Home-p1-970×90

Частни съдебни изпълнители удрят с измислени такси длъжници

Частни съдебни изпълнители /ЧСИ/ товарят с измислени такси длъжници. Един от фрапантните случаи на неправомерни действия, за които вестник „Струма“ притежава документи, е свързан с кантората на частния съдебен изпълнител Шукри Дервиш. При него е образувано изпълнително дело срещу длъжник за сумата от 3000 лв., към която е начислена лихва от 571,91 лв.

През август миналата година съдия-изпълнителят изпраща покана за доброволно изпълнение, с която иска да бъдат изплатени още две суми – 625,43 лв. и 426,95 лв. за такси и разноски по изпълнителното производство. Всички суми са изплатени от длъжника до стотинка в двуседмичния срок. Месец по-късно обаче от кантората на Шукри Дервиш изпращат второ съобщение до длъжника с искане за още 680 лв. за такси и разноски, и предупреждение. Така таксите за съдия-изпълнителя скачат необяснимо и при дълг от 3000 лв. сумата набъбва близо двойно. Като връх на всичко ЧСИ-то предупреждава, че ако парите не се изплатят в 3-дневен срок от получаването на известието, ще се пристъпи към принудително изпълнение, т.е. запор на банкови сметки, заплати и т.н. Следва и обаждане от служител на кантората на Шукри Дервиш, който настоява за изплащането на сумата с мотиви, че тя била за приключване на изпълнителното дело.

След намесата на адвокат, който иска справка откъде се е появила новата сума, от частната кантора на Шукри Дервиш излизат с номера, че е станала техническа грешка. В края на април тази година ЧСИ изпраща кратко съобщение в 1 изречение, че изпълнителното производство е прекратено.

Потърсихме за коментар частния съдебен изпълнител, който заяви, че ще направи проверка на скандалния случай, след което спря да вдига телефона си.

За подобни случаи на произвол в редакцията на вестник „Струма“ получаваме ежедневно сигнали. Напоследък зачестяват оплакванията от хора, купили имот на публична продан, които след това са заблуждавани от частните съдебни изпълнители, че трябва да им плащат такси, за да ги въведат във владение. Такива такси се начисляват само в случаите, когато предишният собственик не желае да напусне имота и се налага принудителното му извеждане с участието на полиция.

Според чл. 22 от тарифата за таксите и разноските на частните съдебни изпълнители за въвеждане във владение на недвижим имот се събира такса от 1 на сто върху цената на имота, но не по-малко от 200 лв. „Участието на ЧСИ при въвод във владение гарантира на новия собственик, че няма да бъде изнудван впоследствие за стари задължения за ток и вода, и затова винаги съветвам хората да си платят такса при нас”, мотивира се частният съдебен изпълнител Александър Цанковски.

Припомняме, че срещу него пък има жалба от Деспин Митрев, който се оплака, че запорирали заплатата му за 500 лв. задължение. И това се случило, въпреки че добросъвестно превел по куриерска фирма парите на леля си Гинка Баракова след съдебен спор за имот. Така се стигнало до изпълнително производство, по което платил над 600 лв. такси и разноски, или общо 1174 лв.

Частните съдебни изпълнители са „облечени“ с всякакви правомощия. Те могат да проверят абсолютно всичките ви банкови сметки, имотно състояние и изобщо всяка информация за длъжника, дори да иска копия и извлечения от документи. Цялото това „разследване“ е за сметка на длъжника и се удържа от погасителните му вноски като разход по изпълнението.

Многобройни са случаите на хора, които поради непознаване на закона са вкарани в дългово робство и дори губят жилища заради един минимален потребителски кредит, притиснати до стената от ЧСИ-та. Затова най-добре е да се консултирате с адвокат, ако се окаже, че вие или ваш близък е „погнат“ от съдебните бирници.

За хората с ниски доходи, които нямат пари за адвокати, битката с ЧСИ изглежда обречена. Да не говорим, че и в сега действащия ГПК има заложени клопки, които са в ущърб на гражданите – като се започне още от самото образувано заповедно производство, за което длъжникът научава едва след като получи призовката с изпълнителен лист, до начина на уведомяването му. Според чл. 47 от ГПК той се счита за уведомен чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия. Нещо повече, когато до тях не е осигурен достъп, съобщението може да бъде залепено на входната врата или на място около нея. Няма никаква гаранция, че то няма да бъде скъсано и изхвърлено, докато тече двуседмичният срок. Адресатът все пак може да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването.

Истината е, че макар да защитават българското законодателство, ЧСИ-та нерядко си позволяват да заобикалят регламентите. Проблемът се отчита и от председателя на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дечев, който миналата година призна за порочни практики, свързани с нарушения на закона в 35 кантори, и обеща система от мерки за вътрешна регулация, включваща финансов контрол над дейността на ЧСИ-та и въвеждане на единна електронна деловодна система, която да бъде поставена под специален мониторинг.

Масово се запорират дори социални плащания – като обезщетения и помощи на длъжници, което се оказа законодателен пропуск и „отваря вратата“ на ЧСИ.

След множество жалби на граждани, някои от които загубили жилищата си заради 1000 лв. дълг, омбудсманът Мая Манолова поведе „война“ с частните съдебни изпълнители и в края на април излезе с предложение за законодателни промени в ГПК. Целта е ограничаване правомощията на частните съдебни изпълнители, монополите и фирмите за бързи кредити. „Предлагаме да се затворят вратичките срещу това гражданите изобщо да не разбират, че по отношение на тях се води съдебно дело“, обясни Мая Манолова.

Промените предвиждат съобщение или призоваване чрез залепване на уведомление на входа на жилището или на пощенската кутия да може да става по изключение – само ако ответникът не може да бъде намерен след най-малко три посещения на адреса в рамките на един месец, с интервал от една седмица между всяко от тях, като едно от посещенията задължително трябва да е в неработен или неприсъствен ден. Практически това означава, че призоваването може да се проточи в рамките на един месец, като така се създават гаранции, че страните/длъжниците ще бъдат своевременно намерени и уведомени, за да защитят правата си.

Освен промяна в процедурата по връчване на съобщения и призовки се предлага преформулиране на критериите за несеквестируемия доход от заплати, пенсии, обезщетения и помощи, повече опции за длъжника да обжалва действията на съдебния изпълнител и някои нови правила за оценките и обезпеченията, облекчени такси. Предлага се нов текст, който въвежда като задължителна част от съдебното решение номера на банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми. Така на длъжника се дава възможност за доброволно изпълнение, без да се стига до изпълнително производство и натоварване с допълнителни такси и разноски.
Същевременно номерът на банковата сметка става задължителен атрибут и в заповедта за изпълнение, която се изпраща с покана за доброволно изпълнение, а в Закона за ЧСИ отново се предлага текст, че върху сумите, които длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира. Сборът на всички такси по изпълнението пък не може да надвишава задължението.

Законопроектът предлага и нов лимит на несеквестируемия доход от заплата, пенсия, помощи и обезщетения – суми от тези плащания до размера на минималната работна заплата, постъпили по банковата сметка, са защитени, освен за задължения за издръжка.

Но докато се промени законът, никой не е застрахован от неприятни изненади от ЧСИ.

БЕТИНА АПОСТОЛОВА

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *