна сергия.

„В България останаха само пенсионерите с по 200 лв. пенсия, младите се изнесоха в чужбина, кой да пазарува?! – връща се отново на темата търговката от железарията. – Стой до мен 1 час, да видиш колко млади хора ще минат. Плачевно е състоянието в държавата!, казва жената и с широк жест описва кръг: Това прилича ли ти на пазар?! Работим на минус 20 градуса през зимата, мръзнем, а никой не минава. Не знам докога ще издържим и ние. Отказахме вече да плащаме за отопление, първите години, като отвориха пазара, давахме по 70- 100 лв. за отопление на маса, отделно от наема. Е как се издържа?! Състоянието е зле, но то е такова в цялата държава. Моите деца ги няма, на другия до мен също се заминали… Седиш и плачеш, че са отишли да слугуват в друга държава! И в царски палат да превърнат тоя пазар, няма да променят нещата, защото децата тичат по моловате, те тук не влизат“, откровена е търговката.

През 2004 г., когато отвори врати, покрият пазар в Благоевград бе пълен с търговци, стока и клиенти. На втория етаж имаше заведение, пълно и доста оборотно. Благоевградчани се дразнеха, че масите бяха отдадени без какъвто и да е ред и до гащите и анцузите се предлагаха хранителни стоки. Проблем бяха и пробните, а още първата зима на много места покривната конструкция протече, а отоплението се оказа златно за наемателите. С годините обаче търговците започнаха да се отказват от наетите магазини и търговски площи.

Днес замисленият като мегатържище закрит пазар в областния център на Пиринско пустее. В пазарните дни сряда и събота зоната вместо да се „пука по шевовете“ и да носи печалби на собственици и наематели на търговските площи, опустява съвсем заради обособеното ново пространство за зеленчуково тържище на метри по-надолу покрай реката.

За строителство на покрития пазар в Благоевград се заговори активно преди 17 години. Мястото на стария кооперативен пазар в идеалния център на града, който „се задъхваше“ заради липса на пространство за разрастващата се търговия, бе изключително атрактивно. Заваляха архитектурни предложения, едно от друго по-мащабни и любопитни.

Идеята обаче бе съпроводена и от силно емоционални реакции на производители и търговци, които от години си вадеха хляба на градското тържище. Не мина без протести, а първите бяха през лятото на 2001 г., когато общината вече бе задействала подготовката на търг за отстъпено право на строеж. Тогава е управлението на кметския екип на Костадин Паскалев, в периода, в който мястото му зае временно Виктор Асиски, тъй като Паскалев влезе в политическия кабинет на Сакскобургготски като министър на благоустройството и вицепремиер.

Над 400 шефове на местни фирми, обединени в Сдружение на търговците, на пазара СТИПО се опитаха през лятото на 2001 г. да защитят интересите си, като настояха пред Общинския съвет да не се допускат до търга за даване на отстъпено право на строеж участието на столични или чужди фирми. От СТИПО заплашиха общинарите с ефективни протести, като декларираха несъгласието на търговците общинският пазар да се даде в ръцете на един частник, който да го управлява. През ноември търговците се вдигнаха на бунт, блокираха местния парламент с искане обявеният вече търг да се отложи с няколко месеца, но процедурата така и не бе спряна.

Търгът за ОПС също не мина „по вода“. Участваха 9 фирми, сред които обединените търговци от пазара, както и няколко с чуждо участие. Дни преди Коледа бе обявен победителят – благоевградската фирма „Монолитстрой – Чорбаджийски и Байкушев“. Офертата им включваше 36,50% обезщетение за общината и строителство на сградата за 18 месеца, чиято стойност бе планирана за 5 450 000 лв.

Закритото тържище бе рекламирано като най-модерното в Югозапада. Техническите данни сочат, че общата площ на терена, върху който е разположен закритият пазар, е 7020 кв.м. Застроената площ на приземния и подземния етаж е по 3960 кв.м, магазините са разположени на 3496 кв.м, а допълнителната търговска площ е 464 кв.м. Разгънатата застроена площ е 10 660 кв.м. Идейният проект предвиждаше зеленчуковият пазар да се разположи изцяло в източната част, да има административен блок на два етажа, където да са разположени офиси на всички контролни органи, а на четирите входа с арки от типа на Триумфалната арка в Париж трябваше да има пунктове за информационно обслужване на посетителите, чейнджбюра и банкови офиси, както и асансьори за инвалиди.

Според подписания през декември 2001 г. договор между кметството и строителите обезщетението, което получава общината от строителя „Монолитсрой“ за отстъпеното право на строеж от 36,50%, се изразява в 2362 кв.м, в които влизат 340 маси за продажба на плодове и зеленчуци плюс 110 кв.м застроена площ за административни помещения.

Реалното строителство на обявения като супермодерен закрит пазар обаче стартира чак след 3 години заради съдебни дела. Пръв оспорва в съда решението на комисията бизнесменът Иван Янчев, участвал в търга като представител на ЕТ „Севдалин Хаджиев“, последваха го и класираните на второ място съдружници в „Кооперативен пазар 2001“, класирани на ІІ място, които поискаха намесата на Върховна касационна прокуратура да разследва сделката.

Въпреки протестите и опитите да се отмени изборът на победител, „Монолитстрой“ стартираха строителството, макар и със закъснение, през юни 2002 г. и приключиха обекта през май 2004 г., по време на управлението на кметския екип на Л. Причкапов. През периода на строителните дейности кооперативният пазар бе преместен временно след моста в посока към кампуса на Американския университет.

На същото място и сега, 13 г. по-късно, и въпреки наличието на закрито тържище, благоевградските производители и търговци събират всяка сряда и събота купувачите на традиционния открит пазар. В същото време закритият пустее и с всяка година броят на заетите маси и помещения в него непрекъснато намалява, а клиентите изгубиха навика дори да се отбиват през него.

През юли т.г. общинското предприятие „Пазари“ проведе търг за отдаване под наем на 50 търговски площи в закрития пазар, но половината останаха без кандидати. Цената на кв.м, определена от ОбС, бе 22 лв., а срокът за отдаване – 3 години. Кандидати се явиха само за 24 от позициите, като най-голям интерес имаше за масите в началото на тържището, най-близо до входовете. Повторен търг се проведе през юли. Останалите свободни маси шефът на общинската фирма „Пазари“ Юрий Воев е упълномощен да отдава на месец без обвързващ договор за 3 години, но на цена, с 10% по-висока.

Към днешна дата сградата на покрития пазар в Благоевград е 70% частна собственост и едва 30% са на общинско дружество „Пазари“ ЕООД – гр. Благоевград, информираха от кметството. Частта на общинското дружеството е в два сектора – селскостопански и промишлен, разположени на партерния етаж. Заети са само маси в промишления сектор, при това едва 40% от всички, тъй като търговията на селскостопанска продукция е съсредоточена само в пазарните дни сряда и събота на открития пазар. Средната наемна цена на търговските обекти, стопанисвани от „Пазари“ ЕООД, е 300 лв. Дружеството превежда годишен дивидент на общината в размер на 90% от печалбата си и всеки месец 20% от събраните такси от открития пазар за пазарните дни. В общинската фирма работят 6 човека, чието възнаграждение се изплаща от дружеството и не тежи на бюджета на общината.

„Пазари“ ЕООД носи печалба на община Благоевград, за миналата година тя е била в размер на 40 000 лв. В опитите си да засили интереса на търговците и да активизира търговията в закрития пазар, ръководството на общинската фирма е намалила драстично наемните цени с до 30%, но от дружеството напомниха, че са в пряка конкуренция с фирми, които също отдават под наем търговски площи.

„За съжаление, откакто започна кризата, интересът към търговските площи в закрития пазар непрекъснато намалява“, потвърди и Петър Байкушев, собственик на сериозен дял от площта в закритото тържище. Негови са подземният паркинг, последният етаж, в който доскоро се помещаваше Разплащателна агенция – Държавен фонд „Земеделие”, площта на открития пазар покрай реката и два магазина.

„Кой ходи на пазара сега, на всеки ъгъл има магазин и търговията много се промени, не е като преди години пазарът да става само на градското тържище“, допълни бизнесменът. Той коментира още, че търговията се определя от търсенето и предлагането, а в сегашната ситуация няма кой да купува, затова и закритият пазар в годините губи смисъла си.

Десетки са собствениците на магазини в покрития пазар, повечето от тях вече стоят празни и поне не носят загуба на притежателите им. „Необходима е нова стратегия за съживяване на това пространство, не може да остане така. Дали след 10-20 години, дали по-скоро, но нещата ще се променят със сигурност. Най-големия проблем това да се случи по-скоро е в големия брой собственици“, обясни Байкушев.

ДИМИТРИНА АСЕНОВА

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *