Home-p1-970×90
Home-p1-970×90

Четвъртокурсничката в АУБ Цвети Захариева: Атаката срещу с експрезидента Страци Кулински дойде от преподавателите и администрацията, ние, студентите, така и не разбрахме какво се случи

Цветиана Захариева e родена на 25 ноември 1994 г. във Варна. Възпитаник е на МГ „Д-р Петър Берон“, а тази година ще се дипломира в Американския университет в Благоевград по специалностите жypнaлиcтиĸa и мacoви ĸoмyниĸaции, бизнec aдминиcтpaция и мyзиĸa. На тазгодишната церемония в АУБ, на която президентът на университета обявява имената на най-заслужилите студенти, Цвети бе отличена като човека с най-много награди зa виcoĸи пocтижeния пo специалностите, които изучава. Tя e и eдин oт opгaнизaтopитe нa ТЕDxAUBG в тaзгoдишния мюзиĸъл Rосk оf Аgеs, изнесен в 5 гpaдa в Бългapия и преминал при изключителен интерес от страна на публиката. В мюзикъла Цвети изигра главната роля.

Родителите на девойката се занимават с частен бизнес, тя има и по-малко братче, което е на 8 години.

– Цвети, при толкова много университети в България и чужбина, защо се довери на Американския в Благоевград за висшето си образование, още повече че той далеч не е от най-евтините?

– Избрах АУБ, защото той ми предложи всичко, което търсех – качествено образование, международна среда и безброй много извънкласни дейности, като същевременно останах сравнително близо до дома ми. При кандидатстването си получих пълна стипендия за постиженията си на изпита SAT, както и заради високите ми оценки в гимназията и извънкласната ми дейност, свързана с доброволчество и театър. Стипендията покрива 100% образованието ми за всичките 4 години, но въпреки това отидох веднъж на бригада, която е едно от най-типичните студентски преживявания. През останалите години правех стажове и участвах на няколко обучения, свързани със специалностите ми.

– Какво е общото между журналистика и масови комуникации, бизнес администрация и музика, нали това бяха специалностите ти?

– На пръв поглед трите специалности наистина изглеждат много различни една от друга, но истината е, че бизнес администрацията и журналистиката и масовите комуникации имат много допирни точки, когато става въпрос за маркетинг, ПР и стратегически мениджмънт. Музиката допълва със своя креативен аспект – помага да разгледаш нещата от друг ъгъл, да търсиш красивото и съвършеното.

– Като член на станалия популярен в цялата страна клуб „Бродуей“ като че ли музиката и танците са твоята стихия. Свириш ли на някакъв инструмент?

– Не умея да свиря, но искам да се науча или на пиано, или на китара. А за пеенето – пея откакто се помня, но за първи път се включих в състав, когато бях на 15 години. Тогава се записах във Варненската детско-юношеска опера, където освен че имахме участия като хор, поставяхме и мюзикъли, които влизаха в афиша на Варненската държавна опера всеки месец. Винаги много съм обичала музиката – обичам да слушам всякакъв тип. Възхищавам се на изпълнители, които създават смислена музика. Затова в университета, където бях част от няколко различни клуба, най-много време посветих на „Бродуей“, с който поставяме мюзикъли, които после обикалят България, както и на TEDxAUBG, който организира веднъж годишно конференция, следвайки TEDx формата /б.р. TEDx е програма от местни, самоорганизирани събития, които обединяват хората, за да споделят опит по различни теми/. Желанието ми да бъда полезна на обществото и да помогна за неговото развитие винаги ме е мотивирало да се включвам в разнообразни инициативи. Понякога ставаше много напечено и времето не стигаше, но пък нито веднъж не съм съжалила за своето участие. В края на деня всичките усилия си заслужават и те нахъсват да дадеш още повече от себе си.

– Разделяш се с АУБ. Кой е най-силният ти спомен от университета, с който ще го напуснеш?

– За мен всичките 4 години в Американския университет бяха запомнящи се. Всяка една сама по себе си имаше и трудностите, и хубавите моменти. Най-любимите ми моменти ще си останат последните минути преди началото на всяко представление, когато цялата трупа се събира на едно място за последни напътствия. Тогава най-много се усеща енергията и ентусиазмът на останалите, и знаеш, че с тези хора ви предстои да преживеете нещо невероятно заедно и че сте си създали силна връзка, която не може да се опише с думи. А другият ми спомен е обвързан с TEDxAUBG конференцията – цялата забързаност по време на самия ден, всичките прегръдки, готовността за работа и онези малки моменти и думи за кураж, които си разменяме. Такова усещане наистина не се среща често. Разбира се, винаги ще си спомням за спонтанните срещи, милите думи, които чуваш от непознати, и самото усещане да знаеш, че всичките ти приятели се намират на не повече от 10 минути от теб.

– Какви сценични гафове си записала в аналите на клуб „Бродуей“?

– А, не е като да няма. Спомням си последното представление, макар че това не беше гаф, а планиран майтап от страна на колегата, който ми беше сценичен партньор. Беше по времето на една песен, изведнъж усещам, че той не си пее думичките от песента, а само повтаря като папагал „систър“. Стреснах се, направо се обърках, но когато го чух да продължава да повтаря непрекъснато „сестра“, „сестра“… разбрах, че го прави нарочно и се успокоих. Майтапът му всъщност много силно зареди цялата трупа и представлението свърши при невероятно настроение от страна на всички нас.

– Около управлението на последния президент на АУБ Страци Кулински сред студентите се натрупа сериозно напрежение, което преля в онези 50 въпроса, които му зададохте писмено, а впоследствие и до неговото уволнение. Какво всъщност се случи, за да го атакувате вкупом – и вие, и преподавателите?

– Всъщност 50-те въпроса към Кулински бяха зададени от група професори и служители от администрацията. Студентите по никакъв начин не са били обвързани с тях. Атака от наша страна не е имало. Самите ние не бяхме наясно какво се случваше точно и затова не сме излизали с каквато и да е било позиция. Негодуванието се е появило вследствие на промени, които са се случвали на административно ниво. Студентите не са били замесени.

– С кого от досегашните си преподаватели ще продължиш да поддържаш връзка и защо?

– Най-близки ще ми останат професорите, с които съм работила по отделни проекти извън задачите, които сме имали в час. Те са ми помагали със съвети и идеи в моменти, когато съм се чувствала объркана и несигурна. Същевременно ме подкрепяха и вярваха в мен, за което съм им безкрайно благодарна. Това ми помогна да повярвам още повече в себе си и да не се страхувам от предизвикателства.

– Коя от учебните дисциплини ти беше най-трудната и коя взе „на абордаж“?

– Както бизнес администрацията, така и журналистиката и масовите комуникации си имаха своите трудности, но по различен начин. В бизнеса имаш да пишеш бизнес планове, да изготвяш стратегии, докато в журналистиката имаш да монтираш видео или пък да напишеш статия, които да бъдат максимално ефективни и приятни за гледане или четене. Всички те изискват време, внимание и голяма прецизност.

– Според общественото мнение в АУБ се учи здраво – остава ли ви време за друго, например за художествена литература?

– Да, определено се учи много в АУБ – образованието се взема насериозно и изисква постоянство. Въпреки това американската система на обучение ни дава възможност да подредим програмата си по начин, който ни позволява да комбинираме лекциите с други занимания. За жалост през 4-те години основно четях академична литература, а извънкласните ми дейности окупираха изцяло свободното ми време. За сметка на това през ваканциите наваксвах с четенето. Увличам се по фентъзи книгите, но за мен фаворит все още си е поредицата „Хари Потър“ на Джоан Роулинг. Колкото повече пораствам, толкова повече преоткривам историята, начина, по който е написана, и всички онези малки детайли, които допълват цялата картина.

–  С коя от специалностите, по които ще се дипломираш, искаш да свържеш бъдещето си?

– За в бъдеще бих искала да работя в медийния свят, обединявайки знанията си от двете ми специалности, както и опита, който придобих от извънкласните ми дейности.

– Ще продължиш ли да учиш или първо ще поработиш?

– Засега не смятам да продължавам с магистратура, решила съм да поработя и ми се иска да е някъде в София, в сферата на медиите и комуникациите. Ходя на интервюта и още не съм намерила нищо, но съм убедена, че ще успея.

Разговаря ВАНЯ СИМЕОНОВА

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *