Home-p1-728×90
Home-p1-728×90

Хирургът, общински съветник в Сандански, д-р В. Попов: От 7-г. съм на пчелина, няколко пъти съм се връщал на нулата, сега имам 37 кошера, не си ли упорит, по-добре не мъчи занаята, не можеш да излъжеш пчелата

Д-р Васил Иванов Попов е съдов хирург, съветник в Общинския съвет в Сандански, потомствен пчелар. Роден е в Сандански в скромно християнско семейство. Горд е, че никой от семейството му никога не е членувал в партии. И той досега не е бил член на нито една партия, в Общинския съвет е от гражданската квота. Д-р Попов е завършил с отличие висшето си образование. Професионален състезател е по плуване, сега ветеран. Той е един от основателите на спортния клуб по плуване в Сандански заедно с Емилия Юрукова, Николай Вакареев, Валерия Боцева, Иван Вергов. Завършил е Медицинска академия в София общ профил. Придобива специалност съдова хирургия. Работил е в „Софиямед“ в съдова хирургия, консултант е в областната болница в Благоевград. Практикува обща хирургия и специализирана съдова хирургия. От 7-годишен животът му е свързан с пчелите, от години е професионален пчелар и член на сдружението „Пиринско цвете”. Преди дни той бе избран за председател на новосъздаденото сдружение за изграждане на нов храм в Сандански „Св. Николай Чудотворец“.

– Д-р Попов, Вие сте потомствен пчелар. Откъде идва родът ви и кой в него е поставил началото на пчеларството?

– Родът ми е от Костурско, Гърция. Принуждават се, гонени от гърците, в защита на българщината да се преселят в Свети Врач. Дядо ми Зисо Попов е бил кмет на Сандански два пъти, първия 1923-1924 г., втория от 1930 до средата на 1932 година. По негово време се изгражда болница „Свети Врач”, хижа „Велибид”, създава се Сизовата вада, Зисов чарк, райска градина. Това ми е като даденост. Пчеларството ми предаде баща ми. От 7-годишен съм на пчелина, за да му помагам. Спомням си в детските години пчелинът ни бе в Цапарево, община Струмяни. В землището преди Студената вода  имахме много кошери и тогава помагах на баща ми да вадим мед и да подготвяме пчелите за новия сезон. Тогава родителите ми и тези, които се занимаваха с пчели, си докарваха много добри доходи. Сега е по-трудно, но за пчеларите това е начин на живот.

  • Имало ли е момент, в който да си кажете край заради ниския добив на мед или други проблеми?
  • Пчеларствотое вродено в мен и трябва да го правя. Пчеларството за мен не е хоби, а е рефлекс на организма. В подсъзнанието ми е изграден рефлекс още в детските години да не се страхувам от пчелите. Една пролет преди смъртта на баща ми в задния двор на къщата в центъра на Сандански беше сложил 4 кошера. Седеше на стълбата и се радваше как пчелите се движат. До последния си дъх бе сред пчелите и искаше да е около тях. Пчелите бяха неговата страст и живот. През всичките тези години моят баща Иван не се отказал, така че и аз няма да се откажа. Стигал съм до един кошер и отново ги възстановявам до 35-40. Пчеларството за мен е начин на живот. През 2008 година, след като баща ми почина, а се заех изцяло с пчелите.

В продължение на 45 години баща ми е бил председател на пчеларите в региона. Негов наследник е настоящият председател на „Пиринско цвете“ Йордан Филипов. Той е човекът, който е главният виновник и аз да съм член на сдружението. Той много ми помагаше след смъртта на баща ми.

– Вие сте професионален плувец, завоювали сте десетки медали в първенства и турнири.

– Да. В спортния интернат по плуване стъпих, когато бях в 7-ми клас и станах професионален състезател. Учредих и клуба по плуване в Сандански „Вихрен” преди 30 години. Член съм на клуба на ветераните по плуване. От година не участвам на състезанията на ветераните, и то заради това, че не ми стига времето.

Плуването е спортът, донесъл най-много медали за община Сандански. В годините назад плуването винаги е популяризирало града. Ние бяхме първите състезатели, които представяхме Сандански, говоря за времето преди 40 години.

– Съдов хирург сте в момента, работите в Благоевград. Как успявате да съвместявате лекарската професия с пчеларството?

– Първо искам да споделя един пример за това как през студентските ми години исках да вкарам малко комерсиалност за увеличение на добива на мед с плодова захар. Бях стажант лекар и имах възможност да доставям захарни разтвори – плодовата фруктоза Предложих на баща ми, а той даже не ми отговори. Не ми обърна внимание. Това за мен бе показателно. Хората като баща ми, истинските пчелари, си изграждат авторитет през годините и не се променят до края на живота си. Той не можеше и да си помисли, че може да навреди на авторитета на пчеларите. Преди няколко години поръчах 10 пчели майки от Швейцария. Това бяха италиански майки. За жалост по време на транспорта 6 от тях умряха, останаха само 4 живи. Направихме 2 кошера. Много пчели се нароиха, но за съжаление дават по-малко мед. Това беше преди 5 години, от тях остана само един кошер. Иначе постоянно търся иновации. Когато пчелар влезе и отвори кошер, той трябва да разбере боледува ли пчелата. Това е връзката с лекарската професия. Важен е рефлексът да се ориентираш в ситуацията. Пчеларят трябва да е чист, да не е агресивен, да е спокоен. Ако си ядосан, по-добре не отивай при пчелите. Ако правиш по остри движения, дали дишаш трудно или миришеш, пчелите усещат хормоните на човека. Те са жив организъм и имат чувства.

– Един пчелар може ли да заблуди и да излъже пчелите?

– Една-две години ще се мъчиш да я лъжеш, но тя ще те усети – или ще напусне кошера, или ще те принуди да се откажеш. Към пчеларството много хора подхождат с небрежност. Много хора го приемат като странност и губене на време, но то е в основата на живота. Не трябва да прескачаме дребните неща в живота.

– Къде Ви е по-лесно – да изследвате проходимостта на съдовете в човешкия организъм или при пчелите?

– В лекарската професия и край кошерите с пчели не трябва да правиш на зор нещата, иначе няма смисъл да си лекар или пчелар, да „мъчиш“ занаята, както казват. Синхронизирал съм нещата като лекар и пчелар. Докато с плуването вече не става, не заради това, че нямам сили, нямам време да спортувам. Отказах се от участия в състезания на ветераните.

– Според Вас каква е рецептата срещу масовото измиране на пчелите?

– Говори се много за смъртността на пчелите. За мен това се дължи на електромагнитните вълни. Тривиалните заболявания. Другият причинител е американският гнилец. При това заболяване няма лечение при пчелите. Американският гнилец е като рака при хората. Даже по-лошо, защото при хората има и рак, който се лекува, като  рак на кожата например, 99 процента е лечим. Стив Джобс, също умира от рак, и то на панкреаса и многото пари не го спасяват, това е като американския гнилец, смъртността е на 100 процента, но всичко е божа работа.

– Пчелата влияе ли се от присъствието на други хора на пчелина?

– Пчелата трябва да познава стопанина си. Когато отидеш при нея и познаваш всичките й реакции, тогава се случват нещата. Тогава тя ще работи за теб. Тези, които тръгват към пчелата, трябва да познават света й. Ако влезеш в разрез с пчелата, тя реагира. Една пчела е готова винаги да умре, за това не е хубаво да я дразниш с миризма или агресивност. Ето за това в САЩ и Китай не могат да живеят пчели, там е много напрегнато и има много отрови. В някои градове на балконите отглеждат пчели. В люксембургската градина наскоро видях снимани 14 кошера. Пчелите в градската среда са като барометър на живота.

– В момента колко кошера отглеждате?

– Около 37 кошера. Стигал съм до 50, връщал съм се на 1 заради смъртност. Но приемам съвсем нормално това. Има сега млади пчелари, които, след като загинат пчелите им, се отказват. Аз съм стигал на кота нула, но продължавам. Добрият пчелар ще направи от 1 кошер 10.

– Каква бе зимата за пчеларите?

– На 15 януари по груби изчисления на 560 метра надморска височина в 8 кошера открихме по 4 нови пчелина. В останалите 2 кошера по 2 пчелина. Оттук нататък поддържането е работа на пчеларя. Майките са си свършили работата. Има и загуби, но пчеларството ще оцелее, но ако се прекали с пчелата, пчеларят губи.

– Вие сте съветник в Общинския съвет в Сандански, каква е вашата оценка за работата на минипарламента за тази година и няколко месеца?

– Общата полза е да се работи за гражданите на общината. И да се налагат и решават повече проблемите за града и селата. Учудващото е, че за първи път се прие бюджетът на общината с гласовете на всички общински съветници на 100 процента. В постоянните комисии, когато въпросите се обсъждат и решават след това, те по- лесно се приемат на заседание на Общинския съвет.

– Как ще продължите изречението „Когато умират пчелите, животът на земята е…

– Не смея да мисля мащабно. Докато има пчели, ние ще бъдем около тях. В работата на природата няма да се бъркаме.

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *