HP-p1-728×90 Refan

ЮЗУ студенти химици проучват мистериозна бронзова ръка, конфискувана от иманяри, и пиксида, намерена в Рупите, пращат проби в Монако

Уникални  по рода  си изследвания извършват студентите от ЮЗУ „Н. Рилски“ Гергана Мазнева и Ава Амидеина. Двете четвъртокурснички по „Медицинска химия“ подготвят дипломните си работи, като заедно с научния си ръководител доц. д-р Петър Манджуков и специалисти от Регионалния исторически музей проучват и анализират мистериозна бронзова ръка и пиксида /кутия с цилиндрична форма/, съдържаща субстанция с неизяснен произход. Задачата се оказва изключително трудна, тъй като първоначално за изследваните артефакти не се знае почти нищо. Бронзовата ръка е намерена у иманяри, конфискувана е от РУП – Петрич и чрез прокуратурата е предоставена на РИМ. Кутийката, съдържаща белезникаво вещество, пък е открита при разкопки на гроб в района на Рупите.

„Самият факт, че тръгваш от нищото, е голямо предизвикателство. Преди да започнем изследванията, месеци наред разучавахме подробности, търсихме информация. Наложи се да изчетем и множество световна литература, тъй като българска по темата няма. Целта ни е да изследваме и установим какъв е пълнежът на ръката, да определим датировката на бронза. Мисля, че се справяме добре. Остават ни последни стъпки“, сподели Г. Мазнева и допълни, че е избрала темата на дипломната си работа по предложение на доц. д-р Манджуков, тъй като искала да изследва и да се занимава с нещо интересно и различно.

Така след упорита и продължителна работа екипът установява, че ръката е с примеси на бронз, мед и олово. Все още не се знае дали е мъжка или женска, но по всяка вероятност е част от пластика или скулптура от античността.  „Първоначално предполагахме, че пълнежът е от пясък, варовик, не изключвахме и шамод. Оказа се обаче, че той съдържа около 90% олово, което беше неочаквано“, призна студентката, а научният й ръководител подчерта, че все още не може да се говори за окончателни резултати и предстоят още много изследвания.

Именно за да потърсят и второ мнение и за потвърждение на датировката, те са изпратили проби в ултрамодерна лаборатория в Монако, разполагаща с най-съвременното оборудване и чувствителни методи за анализи.  Не по-малко трудни, но  изключително интересни и с безспорна научна стойност се оказват и изследванията на пиксидата с предполагаема датировка 4-5 век преди новата ера. И тъй като първоначалната проба е нехомогенна, се налага прецизно сортиране на отделните частици. Впоследствие те са подложени на инфрачервена спектроскопия и рентгенофлуоресцентен анализ за установяване на елементния състав.

„До определен момент мислехме, че в пиксидата има останки от кости след кремация или дори орган. Самата кутия е изградена от метал с висок процент съдържание на олово, който е антисептичен, затова смятаме, че тя съдържа лекарствен или козметичен продукт, като не е изключено да е с растителен произход“, разказа за откритието Ава, която ще проучва и дали откритото олово в субстанцията е вследствие на корозията на пиксидата, или е част от открития продукт.

„По принцип в аналитичната химия най-трудни са задачите, при които практически няма никаква изходна информация за изследвания обект. Точно такива са задачите на двете студентки“, коментира преподавателят от Природо-математическия факултет доц. д-р П. Манджуков, който е един от водещите международни специалисти в областта на аналитичната химия.  Двете четвъртокурснички с усмивка допълниха, че въпреки множеството предизвикателства, работата им доставя истинско удоволствие и в бъдеще биха искали да се занимават точно с такъв вид изследвания.

Ръководителят на Лаборатория по консервация и реставрация към РИМ Илия Борисов определи работата на дипломантите и научния им ръководител като изключително важна за проучването на културното наследство в региона.

„Изключително много се радвам, че се намериха млади хора, които проявиха интерес и се заеха с това проучване. Това е вторият екип от Югозападния университет, с който работим съвместно. Впечатлен съм не само от техните познания и подготовка в областта на химията, а и от амбицията и желанието им“, заяви Илия Борисов.   Той анализира, че намерените артефакти са изключително неизвестни, и в също време много ценни и изработени по брилянтен начин, затова и надеждата е точно чрез тези изследвания да се установи технологията, техниката на изработка, съставът, датировката на пиксидата и бронзовата ръка.   Изтъкнатият реставратор призна, че специално в раздел „Античност“ Регионалният исторически музей не разполага с млади специалисти, извършващи пряка археологическа работа и проучвания.

„И тъй като повечето неща се проучват на място, с доц. Манджуков имаме идея за създаването на по-особена лаборатория, която да се занимава точно с полева консервация. Надеждата е да има млади хора, които да направят тази лаборатория, защото въпреки иманярските набези откриваме много нови неща, има какво да се проучва и изследва“, категоричен бе ръководителят на Лабораторията по консервация и реставрация.

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА

Коментар с Facebook

Свързани новини

1 Коментар

  1. Преминаващ

    Изпуснахте само да обявите, че това е реклама на специалността, чийто балон е пред спукване. А иначе анализ се прави със спектрометър и се вижда какви и в какви проценти вещества съдържа всеки предмет…

    Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *