Home-p1-970×90
Home-p1-970×90

ЧУДЕСА, КОИТО ЛЕКУВАТ И ДАРЯВАТ С РОЖБИ: Провиралката при село Лиляч, аязмото в черквата „Св. Мина“ и каменният Кадин мост

Всяка област в България има своите мистични връзки с миналото, които здраво ни държат в настоящето, за да имаме бъдеще. Една от тези връзки са предания и легенди, свързани с три места в региона – Провиралката при село Лиляч, светената вода, бликаща под старата църква „Св. Мина” в Кюстендил, и „гърбавият” мост в Невестино.

„ИН ВИТРО” БЕБЕТА ОТ ПРОВИРАЛКАТА ПРИ СЕЛО ЛИЛЯЧ

Малко известен мегалитен скален комплекс от времето на тракийското племе пеони, наричан от местните хора Провиралката, се издига на около километър от кюстендилското село Лиляч.

Само на няколко километра от Кюстендил, встрани от популярните туристически дестинации в региона, има едно наистина магическо място, а чудесата, свързани с него, и до днес привличат бездетни жени с вярването, че силните енергии тук ще им помогнат да се сдобият с рожба. До малко познатия мегалитен скален комплекс се стига по разбит планински път, който се изкачва към възвишение над селото със странни скални образувания. Пътека по скалите води първо до параклис в малка ниша с икона на Света Богородица в него, а после се вие през скални сводове, за да стигне до огромен камък с тесен процеп под него. След вглеждане в скалата лесно се вижда, че всъщност камъкът поразително прилича на женско дупе, но в гигантски размери. Тъкмо под него трябва да се мушне жената, за да я споходи мечтаното щастие да стане майка.

Местността носи името Манастира и наистина на върха й се намира селската черква  „Свети Георги Победоносец”, на видима възраст около век и половина, разказва селската кметицата Райна Петрова, която е сред най-ревностните радетели за популяризирането на Провиралката. Заради обезлюдяването свещеник в църквата идвал само на храмовия празник на Гергьовден, когато местните хора се събират на курбан за здраве, останал като обичай от древните езически времена.

Изглежда, че силните енергии, които местните усещат и до днес, са били осезаеми и за траките, вероятно затова тъкмо на това място те са устройвали своите мистични ритуали. По поляната около Провиралката се забелязват едри плоски камъни с форма на кръг. Според някои това било скална маса за пиршества, според други пък са олтарни камъни за жертвоприношения.

На около 800 метра от Провиралката има друго, по-голямо по площ скално светилище. Смята се, че то е било предназначено за тракийския плебс. Околната местност се нарича Пещерата. Някога тази пещера била пълна с прилепи, които по тези места се наричат лиляч, и според преданието са дали името на селото, което за първи път е споменато в турски документ от 1576 г. До пещерата има свещен лековит карстов извор, който никога не пресъхва,  разказва като истински екскурзовод селската кметица.

Запалени краеведи от Кюстендилско твърдят, че въпреки огледите, правени на мястото, така и не се стигнало до проучване и разкопки. Това не пречи обаче да се разказва като неоспорим исторически факт, че детето на император Юстиниан I също се е явило на бял свят едва след като жена му минала през ритуалите под скалата. А това, че точно рожбата на Юстиниан се свързва с това място, никак не е случайно. Според историческите данни самият римски император бил роден някъде тук. А според месните хора от древното „ин витро” съоръжение са се родили над 150 бебета само през последните 20 години.

ВОДАТА ОТ АЯЗМОТО В СТАРАТА ЧЕРКВА „СВ. МИНА” В КЮСТЕНДИЛ ЛЕКУВА БЕЗПЛОДИЕ И БОЛНИ ОЧИ

С надежда да се сдобият с дълго чакана рожба, много жени отиват и в красивата черква в центъра на Кюстендил, посветена на Свети Мина. Храмът се издига сред красив парк, а в двора е и старата черква, с която са свързани поверията за лечение на безплодие и болни очи. Легендата разказва, че богат турчин сънувал, че тежко болната му дъщеря ще оздравее, ако построи на точно определеното място черква. Той получил позволение за градежа и когато църквата била готова, в средата й бликнала лековита вода, а турската щерка оздравяла.

По-достоверен е разказът, че построяването на храма се дължи на кюстендилския митрополит Дионисий. Той обещал на местните християни да вдигне в града по-голямо училище и да построи болница, като събира от доброволни пожертвования огромната за онова време сума от 37 635 гроша, които обаче потънали в джоба му. За оправдание за изчезналите пари митрополит Дионисий издействал ферман за строителство на старата черква „Свети Мина”, а на кюстендилци обяснил, че събраните пари дал за позволението.

Строителство на храма започва през март 1859 г., прави се малък манастирски комплекс, болница, а по-късно и приют. Според преданията на това място от езическите времена е имало оброчище с лековита вода. Сега в двора на черквата „Свети Мина“ е изградена чешма, от която тече вода от аязмото, бликащо в основите на старата черква. Многобройни са хората, които наливат за изцеление от тази вода, а най-много са мераклиите да се докоснат до чудото на изцелението на храмовия празник – 11 ноември.

Много чудеса са станали пред чудотворната икона на светеца воин Св. Мина. Поклонниците казват, че иконата има могъща изцелителна сила и ако човек силно вярва, може да се избави от тежки болести, а жени от цялата страна идват на 10-и срещу 11 ноември да преспят на пода на храма, за да измолят от светеца да им помогне за рожба и сполучлив брак.

КРАСИВИЯТ КАМЕНЕН КАДИН МОСТ, ПОЗНАТ КАТО „ГЪРБАВИЯ” МОСТ,

съграден от самоуки дюлгери преди повече от пет века, елегантно свързва двете страни на село Невестино. Съоръжението бавно изчезва заради поверието, че песъчинки от моста, погълнати от млада майка, ще й гарантират кърма за бебето, споделят възрастни жени, събрали се на раздумка пред кметството в Невестино рано сутринта.

Историята на моста е обвита от приказни предания, довели след себе си и различни вярвания. За Кадин мост над река Струма в село Невестино и до днес местните хора твърдят, че сварени на чай прашинки от гранитните блокове помагат на майки да имат кърма за бебета си. А това е така, защото според преданието в основите на моста е зазидана младата невеста на най-малкия от тримата братя, съградили моста.

Било преди близо 350 години. Трима братя от близкото село се захванали да градят мост над Струма. Денем те редят камъните, ала нощем водата прииждала и отнасяла съграденото през деня. И така много пъти. За да не посрамят името си и майсторската си чест, тримата майстори се оказали принудени да се съобразят с обичая в темелите на градежа да зазидат жив човек и духът му да стане пазител на моста. Такъв бил обичаят на старите дюлгери, когато правели мост, църква или чешма – да оставят дупка в построеното и в нея да бутнат първия човек, минал покрай недовършения строеж. Едва в по-късни времена на минувача му вземали само мярка и вграждали сянката му, но и така човекът се поболявал, залинявал и скоро се пренасял в отвъдното.

За тримата майстори на моста на Струма било много трудно да решат коя да е жертвата им. Накрая с люта болка на сърце те решили заради здравината на строежа да вградят онази от своите жени, която първа донесе ядене на своя мъж. И ето на другия ден първа дошла невестата на най-малкия брат Манол, младата му булка се казвала Струма. Като дошла до реката при майсторите с яденето, Струма носела и своята първа рожба, още бебенце. Но едва издумала: „Помози бог, майстори!“, братята скочили, сграбчили я и насила я зазидали в основите на средния свод на моста. Докато я зазиждали, тя се молела да й оставят отвън гърдите и да й направят дупки за очите, за да може да кърми и да гледа детето си. Майсторите склонили и така тя дълго време кърмила детето си и плакала, докато накрая издъхнала, а млякото от гърдите на вградената в моста невестата се вкаменило. Така се родило вярването, че безмлечни майки ще придобият кърма, ако откъснат парче от гранита и пият отвара от него.

Приказното предание е украсено с разказите на местни хора, които твърдят, че и до днес, когато придойде реката, в нощна доба се чува писъкът на злочестата майка.

Надпис на турски език върху гранитна плоча в източната ограда от южната страна на моста свидетелства, че Кадин мост е построен през 1470 година по заповед на Исак паша при управлението на султан Мехмед II. Няколко години по-рано пашата едва успял да премине през буйните придошли води на река Струма през тези места по пътя си към Босна.

Текстът на каменния надпис гласи: „По високото разпореждане на Исак паша, един от най-великите везири и благородни началници, който върши добрини с чисто душевно подбуждение, за да получи горе от създателя съответното възмездие, заповядва да се построи в тази страна този свещен мост за безплатно минаване на пътници. Нека всевишният Бог изпълни живота му с радост и веселие. Година 874“.

Мостът е дълъг около 100 метра, широк е 5 метра и до неотдавна, преди да бъде построен успоредно съвременен мост, по него минаваше трафикът към Кюстендил. Архитектурата му е смес от антични, средновековни и ренесансови форми. По петте полуцилиндрични свода има украси и розети. Застлан е с големи гранитни плочи. Разположен е косо по течението на река Струма и изглежда несиметричен, въпреки че височината му расте равномерно от двата бряга. В долната си част стълбовете са с клинове, които порят водата, а на всеки стълб има пробит засводен прозорец за оттичане на водата при пълноводие на реката.

За строежа на моста се разказва още една легенда, според която той е сватбен подарък за смела българска невеста от турски султан. Навремето по тези места преминавала войска, водена от султан Мурад. При Струма, където е сегашният Кадин мост, ордата срещнала българска сватба от близкото село. Сватбарите се уплашили и побегнали, но булката се изправила смело пред султана, поклонила му се три пъти и по обичая го дарувала с невестински дар. Султанът ахнал заради красотата и смелостта на българката, и трогнат от показаното уважение, той я попитал какво иска за подарък от него. „Царю честити, нищо друго ти нечем за спомен, но бродината тува ни е много мачна…”, отвърнала булката. Султанът се досетил какво иска младата жена и заповядал да се построи мост на мястото със срещата със сватбарите. Построеният мост бил наречен Невестин мост, което на турски е Кадън кюпруси, оттам се обяснява и името Кадин мост, но пък се свързва и с някой си кадия, който уж се погрижил за изграждането му, а селото получило името си Невестино.

ВАСИЛЕНА ВАСИЛЕВА

Коментар с Facebook

Свързани новини

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *