Адвокат Мартин Бусаров: Мажоритарната система дава шанс на личностите, отговорност на партиите е да ги намерят

* При 11 мандата в Благоевградска област, 14-те общини ще бъдат прегрупирани в 11 избирателни района, гласовете на партиите в малките населени места ще бъдат претопени от големите * Напълно възможно е парламентът да работи и с по-малко от 240 депутати *

Адвокат Мартин Бусарски е на 36 години. Възпитаник на Езиковата гимназия в Благоевград, завършва „Право“ в Югозападния университет. Владее 4 езика – френски, английски, руски и гръцки, което му дава голямо предимство при комуникацията му с клиенти. Има 5-годишна практика като адвокат и 6-годишен опит в изборната администрация. През 2011 г. е член на ОИК в община Гърмен и организира провеждането на президентските и местните избори, а през 2013 г. – на частичния вот за кмет. През 2014 г. участва в РИК – Благоевград на евроизборите, същата година е председател на РИК при провеждането на парламентарните избори. През 2015 г. е председател на ОИК – Гоце Делчев. През 2016 г. е председател на РИК при провеждането на президентските избори, а през 2017 г. отново председател на РИК на парламентарните избори. С него разговоряме за новия законопроект за мажоритарни избирателна система, която бе внесен от ПГ на ГЕРБ в Народното събрание.

 

– Адвокат Бусаров, от опита Ви в изборния процес как ще коментирате законопроекта за мажоритарни избори? Какви са позитивите и негативите?

– Запознах се обстойно с внесения за разглеждане на 10.05.2017 г. законопроект. На пръв прочит предложените промени действително са кардинални. Променя се изборната система – от пропорционална се преминава към строго мажоритарна изборна система. Но това не е непозната изборна система, по същата тази изборна система избираме местна власт в лицето на кметовете на общини и кметства.

И сега, по време на местни избори, всяка политическа формация, която участва в дадения избор, предлага само един кандидат – този единствен кандидат образува една кандидатска листа. А практиката показва, че изборната активност е значително по-висока на местни избори именно защото се гласува за един кандидат, предложен от дадена партия или коалиция от партии, или пък независим кандидат.

Ако трябва да отличим едно положително нещо в предложения законопроект, то несъмнено е това, че ще се повиши избирателната активност, а това означава по-широка представителност на отделни групи от населението чрез избрания от тях с повече гласове кандидат.

Лично мое мнение е, че определянето броя на членовете на всяка РИК, която ще организира изборите в своя едномандатен изборен район, на 13 членове също е позитивен елемент в този законопроект. От опита ми и председателстването на 3 районни избирателни комисии, с ръка на сърцето мога да кажа, че сме имали случаи, в които членовете на РИК, предложени от по-малки партии, не бяха на необходимото ниво и не можаха „да се сработят” и да са максимално полезни в организацията на изборите.

А нека сме наясно, че отговорности, разпределени между по-малко на брой членове на РИК, биха се изпълнили по-успешно, отколкото отговорностите, разпределени на 17, че дори и 19 членове в състава на една РИК. Няма да има повече и по-малко работещи членове на РИК.

Но тук е моментът да коментираме една важна подробност по отношение районирането на държавата на 240 изборни района. 240 района са равни на 240 броя депутати в състава на Народното събрание, но пък с предвидената възможност, според характера на изборната система, разбира се, да няма обявен за избран за депутат в даден едномандатен изборен район след втория тур, на практика означава, че напълно възможно е парламентът да работи и в състав, по-малък от 240 народни представители. Не ми се влиза в хипотезата, ако по някакъв начин не се стигне до избор на повече от 30%, да не кажа 50% от предложените кандидати по отделните едномандатни изборни райони. Знаем, че в парламента всеки глас е важен, един глас държа цяло правителство на власт преди време…

– Какви трудности могат да възникнат при въвеждането на мажоритарната избирателна система и разделянето на страната на 240 избирателни района?

– По отношение на евентуални трудности при районирането на територията на страната на едномандатни 240 изборни района, такива биха били определянето на границите на всеки едномандатен изборен район. Възможно е част от една община да влезе в границите на един изборен район, а друга част – в границите на друг изборен район. Такива са разпоредбите на чл. 249, ал. 2 от законопроекта за изменение за Изборния кодекс: „Въз основа на единна норма за представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението по данни, предоставени от Националния статистически институт на база на резултатите от последното преброяване на населението и от ГДГРАО. Тоест по тази разпоредба следва да се определи „тежестта на един мандат” – колко гласоподаватели ще се включат в границите на един едномандатен изборен район.

– При известния масов дефицит в подготовката на членовете на секционните избирателни комисии няма ли да се стигне до още по-сериозни проблеми при провеждането на мажоритарен вот?

– Този въпрос винаги е стоял с особена важност, когато се отнася до грамотни, образовани, подготвени членове на СИК. РИК винаги е полагала неимоверни усилия, за да провежда навременни обучения на членовете на СИК. Но проблемът възниква, когато преминат обученията и се получат десетки, даже стотици предложения за промяна в състава на СИК в последните дни преди вота. РИК изпълнява своя ангажимент по извършване на промяна в съставите на СИК, но е факт. че когато неподготвени и необучени членове произвеждат изборния ден, то проблеми има. А това пречи на избирателите да упражнят спокойно своя вот. Иначе броенето на гласовете е същото, както и при местни избори, а членовете на СИК в местни избори се справят със задачите си. Казвам го като председател на една от „най-трудните” общински избирателни комисии – тази в община Гоце Делчев. Но трябва да са отговорни и подготвени, да познават задълженията си.

– Споделяте ли тезата, че мажоритарната система облагодетелства големите партии?

– Мажоритарната система, нека сме откровени, дава възможност на личности с изграден авторитет пред обществото да се кандидатират и да получат подкрепа именно заради своите лични качества и действия. Тук партийно припознаване няма. И отговорността на партиите е да намерят и да предложат достойни кандидати, а не пълнеж в своите листи. В този смисъл малка партия с „голям” кандидат има реален шанс да получи мандат в определен изборен район именно на база личността на кандидата си.

А обратният резултат пък затвърждава тезата ми, че избирателят ще накаже „слабите” кандидати на дадени партии.

Извеждането на преден план на личности, пък било и в партийни листи, няма ли да доведе до засилване на така наречения „корпоративен вот”?

– Корпоративният вот сам по себе си не е лош като факт. Не виждам нищо нередно, ако един добре работещ в своята сфера мениджър /бизнесмен/ поиска подкрепа на своите служители и контрагенти. Доказали се в своята област хора следва да получават и доверие. Но, винаги има едно но, в смисъл че сме ставали свидетели на гласуване под страх от загуба на работни места, от уволнения… Това явление в нашата изборна действителност е като тумор, който трябва да се премахне.

– Каква хипотетична ситуация би се разиграла при разпределяне на мандатите в Благоевградска област при мажоритарен вот?

– Този въпрос е крайно интересен. Нека да предположим, че в областта ни – с население около 330 000 души с избирателни права – се създадат 11 едномандатни изборни района. Това значи 14 общини да се групират в 11 изборни района. На практика малки общини с малък брой население би следвало да се „съберат” в един едномандатен изборен район.

Веднага давам пример с малките общини Кресна и Струмяни, Белица и Якоруда. Възможно е част или цяла община Кресна да бъде в границите на един изборен район с община Сандански или община Симитли примерно. По този начин, колкото и сигурни гласове да има една политическа формация в една малка община, то тези гласове на фона на по-големия брой от гласове за друга политическа формация в голяма община се претопяват и нямат тази изборна сила да определят изхода от избори.

Засега ще се въздържа от прогноза, защото нямаме най-важното – определяне на границите на изборните райони. В момента, когато се изясни територията на всеки едномандатен изборен район, прогнозата за победител ще я имате, обещавам. А аз рядко бъркам в прогнозите си. Само ще спомена, че предрекох разпределението на депутатските места от 1-ви МИР – Благоевград на изборите през месец март 2017 г. И се оказах прав.

– Какви са поуките от преференциалното гласуване? Това не е ли мажоритарен елемент в партийните листи, или по-скоро изкривяване на вота?

– За поуките от преференциалния вот можем да обобщим, че този път изненади в резултатите нямаше, нямаше го феномена 15/15, който даде старта на пренареждане на листите. Нека вземем за пример 1-ви МИР – Благоевград, в нито една листа не се случи разместване заради съвпадащ номер на партията и номера в бюлетината. Аз лично харесвам възможността за преференциално гласуване. Тази възможност обаче отива в историята с въвеждането на мажоритарната изборна система. Вносителите на законопроекта предвиждат изцяло отменяне на преференциалното гласуване в изборите за народни представители. Всеки кандидат образува самостоятелна кандидатска листа и няма как да има преференции при гласуването.

– Споделяте ли искането за въвеждане на уседналост при гласуването за българите в чужбина?

– Тази тема е особено парлива за нашите сънародници зад граница и винаги носи сериозна полемика със себе си. Лично аз не виждам нужда от въвеждане на допълнителни ограничения за тези, които се намират в чужбина, за да упражнят или не своя вот. Може би някои от читателите няма да се съгласят, но правото на вот е конституционно уредено и не бива да се слага така лесно ръка на неотменимите права на всеки български гражданин!

Дали харесваме, или не даден резултат от дадена държава не може да бъде причина за ограничаване възможността за гласуване именно от там. Трябва да се работи в посока на улеснение, а не в посока на затруднение.

А нека обърнем внимание, че се предвижда доста особена процедура за гласуване в чужбина – бюлетината ще се дава според постоянния адрес на избирателя, когато този избирател се яви в секция в чужбина. Тоест, ако аз се намирам в Англия, в секция примерно в град Лондон, ще получа бюлетина за гласуване, която ще е отпечатана с оглед на постоянния ми адрес в България, тоест аз ще гласувам с бюлетина, с която ще гласува всеки един избирател от моя едномандатен изборен район. Това значи, че моят глас ще отиде за някого от кандидатите от моя едномандатен изборен район. Няма да се прелива или разпределя за отделна партия.

– Кога ще бъдат изчистени от избирателните списъци така наречените „мъртви души“?

– Понятието „мъртви души” някак си стряска, но реално, ако познаваме правилата за образуване на избирателните списъци, ще видим, че те се съставят по постоянен адрес и в тях се включват всички лица с постоянен адрес в дадена община или изборен район. Т.е. това са лица, които имат избирателни права.

Причина да не бъдат включвани в избирателен списък, разбира се, е тези лица да нямат вече избирателни права. Трябва да се промени правилото за съставяне на избирателен списък, но към този момент по мои наблюдения „мъртви души” в списъците няма. Това са избиратели с избирателни права.

– Кои според Вас са най-съществените проблеми в досегашната българска избирателна система?

– Едно мога да заявя със сигурност – когато партиите предлагат своите кандидати, трябва да се държи сметка за почтеност, образование, поведение.

А мисля, че именно това липсваше на моменти в кандидатските листи на някои партии. Поставянето на спорни личности на места в кандидатските листи доведе до известно отвращение на избирателите от политическия живот и ги спря да отидат до урните.

БЕТИНА АПОСТОЛОВА

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *